Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.05.2019 г.
СГС, VI – 4
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
март две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 1891/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е
сезиран с искова молба от „П.Л.“ ЕООД, с която са предявени срещу „Д.2.“ ЕООД
искове с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на
26.05.2008 г. е сключил договор за финансов лизинг на недв.имот, по който е
предоставил на ответника ползването на хотелски комплекс. Сочи се, че на
30.05.2014 г. е сключено споразумение за прекратяване на договора, поради което
в полза на ищеца е възникнало на основание чл.XI, т.2, вр. с т.3.1 от договора вземане за неустойка, която се равнява по
размер на позитивния интерес на лизингодателя. Поддържа се, че позитивният
интерес на лизингодателя представлява сумата на всички вноски до крайния срок
на договора и на остатъчната стойност и след дисконтиране с лихвената ставка за
последната лизингова вноска, минус 2,50 %, и ДДС неустойката възлиза на 3 478 049,33 ЕВРО. Иска се от ищеца
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 500 000 лв. – частично от
цялата неустойка от 3 478 049,33 ЕВРО, както и сумата от 13 777,50
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.02.2017
г. – 26.05.2017
Ответникът
е представил писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че исковата
молба е нередовна, защото посочената от ищеца клауза на чл.XI, т.2, вр. с т.3.1 от договора предвижда неустойка за
разваляне, но със споразумението от 30.05.2014 г. действието на договора е
прекратено по волята на страните, а в споразумението не е предвидена клауза за
неустойка. Освен това е налице неяснота относно начина на изчисление на
неустойката, посочен в справката по чл.366 ГПК. Искът за законна лихва е
нередовен, защото не е посочен размер. По същество искът се оспорва с
възражението, че със споразумението от 30.05.2014 г., имащо качеството на
спогодба, страните са уредили последиците от прекратяване на договора и са
постигнали съгласие за съществуване на задължение на ответника от
670 926,73 ЕВРО. Поддържа се, че неустойката по чл.XI, т.2, вр. с т.3.1 от
договора не се дължи за всяко негово
предсрочно прекратяване, а само при едностранно предсрочно прекратяване поради
виновно поведение на лизингополучателя, каквото не е налице, защото договорът е
прекратен със спогодбата. Не е уговаряна в договора и в споразумението
неустойка при прекратяване по взаимно съгласие. Прави възражение за нищожност
на договора за лизинг, защото представлява „обратен лизинг“, при който
лизингодателят получава от лизингополучателя собствеността върху веща, която
след това се предоставя за ползване, а този вид договор не е позволен от закона.
Нарушена е и забраната на чл.152 ЗЗД, защото лизингодателят се удовлетворява по
различен от посочения в закона начин, както и поради факта, че е получил
собственост и плащане на лизингови вноски, а с претендираната неустойка ще
получи цялата сума по договора. Прави
възражение за нищожност на клаузата за неустойка, защото с нея ищецът получава
размера на лизинговите вноски от прекратяването до крайния срок на договора.
Навежда и довод за прекомерност на неустойката, както и за погасителна давност.
Ищецът е представил допълнителна искова
молба, с която поддържа предявения иск с довода, че исковата молба не е
нередовна, защото не е налице противоречие във фактическите твърдения относно
начина на изчисление на претендираната неустойка и методологията. Пояснява се,
че с договора ответникът е финансиран за сумата от 15 451 057 лв., а
лизинговите вноски за периода след прекратяване на договора до крайния срок
възлизат на 11 707 473,21 лв., но при връщане на актива на
лизингодателя неговата пазарна стойност възлиза на 4 905 000 лв., т.е
налице е разлика между двете величини в размер на 6 802 473,21 лв.
Поддържа се, че се дължи неустойка и когато е прекратен договорът по взаимно
съгласие, след като е налице неизпълнено задължение от лизингополучателя. Споразумението
урежда връщането на вещта, но не лишава ищеца от възможността да претендира
отговорността на ответника за неизпълнението на задълженията му. Клаузата за
неустойка не е нищожна, защото са й присъщи обезпечителната и обезщетителна
функция, а преценката за нарушение следва да се извърши към сключване на
договора. Освен това позитивният интерес на ищеца е обусловен и от периода на
забавата на ответника. Уговорената между търговци неустойка не подлежи на
намаляване.
