Решение по дело №680/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „В. транс“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя И.К.И.чрез пълномощника му адв.Г.К. ***, против решение № 262/15.02.2023г по АНД № 5018/2022г по описа на ВРС, ХХIІІ с-в, с което е потвърдено издаденото от директора на РД „Автомобилна администрация” – Варна НП №23-0000326/22.06.2022г и наложената им Имуществена санкция в размер на 200лв. на осн.чл.105 ал.1 от ЗАвПр. Касаторите се позовават на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложими по препращането на чл.63 ал.1 от ЗАНН, като твърдят неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение досежно отказа на ВРС да квалифицира случая като маловажен, излагайки подробни съображения в подкрепа на тезата си за приложимост на чл.28 от ЗАНН в този случай; и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неизвършване на дължимия по силата на закона анализ на доказателствата, които обосновават извода за маловажност на нарушението. С тези съображения настоява за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него НП като незаконосъобразни, а в евентуалност моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като претендира и присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции. В съдебно заседание адв.К. поддържа изцяло жалбата по изложените в нея съображения.

С отговора си по касационната жалба ответникът чрез процесуалния си представител мл.експерт В.В. я оспорва като неоснователна, настоява за оставяне в сила на обжалваното решение на ВРС, и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура счита случаят за маловажен по см.чл.28 от ЗАНН.

Касационната инстанция счита жалбата за основателна.

Анализирайки събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че в началото на 2022г служители на РД „АА“ – Варна, сред които и св.Божидар И., извършили проверка на „В. транс“ ЕООД, притежаващо Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници №9222/19.12.2007г. В хода на документалната проверка били разгледани данните в представените пътни книжки и справки за технически прегледи, и било установено че дружеството е извършвало таксиметрова дейност с л.а.“Пежо“ с рег. №****, за който към 26.05.2021г нямало издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници. Установено било, че такова удостоверение липсвало за периода от 25.05.2021г до 31.05.2021г. За това нарушение, квалифицирано по чл.34 т.7 вр.чл.21 ал.1 т.3 пр.2 от Наредба №34/06.12.1999г на МТ, св.И. съставил АУАН против дружеството, като при предявяването му чрез упълномощено лице и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не постъпили. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.105 ал.1 от ЗАвт.Пр. наложил на дружеството-превозвач Имуществена санкция в размер на 200лв.

При така установената фактология, по същество безспорна между страните, съдът приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените за това срокове, в производството по издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания, то и акта съдържат всички минимално изискуеми за редовността му реквизити от формална страна по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По приложението на материалния закон съдът е приел, че нарушението е съставомерно, доказано и правилно квалифицирано от АНО, правилно е определена и приложимата санкционна норма, а имуществената санкция е наложена в абсолютния размер по чл.105 ал.1 от ЗАвтПр. Предходният съдебен състав обсъдил и възражението на настоящия касатор за приложение на чл.28 от ЗАНН, изхождайки от легалната дефиниция по §1 т.4 от ДР на ЗАНН за маловажен случай, като посочил, че осъщественото в случая нарушение е формално по своя характер, т.е. за съставомерността му не се изисква настъпване на вредни последици; че макар да е било отстранено преди извършване на проверката от контролните органи, е продължило във времето, като са били извършвани таксиметрови превози на пътници с автомобил, неотговарящ на изискванията на чл.21 от Наредбата; че по този начин обществените отношения, гарантиращи безопасния превоз на пътници, са били нарушени в значителна степен. С тези съображения въззивният съд потвърдил изцяло НП, като присъдил в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият касационен състав преценява така достигнатия правен извод по същество като противоречащ на материалния закон. В отклика от приетото от ВРС, касационният съдебен състав намира, че в случая са налице материалноправните предпоставки за квалифициране на случая като маловажен. На първо място следва да бъде посочена липсата на законодателна забрана формалните нарушения да бъдат квалифицирани като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН съобразно легалната дефиниция на §1 т.4 от ДР на Закона, т.е. в случая и принципно не е налице пречка формално нарушение като санкционираното с НП по чл.34 т.7 вр.чл.21 ал.1 т.3 пр.2 от Наредба №34/06.12.1999г на МТ да бъде квалифицирано като маловажно по см.чл.28 от ЗАНН. Именно поради липсата на настъпили вредни последици от формалното нарушение същата не може да бъде съобразявана като смекчаващо отговорността обстоятелство, както правилно е преценил и ВРС. Независимо от горното според настоящия касационен състав настоящият случай попада във втората хипотеза на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, а именно – с оглед на други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения или неизпълнение на задължения от същия вид. Те са многобройни в конкретния казус: периодът, през който автомобилът, използван за таксиметров превод, е бил без удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници, е продължил 5 дни – от 26.05.2021г (денят, следващ изтичането на предходното удостоверение 25.05.2021г) до 30.05.2021г (денят, предхождащ последващият преглед на 31.05.2021г, установил техническата му годност); предвид изключително краткия период от 5 дни е обосновано да се приеме, че в периода между изтичането на предходното удостоверение и получаването на новото л.а., използван за таксиметров превоз на пътници, е бил годен за употреба по предназначение; независимо от това, в посочения период е извършен само един таксиметров превоз на пътници, и то на 26.05.2021г, т.е. в деня, следващ изтичането на предходното удостоверение за техническа годност, след което превозът с този л.а. е прекратен по инициатива на дружеството-превозвач – до снабдяване с ново удостоверение; самото нарушение е отстранено доброволно от „В. транс“ ЕООД в максимално кратък срок след установяването му и след преустановяване използването на л.а. за таксиметров превоз, и то половин година преди извършване на проверката и констатирането му от контролните органи на РД „АА“ – Варна; по делото липсват ангажирани от АНО доказателства санкционираното дружество да е осъществявало каквито и да било други нарушения (от същия вид или различни) в 15-годишния период след получаване на Удостоверението през 2007г до издаване на НП през 2022г, понеже в представената пред касационната инстанция справка за нарушител фигурират единствено АУАН, съставени на 21.02.2022г, т.е. след извършената проверка в началото на годината, по които са издадени невлезли в сила НП. Наличието на всички тези смекчаващи отговорността обстоятелства – както и липсата на отегчаващи такива – несъмнено и безспорно обосновава извод за по-ниска степен на обществена опасност както на конкретното нарушение в сравнение с обичайните случаи на нарушение от същия вид, така и на нарушителя, което налага квалифицирането на този случай като маловажен по см.чл.28 от ЗАНН. Като не е съобразил изложеното, отказал е да квалифицира случая като маловажен и е потвърдил НП, с което дружеството-касатор е санкционирано при наличие на основание, изключващо отговорността му, ВРС е постановил незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон решение, което следва да бъде отменено, съответно – да бъде отменено и самото НП. В този случай нарушителят следва да бъде предупреден съгл. изискването на чл.63 ал.4 изр.2 от ЗАНН.

При този изход на делото претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а тази на дружеството-касатор следва да бъде уважена чрез присъждане в тяхна полза на сумата от 800 (осемстотин) лева, съобразно представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждения за всяка от инстанциите в минималния размер от 400лв. по чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по чл.221 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 262/15.02.2023г по АНД № 5018/2022г по описа на ВРС, ХХІІI с-в, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ издаденото от директора на РД „Автомобилна администрация” – Варна НП №23-0000326/22.06.2022г и наложената на „В. транс“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 200лв. на осн.чл.105 ал.1 от ЗАвПр.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на осн.чл.63 ал.4 от ЗАНН „В. транс“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящото съдебно решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА РД „АА“ – Варна да заплати на "В. транс“ ЕООД – Варна, ЕИК *********, направените в производството разноски в размер на 800 (осемстотин) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: