Определение по дело №389/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от Г. Я. Е. с постоянен адрес в Г., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № *0075 по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, против действията на частния съдебен изпълнител по образуване на изпълнително дело № *0075 и постановление за заплащане на такси и разноски по изпълнителното дело. Твърди се в жалбата, че с нотариално уведомление от 09.02.2010 г., чрез нотариус с рег.№ 251, на основание чл.47 от ГПК, е известил „С. – 2000 – Д. Х. С., общ. К., че го поканва на 11.02.2009 г. в 10.00 часа да се яви в кантората на нотариус с рег.№ 251 за да му заплати изцяло дължимата по гр.д.№ 441/2007 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали сума в размер на 22 907.85 лева, от която присъдена с решение на съда главница в размер на 13 631.61 лева и законна лихва върху тази сума за периода от 13.04.2005 г. до 12.02.2010 г. в размер на 8 858.73 лева, срещу разписка или да му преведе сумата на посочена от него банкова сметка. Тъй като адресата не бил намерен на посочения от него адрес нотариалното уведомление било пуснато в пощенската кутия на входната врата на адресата, като екземпляр от него бил залепен и на стълб до входната врата, които действия били извършени от нотариус на 09.02.2010 г. Тъй като Д. А. Х. не се явил при нотариуса на уречения ден и час, дължимите суми му били преведени по негова банкова сметка в ОББ – клон Кърджали с вносни бележки от 15.02.2010 г., в които било посочено и основанието за превеждане на сумите. Въпреки горните действия за доброволно изпълнение на задължението Д. А. Х. се снабдил с изпълнителен лист № 26/12.02.2010 г. по гр.д.№ 441/2007 г. на Окръжен съд – Кърджали и подал молба за образуване на изпълнително дело при частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, който образувал изпълнително дело № *0075 след отправяне от негова страна на нотариална показа за доброволно изпълнение и след нейното връчване по реда на чл.47, а.1 от ГПК. По образуваното изпълнително дело № *0075 били начислени такси и разноски, които счита, че не дължи. Освен това били присъдени разноски за адвокат, които били над предвидения размер по § 2 във връзка с чл.10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че неправилно в случая било образувано изпълнително дело № *0075 и моли да бъдат отменени действията на частния съдебен изпълнител по неговото образуване. Моли също така да бъдат отменени вменените му с постановление на частния съдебен изпълнител такси и разноски по така образуваното изпълнително дело, като неправилно определени и недължими, а алтернативно – да бъдат намалени по размер вменените му прекомерни разноски за адвокатски хонорар.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят – едноличен търговец Д. А. Х. с фирма „С. – 2000 – Д. Х. С., общ. К., чрез своя представител по пълномощие, е подал писмени възражения срещу подадената жалба, в които излага становище за нейната недопустимост и неоснователност.

Частният съдебен изпълнител с рег.№ 812 е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения относно жалбата.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № *0075 по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 се установява, че същото е било образувано на 15.02.2010 г. по молба на взискателя – едноличен търговец Д. А. Х. с фирма „С. – 2000 – Д. Х. С., общ. К., въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист № 26 от 12.02.2010 г. на Кърджалийски окръжен съд, издаден на основание решение № 217 от 23.12.2008 г. по гр.д.№ 441/ 2007 г. на Кърджалийски окръжен съд, срещу жалбоподателя по настоящото дело Г. Я. Е. за сумата в размер на 13 631.61 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.04.2005 г. до окончателното й изплащане.

Видно от приложените към жалбата заверени копия от 3 броя вносни бележки от 15.02.2010 г., жалбоподателят Г. Я. Е. е превел по сметка на Д. А. Х. сумите, както следва: 417.51 лева с посочено основание – „изплащане на разноски по гр.д.№ 441/2007 г. на Окръжен съд Кърджали”, 13 631.61 лева с посочено основание – „изплащане на присъдена сума по гр.д.№ 441/2007 г. на Окръжен съд Кърджали” и 8 881.92 лева с посочено основание – „изплащане на лихва за периода 13.04.2005 г. до 15.02.2010 г. по гр.д. № 441/2007 г. на Окръжен съд Кърджали”.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ 2296/15.02.2010 г. частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 е поканил длъжника по изпълнително дело № *0075 Г. Я. Е. да заплати следното задължение по изпълнителното дело: 1. 13 631.61 лева главница, 2. 8 861.86 лева лихви, 3. 3 980 лева присъдени разноски, 4. 186 лева разноски по изпълнителното дело и 5. таксата по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 2 185.16 лева, в полза на частния съдебен изпълнител. Видно от представения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие, за „образуване на изпълнително дело и представителство срещу Г. Я. Е.” е било договорено и заплатено на адвокат възнаграждение в размер на 3 980 лева.

При тези доказателства съдът намира жалбата в частта й, с която се обжалват действията на частния съдебен изпълнител по образуване на изпълнително дело № *0075, за недопустима, поради липса на законова възможност да се обжалват действията по образуване на изпълнителното дело. Тук следва да се посочи, че съдебният изпълнител е длъжен и не може да откаже да образува изпълнително дело, ако са налице изискуемите от разпоредбата на чл.426, ал.1 от ГПК реквизити – молба на заинтересованата страна и изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Впрочем, в случая доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител по образуване на изпълнителното дело се основават на извършеното от негова страна на 15.02.2010 г.- датата на образуване на изпълнителното дело, плащане на дължимата сума по банков път. В тази връзка следва да се посочи, че по същество тези доводи касаят и са от значение при преценката налице ли е хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело, което е от компетентността на съдебния изпълнител. С други думи, именно съдебният изпълнител е този, който следва да прецени попада ли извършеното от длъжника плащане в хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК и да постанови съответен акт.

Ето защо и доколкото не се касае до действия на съдебен изпълнител, попадащи в приложното поле на чл.435, ал.2 и 3 от ГПК, жалбата на Г. Я. Е. в тази й част е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Съдът намира за недопустима и жалбата на длъжника относно акта на съдебния изпълнител, с който са му определени за плащане такси и разноски в посочен в поканата за доброволно изпълнение размер. Действително, с цитираната по – горе покана за доброволно изпълнение частният съдебен изпълнител е поканил длъжника по изпълнителното дело Г. Я. Е. да заплати посочено задължение по изпълнителното дело, в това число 186 лева разноски по изпълнителното дело и такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 2 185.16 лева, в полза на частния съдебен изпълнител. От приложените към изпълнителното дело – приходен касов ордер № 3488/15.02.2010 г., сметка № * от 15.02.2010 г. и вносна бележка от 15.02.2010 г., е видно, че към 15.02.2010 г. по изпълнителното дело са били определени от частния съдебен изпълнител такси в общ размер на 126 лева с ДДС, платени от взискателя, а не в размер на 186 лева, както са посочени в поканата за доброволно изпълнение. Начислена е от частния съдебен изпълнител и такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските в размер на 2 185.16 лева с включен ДДС, която такса се събира при изпълнение на паричното вземане. Тези действия обаче, не попадат в хипотезите на чл.435, ал.2 и 3 от ГПК, и не подлежат на обжалване. В тази връзка следва да се посочи, че за длъжника съществува установената в чл.441 от ГПК възможност да претендира обезщетение за вреди, причинени му от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, ако такива се установят, в това число – вреди от неправилно определени и събрани такси по изпълнението. Ето защо жалбата е недопустима и в тази й част и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

Що се касае до жалбата в частта й, с която се иска намаляване на разноските за адвокатски хонорар, които са в размер на 3 980 лева, то настоящия състав счита, че по принцип страните по изпълнителното дело – взискател и длъжник, могат да обжалват актовете на съдебните изпълнители по отношение на разноските, направени в изпълнителното производство. Съдът намира обаче, че за да е налице акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване, следва да е направено искане от длъжника до съдебния изпълнител, който при наличие на предпоставките, визирани в чл.78, ал.5 от ГПК, може да намали размера на претендираните за събиране суми за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя или да откаже, ако не са налице основанията затова. С други думи, следва да е налице направено до съдебния изпълнител искане за намаляване на претендираните разноски за адвокат и последващ акт на съдебният изпълнител по отношение размера на разноските, който подлежи на обжалване. В подкрепа на това е и разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, приложима и в настоящия случай, съгласно която по искане на насрещната страна съдът, а в случая – съдебният изпълнител, може да присъди по – нисък размер на адвокатското възнаграждение, ако същото е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

Ето защо и доколкото в случая няма искане от длъжника до съдебния изпълнител за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, респективно-не е налице акт на съдебния изпълнител по отношение размера на разноските, подлежащ на обжалване, жалбата в частта й, с която се иска намаляване на разноските за адвокатски хонорар е недопустима. Като такава същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

Водим от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г. Я. Е. с постоянен адрес в Г., У. № 4, бл.1, .4, ап.13, с ЕГН *, против действията на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812, с район на действие Окръжен съд – Кърджали, по образуване на изпълнително дело № *0075 и по определяне на такси и разноски по изпълнителното дело, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по В.гр.д. № 90/2010 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.