Ответникът
е представил допълнителен писмен отговор, с който поддържа възраженията и
оспорванията си. Оспорва се твърдяната от ищеца пазарна стойност на актива при
връщането му като занижена. Поддържа се, че със споразумението се прекратява
действието на договора за лизинг, както и възражението, че ищецът извършва
форма на кредитиране, но няма качеството на финансова институция – чл.3 ал.1,
т.1, вр. с чл.2 ал.2, т.6 ЗКИ и чл.3
ал.2 ЗКИ. Налице е нарушение на чл.342 ТЗ, защото ищецът е сключил договора за
лизинг, след това е придобил от лизингополучателя вещта, която е предоставил за
ползване. Не се допуска придобиване от лизингодателя на вещ от
лизингополучателя, защото така се получава предварително удовлетворение на
кредитора и се стига до продажба с обратно изкупуване по чл.209 ЗЗД. Сочи се,
че уговорената в нот.акт N 5 продажна
цена от 7 000 000 ЕВРО не е платена реално, което означава, че
продажбата на имота от ответника на ищеца служи за обезпечение на отпуснатия с
договора за лизинг кредит. Ищецът цели да получи двойната стойност на
стойността на лизинговия обект. Осъществената от ищеца форма на кредитиране е в
нарушение на закона, респ. заобикаляне.
Представен е
договор за финансов лизинг BG 2008-I-0004 от 26.05.2008 г., от който се установява, че между
страните е възникнало търговско правоотношение, по което ищецът в качеството на
лизингодател е поел задължението да предостави на ответника ползването на хотел
„Д.Б.“ с площ от 16 747 кв.м. на пет етаж, находящ се в к.к.“С.Б.“, а
ответникът в качеството на лизингополучател е поел задължението да плаща
лизингово възнаграждение от общо 7 000 000 ЕВРО чрез плащане на тримесечни
лизингови вноски от по 241 785,79 ЕВРО. В т.1.3 е посочено, че договорът
представлява „обратен лизинг“, а в т.5 е уговорено да се учреди в полза на
лизингодателя ипотека върху нива с площ от 14 776 кв.м. с идентификатор
51500.53.19, уговорено е и учредяване на особен залог върху вземания на
лизингополучателя.
С анекс от
25.09.2009 г. е уговорено да се учреди ипотека върху земеделска нива с площ от
6 249 дка и нива от 6,251 дка, находящи се в м.“Симеонова могила“,
гр.Каблешково.
С анекс от
24.11.2009 г. е уговорено срока на договора да се продължи до 180 месеца -15
години. Страните са се съгласили, че към сключване на анекса задълженията на
лизингодателя ответник възлизат на 1 089 089,98 ЕВРО, а дължимата към
30.11.2009 г. главница възлиза на 6 902 894,35 ЕВРО; уговорено е и
учредяване на ипотека до размер от 300 000 ЕВРО върху поземлен имот
51500.505.260 с площ от 14 856 кв.м., находящ се в к.к.“С.Б.“.
С анекс от
21.12.2010 г. страните са включили в предмета на договора и поземлен имот
51500.505.260 с площ от 14 586 кв.м. при увеличение на лизинговата цена на
7 900 000 ЕВРО, както и че към сключването дължимата главница възлиза
на 6 477 444,17 ЕВРО, а неплатената сума възлиза на 811 456,90
ЕВРО, от които 700 826,47 ЕВРО. Сумата от 811 456,90 ЕВРО се прихваща
със задължение на ищеца за покупна цена от 900 000 ЕВРО.
Представено
е споразумение от 30.05.2014 г., с което страните са се съгласили да прекратят
по взаимно съгласие считано от 01.06.2014 г. действието на договора за финансов
лизинг; постигнато е съгласие, че към сключването неизпълненото задължение на
лизингополучателя възлиза на 1 868 113,93 ЕВРО, от които сумата от
1 423 894,50 ЕВРО представлява неплатени лизингови вноски с падеж до
01.05.2014 г., а заадължението на лизингополучателя в размер на
1 868 113,93 ЕВРО се прихваща със задължение на лизингодателя в
размер на 1 197 187,20 ЕВРО, в резултат на което то се намалява до
670 926,73 ЕВРО.
С анекс от
18.07.2014 г., анекс от 11.09.2014 г. и
анекс от 26.09.2014 г. е продължен срокът за предаване на лизинговия обект до
15.09.2014 г., 30.09.2014 г. и до 08.10.2014 г.
Представен е
нот.акт за покупко-продажба на недв.имот и за учредяване право на ползване
върху реална част N 5, том XII, дело N 2134/2008 г.,
от който се установява, че ответникът е продал на ищеца хотелски комплекс „Д.Б.“,
изграден в поземлен имот 51500.505.260 в к.к.“С.Б.“, в който се намира сграда
51500.505.260.1 с РЗП от 16 747 кв.м. и е учредено право на ползване в
полза на купувача върху реална част от имота, в който се намира хотелският
комплекс. Уговорена е цена от 7 000 000 ЕВРО.
Представен е
нот.акт за учредяване на договорна ипотека N 146, том XXII, дело N 4290/2009 г., от който се установява, че ответникът е учредил в
полза на ищеца ипотека до размера от
300 000 ЕВРО върху имот с идентификатор 51500.505.260 в к.к.“С.Б.“ с площ
от 14 586 кв.м.
Установява
се от заключението на СТЕ, че средната пазарна цена на процесния хотелски
комплекс към 01.06.2014 г. възлиза на 16 600 000 лв.
Представен е
договор от 29.05.2015 г., от който се установява, че ищецът е възложил на
ответника и на „О и О“ ЕООД извършването на действия по опазване на хотелския
комплекс до 01.02.2016 г.
Представен е
протокол от 29.10.2015 г., от който се установява, че ищецът е предал на
ответника и на „О и О“ ЕООД процесния хотелски комплекс.
Представен е
нот.акт за покупко-продажба на недв.имот N 86, том I, дело N 86/26.02.2016 г., от който се установява, че ищецът е
продал на „С.Б.П.Ф.“ АДСИЦ поземлен имот с идентификатор 51500.505.260 с площ
от 14 591 кв.м., както и построения в него хотелски комплекс „Д.Б.“ –
сграда 51500.505.260.1, при цена от 11 300 000 ЕВРО.
Установява
се от заключението на ССЕ, че към 30.05.2014 г. остатъчното задължение по
договора за финансов лизинг възлиза на 5 985 935,98 ЕВРО. На
24.11.2009 г. е увеличена главницата на 8 584 254,69 ЕВРО в резултат
на споразумение, с което са капитализирани просрочени 4,5 и 6 лизингови вноски.
За периода 01.06.2008 г. – 30.05.2014 г. лизинговите вноски са на стойност 2 598 318,689 ЕВРО, от която сума
са платени 2 313 324,29 ЕВРО, а сумата от 284 994.39 ЕВРО е
неплатена главница и представлява част от дълга в размер на 670 923,73
ЕВРО по споразумение от 30.05.2014г. Към 14.11.2015 г. пазарната стойност е
2 508 000 ЕВРО е по-ниска от балансовата стойност на вземането от
5 985 936,01 ЕВРО, поради което активът е заведен на по -ниската
стойност от 4 905 000 лв. Вземането в размер на
3 478 049,33 ЕВРО представлява разликата между главницата от
5 985 936,01 ЕВРО и стойността по която е заприходен активът на
стойност 2 507 886 67 ЕВРО. Размерът на неустойката по XI.3.1 e възлиза на 6 668 347,23 ЕВРО /13
042 153,56 лв./.
Установява
се от заключението на тройната ССЕ, че
размерът на остатъчната главница възлиза на 5 985 936,01 ЕВРО
към прекратяване на договора за лизинг на 01.06.2014 г., а на неустойката
възлиза на 6 668 347,23 ЕВРО; хотелският комплекс е заприходен на
29.10.2015 г.
Представена
е данъчната оценка на процесния хотелски комплекс към 29.10.2015 г. –
22 355 967,40 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Установи се от представения по делото договор за финансов лизинг N BG 2008-I-0004/26.05.2008 г., че между страните е възникнало търговско правоотношение, по което ищецът в качеството на лизингодател е поел задължението да предостави на ответника ползването на хотел „Д.Б.“ с площ от 16 747 кв.м. на пет етажа, находящ се в к.к.“С.Б.“, а ответникът в качеството на лизингополучател е поел задължението да плаща лизингово възнаграждение от общо 7 000 000 ЕВРО.
Според съда процесният договор за финансов
лизинг е действителна правна сделка, която води до възникване на права и
задължения за страните по него, а направените от ответника възражения в
писмения отговор и в допълнителния отговор за недействителност са
неоснователни.
В случая отдадената на лизинг вещ е била придобита от ищеца лизингодател по сключен договор за продажба с ответника, който е лизингополучател, т.е вещта е придобита не от „трето лице“, а от лизингополучателя, чиято собственост е била преди сключване на лизинговия договор. Тази правна конструкция, при която лизингодателят придобива от лизингополучателя собствеността върху вещта, която ще предостави за ползване на лизинг, представлява „обратен лизинг“ и не е в противоречие с императивна правна норма. Правна сделка с тези характеристики е намерила своята уредба в Конвенцията на UNIDRIOT за международния финансов лизинг от 1988 г., в Международен счетоводен стандарт - Регламент на ЕС № 1725/2003 г., и в НСС, приети в приложение към чл. 1 на ПМС № 65/ 25.03.1998 г.
В отношенията между търговци е допустимо да се уговаря продажба с уговорка за последващо придобиване на вещта от продавача – чл.333 ТЗ, поради което не е налице законова пречка подобен краен резултат да се постигне чрез договор за „обратен лизинг“, който съдържа опция за обратно придобиване на вещта от лизингополучателя, който е бил продавач по сключен с лизингодателя договор за продажба.
Повдигнатите възражения за нарушение на чл.152 ЗЗД – че лизингодателят се удовлетворява по различен от посочения в закона начин, защото предварително е получил собственост върху вещ, са ирелевантни за действителността на договора за финансов лизинг. Това е така, защото собствеността върху вещта е придобита от ищеца не по силата на договора за финансов лизинг, а по силата на договор за продажба, сключен във формата на нот.акт N 5, том XII, дело N 2134/2008 г. Това означава, че тези възражения имат значение за действителността на договора за продажба, който води до промяна в собствеността, а не за действителността на лизинговия договор, който представлява форма на „вещево кредитиране“.
По своята правна същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма, с който лизингодателят на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена за придобиване на вещта и си осигурява възстановяване на инвестицията чрез получаване на лизингово възнаграждение. Ако е нарушено правилото на чл.152 ЗЗД, то това би довело до недействителност на сделката, която води до придобиване на собствеността и удовлетворяване на кредитора, но не рефлектира върху действителността на договора за лизинг, с който се „кредитира“ лизингополучателят. Недействителността на договора за продажба, ако нарушава, респ. заобикаля, забраната по чл.152 ЗЗД, не е основание за недействителност на договора, от който възникват паричните задължения – договора за лизинг.
Ирелевантно за действителността на процесния договор за финансов лизинг е дали лизингодателят има качеството на финансова институция – чл.3 ал.1, т.1, вр. с чл.2 ал.2, т.6 ЗКИ и чл.3 ал.2 ЗКИ.
Не се спори между страните, че отдадената на лизинг вещ е била предадена във фактическа власт на лизингополучателя, както и че договорът за лизинг е бил предсрочно прекратен. Фактът на прекратяване на договора е настъпил по силата на споразумение от 30.05.2014 г., с което страните по взаимно съгласие са прекратили действието на договора за финансов лизинг, считано от 01.06.2014 г. По силата на чл. 20а ал. 2 ЗЗД прекратяването на договора е постигнато по взаимно съгласие между страните.
Изрично в споразумението от 30.05.2014 г. е посочено, че „във връзка с неплащане от страна на лизингополучателя на дължими суми съгласно договора за лизинг, страните са изразили желание да прекратят договора за лизинг“. На основание чл.20 ЗЗД съдът приема, че причината да се прекрати предсрочно действието на договора за лизинг е неизпълнението на договорните задължения на лизингополучателя да плаща лизинговите вноски и разноските по поддържане на вещта, които към сключване на споразумението в размер на 1 868 113,93 ЕВРО.
Неизпълнението на задължението за плащане на лизингови вноски и други плащания по договора за финансов лизинг представлява уговорено между страните основание за предсрочно прекратяване на договора от лизингодателя с писмено уведомление – чл.XI, т.1, б.“a“ от договора. Това означава, че основанието за сключване на споразумението за предсрочно прекратяване на договора за лизинг е виновното неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, но фактът, че прекратяването не е станало с едностранно писмено уведомление на лизингодателя, а по силата на споразумение, не освобождава лизингополучателя от отговорност за вредите, които търпи лизингодателят от предсрочното прекратяване на договора.
В клаузата на чл.XI, т.2 от договора е уговорено, че при прекратяване на договора, ако е налице основание за прекратяване по чл.XI, т.1, се дължи от лизингополучателя неустойка за позитивния интерес, който се изчислява по посочения в т.3 начин. Доколкото процесният договор за лизинг е прекратен, макар и по взаимно съгласие, но поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, съдът приема, че случаят попада в хипотезата на чл.XI, т.2 от договора, която урежда неустойка за предсрочно прекратяване, настъпило поради забава на лизингополучателя - чл.XI, т.1, б.“a“
В
споразумението от 30.05.2014 г. страните са уредили начина на погасяване на
неизпълнения дълг към момента на прекратяването, но обстоятелството, че вземане
за неустойка не е предмет на споразумението и не е посочено като задължение на
лизингополучателя, не означава, че лизингодателят е направил отказ от такова
вземане. За да се приеме, че споразумението води до погасяване на неустоечно
задължение, е необходимо в него изрично да е постигнато съгласие за конкретното задължение, определено по
основание и размер, което се опрощава, но случаят не е такъв /решение № 32 от 30.05.2016 г. по т.д. № 95/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/
По действителността на уговорката за неустойка. Неустоечна клауза, която има за цел да обезщети изправната страна за вредите от предсрочното прекратяване/разваляне на договора по вина на неизпълнилата задълженията си страна, по същество служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението на договора – чл.88 ал.1, изр.2-ро ЗЗД. Такава неустоечна клауза за предсрочно прекратяване/разваляне определя отнапред размера на обезщетението по чл.88 ал.1, изр.2-ро ЗЗД, което се дължи от страната, която с виновно неизпълнение на задълженията си е станала причина за прекратяването на договорната връзка.
По принцип нормата на чл. 88, ал. 1, изр.2 ЗЗД предвижда отговорност на неизправната по договора страна за нарушен „негативен интерес“ на изправната страна, при който обаче обезщетението няма компесаторен характер. Следователно и уговорена неустоечна клауза за предсрочно прекратяване/ разваляне на договора не може да има компенсаторен характер.
Когато е уговорена неустойка за предсрочното прекратяване/разваляне
на договора, която освобождава лизингодателят
от задължение да доказва вреди по чл.88 ал.1, изр.2-ро ЗЗД, той не е длъжен да
доказва възникването на вредите, както и техният размер – че е сключил
последващ договор за лизинг, както и че по него е уговорен по-нисък размер на
лизинговото възнаграждение, респ. че е сключил договор за продажба на лизинговия
обект, по който уговорената цена е по-ниска от стойността на всички лизингови
вноски по прекратения договор.
Според съда
процесната неустоечна клауза, която е уговорено, че има за цел да покрие позитивния интерес на лизингодателя,
изразяващ се в сумата на всички вноски
до крайния срок на договора и на остатъчната стойност, дисконтирана с
лихвената ставка за последната лизингова вноска минус 2,5 % пункта годишно
заедно с начислен ДДС, не служи за обезщетение на вредите от предсрочното
разваляне/прекратяване на договора. Правните последици на тази неустоечна
клауза се изразяват в пораждане на задължение за лизингополучателя да престира
и след прекратяване на договора имуществената престация, която той би престирал
при действието на договора до крайния срок. В този случай с неустойката не се
защитава негативния интерес на лизингодателя, а се постига резултат, който е в
противоречие с добрите нрави. Резултатът се изразява в неоснователно
обогатяване на лизингодателя за сметка на лизингополучателя с имуществена
престация на стойност, която би имал право да получи при действащ договор за
лизинг до крайния срок – 01.05.2023 г.
Правният извод на
съда, че с процесната неустоечна клауза не се защитава признатия от закона
негативен интерес на лизнгодателя да получи по договорен път чрез неустойка
обезщетение за вреди от предсрочно прекратяване/разваляне на договора и че се
стига до неприемлив и несправедлив резултат, се опира на заключението на единичната ССЕ и
на заключението на тройната ССЕ. И от двете заключения на ССЕ се установява, че
размерът на неустойката възлиза на 6 668 347,23
ЕВРО, както и че размерът на лизинговите вноски за периода от прекратяване
на договора до крайния срок /01.06.2014 г. - 01.05.2023 г./ - остатъчната
главница е 5 985 936,01 ЕВРО.
В този случай размерът на неустойката от 6 668 347,23 ЕВРО не само
достига до размер размера на всички лизингови вноски от 5 985 936,01
ЕВРО, чиито падежи биха настъпили за периода от 01.06.2014 г. до крайния срок
на 01.05.2023 г., но и го надвишава.
Така се получава резултат, при който, макар и договорът да е предсрочно прекратен,
за бившия лизингополучател възниква парично задължение в размер, който би
възникнал при действащ договор за лизинг до крайния срок /дори в повече/.
При предсрочното прекратяване на договора за
лизинг настъпва погасяване занапред на правата и задълженията на страните, но
чрез неустоечната клауза се заличават последиците на прекратяването на договора
за лизинг, защото за лизингополучателя, без да има право да ползва вещта,
възниква задължение да плати парично задължение в размер, който достига размера
на лизинговите вноски за периода до
крайния срок. Освен това лизинговите вноски в размер на общо 5 985 936,01
ЕВРО се дължат при действащ договор за лизинг периодично на всяко тримесечие до
01.05.2023 г., а процесната неустоечна клауза води до възникване веднага след
прекратяването на договора на задължение, което покрива по размер всички вноски
до крайния срок, но и ги надвишава - 6 668 347,23 ЕВРО.
Процесната клауза за неустойка е в
противоречие с добрите нрави, защото води до възникване на задължение в размер
на - 6 668 347,23 ЕВРО, каквото не би възникнало за лизинополучателя
при действащ договор през периода 01.06.2014 г. – 01.05.2023 г., през който
период би ползвал вещта. Правният извод на съда за нищожност на неусточната
клауза намира се подкрепя от утвърденото становище в практиката на ВКС - решение №
193 от 09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 Г., Т. К., І Т.
О. на ВКС, решение № 253/28.01.2015 г. по
т.д. № 3881/2013 г. на I ТО на ВКС, решение № 219 от 09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 110 от 21.07.2016 г. по т.д. № 1226/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, и т. 3 ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.
№ 1/2009 г. на ВКС.
Важно е да се
отбележи, че в чл.XI, т.3.2 е уговорено, че при плащане
на неустойката за лизингодателя възниква задължение да прехвърли собствеността
върху лизинговия обект. Тази клауза по несъмнен начин сочи, че неустойката има
не за цел да обезщети вредите от предсрочното прекратяване на договора, а има
за цел да доведе до последици, които са аналогични с последиците при действащ
договор до крайния срок. От една страна договорът е прекратен предсрочно от
01.06.2014 г., което означава, че след тази дата се погасяват всички права и задължения на страните - за плащане на
вноските до крайния срок в размер на 5 985 936,01 ЕВРО и правото да
се получи собственост, но от друга страна за бившия лизингополучател възниква
неустоечно задължение, което, ако изпълни, ще е основание за възникване на
задължение за лизингодателя да прехвърли собственост. Така с процесната
неустоечна клауза по същество се продължава съществуването на основните права и
задължения по прекратения договор, включително и за придобиване на
собствеността, но с особеността, че възможността за придобиване на вещта от
лизингополучателя е обвързана с плащане на парична престация не под формата на
лизингово възнаграждение от 5 985 936,01 ЕВРО, а под формата на
неустойка в размер на 6 668 347,23 ЕВРО.
Всички тези
правни последици на процесната клауза за неустойка са в разрез с правилото, че
при прекратяване на договора се погасяват всички права и задължения – както за
лизингови вноски до крайния срок, така и правото да се получи собственост върху
лизинговия обект. Процесната неутоечна клауза няма обезщетителен характер,
защото не служи за обезщетяване на вредите от предсрочното прекратяване на
договора, а преследва резултат, който би настъпил за страните едва на 01.05.2023
г., но без да е ползвана вещта от лизингополучателя.
Обстоятелството,
че с иска се претендира сумата от 500 000 лв. – частично от
3 478 049,33 ЕВРО, не валидира недействителността на неустоечната
клауза, защото в справката по чл.366 ГПК, в допълнителната искова молба и в
молба от 04.06.2018 г. ищецът е посочил размер на неустойката от
6 668 347,23 ЕВРО. Неустоечната клауза е нищожна изначално за целия
размер от 6 668 347,23 ЕВРО, а предявяването на иска като част от
по-ниска стойност /3 478 049,33
ЕВРО/ не заличава недействителността.
Размерът на
цялата претенция от 3 478 049,33 ЕВРО ищецът формира след приспадане
на стойността - 2 507 886,68 ЕВРО, по която е заприходен лизинговият
обект при връщането на 29.10.2015 г., от 5 985 936,01 ЕВРО - размера
на лизинговите вноски с ненастъпил падеж към прекратяване на договора за лизинг
на 01.06.2014 г. /5 985 936,01 ЕВРО минус 2 507 886,68 ЕВРО /.
Според съда сумата от 3 478 049,33 представлява вреда за обезценка на
лизинговия актив
и загубата на пазарна стойност при разваляне на договора за лизинг, която обаче по аргумент от противното
от чл. 343 ТЗ е в тежест на лизингодателя / решение № 3 от 29.02.2016 г. по т.д. № 3491/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
В случая съдът не
е сезиран с иск по с чл.82 ЗЗД, но за пълнота на изложението следва да се
спомене, че имотът е заприходен на 29.10.2015 г. от ищеца на изключително ниска
стойност 2 507 886,68 ЕВРО, която не кореспондира със стойността на
имота по средни пазарни цени към прекратяване на договора на 01.06.2014 г. - 16 600 000
лв. по заключението на СТЕ /пазарните условия за 2014 г. и 2015 г. са
непроменени и следва да се приеме, че и към 29.10.2015 г. е такава пазарната
цена/. Стойността, по която е заприходен имотът не кореспондира и със
стойността по данъчна оценка към 29.10.2015 г., която възлиза на 22 355 967,40
лв. Която и двете стойности да се вземе – по данъчна оценка или по заключение
на вещото лице, съотнесена с размера на лизинговите вноски до крайния срок,
сочи, че не е налице вреда. Освен това имотът е продаден при цена от
11 300 000 ЕВРО, което изключва каквато и да е вреда за ищеца.
Като краен извод – процесната неустоечна клауза по чл.XI, т.2 от договора
за лизинг, на която е основан искът, е недействителна поради противоречие с
добрите нрави – тази клауза води до възникване на задължение след предсрочното
прекратяване на договора в размер на 6 668 347,23 ЕВРО, каквото
задължение за лизингополучателя не би възникнало при действащ договор до
01.05.2023 г., през който би ползвал вещта. Ищецът е заявил по-нисък размер на
неустойка - 3 478 049,33 ЕВРО, но това не придава действителност на
неустоечната клауза, която е изначално недействителна. Неустоечната клауза по
начина, по който е уговорена да се изчислява по размер, преследва не
обезщетяване на вредите от предсрочно прекратяване на договора, а получаването от
лизингодателя веднага след прекратяването на договора на всичките лизингови
вноски с падежи до крайния срок /дори повече/, въпреки че договорът е прекратен
и е настъпило погасяване на правата и задълженията.
С оглед
на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да се отхвърлят. На
ответника не следва да се присъждат съд.разноски за адв.възнаграждение, защото
не е представен договор за правна защита, както и доказателства за плащане на
хонорар.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „П.Л.“ ЕООД срещу „Д.2.“ ЕООД иск с правно основание чл.92 ЗЗД за
сумата от 500 000 лв. – частично от 3 478 049,33 ЕВРО –
неустойка по чл.XI, т.2, вр. с т.3.1 от договор за
финансов лизинг BG 2008-I-0004 от 26.05.2008 г., дължима при предсрочно прекратяване, както и иска по
чл.86 ЗЗД за сумата от 13 777,50 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 17.02.2017 г. – 26.05.2017 г.
ОСЪЖДА „П.Л.“ ЕООД, ***, да заплати на „Д.2.“ ЕООД, ***, съдебни разноски от 4300 лв.
Решението може
да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: