Р Е Ш
Е Н И Е №138
гр.
Габрово, 20.11.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в
публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ПЕТРАКИЕВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на прокурор
НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ КАНД №125
по описа за 2023 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано въз основа на депозирана в
законния срок жалба на Зам. директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ -
В. Търново против Решение №88 от 12.07.2023 година на Районен съд Севлиево,
постановено по АНД№115 по описа за 2023 година. С обжалваното Решение е
отменено Наказателно постановление /НП/ № ********** от 24.02.2023 година на
Зам. Директор на РДГ – Велико Търново, с което на К.Г.Г. *** за нарушение на
чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закон за горите във вр. с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 1
от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии е наложена
глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ в размер на 300 /триста/ лева.
В касационната жалба се
твърди, че постановеното от СРС Решение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, като изложените мотиви на съда са неправилни и необосновани.
Не е налице липса на компетентност на органа, посочен като издател на оспорения
акт. Извършеното нарушение било доказано по безспорен и несъмнен начин от
приложените по делото писмени и гласни доказателства. Неправилен бил извода на
съда, че нарушението не било ясно. Същото било достатъчно недвусмислено описано
в НП, като правилно била посочена датата на осъществяването му. Неправилен бил
и изводът на съда за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в неправилна квалификация на нарушението и неправилно приложение
на санкционната норма. Жалбоподателят повтаря фактология от АУАН и НП и прави
анализ на посочените в НП като нарушени актове и конкретните им разпоредби.
Счита, че текстовото описание на изпълнителното деяние в АУАН и НП е ясно и
точно, в съответствие с посочената като нарушена разпоредба и посочената
санкционна норма. Прави искане за отмяна на обжалваното Решение, ведно с
произтичащите от него правни последици, включително присъждане на разноски.
Възразява против претендираното насрещно възнаграждение за адвокат.
В открито съдебно
заседание касационният жалбоподател не се представлява. Представено е писмено
становище в което се поддържат исканията и първоначално депозираната касационна
жалба.
Ответната по жалбата
страна К.Г. не се явява в открито съдебно заседание. Представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, който оспорва жалбата,
по същество се прави искане за оставяне на въззивното Решение в сила, като
подробни доводи са развити в депозиран по делото писмен Отговор на касационната
жалба. Претендира присъждане на разноски- възнаграждение за адвокат.
Представителят на Окръжна
прокуратура Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното Решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав на ГАС
намира така подадената касационна жалба за процесуално допустима като подадена
в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, от процесуално
легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния
закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/,
намира депозираната касационна жалба за неоснователна.
Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните
по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда.
Същата не се оспорва от страните. Правилни са и правните изводи на
първоинстанционния съд, довели до отмяна на НП.
На административнонаказаното лице
е вменено извършването на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, описано в АУАН и НП като издаване
на превозен билет с посочени номер и дата от кочан с превозни билети с посочени
начален и краен номер на РДГ В. Търново за транспортиране на дървесина, като се
сочи, че наказаното лице не е спазило реда и условията за издаване на превозни
билети, а именно в издадения превозен билет не е посочен номер и дата на стар
превозен билет или документи, доказващи законния произход на дървесината, а в
последващия превозен билет в графа „въведени ръчно превозни билети“ е посочен
код на превозен билет 2A73IZF, който не съществува.
Нарушението е извършено на територията на РДГ В. Търново.
За да отмени процесното НП,
въззивният съд е приел, че санкционната норма е неправилно определена, което
съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на
издаденото НП и налагащо отмяната му. Според въззивния съд, описаното в НП
деяние следва да бъде санкционирано по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, не по т. 1,
тъй като се касае за издаване на документ – превозен билет.
Разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т.
1 от ЗГ предвижда налагане на глоба от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено
по-тежко наказание, на длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска
практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му,
както и решения и предписания, основани на тях. Разпоредбата на т. 2 от
посочената разпоредба предвижда за същите субекти същото по вид и размер
наказание за съгласуване, одобряване или издаване документ в нарушение на този
закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените
горскостопански планове и програми.
Освен това, според
първоинстанционния съднаказващият орган е описал така нарушението, че за
жалбоподателя, както и за съда, не става ясно в какво се състои същото – дали в
това, че в издадения от жалбоподателя превозен билет от 22.06.2022 година
последният не е посочил номер и дата на стар превозен билет или документи,
доказващи законния произход на дървесината, или в това, че в последващия
превозен билет, този от дата 22.06.2022 година за преместване на дървесина, в
графа „въведени ръчно превозни билети“ е посочил код на превозен билет 2A731ZF,
който не съществува. Това противоречие в описанието на нарушението според състава на СРС внася
неяснота относно волята на наказващия орган и е довело до нарушаване правото на
защита на санкционираното лице, тъй като същият е изправен пред невъзможност да
разбере какво точно нарушение му се вменява във вина. По тези съображения състава на първоинсатнционния
съд е приел, че обжалваното наказателно постановление следва да се
отмени само на това основание, без да е необходимо съдът да се произнася по
същество на спора.
Настоящият състав на касационната инстанция споделя извода за неправилна
квалификация на вмененото на К.Г. нарушение, тъй като в процесния случай се
касае именно за издаване на документ в нарушение на посочени в НП актове,
поради което квалификацията следва да е по т. 2 на чл. 257, ал. 1 от ЗГ. В тази
насока е и съдебната практика на АдС Габрово, като в други подобни дела съдът е
изложил подробни мотиви в за подобно осъществено нарушение на АНО при
приложение на материалния закон.
Споделят се и доводите за отмяна на РС Севлиево за това описвайки
процесното нарушение в НП АНО е посочил такова описание на противоправното
деяние, че за санкционирания,
както и за съда, не става ясно в какво се състои същото – дали в това, че в
издадения от жалбоподателя превозен билет от 22.06.2022 година последният не е
посочил номер и дата на стар превозен билет или документи, доказващи законния
произход на дървесината, или в това, че в последващия превозен билет, този от
дата 22.06.2022 година за преместване на дървесина, в графа „въведени ръчно
превозни билети“ е посочил код на превозен билет 2A731ZF, който не съществува.
Това противоречие в описанието на нарушението действително внася неяснота относно волята на наказващия орган и е
довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като същият
е изправен пред невъзможност да разбере какво точно нарушение му се вменява във
вина. Посоченото процесуално
нарушение представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения
санкционен акт.
При извършената проверка от
касационната съдебна инстанция не се установяват основания за отмяна на
обжалваното съдебно Решение. Районен съд Севлиево е постановил валидно,
допустимо и правилно Решение, постановено при правилно приложение на материалния
закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без
да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
С оглед изхода
на спора, а именно отхвърляне на оспорването, основателно се явява искането на
пр. представител на санкционирания К.Г. за присъждане на разноски по делото,
представляващи възнаграждение за адвокат. Размерът на присъденото
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция не следва да бъде редуциран, въпреки направеното своевременно
възражение за неговата прекомерност от пр. представител на АО, тъй като същият
е съобразен с предвидените размери за подобен вид дела в Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в минималния размер
съобразно посочените разпоредби. РДГ В. Търново следва да заплати на К.Г.Г.
сума в размер на 400 лева, представляващи разноски по делото пред касационната
съдебна инстанция- възнаграждение за адвокат.
Водим от горното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 88 от 12.07.2023 година на Районен съд Севлиево, постановено по АНД №
115 по описа за 2023 година.
ОСЪЖДА РДГ В. Търново да
заплати на К.Г.Г. *** сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: