МОТИВИ към
НОХД №677/2019 г.:
Обвинението е против
подсъдимия Г. *** за престъпление по
чл.195, ал.1, т.2 и т.4 от НК във връзка с с чл.194, ал.1 чл.18, ал.1 от НК.
Подсъдимият се
обвинява за това, че на
04.11.2018 г. от м.“Белото камъне“ в землището на с.С., обл.П.к чрез
използване на МПС - лек автомобил „…“ без регистрационни табели е направил опит
да отнеме чужди движими вещи - 1 куб.м. дърва за огрев бук и дъб, на стойност
88.00 лева от владението на Х.Л.П. и Г.А.Д. без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен
надзор и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.
Пострадалите Х.Л.П. и Г.А.Д. са конституирани в качеството на частни обвинители.
В съдебно заседание подсъдимият не дава обяснения
за фактическите обстоятелства.
Районният съд обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК
прие за установено следното:
Свидетелите Х.П. и Г.Д. *** г.
двамата получили писмени позволителни за добив на по 9 и 6 пр. куб.м. дървесина.
Позволителното на свидетеля Д. било за закупуване на дървесина – зимен дъб от
м.“Манастира“ отдел 105, подотдел Г, а на свидетеля П. от м.“Ушляка“, отдел 91, подотдел Е в землището
на е.С.. Посочените отдели представлявали държавен горски фонд на ТП „ДГС
Белово“. Двамата решили заедно да извършат добива на дървения материал.
Свидетелят А.Ш., горски надзирател в
ТП „ДГС Белово“, завел свидетелите Х.П. и Г.Д. в определените отдели за сеч и
те започнали добива на дървения материал. След отсичането на определеното
количество дървен материал свидетелите П. и Д. нацепили дървата на по метър,
защото били много тежки. Мястото, където била отсечена дървесината не
позволявало дървеният материал да бъде извозен с камион. Затова свидетелите П.
и Д. организирали свои познати от селото и дървата били транспортирани с коне
до временен склад натериторията на ДГС Белово в землището на с.С.. Там дървата
били оставени, тъй като свидетелите трябвало да намерят камион, за да ги
транспортират по домовете си. В продължение на няколко дни дървата останали без
надзор в гората.
На 03.11.2018 г. свидетелят Д.
отишъл в мястото, където били складирани дървата и забелязал, че част от тях
липсват. Затова той решил да проследи
дали някой краде от дървата.
На 04.11.2018 г. подсъдимият Г. ***
видял складирани дърва в м.Белото камъне“ и решил да вземе от тях. Той помолил
свидетеля А.П. да отиде с него. Вечерта на 04.11.2018 г. подсъдимият Г.Д. се
качил в джипа си „..“ /без регистрационни табели/ и заедно със свидетеля П.
отишли в м.“Белото камъне“. Часът бил около 20.30. По същото време свидетелят Д.
се намирал в близост до черен път, свързващ с.Сестримо и м.“Белото камъне“. Той
видял, че джипът се отправя в посока към складираните дърва. Свидетелят Д.
веднага се обадил на свидетеля П.. Свидетелят П. дошъл на черния път заедно със
сина си, свидетелят М.П..
Подсъдимият Д., заедно със свидетеля
А.П. отишли в м.“Белото камъне“. Натоварил в джипа си един куб.м. дърва за
огрев от вида бук и дъб и тръгнали да се прибират по черния път. Там го чакали свидетелите
Д.Х. П. и М.П.. Те започнали да се карат с подсъдимия Д., че им краде от
дървата, а те са положили много труд, за да ги добият и са разходвали доста
средства и позвънили на телефон 112. Когато подсъдимият Д. разбрал, че ще дойде
полиция, привел джипа в движение и се отправил към с.Г., за да избяга. В
м.“Паулица“ в землището на селото той, заедно със свидетеля П. изхвърлили дървата
от джипа си. На 27.11.2018 г. изхвърлените дърва били открити от свидетеля Е.Х.,
горски стражар в ДГС Белово. Те били букови и дъбови, с общ обем от 1 куб.м. и
нацепени на метър. Свиетелят Х. предал дървата на отговорно пазене в разсадник
на ДГС Белово.
Заключението на изготвената на
досъдебното прозводство не бе прието по делото, поради липса на компететност от
стран ана вещото лице.
По делото е изготвена лесотехтническа
експертиза. Видно от заключението дървата описани в разписката за отговорно
пазене представяват 0,8 пространствени куб.м. или 0,44 плътни куб.м бук на
стойност 33,33 лв. и 0,2 пространствени куб.м или 0,11 плътни куб.м зимен дъб
на стойност 8,33 лева или обща стойност 41,66 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелите А.Ш., Е.Х., М.П., Х.П., Г. Д., А.п., дадени в хода
на съдебносто следствмие, показанията на свидетеля Г.Д., депозирани на
досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.4 във връзка с ал.1,
т.2 от НПК, заключението на лесотехническата експертиза експертиза, както и
писмените и веществени доказателства приложени по делото.
На първо място следва да се отбележи, че мястото, където
са били добивани дървата от свидетелите П. и Д. остана спорно и неизяснено
категорично.
На свидетеля Г.Д. е издадено позволително за закупуване
на дървесина – 6 пр.куб.м зимен дъб от м.“Манастира“, първоначално от отдел 89, подотдел
В, поправени от свидетеля Ш. на отдел 105, подотдел Г. В позволителното за
закупуване на дървесина, издадено на свидетеля
Х.П. е посочено, че същият има право да закупи 9 пр.куб.м зимен дъб от м.“Ушляка“,
отдел 91, подотдел Е.
Двамата свидетели Д. и Пенканин
твърдят, че добитите от тях дърва са им били показани от свидетеля Ш. в
м.“Лъга“.
Свидетелят Ш. дава показания, че
работи в ДГС Белово, като горски стражар. В това си качество той маркира
дървата, които могат да бъдат отсечени и в последствие отвежда всеки един,
получил позволително до мястото, където да извърши сечта, показвайки кои
дървета могат да се отсекат. Така направил и със свидетелите Д. и П., но не отговори
ясно и категорично в коя местност, отдел и подотдел е разрешил и посочил на
същите да отсекат дърва.
Следващият доста спорен момент е,
къде е превозена дървесината след ддобиването й, а именно в коя местност е
оставена на временен склад.
Свидетелите Х.П. и Д. дават идентични
показания, че добитите дърва били прекарани с коне до временен склад в
м.“Белото камъне“.
Докато при повторните показания в
хода на съдебното следствие свидетелят Ш. твърди, че дървата били оставени на
временен склад в м.Ушляка“, която се намирала на 150-200 м от м.“Белото
камъне“.
Несътветствието относно това
обстоятелство се задълбочава от издадените на Д. и П. превозни билети от
05.11.2018 г., въз основа на които остатъкът от отсечените дърва са превозени
от купувачите до домовете им. В
превозния билет на свидетеля Д. е посочено, че дървата се возят от временен
склад в м.“Киселица“, докато в превозния билет на свидетеля Х.П. се сочи, че
превоза се извършва от временен склад в м.“Ушляка“.
Тези сериозни различия между
писмените и устните доказателства водят до съществено съмнение в извода, чии
дърва са били натоварени от подсъдимия Д. с автомобил на инкриминираната дата.
Това е така, тъй като в показанията
си свидетелят П., товарил и превозвал дърва на инкминираната дата, заедно с
подсъдимия ясно и неколкократно заяви, че са влези дървата от м.“Белото
камъне“.
Съмненията относно идентичността на
дървата намерени на 27.11.2018 г. в м.“Пуулица“, с дървата складирани от
свидетелите Д. и П., според тях в м.“Белото камъне“ се задълбочава от факта, че
намерените дърва са от два дървесни вида. Единият е зимен дъб, за който П. и Д.
са имали позволително за закупупуване, но другият е вид е бук.
Както несъмнено се установява от
писмото на ТП „ДГС Белово“ /л.43 от делото/ на Г.Д. и Х.П. не са издавани
позволителни за сеч, превозни билети и разписки за заплатена стойност на добита
дървесина от дървесен вид – бук.
Това се потвърждава и показанията на
свидетеля Ш., който заяви категорично че свидетелите П. и Д. не са могли да
добиват дървесен вид бук, тъй като нямат издадено разрешително за това и той не
им е посочвал да секат от този дървесен вид.
Тези показания съдът кредитира, тъй
като отсичането на дърва извън разрешения вид е в разрез със законовите
изисквания на ЗГ, освен това е изведено от НК като престъпление.
Освен това, както е видно и от
превозните билети, издадени на П. и Д., разрешението за превоз е само за зимен
дъб, какъвто дървесен вид същите са имали право да закупят, според
позволителните.
Изводите на обвинението, че
превозваните от подсъдимия Д. дърва са били именно част от тези добити от
свидетелите П. и Д. почиват единствено на предположение формирано от
показаниятаа на свидетеля Д.. Същият, единствен видял подсъдимият да минава с
автомобила си по черен път водещ до мястото, където били складирани дървата и в
последствие по пътя обратно с натоварени в джипа дърва, заяви че не е видял от
къде точно подсъдимият товари дървата, но прави извод че това са „техните
дърва“, тъй като нямало „стоварени“ други дърва покрай въпросния път.
Никой от свидетелите Д., Х. или М.П.
не е видял, колко и каква точно дървесина превозвал подсъдимият Д. в автомобила
си, когато са го спрели.
Не е без значение обстоятелството,
което свидетелят П. сочи в показанията си, а именно че след като избягали от
срещата си със свидетелите П. и Д., изхвърлили превозваните дърва на „една
поляна“. Докато свидетелят Х. дава показания, че дървата били намерени в неговя
охранителен участък в м.“Пуулица“, оставени в храстите.
Това, както и датата на откриване на
дървата /над 20 дни след деянието/ навеждат допълнителни съмнения дали
намерените в м.“Пуулица“ дърва са дървесината превозвана от подсъдимия Д.. Това
от друга страна прави трудно до невъзможност определянето на точното количество
и вид дървесина отнето от подсъдимия, както и дали тази дървесина е същата
добита от свидетелите Х.П. и Г.Д..
Но дори да се приеме, че подсъдимият
е взел и превозил именно дървата добити от свидетелите Х.П. и Г.Д. /дървата
съвпадат само по размер-отсечени на по 1
м държина/, съдът намира, че лисва осъществен от същия състав на
престъплението „кражба“ за което е повдигнато обвинение.
Както става ясно от позволителните
за закупуване на дървесина, дадени на свидетелите Х. П. и Г.Д., същите са издадени
на основание чл.71, ал.2, т.1, б.“б“ от Наредба за условията и реда за възлагане
изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска
собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти,
изданена та основание чл.95, ал.1 от Закона за горите.
Съгласно
посочената разпоредба право да закупуват дървесина по реда на ал.1 имат физически лица, които не са
търговци - за лична употреба, без право на продажба в случаите на закупуване на
дървесина по реда на ал.1, т.1, 2, 3 и 7, когато лицата имат постоянен адрес в
общината, в която ще се извършва добивът.
В
конкретния случай свидетелите Д. и П. са именно физически лица, които са имели
право за закупят дървесина за лична употреба, без право на продажба, имащи постоянен
адрес ***, на теритоьята на Община Белово, в която се извършвал добива. Тъй като този вид продажба не попада в
категорията на регламентиранети по чл.71, ал.1, т. 1, 2 и 3, то продажбата е по
т.7 продажба по ценоразпис на стояща дървесина на корен.
При този
вид продажба съгласно чл.48, ал.2 от Наредбата правото на
собственост върху дървесината преминава в полза на купувача след заплащане на
цената и: 1.подписване
на приемателно-предавателен протокол, или 2.издаване на превозен билет.
Става
ясно, че превозните билети и заплащането на цената на добитата от П. и Д.
дървесина, с издадени квитанции за събрана такса за лично позване на дървесина
е станало на 05.11.2018 г.. Следователно на инкриминираната дата двамата
свидетели не са били собственици на дървесината. Дори същата да е била под
тяхно владение, но само дървесния вид зимен бук, тъй като само за този вид
дървесина са имали разрешително за сеч, дървесинта се е намирала на територия
на Държавен горски фонд, стопанисван от ТП „ДГС Белово“. Това е видно и от
Позволителните, издадени от Директора на ТП „ДГС Белово“ съгласно чл.71, ал.3,
т.1 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в
горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на
дървесина и недървесни горски продукти.
По отношение
на дървесината от вида дъб, свидетелите П. и Д.
дори не са били законни владелци, тъй като дори да е била добита от тях се явява
незаконно добита, поради липсата на разрешение за това.
При тези
данни, настоящия съдебен състав счита, че според спецификата на предмета на
деянието – дървесина, находяща се на територията на горски фонд, действията на
подсъдимия Д., по вземането и извозването на дървета без редовно писмено
позволително, осъществяват евентуално състав на престъпление по чл.235, ал.1 от НК по отношение на дървесината от вида зимен бук.
По
отношение на другия дървесен вид – бук, действията по товарене и транспортиране
на незаконно добит от другиго дървен материал, влизат в състава на чл.235, ал.2
от НК.
Тези
изводи прозтичат и от отношението на подсъдимия към статута на отнетите дърва,
което се установява от показаниятана свидетеля П., неопровергани от останалите
доказателства по делото. Свидетелят дава показания, че подсъдимият, за да го мотивира
да участва в отнемането на дървесината, му казал че става въпрос за
конфискувана. Следователно подсъдимият е смятал, че става въпрос за дърва
незаконно добити от другиго и във владение на дървжавното горско стопанство.
Но тези
престъпления са кодифицирани в Раздел II.
„Престъпления в отделни стопански отрасли“ на Глава шеста „Престъпления против стопанството“ от НК, разлика от престъплението за което е повдигнато обвинение, което
е част от Раздел І „Кражба“ в Глава пета „Престъпления против собствеността“.
Макар за
престъпленията по чл.235 от НК да се предвижда по-леко наказание от наказанието
по повдигнатото обвинение, в случая се касае за различни фактически
обстоятелства от тези залегнали в обвинението, срещу които подсъдимият не се е
защитавали което изискват изменение на обвинението съгласно чл.287, ал.1 от НПК.
Тъй като в
хода на съдебното следствие не бе повдигнато от Районна прокуратура ново
обвинение, въпреки основанията за съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, съдът не
може да се произнесе с осъдителна присъда.
Поради
гореизложеното, съдът призна подсъдимия Г.Д.Д.
за НЕВИНОВЕН в това, че на 04.11.2018 г. от м.“Белото камъне“ в землището на с.С., обл.П. чрез използване на
МПС - лек автомобил „…“ без регистрационни табели е направил опит да отнеме чужди движими вещи - 1 куб.м.
дърва за огрев бук и дъб, на стойност 41.6 лева от владението на Х.Л.П. и Г.А.Д. без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са
били под постоянен надзор и деянието е останало недовършено по независещи от
дееца причини,
поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДА по обвинението за престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4
от НК във връзка с с чл.194, ал.1 чл.18, ал.1 от НК.
С оглед постановената оправдателна присъда, на основание
чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на
държавата.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: