№ 82
гр. Бургас, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Благой Г. Потеров
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Елгина Янчева Чалъмова (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212000600180 по описа за 2021 година
С присъда №20 от 05.08.2021г. по НОХД №433/2021г. Бургаският
окръжен съд признал подс. К. П. П. за виновен в това, че на 14.06.2019г. в гр.
Бургас, без надлежно разрешително държал високорискови наркотични
вещества: 1,489 грама метамфетамин със съдържание на активния
наркотичнодействащ компонент метамфетамин 1,5%, на стойност 37, 22 лева
и 0,421 грама метамфетамин със съдържание на активния
наркотичнодействащ компонент метамфетамин 0,4%, на стойност 10,52 лева,
като общото количество на наркотичното вещество е 1,91 грама, на обща
стойност 47,74 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.3 вр. чл.55 ал.1
т.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок седем месеца.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б. “б“ от ЗИНЗС определил първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Осъдил подс. К. П. П. да заплати на ОД на МВР – Бургас сумата 455,66
лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство.
На основание чл.354а, ал.6 от НК отнел в полза на държавата предмета на
престъплението 1,91 грама метамфетамин, от които 1,489 грама
метамфетамин със съдържание на активния наркотичнодействащ компонент
1
метамфетамин 1,5% и 0,421 грама метамфетамин със съдържание на активния
наркотичнодействащ компонент метамфетамин 0,4%, предадени с приемо-
предавателен протокол №9850/07.04.2020г. на Централно митническо
управление гр. София за съхранение и постановил тяхното унищожаване след
влизане на присъдата в сила.
Произнесъл се и по останалите веществени доказателства, като
постановил тяхното унищожаване след влизане на присъдата в сила.
Постановената присъда е обжалвана от служебния защитник на подс. К.
П. П. с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и явна
несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че подзащитният му както
на досъдебното производство, така и в съдебната фаза е бил убеден, че
предадените от него прахообразни вещества са хранителна добавка, каквото е
била тази, намерена в дома му, а именно метилсулфонилметан. Обръща
внимание, че тройната физикохимическа експертиза показва наличието на
метамфетамин, който в пробата от 1,489 грама е 1,5% или 0,223 грама, а в
пробата от 0,421 грама е 0,4% или 0,0016 грама, т. е. общото количеството на
метамфетамин е 0,224 грама, което е абсолютно нищожно и не може да
повлияе на човек. Изтъква, че независимо от това, че в ЗКНВП не са
поставени изисквания за минимални дози наркотични вещества, които да са
определени като безвредни за човешкия организъм, то в чл.9, ал.2 от НК е
предвидено, че „не е престъпно деянието, което макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. Обосновава незаконосъобразност на осъдителната
присъда за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, като излага съображения за
правна квалификация на деянието по по-леко наказуемия състав на чл.354а,
ал.5 от НК, като счита, че целите на наказанието по чл.36 от НК могат да се
постигнат и чрез налагане на минимална по размер санкция, която ще му
позволи да се грижи за новороденото си дете и за жената, с която живее на
семейни начала. Моли въззивният съд да измени първоинстанционната
присъда, като преквалифицира деянието по чл.354а, ал.5 от НК.
Алтернативно претендира да се намали размера на наложеното наказание
лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
2
Апелативна прокуратура – Бургас оспори основателността на въззивната
жалба на защитника на подс. К.П., като заяви, че счита атакуваната присъда за
законосъобразна, обоснована и справедлива. Намира, че съдебният акт
отговаря на изискванията на чл.305 от НПК, като в мотивите
първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, поради които е
приел, че е налице престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, извършено от
подсъдимия П.. Смята, че по делото липсват доказателства, които да оборват
изводите на съда досежно авторството на престъплението в лицето на
подсъдимия и не открива основания за оправдаването му. Изразява позиция
за безспорно установено от събраните в досъдебното производство и в
съдебното следствие доказателства, че подс. П. е държал в себе си общо 1,91
грама високорисково наркотично вещество метамфетамин с различно
съдържание на активно действащия компонент. За несъмнено доказана
намира и субективната страна на престъплението – пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е знаел, че държи в себе си наркотично вещество и поради това,
когато е бил поканен от полицейските служители да предаде намиращите се у
него забранени вещества, той е направил това – първо е предал едната доза, а
по-късно и другата доза. Аргументира прекия умисъл и с местата, където
подсъдимият е съхранявал наркотичните вещества, знаейки че са такива и че
не представляват хранителна добавка, както твърди на разпитите си.
Прокурорът е категоричен, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.354а,
ал.5 от НК, тъй като не е налице липса или незначителност на вредните
последици от извършеното. Смята, че ниската концентрация на процесното
наркотично вещество, посредством която подсъдимият се опитва да обоснове
маловажен случай, е ирелевантно обстоятелство, тъй като Наказателният
кодекс не изисква определено процентно съдържание на държаното
наркотично за съставомерност на деянието. Като допълнителен аргумент в
тази насока изтъква приложената по делото справка на ЦПЗ – Бургас, която
установява, че и при наличието на сравнително малка концентрация на
психоактивното вещество метамфетамин ще има вредни за здравето
последици, както и проява на характерни за метамфетамина ефекти,
включително и отклонение от нормалното психично състояние. Категорично
отрича процентното съдържание на наркотичното вещество да е основание за
характеризиране на случая като маловажен. В тази насока споделя изводите
на първата инстанция, които намира, че са в синхрон с константната практика
3
на ВКС, според която определянето на маловажността на случая следва да е
комплексна оценка от обществената опасност на деянието и на дееца, както и
на времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Акцентира,
че общественият отзвук на държането на наркотично вещество също е от
значение за квалификацията на случая като маловажен или немаловажен.
Заявява, че в казуса личността на подсъдимия играе особено важна роля за да
не се определи случая като маловажен. Характеризира подсъдимия като
личност с висока степен на обществена опасност, с трайни навици за държане
на високорискови наркотични вещества, с многократни осъждания за подобно
деяние. Обръща внимание, че само две седмици след одобрено от съда
споразумение, с което подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.354а, ал.5 от НК, т. е. за маловажен случай, той е
осъществил настоящото деяние. Смята, че направения от съда реверанс и
проявена снизходителност не са били отчетени от подсъдимия, който е човек
с трайно утвърдени навици в извършването на престъпления с предмет
наркотични вещества. Изразява съгласие с позицията на съда за определяне
на наказание при облекчените условия на чл.55 от НК, приемайки наличието
на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Като намира наложеното
наказание за съобразено със степента на обществена опасност на деянието и с
тази на личността на подсъдимия, както и с установените многобройни
смекчаващи обстоятелства, заключава, че същото е справедливо и не следва
да се намалява неговия размер. По тези съображения предлага въззивният съд
да потвърди първоинстанционната осъдителна присъда като законосъобразна,
обоснована и справедлива.
Служебният защитник на подс. К. П. П. поддържа въззивната жалба
срещу присъдата, която счита за законосъобразна, но несправедлива. Макар и
да заяви, че намира присъдата за законосъобразна, по същество изложи
аргументи за противното – че тя е незаконосъобразна, като обоснова липса на
умисъл в поведението на подсъдимия, който както пред полицаите, на които е
предал веществата, така и в хода на разследването и на съдебното следствие,
еднозначно е твърдял, че прахообразните вещества представляват
хранителната добавка. Отричайки пряк умисъл, защитникът всъщност отрича
субективна съставомерност на деянието, т. е. престъпния му характер.
Следващият му довод е насочен срещу обективната съставомерност на
деянието по чл.354а, ал.3 от НК, като твърди изключително ниска в
4
процентно отношение концентрация на активно действащото вещество
метамфетамин, обосноваваща нищожно малко количество метамфетамин - от
порядъка на хилядни от грама. Смята, че именно това незначително
количество чист наркотик в предаденото от подсъдимия вещество дава
основание да се приеме, че деянието представлява маловажен случай по
смисъла на чл.354а, ал.5 от НК. Изтъква, че в хипотеза на преквалификация
на престъплението по този по-леко наказуем състав, на подсъдимия ще следва
да се наложи наказание глоба, което ще е достатъчно за постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК. Предлага и алтернативна хипотеза при случай, че
съдът не оправдае подсъдимия или не преквалифицира деянието като
маловажен случай по чл.354а, ал.5 от НК с налагане на глоба, а именно - да
намали размера на наложеното при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК
наказание лишаване от свобода от седем месеца на три месеца. Намира
наказанието в този минимален размер за справедливо и достатъчно за да
въздейства поправително и възпитателното върху подсъдимия и наред с това
за съобразено с неговото семейно положение и родителски задължения към
малолетно, седеммесечно дете.
Подс. К. П. П. заяви, че се присъединява към пледоарията и исканията на
своя защитник. Твърди, че предаденото от него наркотично вещество
представлява хранителна добавка, в която се е изплюл и тъй като той
употребява наркотици, в слюнката му се съдържа известно количество
метамфетамин и именно това минимално количество наркотик било отчетено
при анализа на изследваните вещества. Моли въззивната инстанция да намали
наложеното му наказание.
Въззивната жалба, като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок
по чл.319, ал.1 от НПК, от служебния защитник на подсъдимия, който като
самостоятелна страна в процеса, има право да оспорва постановената
присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото
наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и
в хода на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция и провери атакуваната
присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от
НПК, направи извода, че жалбата е неоснователна.
Във въззивната жалба на служебния защитник не е заявен изрично довод за нарушения
на процесуалния закон, нито такива конкретни нарушения са посочени, нито са изложени
аргументи в тяхна подкрепа, нито се съдържа искане за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий, каквато е най-честата правна
5
последица при констатация за нарушения от въпросната категория. Останалите
възражения, изложени в жалбата и в пространните пледоарии на защитника и подсъдимия,
касаят доказателствената дейност на първостепенния съд, поставена в основата на
изграждане на вътрешното съдийско убеждение по фактите, като се твърди, че не са спазени
правилата за събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали; че
приетата от съда фактическа обстановка не кореспондира със събрания по делото
доказателствен материал; постановената осъдителна присъда не се основава на
безпротиворечиви и убедителни доказателства, които да са били събрани и проверени по
предписания процесуален ред и въз основа на които да може да се направи категоричен
извод за виновно поведение на подсъдимия и съставомерност на деянието по вменената,
след измененото по реда на чл.287 от НПК обвинение, разпоредба на чл.354а, ал.3 от НК, в
мотивите липсва всестранен, пълен и задълбочен анализ на всички налични доказателствени
средства, поотделно и в тяхната взаимосвързаност, не са отстранени противоречията в
доказателствените материали, някои от тях са били тълкувани превратно; обективният
анализ на доказателствената съвкупност не установява категорично, че процесните вещества
представляват високорисковото наркотично вещество метамфетамин, а не хранителната
добавка метилсулфонилметан, не установява също кога и как подсъдимият е придобил
процесните наркотични вещества, нито че той е действал с пряк умисъл досежно
процесното нищожно малко количество наркотик /0,0224 грама метамфетамин/, доколкото е
имал вътрешна увереност, че държи хранителна добавка, поради което се налага неговото
оправдаване или поне преквалификация на деянието като маловажен случай по по-леко
наказуемия състав на чл.354а, ал.5 от НК.
При реализиране на проверка за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, следва да се подчертае, че съгласно задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н.д. №2/2002г. на
ОСНК на ВКС и константната съдебна практика, процесуалните последици от
недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ
на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени
нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата
инстанция. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални
нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и в
тази на първостепенния съд по допускане, събиране, проверка, анализ и
оценка на доказателствените материали, те не се считат за такива от
категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от
категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения.
Когато процесуалното нарушение, допуснато на досъдебното производство е
отстранено в съдебната фаза на процеса, то не съставлява основание за
връщане на делото на прокурора. Ако съдебното производство е протекло
съобразно правилата на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, евентуално
6
нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност на
разследването, е без значение за изхода на делото.
Съобразявайки горното и след осъществена служебна проверка,
въззивният състав заключи, че в хода на настоящото наказателно
производство и при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати
такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като
съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК. Всички
направени от защитата оплаквания по същината си са такива за
необоснованост, незаконосъобразност и несправедливост на присъдата и ще
се обсъдят по-долу в настоящото решение, с което въззивната инстанция
следва да се произнесе по съществото на спора.
Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и
разглеждайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на
присъдата, съдържащи се в жалбата на защитника и устно заявени от него в
публичното заседание, извърши собствена преценка на доказателствената
съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа
обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първостепенния съд,
като същата не обосновава различни правни изводи относно разгледаното
деяние, неговата правна характеристика и участието на подсъдимия в него.
Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници,
настоящата инстанция направи следните фактически констатации:
Подсъдимият К. П. П. е роден на **.**.****г. в гр. Бургас и живее в
същия град. Той е българин, български гражданин, със средно образование,
безработен, неженен, но живее на семейни начала с И. И. Т., от която има дете
на 9 месеца. Не е припознал детето и не е вписан за негов баща, но живеят
съвместно с майката и полага родителски грижи за детето.
Подсъдимият К.П. е осъждан досега общо шест пъти, от които един път
за кражба по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е била наложено при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от четири
месеца при първоначален строг режим, изтърпяно на 08.05.2017г.
С одобрено от съда определение №122 от 16.03.2010г. по НОХД
№265/2010г. на Окръжен съд – Бургас подс. П. е бил признат за виновен в
7
извършване на 23.09.2009г. на престъпление по чл.354а, ал.2, изр.1вр. с ал.1
от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца, чието изпълнение е било отложено, на основание
чл.66, ал.1 от НК, за изпитателен срок от три години.
С одобрено от съда споразумение №54 от 16.08.2011г. по НОХД
№197/2011г. на Районен съд – Балчик подс. П. е бил признат за виновен за
извършено на 22.10.2010г. престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, за което му е
било наложено наказание глоба в размер на 150 лева.
С одобрено от съда определение №456 от 08.11.2011г. по НОХД
№1604/2011г. на Окръжен съд – Бургас подс. П. е бил признат за виновен в
извършване на 10.06.2011г. на престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, за което
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца при първоначален
строг режим. С определение от 08.11.2011г. по същото дело, по реда на
чл.306, ал.1, т.3 от НПК, съдът, на основание чл.68, ал.1 от НК, привел в
изпълнение наложеното по НОХД №265/2010г. наказание от една година и
шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.
С одобрено от съда определение №259 от 30.05.2019г. по НОХД
№1276/2019г. на Районен съд – Бургас подс. П. е бил признат за виновен в
извършване на 07.12.2017г. на престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, за което
му е било наложено наказание глоба в размер на 300 лева.
На 14.06.2019г., около 11,15 часа, полицейски служители от Четвърто РУ
на МВР - Бургас извършвали специализирана полицейска акция по линия
„наркотици“. В тази връзка свидетелите Д. Я. и Ж. К., и двамата младши
инспектори в сектор „Охрана на обществения ред“ в Четвърто РУ на МВР –
Бургас осъществили проверка на лицата, намиращи в игрална зала „777“,
находяща се в гр. Бургас, ж. к. „Меден рудник“ до блок 20. По същото време
в игралната зала се намирал и подс. П., за когото двамата полицаи имали
информация, че е криминално проявен и осъждан за престъпления с предмет
– наркотични вещества. Свидетелите Я. и К. попитали подсъдимия дали носи
в себе си наркотични вещества, на който въпрос той отговорил отрицателно,
като в същото време извадил от десния джоб на панталона си прозрачна
пластмасова кутийка, съдържаща бяло кристалообразно вещество, за което
им обяснил, че е хранителна добавка МСМ. Изразил готовност да предаде
8
въпросната кутийка с намиращото се в нея вещество на полицаите. Тогава
свидетелите Я. и К. помолили подсъдимия да отиде с тях до сградата на
Четвърто РУ на МВР – Бургас за попълване на необходимите документи. В
полицейското управление подсъдимият отново бил запитан дали държи в себе
си други подобно вещества. В отговор на този въпрос подс. П. събул дясната
си обувка и от чорапа си извадил сгънато парче от полиетиленова торбичка,
жълта на цвят, съдържащо също бяло кристалообразно вещество, за което
заявил, че също представлява хранителна добавка /МСМ/. По повод
предадените от подс. П. вещества инспектор В. Ч. съставил протокол за
доброволно предаване от 14.06.2019г. /л.36 от ДП/. Незабавно след предаване
на веществата, на място бил извършен полеви тест за наркотици, при който
веществата, съдържащи се в прозрачната пластмасова кутийка и в сгънатото
парче от жълта полиетиленова торбичка, реагирали на амфетамин.
Подс. П. бил задържан за срок от 24 часа, съгласно чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР. Веднага след това, в условията на неотложност, било извършено
претърсване и изземване в дома на подс. П., находящ се в гр. Бургас, ж.к. "М.
р." бл.*, вх. *, ет. *, където в малък коридор, намиращ се срещу банята, над
шкаф с три чекмеджета, била намерена и иззета стъкленица с бяло
прахообразно вещество, което при направения на място полеви тест за
наркотици, реагирало на амфетамин. Въпросната стъкленица била иззета с
протокол за претърсване и изземване от 14.06.2019г. /л.32-33 от ДП/, одобрен
с определение №878/14.06.2019г. по ЧНД №2476/2019г. на Районен съд –
Бургас /л.31 от ДП/. Съдията, въз основа на представените материали, е
констатирал, че органът по разследването е бил основателно мотивиран да
предприеме извършване на неотложни следствени действия по смисъла на
чл.161, ал.2 от НПК, както и че изготвеният протокол е бил представен за
одобряване в съда в срока, посочен в цитираната разпоредба.
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз
основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички гласни,
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, събрани на
досъдебното производство и в хода на първоинстанционното и въззивно
съдебно следствие, като стриктно спази изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107
ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се
различава от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда.
Направената от тази инстанция своя преценка на наличните доказателствени
9
източници съвпада с тази на първия съд. Възприетите и изложени по-горе
фактически положения се установяват по несъмнен начин от поотделния и
съвкупен анализ на доказателствата, събрани на досъдебното производство и
в съдебното следствие в първата и въззивната инстанция, които са въведени в
настоящия процес от:
- гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Д. Я.,
Ж. К., Б. Б., А. К., Т. В., М. Г. М. З. К. А. и И. Г., дадени в хода на съдебното
следствие в първата инстанция; както и показанията на свидетелите Б. Б. и А.
К., дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им на основание чл.281, ал.1, т.1
от НПК, също и досъдебните показания на свид. Ж. К., прочетени в съдебната
фаза на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК, част от обясненията на
подс. К.П.;
- писмените доказателства, събрани на досъдебната и в съдебната фаза в
първата инстанция - справка за съдимост на подс. К.П. /л.17-18 от ДП/,
протокол за доброволно предаване от 14.06.2019г. /л.36 от ДП/, приемо-
предавателен протокол №69850 от 07.04.2020г. /л.163 от ДП/, определение
№878/14.06.2019г. по ЧНД №2476/2019г. на Районен съд – Бургас за
одобряване на извършеното претърсване и изземване в дома на подсъдимия
/л.31 от ДП/;
- писмените доказателствени средства – протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от
14.06.2019г. /л.32-л.33 от ДП/;
- веществените доказателства – наркотичните вещества, предадени на
Централно митническо управление с Приемо-предавателен протокол №69850
от 07.04.2020 г.: 0,4 грама метамфетамин, със съдържание на активно
действащия компонент метамфетамин 0,4%; 1,489 грама метамфетамин, със
съдържание на активно действащия компонент метамфетамин 1,5% или общо
1,910 грама;
- заключение на тройна физико-химическа експертиза по протокол
№19/НАР – 1165 от 07.11.2019г.
Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния,
според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници,
оценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин
10
гореизложената и възприета от двете съдебни инстанции фактическа
обстановка по спора, която съвпада и с изложената в обвинителния акт.
Релевантните за решаване на делото обстоятелства – времето, мястото и
механизма на извършване на деянието и неговия автор, предмета на
неправомерно държаните наркотични вещества, техния вид и количество - са
категорично установени от събраните и проверени чрез способите и по реда
на НПК доказателства в хода на разследването и на съдебното следствие в
първата инстанция. Съображенията, които първостепенният съд е изложил
относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за
установяването им са достатъчни, последователни и юридически издържани,
те позволяват на страните и на горните инстанции да проследят формирането
на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата
на чл.102 от НПК. При спазване на предвидения процесуален ред за събиране
и проверка на доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка,
първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна,
а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и
достоверност на доказателствените материали.
По повод оплакването на защитата за необоснованост на обжалваната
присъда, аргументирано с недостатъци и пропуски в доказателствената
дейност на първостепенния съд, въззивната инстанция проконтролира
процеса на събиране, проверка, анализ и оценка на наличния доказателствен
материал и счете, че възражението на защитата за липса на достатъчни и
годни доказателства, установяващи съставомерност на разгледаното деяние
по вменената наказателноправна норма и участието на подсъдимия в него,
както и за постановяване на осъдителната присъда въз основа на
предположения, внушения и догадки, на недостатъчни, негодни и
противоречиви доказателства, на необективен анализ на събраните
доказателства и превратното им тълкуване, е неоснователно.
Както по време на досъдебното производство са събрани достатъчно
доказателства в полза на обвинителната теза, така и в хода на задълбочено
проведеното съдебно следствие първоинстанционният съд е положил
нужните усилия за пълното и всестранно изясняване на фактическите
обстоятелства по делото, гарантирал е равно участие на страните в
представянето на относими и необходими доказателства, събрал е достатъчен
11
по обем доказателствен материал, който е допринесъл за разкриване на
обективната истина, в това число досежно вида на процесните наркотични
вещества, тяхното количество и процентното съдържание на активно
действащия компонент метамфетамин. По време на първоинстанционното
съдебното следствие по искане на прокурора са разпитани непосредствено
свидетелите Д. Я., Ж. К., Б. Б., А. К., Т. В., М. Г., М. З., К. А. и И. Г.. На
страните, включително на подсъдимия и неговия защитник, е била
предоставена възможност да задават много въпроси на свидетелите, които
подробно са отговаряли. При стриктно спазване изискванията на
процесуалния закон на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК са били прочетени
досъдебните показания на свидетелите Б. Б. и А. К., дадени пред съдия, а по
реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК са били приобщени досъдебните
показания на свидетеля Ж. К.. Предоставена е била възможност на подс. П. да
даде обяснения и същият е депозирал такива пред първата инстанция, но в
досъдебното производство е отказал да даде обяснения. При разпита си пред
съда подсъдимият не е отрекъл фактическата си власт върху доброволно
предадените от него наркотични вещества, макар и да е заявил, че същите не
са наркотици, а представляват хранителна добавка МСМ, а установеното
нищожно малко количество на метамфетамин в тях се дължало на неговата
слюнка, тъй като се е бил изплюл в прахообразните вещества. Пояснил, че
той редовно приемал наркотици и поради това в слюнката му винаги се
съдържало минимално количество наркотик.
В мотивите към атакуваната присъда, при спазване изискванията на
чл.305, ал.3 от НПК, съдът е изложил аргументи за това кои обстоятелства от
обхвата по чл.102 от НПК и имащи съществено значение за правилното
решаване на спора, приема за безспорно установени. Анализирал е
доказателствените източници – свидетелските показания, писмените и
веществените доказателства и доказателствени средства, заключението на
тройната физико-химическа експертиза. Подложил ги е на прецизна
съпоставка, констатирал е противоречия в гласните доказателства, в частност
между съдебните показания на свидетелите Б. Б. и А. К. и досъдебните
показания на тези свидетели. По искане на прокурора и въпреки
противопоставянето на подсъдимия и неговия защитник, при съблюдаване на
предписанията на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, са били прочетени от съда
показанията на свидетелите Бадауи и Козаров, дадени на досъдебното
12
производство пред съдия на 10.06.2020г., които макар и отречени от
свидетелите като недостоверни, правилно са ползвани при изграждане на
фактологията по спора.
Съдът правилно е отчел кои противоречия в доказателствените
материали са съществени и ги е отстранил, изрично е посочил на кои дава
вяра и кои от тях не кредитира. Упражнявайки суверенното си право да
преценя необходимостта, годността и надежността на доказателствените
източници, правилно е решил в случая кои да допусне и кои да отхвърли, кои
да възприеме като достоверни и кои да игнорира като неистинни, излагайки
съображенията си в тази насока. При приложения от първата инстанция
законосъобразен подход в допускането, събирането, проверката, анализа и
оценката на доказателствените материали, фактическите констатации,
съдържащи се в мотивите на обжалваната присъда, се явяват напълно
обосновани, а отправеният към съдебния акт упрек за необоснованост е
несъстоятелен.
Правилно в дейността си по оценка на събраните по делото
доказателствени източници, включваща също и проверка за истинност на
информацията, съдържима в тях, съдът се е позовал на досъдебните
показания на свидетелите А. К. и Б. Б., които са с основна доказателствена
тежест в това наказателно производство, доколкото тези свидетели имат
непосредствени впечатления за неправомерната дейност на подс. П. –
посещавали са дома на подсъдимия, като свид. Козаров го е правил
многократно, където са виждали материалите – хранителната добавка МСМ и
метамфетамина, които подсъдимият смесвал, като съотношението между
хранителната добавка и метамфетамина било в полза на първата и така
приготвял наркотичното вещество - „пико”, което продавал на трети лица;
самите свидетели Козаров и Бадауи също са си купували от подсъдимия
„пико“, което самият той приготвял; свид. Козаров многократно, около десет
пъти, си е купувал приготвено от подсъдимия „пико“, като сделката се
реализирала в апартамента, обитаван от подс. П., където и други лица идвали
да си закупят дрога.
Следва да се отбележи, че коментираните показания на свидетелите А. К.
и Б. Б. предоставят сериозен обем от сведения за неправомерните действия на
подсъдимия по синтез и разпространение на наркотични вещества,
13
независимо че след допуснатото изменение на обвинението по реда на чл.287
от НПК предмет на делото е единствено държането на процесните
наркотични вещества, но не и целта за тяхното разпространение. Все пак
следва да се подчертае, че информацията, изводима от инкорпорираните на
основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК към доказателствената съвкупност
досъдебни показания на посочените свидетели, не е изолирана от останалите
доказателства – процесното наркотично вещество метамфетамин се е
намирало у подсъдимия, който доброволно го е предал; последователни и
непроменени в съдебната фаза са останали показанията на свидетелите Д. Я. и
Ж. К., които категорично обосновават направените осъдителни изводи.
Във връзка с обсъдените показания на свидетелите А. К. и Б. Б. следва да
се отбележи, че ако свидетелят пред съда се откаже от предходните си
показания /досъдебните/ и депозира други, в противоположен смисъл, това не
означава, че досъдебните му твърдения автоматично губят качеството си на
годен доказателствен източник. Отречените показания запазват
доказателствената си стойност, но за съда възниква задължението да разкрие
причините за противоречията, да ги отстрани в максимална степен и след
внимателна преценка да установи кои от доказателствените източници са
истинни. По този законосъобразен начин е процедирал първостепенният съд
по настоящото дело, като е приел за правдиви и е гласувал вяра на
приобщените от досъдебното производство показания на свидетелите А. К. и
Б. Б.. Правилно е дал приоритет на досъдебните показания на свидетелите,
които са били приобщени в съдебната фаза чрез тяхното прочитане на
основание цитираните по-горе процесуални норми. Оценката за достоверност
на първоначално дадените от свидетелите А. К. и Б. Б. показания се основава
на обективни факти, каквито са обстоятелствата, довели до започване на
досъдебното производство /ДП №3292 ЗМ-339/2019г. по описа на ОД на МВР
- Бургас/, обстоятелствата, свързани с начина на провеждане на разследването
и наличието на очевидна връзка и допълване на посочените гласни
доказателства с писмените и веществените такива, както и с последователните
и безпротиворечиви показания на свидетелите Д. Я., Ж. К., М. Г. и М. З..
Напълно основателно показанията на свидетелите А. К. и Б. Б., дадени в хода
на разследването пред съдия, са ценени като достоверни, тъй като те са
безпротиворечиви, категорични и логични, по съдържание са максимално
информативни, като в тях свидетелите пресъздават с подробности относимата
14
за спора фактология.
Въззивната инстанция сподели становището на първата, че не заслужават
доверие показанията на свидетелите А. К. и Б. Б., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, тъй като същите са неистинни и
противоречащи на останалите доказателствени материали. В тях те заявяват,
че не знаят дали подсъдимият употребява и произвежда наркотични вещества
и отричат да са купували от него наркотични вещества. Очевидно е, че
обясненията на свидетелите А. К. и Б. Б. досежно промяната на показанията
им са нелогични и неубедителни. Посочените свидетели заявили в съда, че по
време на разпита им пред съдия в досъдебното производство са били
заставени от жена – разследващ полицай или следовател да дадат уличаващи
подс. П. показания, че същият се занимавал с производство и продажба на
наркотични вещества, тъй като самите те са били задържани за срок от 24
часа и за да не бъдат задържани за 72 часа се видели принудени да дадат
претендираните от тях обвиняващи показания срещу подсъдимия. Тази
позиция на свидетелите А. К. и Б. Б. е напълно несъстоятелна и очевидно е
обоснована от стремежа им да съдействат на подсъдимия да избегне
наказателната отговорност за деянието си. Няма причина, заради която
досъдебните показания на свидетелите А. К. и Б. Б. от 10.06.2020г. да бъдат
обявени за компрометирани и извадени от доказателствената маса. По делото
липсват каквито и да е било данни, че въпросните показания са били
депозирани при упражнен спрямо свидетелите психически натиск или
физическо насилие от страна на полицаите или разследващите органи.
Предвид на това не може да възникне съмнение в тяхната достоверност.
Специално внимание в анализа на доказателствената съвкупност следва
да се отдели на показанията на свидетелите Д. Я. и Ж. К., които са
полицейски служители в Четвърто РУ на МВР – Бургас. Макар и да не се
възразява изрично срещу допустимостта на разпита на посочените полицаи в
качеството им на свидетели и на валидността на техните показания като
гласни доказателствени средства, следва да се изтъкне, че въпросните лица са
младши инспектори в сектор „Охрана на обществения ред“ в Четвърто РУ на
МВР – Бургас, което длъжностно качество не им пречи да свидетелстват.
Съгласно чл.118, ал.1, т.3 от НПК Д. Я. и Ж. К. могат да бъдат свидетели за
всички известни им и от значение за фактическото изясняване на делото
обстоятелства, включително такива, свързани с поведението на подсъдимия и
15
направените от него изявления пред полицаите. Това е така, защото
свидетелите Д. Я. и Ж. К. не са участвали в друго процесуално качество в
настоящото наказателно производство и не са осъществили действия по
разследването по смисъла на Глава 17 от НПК. Иначе казано, те не попадат в
забраната да бъдат свидетели, установена с нормите на чл.118, ал.1 и ал.2 от
НПК. Извършената от тях проверка на лицата, намиращи се в игрална зала
777 в гр. Бургас, ж. к. „Меден рудник“ до бл.20, включително и на
подсъдимия П., както и проведеният с него разговор на местопроизшествието
не са действия на разследващ орган с характерните му елементи по
установяване на престъплението, авторството, образуване на досъдебно
производство, привличане на обвиняем и предявяване на постановлението,
разпити на обвиняеми и свидетели, предявяване на разследването.
Свидетелите Д. Я. и Ж. К. само са присъствали на доброволното предаване на
процесните вещества от подс. П., но без да са съставили самия протокол за
доброволно предаване, доколкото същият е бил изготвен от инспектор В. Ч.
/л.36 от ДП/. При тези действия полицейските служители Д. Я. и Ж. К. по
никакъв начин не са изразили становище по въпросите относно
съставомерност на деянието, авторство и вина за разследваното
престъпление. Тези данни обуславят извод за допустимост и валидност на
показанията на свидетелите Д. Я. и Ж. К.. Пристъпвайки към тяхната оценка,
въззивният съд се присъедини към дадената такава за достоверност от страна
на първата инстанция. Коментираните показания са последователни и
депозирани от незаинтересовани от изхода на делото лица. Те установяват, че
подс. П. доброволно е предал прозрачна пластмасова кутийка, съдържаща
бяло кристалообразно вещество и сгънато парче от полиетиленова торбичка,
жълта на цвят, съдържащо също бяло кристалообразно вещество, за които
обяснил, че са хранителната добавка МСМ.
Значими за разкриване фактологията на инкриминираната деятелност се
явяват и показанията на свидетелите И. Г., М. Г. и М. З., които са съседи и
живеят в един вход с подсъдимия. Тези свидетели споделят непосредствени
впечатления за късните посещения от агресивни хора във входа им, търсейки
подсъдимия и „нещо конкретно“ от него.
Двете съдебни инстанции кредитираха показанията на посочените по-
горе свидетели, които в основната им част са последователни,
16
кореспондиращи помежду си, взаимнодопълващи се, логични и относими към
предмета на доказване. Оценени в съвкупност с останалите доказателствени
материали, те подкрепят фактите и обстоятелствата, въз на които се гради
обвинителната теза и които очертават престъпното деяние на подсъдимия.
Между събраните по делото свидетелски показания и останалите
доказателства и доказателствени средства – писмени и веществени, липсват
противоречия относно релевантните за спора обстоятелства – времето и
мястото на осъществяване на деянието, лицата, намирали се на
местопроизшествието и техните конкретни действия, вида и количеството на
държаните наркотични вещества, поради което съдът законосъобразно е
кредитирал въпросните свидетелски показания. Въззивната инстанция няма
основание да пренебрегне мотивите на първата досежно валидността,
последователността, безпротиворечивостта и логичността на гласните
доказателствени средства, доколкото те са аналитични и убедителни и
позволяват на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по
който е формирано вътрешното убеждение на съда. При това положение
въззивният съд следва да утвърди дадената от първия съд оценка за
достоверност на обсъдените свидетелски показания.
В изпълнение на задължението за всестранен анализ и съпоставка на
всички доказателствени източници, първостепенният съд е обсъдил
обясненията на подс. П., отчитайки тяхната двойствена роля – на гласни
доказателствени средства, но и на средство за защита, което обвиняемият/
подсъдимият упражнява по свое усмотрение и няма задължението да казва
истината. Обв. К.П. е отказал да даде обяснения на досъдебното
производство. Тази част от дадените от него пред съда обяснения, с които
отрича наличието на наркотично вещество в доброволно предадените от него
вещества, не отговарят на обективната истина, а изразяват единствено
неговата защитна позиция. Изложените негови твърдения не се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства и най-вече от заключението на
тройната физико-химична експертиза, което категорично установява
наличието на високорисково наркотично вещество метамфетамин в
доброволно предадените от подсъдимия вещества.
Основно място в доказателствения анализ на двете съдебни инстанции
заема коментарът на заключението на назначената на досъдебното
производство тройна химическа експертиза по Протокол №19/НАР-1165 от
17
07.11.2019г. Това заключение е достатъчно пълно, ясно и обосновано и няма
основание за съмнение в неговата правилност. То е изготвено от високо
квалифицирани експерти – химици д-р Л. И., И. М. и Д. Г., работещи в ЦЕКИ
към НИК на МВР, в чиято професионална компетентност, добросъвестност и
безпристрастност няма съмнение. Експертите са отговорили изчерпателно,
категорично и убедително на всички поставени им въпроси. По тези
съображения съдилищата кредитираха посоченото заключение. То е в
подкрепа на изводите относно вида и количеството на процесните вещества,
както и на процентното съдържание на активния наркотично действащ
компонент метамфетамин, които вещите лица аргументирали след
непосредствен оглед и проведени химически изследвания на предоставените
им вещества.
Въззивната инстанция, както и първата такава, се довери на
представеното в хода на досъдебното производство заключение на тройната
химическа експертиза по Протокол №19/НАР-1165 от 07.11.2019г., което
след проведени оглед и химичен анализ на представените обекти, установява,
че обект №1 – полиетиленов плик съдържа кремаво кристално вещество с
нето тегло 1,489 грама, в което се доказва наличие на метамфетамин и
метилсулфонилметан /МСМ/, като процентното съдържание на активния
наркотичнодействащ компонент метамфетамин е 1,5%. Същото заключение
установява още, че обект №2 – полиетиленов плик съдържа сходно на външен
вид / като това в обект №1/ кремаво кристално вещество с нето тегло 0,421
грама, в което се доказва наличие на метамфетамин и метилсулфонилметан
/МСМ/, като процентното съдържание на активния наркотичнодействащ
компонент метамфетамин е 0,4%. Според заключението обект №3 – бял
хартиен плик, в който е поставен полиетиленов плик с бяло кристално
вещество, има нето тегло 15,411 грама и в него не се доказва наличие на
наркотични вещества, поставени под контрол съгласно ЗКНВП, а
съдържанието представлява метилсулфонилметан /МСМ/, което е хранителна
добавка. Вещите лица подчертават, че метамфетаминът /солите и препаратите
му/ е наркотично вещество, поставен е под контрол съгласно чл.3, ал.2 от
ЗКНВП и е включен в Списък I – „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
18
наркотични.
Въззивната инстанция, както и първата такава, цени документите,
приложени като писмени доказателства по делото, които по-горе бяха
подробно цитирани.
Справката за съдимост /л.17 - 18 от ДП/ установява в детайли
осъжданията на подс. К. П. П. в периода 2007г. – 2017г. за престъпления от
общ характер, сред които преобладават осъжданията за престъпления по
чл.354а от НК с предмет – различни по вид високорискови наркотични
вещества. Документът установява още, че подс. П. е изтърпял досега
ефективно, при строг режим, три наказания лишаване от свобода със
следните размери – една година и шест месеца, една година и десет месеца,
четири месеца.
Протоколът за доброволно предаване от 14.06.2019г. /л.36 от ДП/
установява, че на посочената дата подс. К.П. доброволно е предал В. Ч.,
полицейски инспектор в Сектор КП при Четвърто РУ на МВР – Бургас част
от найлонова /полиетиленова/ торбичка, жълта на цвят, съдържаща бяло
кристалообразно вещество и пластмасова прозрачна кутийка, с кръгла форма,
с диаметър около 2 см, съдържаща бяло кристалообразно вещество. В самия
протокол за доброволно предаване, по повод предадените предмети, К.П.
пояснил, че веществото е МСМ – хранителна добавка с плюнка.
Приемо-предавателен протокол №69850 от 07.04.2020г. /л.163 от ДП/
установява, че процесните наркотични вещества с общо нето тегло 1,910
грама, с процентно съдържание на активното вещество метамфетамин,
съответно 0,4% и 1,5%, са били предадени за съхранение в ЦМУ при
Агенция „Митници“ – София.
Приложеният по делото като писмено доказателствено средство
протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо
съдебно одобрение от 14.06.2019г. / л.32-л.33 от ДП / установява, че в
условията на неотложност било извършено претърсване и изземване в
апартамента на подс. П., находящ се в гр. Бургас, ж.к. "М. р." бл.*, вх. *, ет. *,
където била намерена и иззета стъкленица с бяло прахообразно вещество,
което при направения на място полеви тест за наркотици, реагирало на
амфетамин, но впоследствие химическото изследване на веществото
установило, че това е хранителна добавка МСМ, в която не се съдържа
19
активен наркотичнодействащ компонент.
Приемайки, че съдържащите се в делото документи са събрани и
приобщени по предвидения в НПК ред, между тях не са налице противоречия,
относими са към предмета на спора и доизясняват обстоятелствата от
значение за разкриване на обективната истина, съдебните инстанции им се
довериха, тълкуваха ги с оглед тяхното действително съдържание и ги
ползваха при извеждане на фактическите и правни изводи по висящия спор.
Съдилищата цениха предметите, приобщени като веществени
доказателства по делото, а именно наркотичните вещества метамфетамин с
общо нетно тегло от 1,910 грама, доброволно предадени в хода на
досъдебното производство. Същите са били надлежно описани в съставения
протокол за доброволно предаване и понастоящем продължават да се пазят,
като се намират на съхранение в ЦМУ при Агенция „Митници“ – София.
Приобщени като веществени доказателства кристалообразни вещества,
съдържащи активния наркотичнодействащ компонент, затвърждават по
несъмнен начин достоверността на изложените по-горе обстоятелства.
Направеният и изложен по-горе анализ на наличната по делото
доказателствена съвкупност мотивира въззивната инстанция да сподели
становището на първата за безспорно и убедително доказано авторство на
разгледаното престъпление в лицето на подсъдимия П., а проверяваният
съдебен акт - да намери за обоснован.
Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен
извод, към който се присъединява и въззивният – подсъдимият с деянието си
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.354а,
ал.3, предл.2, т.1 от НК, защото на 14.06.2019г., без надлежно разрешително,
е държал високорискови наркотични вещества: 1,489 грама метамфетамин
със съдържание на активния наркотичнодействащ компонент метамфетамин
1,5%, на стойност 37, 22 лева и 0,421 грама метамфетамин със съдържание на
активния наркотичнодействащ компонент метамфетамин 0,4%, на стойност
10,52 лева, или общо нетно количество на наркотичното вещество 1,91 грама,
на обща стойност 47,74 лева.
Констатацията на съда относно предмета на посоченото престъпление е в
съответствие с приложимите за казуса регламенти. Съгласно Списък II от
20
Конвенцията на ООН за психотропните вещества от 1971г., ратифицирана от
Република България и съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, обнародван в ДВ бр. 30/1999г.,
метамфетаминът е наркотично вещество и подлежи на контрол. Съгласно
ЗКНВП „наркотично вещество“ е всяко упойващо и психотропно вещество,
включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, което може да предизвика
състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие
върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения
на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и
настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.
В този смисъл метамфетаминът е характеризиран като високорисково
наркотично вещество и е включен в Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, в което приложение
са изброени растенията и веществата с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях и които са забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Същевременно, съгласно
т.12 от „Допълнителните разпоредби“ на ЗКНВП /изм. ДВ, бр.56/2003г./
„препарат“ означава всеки разтвор, смес или материал, в което и да е
физическо състояние, съдържащи едно или няколко наркотични вещества в
терапевтични и нетерапевтични дози. Наред с това, ЗКНВП не определя
минимално количество, т. е. минимално процентно съдържание на активния
наркотичнодействащ компонент, за да не се приложи изискуемия
разрешителен режим за придобиване и държане на наркотични вещества. В
този смисъл процесните вещества следва да се характеризират като
„препарати“, съдържащи активния наркотичнодействащ компонент
метамфетамин. А съгласно чл.4, ал.2 от ЗКНВП за препаратите и аналозите се
прилагат същите мерки за контрол, каквито са важими за наркотичните
вещества. Предвид на това, независимо от изключително малкото процентно
съдържание на активния наркотичнодействащ компонент метамфетамин в
процесните вещества, съответно 1,5 % и 0,4%, същите представляват
високорисково наркотично вещество и за него се прилагат реда и мерките за
контрол, предписани с нормите на ЗКНВП.
Правилно и обосновано е заключението на първостепенния съд, че
разгледаното престъпление с предмет описаните високорискови наркотични
вещества е било извършено от подсъдимия при форма на изпълнително
21
деяние „държане“, доколкото липсват данни неправомерно държаното
наркотично вещество да е било предназначено за разпространение на трети
лица
Несъмнено установено е от събраните по делото доказателства, че на
14.06.2019г. подс. П. е държал високорисково наркотично вещество –
метамфетамин с общо нетно тегло 1,910 грама, с активно
наркотичнодействащ компонент метамфетамин с концентрация от 0,4% до
1,5%. Този извод на съда е верен, защото подсъдимият е упражнявал
фактическа власт върху посоченото вещество, като го е държал в себе си. В
подкрепа на този извод е и фактът, че двете части с нето тегло, съответно
1,489 грама и 0,421 грама, на които е било разделено въпросното вещество, са
били поставени на скришни места в дрехите на подсъдимия – първото - в
десния джоб на панталона му, а второто - в чорапа на десния му крак. В тази
връзка следва да се добави, че за да е осъществено престъплението при форма
на изпълнителното деяние „държане на наркотично вещество”, достатъчно е
последното да се държи от дееца, без да е необходимо демонстриране на това
държане, нито изразено намерение за своене на веществото. За
съставомерността на деянието не е необходим определен минимален времеви
период на държането на наркотика, нито непрекъснатост и непосредственост
на държането. От момента, в който деецът установи своя фактическа власт
върху наркотичното вещество, той вече го държи и осъществява
изпълнителното деяние на разглежданото продължено престъпление, без да е
нужно изтичането на определено време, нито непрекъснатото и пряко
държане на веществото. В казуса подс. П. е държал процесния метамфетамин
от момента на неговото придобиване, който е неизвестен, до момента на
предаването му на полицейските служители.
Безспорен е също и другият обективен елемент от състава на
разглежданото престъпление – липсата на надлежно разрешително за
производство и държане на високорискови наркотични вещества, издадено в
полза на подсъдимия.
Наред с коментираните обективни признаци на деянието,
първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая присъства и
елементът от субективната страна на престъплението - пряк умисъл.
Всички данни по делото несъмнено сочат, че подс. П., с оглед на неговата
22
възраст, житейски и социален опит, физическо развитие и психична
годност, степен на образование и съдебно минало, добре е разбирал, че
извършва нещо недопустимо и непозволено от закона, като държи в себе си
процесното наркотично вещество – метамфетамин. Подсъдимият е запознат
с негативното действие на този наркотик, който лично употребява, знае
разрешителния режим за неговото производство, държане и
разпространение, знае също, че не притежава надлежно разрешително за
придобиването и държането на наркотични вещества. Следователно, той е
бил съвсем наясно за неправомерността на постъпката си, изразяваща се в
държане на процесния наркотик, за който е бил убеден, че е метамфетамин.
Извършените от него действия са обективен израз на оформените в
съзнанието му представи за общественоопасния характер на деянието му и
неговите последици и за желанието му тези последици да се проявят в
действителност. Иначе казано, действал е с пряк умисъл, както правилно е
счела първата инстанция.
Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния
закон поради това, че извършеното от подс. П. представлява маловажен
случай и престъплението следва да се квалифицира по по-леко наказуемия
състав на чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК. В контекста на този довод и за да го
отклони като несъстоятелен, въззивният съд намери за необходимо да се
позове на нормата на чл.93, т.9 от НК, в която законодателно е уреден
маловажният случай на престъпление, както и на задължителните указания на
върховната ни съдебна инстанция, дадени с Тълкувателно решение
№23/1981г. на ОСНК на ВС. В пълно съгласие с тези постулати следва да се
приеме, че за правната характеристика на едно деяние като маловажен случай
се преценяват всички фактически данни по конкретния казус - както вредните
последици, така и начина на извършване на престъплението, вида и
стойността на предмета му, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
морална укоримост на извършеното. Съблюдавайки това принципно
положение, въззивната инстанция намери, че следва да откаже да
преквалифицира разгледаното престъпление като маловажен случай и да го
субсумира под хипотезиса на чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК. За да вземе това
решение въззивният състав приоритетно отчете вида и характеристиките на
предмета на конкретното деяние. Касае се за метамфетамин, който
23
представлява високорисково наркотично вещество, при това то е сред най-
рисковите за общественото здраве наркотици и за кратко време създава
зависимост към упойващи вещества. Следва да се вземе предвид
количеството на конкретното наркотично вещество – 1,91 грама, което не е
голямо, но предвид характеристиките на метамфетамина, от същото могат да
се направят повече от една дози, при чийто еднократен прием да се достигне
еуфоричния ефект на дрогата. В преценката си, че случаят е немаловажен,
въззивният съд пренебрегна сравнително ниската обща стойност на
държаното наркотично вещество – 47,74 лева, тъй като „на пазара“ цената на
въпросния метамфетамин реално е била по-висока от посочената.
Преценявайки дали конкретният случай е маловажен, въззивната
инстанция обсъди и останалите факти, значими в тази насока - както
свързаните с деянието, така и свързаните с личността на дееца. Подобаващо
следва да се оцени сериозно обремененото съдебно минало на подс. П., при
това преимуществено с осъждания за престъпления по чл.354а от НК, имащи
за предмет високорискови наркотични вещества. Особено показателен за
високата степен на обществена опасност на подсъдимия като деец и за
неуспешния процес на поправяне у него е фактът, че той е извършил
разгледаното деяние само 15 дни след предходното му осъждане / на
30.05.2019г. / за престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, предл.2, т.1 от НК с
предмет високорисково наркотично вещество коноп /канабис, марихуана/ с
нетно тегло 1,412 грама. Тези данни не могат да се възприемат като такива,
значително намаляващи обществената опасност на извършеното и
обосноваващи характеристиката „маловажен случай“. Конкретното
поведение на подс. П. по време на полицейската проверка, при която той
доброволно е предал на полицейските служители намиращото се в него
наркотично вещество, не може да бъде оценено в положителна насока и да
обоснове намаляване на личната му обществена опасност.
Въпреки отсъствието на убедителни доказателства, че процесното
неправомерно държаното наркотично вещество е било предназначено за
разпространение на трети лица и въпреки липсата на увредено в резултат на
употребата на наркотика собствено здраве на дееца, посочените по-горе
индивидуализиращи предмета на престъплението характеристики не сочат на
незначителност на вредните последици от него, нито разкриват по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
24
държане на високорисково наркотично вещество. При тези констатации,
преценени в съвкупност с изложените по-горе особености относно начина на
извършване на деянието, характеристиките на неговия предмет, данните за
личността на дееца П. и всички други обстоятелства, значими за степента на
обществена опасност на конкретното престъпление, следва да се приеме, че
осъщественото от подсъдимия държане на процесното високорисково
наркотично вещество не притежава белезите на маловажен случай по смисъла
на чл.93, т.9 от НК, поради което и обсъденото престъпление не може да се
характеризира като такова по по-леко наказуемия състав на чл.354а, ал.5 от
НК, уреждащ маловажен случай на държане на наркотични вещества или
техни аналози без цел за тяхното разпространение.
В принципен план следва да се отбележи, че оценката за степента на
обществена опасност на деянието, значима за квалификация на същото като
маловажен или немаловажен случай, е исторически обусловена и винаги е
съобразена с характера на общественоопасните деяния и тяхното отрицателно
значение за обществото на даден етап от неговото развитие. В случая вида,
характеристиката, концентрацията на активно действащия компонент и
количеството на конкретното наркотично вещество, което не е предназначено
за едноктратен прием, не указват на по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпления по чл.354а, ал.3, т.1 от
НК. Освен това следва да се съобрази, че престъпленията, имащи за предмет
наркотични вещества, са считани поначало като такива със завишена степен
на обществена опасност, с оглед техния обект на защита - обществените
отношения, свързани с общественото здраве, поради което и отчитайки
нарастващия им брой в страната, тяхната динамика и актуалност и
неблагоприятно въздействие на наркотиците върху здравето на хората, за тези
деяния са предвидени сериозни по тежест и размер наказания. С оглед на
това, сравнително малкото количество на процесното наркотично вещество,
неговата ниска обща стойност и предназначението му за лична употреба на
дееца не са достатъчни, за да се обоснове заключение за маловажност на
случая и за преквалифициране на деянието по чл.354а, ал.5 от НК. В този
смисъл неоснователен е доводът на защитника за обективна
несъставомерност на деянието по чл.354а, ал.3, т.1 от НК поради маловажност
на случая.
25
Изложените аргументи в подкрепа на извода, че деянието, за което подс.
П. е признат за виновен, съставлява престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК,
същевременно са отговор на алтернативното оплакване на защитника за
неправилен отказ да се приложи чл.9, ал.2 от НК и на това основание да се
оправдае подсъдимия. Възражението, че държането на процесното
наркотично вещество не е престъпление, защото поради малкото му
количество, минималното процентно съдържание на активния
наркотичнодействащ компонент метамфетамин, ниската му парична стойност
и предназначението му за лична употреба, извършеното представлява
малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, е неоснователно.
Цитираната правна норма урежда две възможни хипотези, при наличието на
които извършеното деяние не е престъпно - деянието въобще не е
общественоопасно или разкрива такава степен на обществена опасност, която
е явно незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с
определяне на деянието като “малозначително”. Както и по-горе се изтъкна,
оценката на степента на обществена опасност на деянието винаги е
съобразена с характера на общественоопасните деяния и тяхното негативно
влияние върху развитието на обществото.
В случая разпределението на неправомерно държаното наркотично
вещество на две отделни части, скрити на различни места в дрехите на
подсъдимия, конкретното общо количество на тези вещества – 1,91 грама,
което не сочи на доза за еднократен прием, както и извършването на деянието
в изключително кратък срок от 15 дни след предишното му осъждане за
аналогично престъпление, не указват на пренебрежимо ниска степен на
обществена опасност, която да се приеме за явно незначителна, а деянието да
се характеризира като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. С
оглед на това, сравнително малкото общо количество на процесния наркотик,
ниското процентно съдържание на активно действащия наркотичен елемент
метамфетамин и ниската му парична стойност не са достатъчни, за да се
направи извод за малозначителност на настоящото деяние и да се изключи
неговия престъпен характер, а на извършителя му – подс. П. да не се търси
наказателна отговорност.
Водим от всичко по-горе изложено, въззивният съд прие, че атакуваната
присъда е законосъобразна. Същата е постановена в пълно съответствие с
26
разпоредбите на чл.354а, ал.3, предл.2, т.1 и чл.11, ал.2 от НК. Изпълнени са
предписанията на тези законови норми за ангажиране наказателната
отговорност на подсъдимия за коментираното престъпление с цитираната
правна характеристика и липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК,
за оправдаването му.
Изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна
служебна проверка на правилността на обжалваната присъда и съобразявайки
алтернативното искане за намаляване размера на постановеното наказание,
въззивната инстанция осъществи контрол досежно справедливостта на
наложеното наказание лишаване от свобода и прецени същото за
справедливо.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че престъпленията, имащи
за предмет наркотични вещества, са считани поначало като такива със
завишена степен на обществена опасност, с оглед техния обект на защита -
обществените отношения, свързани с народното здраве. Така очертаният
обект на защита, както и нарастващият брой на деянията с предмет
наркотични вещества, тяхната актуалност и неблагоприятно въздействие на
наркотиците върху здравето на хората, са били законодателно отчетени с
предвидените за коментираните престъпления тежки санкции. Обсъжданите
престъпления са особено укорими и поради факта, че застрашавайки живота и
здравето преимуществено на млади хора, това негативно се отразява и на
техните близки и същевременно лишава обществото ни от целия възможен
творчески потенциал на засегнатите от употребата на наркотици лица.
При определяне вида и размера на наложеното наказание окръжният съд
е съблюдавал приложимата за казуса разпоредба на чл.354а, ал.3, предл.2, т.1
от НК, предписваща като основно наказание лишаване от свобода от една до
шест години.
На следващо място, съдът правилно е преценил степента на обществена
опасност на конкретното деяние, която намерил за относително ниска,
съобразявайки вида и количеството на процесното наркотично вещество,
съдържанието на неговия активно действащ наркотичен компонент и ниската
парична стойност на наркотика. Предмет на престъплението е високорисково
наркотично вещество с общо нетно тегло от 1,91 грама, с активния
наркотичнодействащ компонент метамфетамин с концентрация, съответно от
27
0,4 % и 1,5%, на обща стойност 47,74 лева, като наркотикът е бил
предназначен за лична употреба на подсъдимия, а не за продажба на трети
лица.
Обсъждайки степента на обществена опасност на подс. П. като деец,
решаващият съд правилно е приел, че подсъдимият е личност с относително
висока степен на обществена опасност поради множеството му предходни
осъждания, преимуществено за престъпления с предмет високорискови
наркотични вещества, както и скорошното му осъждане за аналогично
престъпление – държане на високорисково наркотично вещество коноп
/канабис, марихуана/, само 15 дни преди датата на извършване на сегашното
престъпление. Особено показателен за сравнително високата степен на
обществена опасност на подсъдимия като деец и за неуспешния процес на
поправяне у него е фактът на ефективно, при строг режим, изтърпени от него
три наказания лишаване от свобода със следните размери – една година и
шест месеца, една година и десет месеца, четири месеца.
При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода трябва да
се вземат предвид също подбудите и причините за извършване на деянието,
което не е сторил първостепенният съд, и които според въззивния се състоят в
ниската обща и правна култура на подсъдимия, слабите му морално-волеви
задръжки, незачитане от него на правните норми, регламентиращи контрола
върху наркотичните вещества и забраната за тяхното държане и
разпространение, утвърдените у него престъпни наклонности, най-вече към
деяния с предмет наркотични вещества и не на последно място –
нарастващата масова употреба на наркотици, обуславяща голямото им
търсене на „пазара“.
Коментирайки обстоятелствата, значими за размера на наказанието,
първоинстанционният съд правилно е приел наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК,
изискващи определяне на наказанието под предвидения в приложимата норма
на чл.354а, ал.3, предл.2, т.1 от НК размер на наказанието от една година
лишаване от свобода. В обхвата на смекчаващите отговорността факти
правилно е отнесъл малкото количество на процесните наркотични вещества
– общо 1,91 грама, минималното процентно съдържание на активния
наркотичнодействащ компонент метамфетамин – 0,4 % и 1,5%, ниската обща
28
стойност на наркотичните вещества – 47,74 лева, оказаното от подсъдимия
съдействие на полицейските служители за разкриване на престъплението,
като доброволно е предал намиращите се у него наркотични вещества,
признаването на част от фактите по обвинението, полагането на родителски
грижи към малолетно, 9-месечно дете.
Изчерпателно изброявайки и обсъждайки всички по-горе изложени
смекчаващи отговорността обстоятелства, въззивната инстанция се
присъедини към разбирането на първата, че същите са многобройни по
смисъла на чл.55 от НК и съобразно константната съдебна практика по този
въпрос, като наред с това намери предвиденото в приложимата за казуса
норма на чл.354а, ал.3, предл.2, т.1 от НК минимално по размер наказание от
една година лишаване от свобода за несъразмерно тежко и необосновано
строго, поради което същото ще се окаже несправедливо, а налагането му ще
бъде израз на прекомерна и излишна суровост към подсъдимия.
Разисквайки индивидуалното наказание на подсъдимия, първата
инстанция не е пропуснала да отчете като отегчаващи вината му
обстоятелства неговото съдебно минало, обременено с предишни осъждания
за аналогични престъпления с предмет високорискови наркотични вещества,
както и извършването на сегашното деяние само 15 дни след поредното му
осъждане за престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК.
В категорията на утежняващите отговорността обстоятелства,
обуславящи завишаване на наложеното наказание, не могат да се отнесат
некритичното отношение на подсъдимия към извършеното от него,
непризнаването на вината или недаването на достоверни обяснения, тъй като
това е недопустимо. Конкретното поведение на обвиняемия/ подсъдимия в
процеса е израз на правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон.
Затова липсата на критичност и демонстрирано разкаяние, както и
депозирането на неистинни обяснения са факти, които не могат да се
интерпретират във вреда на подсъдимия и да утежняват наказателноправното
му положение.
Отчитайки всички по-горе изложени факти, значими за наказанието и
съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция,
първостепенният съд правилно е преценил, че за разгледаното престъпление
на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода при
29
наличието на многобройни смекчаващите вината обстоятелства по смисъла на
чл.55, ал.1, т.1 от НК и в размер, който е под минималния, предвиден в
приложимата норма на чл.354а, ал.3, т.1 от НК, а именно седем месеца
лишаване от свобода.
Настоящият въззивен състав, като прие, че първата инстанция е
съобразила принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, отчела е сравнително ниската степен на обществена опасност на
конкретното деяние и относително високата степен на лична опасност на
дееца, отдала е нужното значение на констатираните многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и наред с това е проявила умерена
строгост към подсъдимия, предвид установените отегчаващи обстоятелства,
прецени, че наложеното му наказание лишаване от свобода с посочения по-
горе размер е справедливо, ще способства за поправителното въздействие
спрямо него и ще ограничи вероятността в бъдеще той да извърши други
противообществени прояви. Допълнително смекчаване на определеното
наказание, без обуславящи го фактори, би било израз на необоснована
снизходителност, не би довело до адекватна реализация на целите на
наказанието, предвидени в чл.36 от НК и би създало усещане за
безнаказаност у подсъдимия и в обществото. Кумулативно предвидената в
чл.354а, ал.3, т.1 от НК глоба от две хиляди до десет хиляди лева изобщо не е
наложена и следва да се отчита като допълнително смекчаване на
наказателната отговорност на подс. П..
В заключение, въззивната инстанция намери, че постановеното наказание
от седем месеца лишаване от свобода е справедливо и не са налице
изискванията на чл.337, ал.1, т.1 от НПК за изменяване на обжалваната
присъда в частта относно наложеното на подсъдимия за разгледаното
престъпление наказание чрез занижаване на неговия размер.
С атакуваната присъда първостепенният съд се е произнесъл и по
въпроса за изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване
от свобода. Съблюдавайки нормата на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС,
правилно е постановил определеното наказание от седем месеца лишаване от
свобода да се изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим, тъй
като не са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца,
30
изтърпяно на 08.05.2017г.
Прилагайки императивните норми на чл.354а, ал.6 и чл.53 ал.2 б. ”а” от
НК първостепенният съд правилно е отнел в полза на държавата процесните
наркотични вещества, които са предмет на разгледаното престъпление и
безусловно подлежат на отнемане.
Съблюдавайки нормата на чл.189, ал.3 от НПК, първостепенният съд
правилно е осъдил признатия за виновен в извършване на разгледаното
престъпление К.П. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР –
Бургас сумата 455,66 лева.
Изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК, въззивната
инстанция провери изцяло атакувания съдебен акт и установи, че липсват
пороците, визирани в чл.335 от НПК, които да са били допуснати по делото
от първоинстанционния съд или от органите на досъдебното производство и
които да съставляват основания за отмяна на обжалваната присъда и връщане
на делото за ново разглеждане.
Мотивиран от всичко по-горе изложено, въззивният съд направи извода,
че първоинстанционната присъда е законосъобразна, обоснована и
справедлива, постановена е при липса на процесуални нарушения, поради
което отсъстват такива недостатъци, регламентирани в НПК, които да
изискват отменяване или изменяване на съдебния акт. С оглед на това и на
основание чл.338 от НПК, атакуваната присъда следва да се потвърди
изцяло.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №20 от 05.08.2021 год. по НОХД №433/
2021г. на Бургаския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС
на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
31
1._______________________
2._______________________
32