О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ /11.03.2020 г. гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, XXXIVсъстав,
на десети март две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янакиева адм. дело № 438/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
134, ал.5 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Т.И.Г.
ЕГН **********,*** и В.К.Г. ЕГН **********
***, чрез представител по пълномощие адв. Д.Каишев, срещу Решение
№20/22.01.2020г., постановено от
Директор на ТД на НАП-Варна, с
което на осн.чл.134 ал.4 вр.чл.133 ал.1 от ДОПК е отказано възлагането на нова
ревизия на НС « ГОЛД» ЕООД с ЕИК *********.
В жалбата са изложени твърдения, че в хода на ревизия срещу горепосоченото
дружество е издаден РА №
Р-03000317000802-091-001 от 03.08.2017г. , с който са установени задължения за
довнасяне на ДДС за период м.06/2016г. в размер от 16666.50лв. Тази сума била заплатена още преди
постановяване на РА, но поради «стечение на обстоятелствата», доказателства за
плащането не са представени пред ревизиращите органи. Жалбоподателите твърдят,
че са закупили имот от единия от собствениците на НС « ГОЛД» ЕООД- техен син,
като в последствие по реда на чл.216 от ДОПК е образувано производство по
обявяване на недействителността на тази сделка. Релевират доводи, че имат
интерес да търсят защита по реда на чл.133 и чл.134 от ДОПК, тъй като по
аналогия на чл.102, 142 и 152 от ДОПК са обезпечили чужд дълг. След като са
изпълнили чуждатото задължение, имат правата на длъжника, които съответно могат
да противопоставят на взискателя.
По
допустимостта:
Жалбата
е подадена пред местно и родово компетентен съд, в законоустановения срок от
адресати на решението, което се обжалва, имащи правен интерес да го оспорят.
По основателността:
От
събраните по делото доказателства се установява, че в хода на ревизия срещу НС « ГОЛД» ЕООД с ЕИК ********* е
издаден РА № Р-03000317000802-091-001 от
03.08.2017г. , с който са установени задължения за довнасяне на ДДС за период
м.06/2016г. в размер от 16666.50лв.
Представляващи това дружество са Р. Й. К. и Н. Т. Г.. В хода на ревизията е констатирана една необлагаема сделка за 2016г, сключена преди
данъчната регистрация на търговеца, чиято стойност въпреки това предполага
данъчно третиране, въпреки пропуснатата регистрация на доставчика. Тъй като
при възникване на данъчното
събитие (м. 06.2016г) търговецът не е начислил, не е декларирал и
не е внесъл данък по сделката,послужила
като основание за съставяне на фактура № 5/23.06.2016г, дължимия ДДС
като главница от 16 666,50лв и лихва 1792.53лв. са установени при приключване на ревизията с
необжалвания ревизионен акт № Р-030003117000802-091-001/3.08.2017г.
Въпреки твърденията в жалбата, не са представени доказателства, че
сумата от 16666.50лв., представляваща ДДС за довнасяне е заплатена.
Съдът извърши служебна справка и установи че с неподлежащо на
обжалване Решение № 966/05.11.2019г. на Окръжен съд Варна, постановено по т.д.№1980/2019г., по реда на чл. 216 ал.1
т.6 ДОПК е обявена за недействителна по отношение на Държавата, на продажба на жилище и идеални части от поземлен имот, вписана
на 21.03.2017г, с дв. вх. peг. 6224, вх. № 6279, Акт № 69, том XIV, дело №
2838/2017г. в СВ - гр. Варна и извършена с нотариален акт № 82, том I, peг. №
1520, дело № 47, при нотариус с район на действие ВРС, с която „НС ГОЛД“ ООД, чрез действащи
заедно управители са Р. Й. К. и Н. Т. Г.. , са прехвърлили собственост
на Т.И.Г.
по време
на брака му с В.К.Г., върху недвижими имоти, а именно:АПАРТАМЕНТ № 6, представляващ самостоятелен обект, в сграда с
идентификатор 10135.2508.1394.6.6, на ет. 2, в сграда, изградена на етап груб
строеж, разположена в поземлен имот, с идентификатор 10135.2508.1394, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на
обекта-едно, със застроена площ 99,58 кв.м. състоящ се от входно антре, килер,
баня с тоалетна, две спални, две тераси, дневна с кухненски бокс, при граници
на апартамента, по документ за собственост: апартамент № 5, апартамент № 7,
етажен коридор, двор, както и 6,4768%, равняващи се на 11,86кв.м. идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, върху мястото, в което
сградата е построена, с обща застроена площ на жилището 111,44кв.м., заедно с
прилежащите към апартамента, съгласно площообразуване 68,88 кв.м. идеални части
от застроения терен, както и 24 кв.м. идеални части от правото на собственост
върху същия ПИ с идентификатор 10135.2508.1394 по кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр. Варна, целия с площ 1660 кв.м. с
трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване-
ниско застрояване, от които идеални части 12.00 кв.м. са отредени съгласно
архитектурен проекти и купувачът ще ползва за ПАРКОМЯСТО № 1, находящо се на
открития паркинг, в незастроената част на поземления имот, при граници съгласно
архитектурния проект: паркомясто № 3 и УПИ VI-494, като сделка, извършена във вреда на публичния взискател, по която страна
е свързано с длъжника лице, сключена след връчване на заповедта за възлагане на
ревизия, приключила с установяване на публични задължения с ревизионен акт №
Р-030003117000802-091-001/3.08.2017г, по иска, предявен от Национална агенция за приходите, в
качеството на публичен взискател като специализиран държавен орган за
установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания ( чл. 2 ЗНАП), чрез
ТД –Варна, съдебен адрес *** Приморски полк 128, срещу „НС ГОЛД“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, адрес: обл.
Варна, общ. Девня, гр. Девня 9160, кв. Химик, бл. 19, вх. А, ет. 2, ап. 4,
представлявано от Р. Й. К. и Н. Т.
Г..
От мотивите към същото решение става ясно, че плащането
на дължимата сума, жалбоподателите са мотивирали с твърдение, че незабавно след
установяване на пропуск в данъчната регистрация, на 25.08.2016г дружеството
анулирало погрешно издадената фактура и издало нова фактура за същата сделка,
като вече посочило данъка и го декларирало за този месечен период в справка
–декларация, подадена с вх.№ 030026659813 от 04.09.2016г. Именно това
начисление е прихванато в същия данъчен
период с дължим данъчен кредит и така задължението за ДДС по конкретната
доставка било изцяло погасено. Според
тях, това прихващане е признато при следващи проверки, както и по повод
наложени административни санкции, но поради пропуск на данъчната администрацията
не е служебно отчетено и съответно коригирано по партидата на задълженото лице.
Към преписката, представена от административния орган се
установява, че действително в справката .декларация, подадена на 04.09.2016г. е
деклариран начислен ДДС в размер от 16666.50лв. от дружеството.
Същевременно
не са представени доказателства, че данъчен кредит е признат при последващи
проверки. Представен е РА № Р-03000317005818-091-001/22.03.2018г., с който е
приключила следваща ревизия срещу дружеството за периода 25.08.2016г. до
31.07.2017г., от който не се установява признаване на данъчен кредит по фактура
№ 5/23.06.2016г. , нито по последващо
съставената №1/25.08.2016г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Според
чл.
133, ал. 1 от ДОПК, задължение за данъци или задължителни
осигурителни вноски (ЗОВ), определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не
е обжалван по съдебен ред, може да бъде
изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното
лице. Нормата на чл. 133 ал.2 от ДОПК сочи изчерпателно основанията, на които
задължението може да се изменя, едно от тях, съобразно т.5 е когато за същите задължения, за същия период и
по отношение на същото задължено лице е издаден друг влязъл в сила ревизионен
акт, който му противоречи.
Производството,
уредено в раздел ІІ, глава ХVІ от ДОПК представлява извънреден способ за защита
срещу порочни влезли в сила ревизионни актове, които не са предмет на съдебен
контрол. Посочената хипотеза изисква за
същите задължения, за същия период и по отношение на същото задължено лице да е
издаден друг влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи . Тоест, за да
бъде допуснато изменението на установени с РА задължения, пред решаващия орган
следва да са обосновани обстоятелства или представени доказателства,
кумулативно отговарящи на посочените по-горе изисквания, като липсата на което
и да е от тях самостоятелно обуславя неоснователност на направеното искане.
Съдът
приема, че в конкретния случай
жалбоподателите не доказват наличието на предпоставките, обуславящи извод за
противоречие между гореупоменатите два ревизионни акта. Не се доказва извършено
своевременно плащане на дължимата сума, представляваща довнасяне на ДДС, както
и не се доказа признат данъчен кредит при последващо ревизионно производство. Не
се установяват факти измежду изчерпателно изброените в посочената по-горе норма
и това е достатъчно основание да бъде отказано прилагането на извънредния
способ за коригиране на установените с ревизионния акт данъчни задължения.
За
да е допустимо възлагането на ревизия за изменение на вече определени
задължения, е необходимо да са налице и предпоставките на чл.134 ал.3 от ДОПК,
т.е. заповедта за възлагане на ревизията да е издадена или искането за
изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение
и до изтичането на срока по чл.
109.
В случая искането за изменение е подадено през 2020 г., като представените
доказателства са за плащания, възникнали като основание през 2016г. именно, когато е подадена СД за м.06.2016г.
със знанието, че това задължение е платимо. Този извод не се променя от
обстоятелството, че жалбоподателите са закупили имота в по-късен период, защото
инициативата за изменение на РА по реда на чл.133 и чл.134 от ДОПК, принадлежи
на ревизираното лице, каквито жалбоподателите не са. Дори и в евентуалност да
се възприеме извод, че те встъпват в правата на длъжника, то тримесечният срок
за подаване на искане за тях тече от датата на придобиване на имота
21.03.2017г.
В
обобщение- законосъобразен е извода на ответника, че Т.И.Г. и В.К.Г. не притежават валидно правомощие да подадат
искане по реда на чл.133 и сл. от ДОПК,
тъй като влезлият в сила РА е постановен в ревизия, която е насочена към
дружеството , а не към тях. Не са основателни твърденията им, че по аналогия
следва да се приложи законодателното решение в чл.102, чл.142 и чл.151 от ДОПК,
които са изцяло неотносими към това производство .
Тъй
като жалбоподателите не са внесли по сметка на Административен съд Варна
дължимата държавна такса в размер по 10 лв. за всеки от тях, следва да бъдат
осъдени да ги заплатят.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 134, ал. 5 от ДОПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.И.Г. ЕГН **********,***
и В.К.Г. ЕГН ********** ***, чрез представител по пълномощие адв. Д.Каишев,
срещу Решение №20/22.01.2020г., постановено от
Директор на ТД на НАП-Варна, с
което на осн.чл.134 ал.4 вр.чл.133 ал.1 от ДОПК е отказано
ОСЪЖДА Т.И.Г.
ЕГН **********,*** и В.К.Г. ЕГН **********
***
да заплатят по сметка на Административен съд Варна - БАНКА УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN: ***, държавна такса в размер от
общо 20 / двадесет/лв., по 10 / десет/лв. за всеки един.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.
137 от АПК.
Административен
съдия: