Р Е Ш Е Н И Е №

 

Гр. Сливен, 26.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенски районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА, след като разгледа докладваното от председателя АНД №459 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по повод жалба против НП №21/01.02.2019г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на жалбоподателя „А1 България” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 8500 (осем хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.326 от Закона за електронните съобщения, вр. чл.42, ал.3 от Общите изисквания.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен процесуален представител, който моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание административнонаказващият орган изпраща свой представител, който счита обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и моли съда да го потвърди.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

В Комисията за регулиране на съобщенията била постъпила жалба във връзка с непредоставяне на договор и незапознаване с договора на клиент на „А1 България” ЕАД в магазин на търговското дружество в гр. С.. На 24.10.2018г. в гр. Сливен в магазин, находящ се на адрес бул. „Цар Освободител” №34 на „А1 България” ЕАД служители на Комисията за регулиране на съобщенията свидетелите Р.З. и Ю.Д. направили проверка. Св. З. се представил като клиент и поискал да сключи договор. Обслужван бил от св. Х. Са. Али, която не предоставила на св. З. проекта на договора в цялост за запознаване със съдържанието му, а го приканила да се подпише на поставеното пред клиента електронно устройство.  Едва след като двамата служители поискали все пак да им се предостави такъв договор за запознаване св. Али им предоставила. Св. Ю.Д. съставил на 12.12.2018г. акт за установяване на административно нарушение на ТД „А1 България” ЕАД като приел, че е нарушена разпоредбата на чл.42, ал.3 от общите изисквания. Въз основа на така съставения АУАН впоследствие председателят на Комисията за регулиране на съобщенията издал обжалваното наказателно постановление и наложил на жалбоподателя административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 8500 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице имащо правен интерес от обжалването. Разглеждайки същата по същество съдът констатира, че жалбата е частично основателна. Безспорно се установи по делото, че служител на ТД „А1 България” ЕАД, св. Хатче Али е предложила на св. З. подписване на договор без преди това да е предоставен проекта на договора в цялост за запознаване със съдържанието му. Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.3 от общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, преди подписване на индивидуалния договор предприятията са задължени да предоставят на потребителя проекта на договор в цялост за запознаване със съдържанието му. Съдът счита, че като не е бил предоставен на св. З., служител на Комисията за регулиране на съобщенията проекта на индивидуален договор №*********/24.10.2018г. в цялост за запознаване със съдържанието му търговското дружество жалбоподател „А1 България” ЕАД е нарушило разпоредбата на чл.42, ал.3 от общите изисквания. Съдът счита, че правилно наказващият орган на основание чл.326 от Закона за електронните съобщения във връзка с чл.42, ал.3 от общите изисквания е наложил на „А1 България” ЕАД имуществена санкция. Тази разпоредба е с императивен характер. Задължението е безусловно. Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели Ю.Д. и Р.З., тъй като същите са последователни, логични, безпротиворечиви и се подкрепят от останалите, събрани по делото доказателства. Съдът кредитира и показанията на свидетелите Х. А. и П.В., тъй като и от техните показания се доказа по несъмнен начин извършването на нарушението от страна на „А1 България” ЕАД. Те също потвърждават, че не е бил предоставен проект на договора, за който е бил приканен да подпише св. Р.З.. Твърдят, че на таблетите, на които ще се полага подписа от клиента се визуализира договора. Съдът счита, че е без значение дали се визуализира този договор на таблета пред клиента или не. Важно е служителят, който обслужва потенциалния клиент да му предостави възможност да се запознае с проекто договора в неговата цялост преди да бъде поканен да положи подписа си. Това не е било сторено от св. Х. А., поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на търговското дружество жалбоподател „А1 България” ЕАД.

Съдът счита, че не се касае за маловажен случай, тъй като с това нарушение са засегнати значими обществени отношения. Намира, че деянието е със значителна обществена опасност и не може да се приеме, че е маловажно. По делото не се установиха данни, които да обуславят по- ниска степен на обществена опасност, а точно обратното. Нарушени са съществени обществени отношения, отнасящи се до правото на потребителя да се запознае с договорите за услуга, които са му предлагани от предприятието и въз основа на запознаване с тях да вземе обосновано решение дали желае сключването на този договор при очертаните условия.

Съдът счита, че не са били нарушени и правата на жалбоподателя, тъй като както от акта за установяване на административно нарушение, така и от наказателното постановление ясно и точно е посочено коя е датата, на която е извършено нарушението, а именно на 24.10.2018г. Наказателното постановление е издадено от компетентния административен орган в съответствие с процедурните правила и с материалния закон. Безспорно са установени нарушението и нарушителя. Спазването на условията разписани в общите изисквания са абсолютно задължителни и не могат да бъдат нарушавани, поради наличие на други обстоятелства. Наложената санкция е в законоустановените граници в средния размер. Съдът счита, че в този размер санкцията не отговаря на тежестта на нарушението. Намира, че с тази санкция не биха се постигнали целите на генералната и специалната превенция. Намира за несъстоятелни мотивите на наказващия орган, относно размера на наказанието. Видно е, че единственото, което е посочил наказващият орган е, че има и други наказателни постановления за нарушение на чл.42, ал.3 от общите изисквания. Ето защо съдът не може да приеме, че с налагането на това наказание „Имуществена санкция” в размер на 8500 лева ще се постигнат целите на наказанието, поради което санкцията следва да се намали. Съдът счита, че наказание „Имуществена санкция” в минимален размер е справедливо и с него ще се постигнат целите на наказанието.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното. Ето защо съдът следва да измени наказателното постановление като намали наложената „Имуществена санкция” в размер на 8500 лева на 3000 лева.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ НП №21/01.02.2019г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „А1 България” ЕАД- С. е наложена „Имуществена санкция” в размер на 8500 (осем хиляди и петстотин) лева като я НАМАЛЯВА на 3000 (три хиляди) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: