Р
Е Ш Е Н И Е
№ …./…...12.2019г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Нели Катрикова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 584 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от Р.Д.Г., ЕГН **********, с пост. адрес *** срещу ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, с правно
основание чл.432 от КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 161 170,21
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на съпругата му Г
Р., настъпила на 09.04.2016г. при ПТП в гр.Варна, причинено от Д Жпри управление на л.а. „Ровър 25“ с рег. ******,
ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното
й изплащане; както и сумата в размер на 1170,21
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за погребение и паметник.
В исковата молба се твърди, че на 09.02.2017 г. в гр. Варна, на бул.“Народни
будители“ е настъпило ПТП, при което л.а. „Ровър 25“ с рег. ******, управляван
от Д Же блъснал пресичащата булеварда като пешеходещ Г Р.. Инцидентът настъпил
на пешеходна пътека, обозначена със съответната хоризонтална маркировка, след
предупредителни пътни знаци за пешеходна пътека и деца, както и забранителен за
движение със скорост по-висока от 40 км/ч. Ударът настъпил поради шофиране с
несъобразена скорост, значително превишаваща разрешената, като водачът е
предприел действия по аварийно спиране едва след удара. След сблъсъка
пострадалата в безсъзнание и с множество видими травми била откарана в спешното
отделение на МБАЛ „Света Анна“, където констатирали, че е в тежко състояние и
въпреки проведената реанимация починала.
За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол и
било образувано ДП по описа на ОД на МВР - Варна. Образуваното НОХД № 391/2018
г. по описа на ОC - Варна, НО приключило с присъда, влязла в сила на 12.06.2018г., с която Д
Ж признат за виновен за настъпване на процесното ПТП поради извършени от него
нарушения на чл.20, ал.2, чл.21, ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП.
За вредите, причинени при управлението на л.а. „Ровър 25“ с рег. ******, собственост
на Г , се сочи, че е била налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност" с ответното дружество с полица № BG/22/117000180500, валидна до 06.01.2018г., въз основа на което ищецът е
отправил застрахователната си претенция спрямо ЗК „ЛЕВ ИНС" АД.
Твърди се, че в резултат на смъртта на съпругата си
ищецът е изпитал и продължава да изпитва психически болки и страдания поради
внезапната и непоправима загуба. Ищецът сочи, че със съпругата си са били
изключително сплотено и задружно семейство, в отношенията им винаги царяла
хармония и разбирателство, след смъртта й в живота му настъпила огромна
празнота, променило се ежедневието и настроените му, чувствал се съсипан поред
безсъние, напрежение, липса на интерес и смисъл от живота. Не можел да повярва,
че я е загубил ненадейно и по толкова нелеп начин, не можел също да забрави
гледката на травмираното й тяло.
В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО на водача на л.а. „Ровър 25“ с рег. ******. Възразява за съпричиняване от страна
на пострадалата. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като
твърди, че е завишена с оглед икономическото положение в страната. Сочи, че
претенцията е било възможно за бъде разгледана извънсъдебно, което не се е
осъществило поради непредставяне от страна на ищеца на необходимите документи.
В
допълнителната искове молба се сочи, че отношенията между страните не са
уредени по извънсъдебен ред не поради бездействие на ищеца, а поради определяне
от застрахователя на обезщетение в нисък размер, който е счетен от ищеца за
недостатъчен.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:
Приет е за безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване следните факти: факта на настъпване на 09.02.2017 г. в гр. Варна, на бул.“Народни
будители“ на ПТП между л.а. „Ровър 25“ с рег. ******, управляван от Д Жи
пресичащата булеварда като пешеходещ Г Р.; факта, че срещу водача на
гореописания автомобил е било образувано НОХД
№ 391/2018 г. по описа на ОC - Варна, по което с присъда от 25.05.2018г. е
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б.
„Б", вр.ал.1, б.“В“; наличието на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" при ответника за лек автомобил „Ровър 25“ с рег. ******.
Приети са по делото заверени преписи
на протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 09.02.2017г., на присъда
№41 от 25.05.2018г. по НОХД №391 по описа за 2018г., с която Д.Д.Ж. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.343, ал.3, б.”Б” вр. чл.343, ал.1, б.“В“ вр.чл.58А, ал.4 от НК и е освободен от наказателна отговорност. Приети са като доказателства също
и протоколи за оглед на местопроизшествие от 09.02.2017г. и от 15.02.2017г., съдебно-медицинска
експертиза №172-2017, съдебно-медицинска експертиза за аутопсия №40/2017г.,
автотехническа експертиза, назначени и приети в рамките на досъдебното
производство.
Прието е по делото също и
удостоверение за наследници от 21.02.2017г., фактура от 10.02.2017г., издадена
от „Обреди“ ЕООД за сумата 560,21 лв.
От заключението по назначената и приета по делото съдебно-психиатрична
експертиза, заключението по която се кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че към момента на изследването при ищеца продължава да
персистира тревожно-депресивна симптоматика с умерена тежест, като психичното
състояние отговаря на диагнозата Умерено-тежък депресивен епизод от реактивен
тип; в резултат на прекараната тежка психотравма от внезапната загуба на
съпругата си Р.Г. е развил във времето картината на Остра стресова реакция,
по-късно преминала в Реакция на скръб, отговаряща на Разстройство в адаптацията
с протрахирана депресивна симптоматика и понастоящем Умерено-тежък депресивен
епизод по реактивен тип с елементи на посттравматично стресово разстройство;
към момента са налице данни за тежка психична травма.
От заключението по назначената и приета по делото съдебно-психиатрична
експертиза, заключението по която се кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че пострадалата е пресичала перпендикулярно пътното
платно на бул.“Народни будители“ от МЦ „Аспарухово“ по пешеходната пътека към
отсрещната страна. Спрямо движението на МПС пешеходката е била от лявата му
страна и в момента на удара е била вече изминала по-голямата част от пътното
платно /около 13,40 м/, оставало е да премине още 4,60 м, констатираните
увреждания по автомобила са в предна дясна част. В момента на ПТП, настъпило в
тъмната част на денонощието, уличното осветление е работело, пътната настилка е
била мокра, без заледяване, процесното МПС е било с включени къси светлини,
скоростта му към момента на удара е била 61,11 км/час. Скоростта на МПС е била
равномерна, водачът е предприел аварийно спиране едва след удара, изминати са
18м, през които автомобилът е носил пешеходеца. След удара с пешеходеца,
автомобилът е спрял на разстояние 50м. Преди пешеходната пътека е поставен
пътен знак А19, а под него пътен знак В26, забраняващ движението със скорост
по-висока от 40 км/ч. Когато пострадалата е започнал да пресича, автомобилът е
бил на разстояние 183м и е нямала възможност да прецени скоростта му на
движение, възприела е разстоянието като голямо и е очаквала, че автомобилът ще
спре и ще я пропусне.
По искане на ищцовата страна в съдебно заседание са разпитани свидетелите С.
Г. И. /без родство и дела със страните/ В.М.В.
/снаха на ищеца/, от чиито показания се установява, че ищецът се е променил
коренно след смъртта на съпругата си, преди е бил весел и общителен човек, сега
няма желание за нищо, дори за срещи с внуците си, изглежда съкрушен. Според
свидетелите ищецът и съпругата му са били много сплотени, семейство за пример,
а тя е била опората на семейството, която е събирала всички заедно. Сега не
желае да празнува дори семейни празници, постоянно говори за съпругата си и
какво е било, когато е била жива.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно
обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по
силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”.
По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят
покрива в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал.
1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк
иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя.
Наред с това следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието
и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към процесната дата между собственика на л.а. марка „Ровър 25"
с *****и „Лев
инс" АД не е спорно между страните. През
процесния период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по
застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото
на пострадалия да предяви прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ.
За ангажиране
отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди,
чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Влязлата
в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. /Решение
№ 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК/ В настоящия
случай с влязла в сила присъда №41/25.05.2018г.
по НОХД №391 по описа за 2018г. Д.Д.Ж. е признат за
виновен в това, че на 09.02.2017г. в гр.Варна, при управление на МПС – л.а. „Ровър 25"
с *****нарушил правилата за движение на чл.20, ал.2 от Закона за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Г.П.Г., като деянието е извършено на
пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, б.”Б” вр.
чл.343, ал.1, б.“в“ вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Въведено е в отговора по чл.367, ал.1
от ГПК възражение от ответника за съпричиняване от страна на пострадалата,
изразяващо се в излизане на пътното платно внезапно, без да се огледа и прецени
разстоянието и скоростта на преминаващите автомобили. Съобразно последователно
формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,
обективирана в: решение №
92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС; решение №
54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС, ТК, решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о., решение №
74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о., решение №
55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г., първо т. о., ВКС/ във
всички случаи в производството по чл. 226, ал.
1 КЗ приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде
доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела.
В подкрепа на изложените в отговора
твърдения, на които се основават възраженията за съпричиняване, не са
ангажирани доказателства. От заключението по съдебно-автотехническата
експертиза се установява, че когато пострадалата е започнала да пресича,
автомобилът е бил на 183м, и тя вече е била изминала по-голямата част от
пътното платно, когато е настъпил удара, което изключва хипотезата за внезапно
излизане. Освен това разстоянието е било прекалено голямо, за да може пострадалата
да направи преценка за скоростта на движение на приближаващия автомобил, като
при това, пресичайки на пешеходна пътека и възприемайки разстоянието до
автомобила като голямо, пешеходецът прави основателно предположение, че водачът
има възможност да спре или намали.
Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия
на пострадалия. Предвид липсата на ангажирани от ответната страна
доказателства, водещи до извод за извършени от пострадалия такива действия или
бездействия, съдът счита твърдението за съпричиняване за недоказано.
При наличието в случая на влязло в
сила решение на наказателния съд, въз основа на което за установено се приема
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на
доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер, както и
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
Вследствие на настъпилата смърт на Г Р.
съпругът й, ищец по настоящото
дело, е преживял тежка
психическа травма, която не е преодоляна и до момента. От заключението на вещото лице се установява, че психичното му състояние
отговаря на диагнозата умерено-тежък депресивен епизод, като и към момента са
налице данни за тежка психична травма. От свидетелските показания на С. И. и В. В., които съдът
кредитира изцяло като основани на непосредствени впечатления, се установява, че
ищецът и съпругата му са били много сплотено семейство, след смъртта й той
загубил интересите си, както и желание да се среща с хора, вкл. и със синовете
и внуците си, с които преди инцидента бил много близък. Затворил се в себе си,
и досега скърбял за нея, постоянно говорел какво би било, ако тя е жива. Загубата
за него била изключително тежка и непрежалима, изглеждал като съкрушен и
грохнал човек физически и психически.
С оглед на
изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на
отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП,
причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което била причинена смъртта на Г Р., в резултат на което ищецът
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в тежка и продължителна психична
травма поради внезапната загуба на най-близкия си човек.
При определяне
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да
обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание
чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, като съобрази, че
болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект
обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото
престъпление такива, а продължават и след това. В случая от заключението на
вещото лице и свидетелските показания, кредитирани от съда поради тяхната
непосредственост и непротиворечивост, се установяват по безспорен начин сериозните
негативни промени в психичното състояние на ищеца както през целия изминал
период от време от смъртта на съпругата му, така и към настоящия момент,
болезнената първоначална реакция и настъпилото впоследствие депресивно
състояние.
Съдът, като
отчете вида и характера на настъпилите вреди, като намира, че предявеният иск е
основателен за сумата от 120 000 лв., която съдът приема за справедлива с оглед
обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди. При определяне на
този размер съдът отчита
изпитаната от ищеца тежка психическа травма, която е понесена още по-тежко
поради внезапното и неочаквано настъпване на смъртта на съпругата му, с която,
видно от свидетелските показания, емоционалната връзка е била силна и
ненакърнена.
Въз основа на изложеното съдът намира,
че определеният по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на
потребностите на ищеца от обезщетяване. За разликата до претендираната сума от 160 000
лева, имайки предвид и съдебната практика по сходни случаи, съдът намира
претенцията за надценена, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Претенцията за имуществени вреди,
представляващи разходи за погребение и паметник в общ размер на 1170,21 лв.,
настоящият състав намира за основателна поради наличието на причинна връзка с
деянието и проведеното доказване относно извършване на разходите посредством
представените писмени доказателства – фактури и фискални бонове.
С оглед изхода от спора по главния
иск, следва да бъде уважено и искането на ищеца за заплащане на законната лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован
водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива
от застрахователят на основание функционалната отговорност. С разпоредбата
на чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 494, т.10 от действащия Кодекс на застраховането /в
сила от 01.01.2016г./, приложим спрямо настоящото застрахователно
правоотношение, е ограничена функционалната отговорност на застрахователя за
дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава на застрахования, считано
от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3
от КЗ). В случая ищецът е уведомил застрахователя за събитието,
настъпило на 09.02.2017г. със заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, за което няма данни на коя дата е входирано, като най-ранната
установима дата е 10.08.2018г., когато е изпратено писмото-отговор. В случая към
заявлението не са били представени доказателства, поради което са изискани от
пострадалия допълнителни документи по чл. 106, ал.3 КЗ, а именно заверени копия на постановена присъда и експертизи, за
които няма данни и не се твърди да са представени на застрахователя. При така
изложените факти съдът приема, че е приложима хипотезата на предвиденото в чл. 497,
ал.1, т.2 КЗ изключение, а именно увреденото лице не е представило
доказателства, които са му били поискани от застрахователя и с които е бил в
състояние да се снабди, като се има предвид, че присъдата е постановена преди
момента на изискване от застрахователя. Същевременно
съгласно чл. 380, ал.
3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
Поради липсата на представени доказателства в отговор на искането на
застрахователя, както и на данни да е предоставена на застрахователя банкова
сметка, ***, че застрахователят не е изпаднал в забава и дължи заплащането на
законна лихва само от предявяване на исковата молба до окончателното заплащане.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска в размер на 4500 лв. въз
основа на представените по делото списък по чл.80 от ГПК и писмени
доказателства за заплащане.
Ищецът е освободен от внасяне на държавни
такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се
за производството държавни такси и платени от бюджета на съда разноски се
събират от ответната страна по арг. от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса върху
уважения размер на исковете в размер на общо 4846,80 лева, както и 350 лв.
заплатен от бюджета на съда депозит по СПсЕ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр. София, бул. „Черни връх"№51Д ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Г., ЕГН **********,
с пост. адрес ***, сумата 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на съпругата му Г Р.,
настъпила на 09.02.2017г. при ПТП в гр.Варна, причинено от Д Жпри управление на л.а. „Ровър 25“ с рег. ******,
ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл.432, ал.1 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 160 000 лева, както и за законната
лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване
на ПТП до предявяване на иска.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр. София, бул. „Черни връх"№51Д ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Г., ЕГН **********,
с пост. адрес ***, сумата 1170,21 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
погребение и паметник съпругата му Г Р., починала на 09.02.2017г. при ПТП в гр.Варна, причинено от Д Жпри
управление на л.а. „Ровър 25“ с рег. ******, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, бул. „Черни връх"№51Д
ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Г., ЕГН **********, с пост. адрес ***, сумата
4500 лева за разноски по делото, съразмерно на уважената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, бул. „Черни връх"№51Д
ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, държавна такса върху уважения
размер на исковете в размер на общо 4846,80 лева, както и 350 лв. заплатен от
бюджета на съда депозит по СПсЕ, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: