и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 140/25.11.2008 година, постановена по Н.о.х.дело № 254/2008 год., Момчилградският районен съд е признал подсъдимия Юсеин Керим Ибрахим от с.Фотиново, общ.Кирково, обл.Кърджали за невиновен в това, че на 14.08.2007 год. и 12.10.07 год. в с. Фотиново, общ.Кирково, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешение от Инспекция по труда - Кърджали приел на работа лица, ненавършили 18-годишна възраст - Несрин Метин Хасан от с. Самодива, с ЕГН ********** и Сибел Юксел Мехмед от с.Самодива, с ЕГН **********, поради което и на основание чл.304 от НПК, във вр. с чл.9 ал.2 от НК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 192а ал. 1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК. Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура - Кърджали, с който така постановената присъда се протестира като неправилна – същата не кореспондирала със събраните по делото доказателства. Предлага се с протеста присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подс.Ибрахим да бъде признат за виновен и осъден, като му бъде наложено наказание съобразно повдигнатото му обвинение по чл. 192а ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура поддържа протеста така, както е предявен. Не сочи нови доказателства. Подсъдимият и ответник по протеста Юсеин Керим Ибрахим от с.Фотиново, общ.Кирково оспорва протеста като неоснователен. Моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд. В представена по делото писмена защита развива съображения в своя защита и в подкрепа на становището си. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивния протест, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Протестът е подаден в срок. Разгледан по същество е неоснователен. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Ибрахим обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка пред настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Подс. Юсеин Керим Ибрахим е роден на 12.02.1976 год. в с.Чорбаджийско, общ.Кирково, а постоянно живее в с.Фотиново, общ.Кирково. Има завършено средно образование, женен е, не е осъждан, по местоживеене се ползва с добри характеристични данни. С Решение № 588/22.06.2004 год. по ф.дело № 318/2004 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд е регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ "Дениз – Юсеин Ибрахим", със седалище и адрес на управление – с.Фотиново, общ.Кирково, като една от дейностите на фирмата му била шивашка дейност, осъществявана в шивашки цех, находящ се в с.Фотиново. На 07.08.2007 год. в с.Кирково бил сключен тристранен договор за обучение и осигуряване на заетост № 90600850766312 между: „Дирекция „Бюро по труда” – Кърджали, като възложител, „Европартнер” ЕООД – гр.Кърджали, като изпълнител, и ЕТ „Дениз – Юсеин Ибрахим” – с.Фотиново, общ.Кирково, представляван от подсъдимия Ибрахим, като работодател, по силата на който възложителя е възложил на изпълнителя да извърши обучение за придобиване на професионална квалификация „Шивачество” за заемане на заявени работни места от работодателя на 12 безработни лица, съгласно приложен към договора списък, за времето от 07.08.2007 год. до 04.09.2007 год. В т.2.4.1 от договора работодателят /подсъдимият, действащ в качеството си на едноличен търговец/ се е задължил да сключи трудов договор със завършилите обучението по чл.67 ал.1 т.1 или чл.68 ал.1 т.1 от КТ, в едномесечен срок от датата на издаване на документите за придобита професионална квалификация на успешно преминалите обучението лица, за срок от не по-малък от 6 месеца; както и се е задължил в 7-дневен срок от сключването на трудовите договори, да предостави копия от същите на възложителя по договора. В договора са уговорени и неустойки, дължими от работодателя при неизпълнение на договорните му задължения. В изпълнение на посоченият договор, изпълнителя по договора организирал за времето от 07.08.2007 год. до 04.09.2007 год. шивашки курс в цеха на фирмата на подсъдимия. За обучението в курса били записани 12 жени, между които и непълнолетната Сибел Юксел Мехмед от с.Самодива, общ.Кирково, с ЕГН **********. На 14.08.2007 год. подсъдимият Ибрахим, действащ в качеството си на едноличен търговец и работодател, сключил трудов договор с непълнолетната Несрин Метин Хасан с.Самодива, общ.Кирково, с ЕГН **********, по силата на който същата била назначена като шивачка в предприятието на подсъдимия, за неопределен срок, на 4-часов работен ден. След завършване на обучението и придобиване на професионална квалификация, на 12.10.2007 год. св.Сибел Мехмед сключила с подсъдимия срочен трудов договор /за срок от 6 месеца/, по силата на който същата била назначена като шивачка в предприятието на подсъдимия, на 4-часов работен ден. Преди сключване на трудовите договори с двете непълнолетни свидетелки, подс.Ибрахим не поискал разрешение от Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Кърджали, съгласно разпоредбата на чл.303 ал.3 от КТ. След сключване на трудовите договори и с двете непълнолетни свидетелки, подс.Ибрахим регистрирал трудовите им договори в ТД на НАП - Кърджали, като преди да ги допусне на работа, връчил на свидетелките екземпляри от трудовите договори и заверени уведомления по чл.62 ал.3 от КТ. На 19.01.2008 год. от служители от Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали - св.Лафчиева и Риза, била извършена проверка в предприятието на подсъдимия по спазване на трудовото законодателство, която продължила по документи на 31.01.2008 год. в канцелариите на инспекторите от Дирекцията, при която било констатирано, че двете непълнолетни свидетелки са били приети на работа от подсъдимия, действащ като едноличен търговец и работодател, без предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Кърджали. За констатираните нарушения по чл.303 ал.3 от КТ на подсъдимия били съставени АУАН № 09/1383 от 13.02.2008 год. и № 09/1384 от 13.02.2008 год., които били връчени на подсъдимия чрез пълномощник, и по които същият не направил възражения. Непосредствено след това, подс.Ибрахим поискал от Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, респ. от Дирекцията му били дадени на 18.02.2008 год. разрешения за назначаване на работа на непълнолетните свидетелки Сибел Мехмед и Несрин Хасан. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия, дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; от показанията на разпитаните по делото в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетели Лафчиева, Риза, Мехмед, Хасан и Бекир, на които съдът дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд. Въз основа на така установената фактическа обстановка, впрочем аналогична на възприетата и от първоинстанционният съд, същият е приел, че макар и формално деянието на подсъдимия да осъществява признаците на престъплението по чл.192а ал.1 от НК, неговата обществена опасност е явно незначителна, като са налице условията за приложението на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК е признал подс.Ибрахим за невиновен и го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.192а ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. За обосноваване приложението на чл.9 ал.2 от НК, респ. за оправдаване на подс.Ибрахим, първоинстанционният съд е приел, че с оглед личността на подсъдимия, мотивите и подбудите за осъществяване на деянието, като и с оглед действията и поведението му, в случая не се касае за укриване на полагането на труд от непълнолетни лица от контролните органи и използването на труда им, без установяване на регламентирани трудови правоотношения между работодателя и работниците, а напротив – във взаимодействие с Бюрото по труда е обучил и квалифицирал непълнолетните лица, които е назначил на работа с трудови договори, на 4-часов работен ден, но е пропуснал да поиска и да получи разрешение за назначаването на непълнолетните свидетелки от Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Кърджали, което е направил веднага след проверката на контролните органи. Настоящата инстанция намира, че крайният извод на първоинстанционния съд – за несъставомерност на осъщественото от подс.Ибрахим деянÞе по предявеното му обвинение по чл. 192а ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, е правилен, обоснован и законосъобразен. Това е така по следните съображения: Действително, от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин осъществяване на деяние от подс.Ибрахим, съставомерно по чл.192а ал.1 от НК от обективна страна – същият, в качеството си на работодател - като едноличен търговец, на 14.08.2007 год. и на 12.10.2007 год. е приел на работа св.Несрин Хасан и св. Сибел Мехмед, които към момента на назначаването им на работа във фирмата на подсъдимия не са били навършили 18 – годишна възраст, без да има за това надлежно разрешение от Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, съгласно разпоредбата на чл.303 ал.3 от НК. От субективна страна престъплението по чл.192а ал.1 от НК, обаче, може да бъде извършено само при форма на вината – пряк умисъл, т.е. деецът да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, да е предвиждал общественоопасните последици, и да е искал тяхното настъпване. От събраните по делото доказателства не може да се направи с необходимата за постановяване на осъдителна присъда несъмненост извода за осъществяване на престъплението от субективна страна от подсъдимия. Това е така, тъй като безспорно е установено, че подсъдимият е знаел, че двете свидетелки са били непълнолетни към момента на приемането им на работа, но не е знаел, че трябва да поиска предварително разрешение от Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, което е заявил и пред служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали още по време на извършване на проверката; а освен това твърди в обясненията си, че е назначил двете непълнолетни свидетелки в изпълнение на поетото с клаузите на тристранния договор задължение за назначаване на преминалите обучението лица на работа, като се опасявал, че ако не изпълни това задължение, щял да бъде санкциониран с неустойки по договора. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават обясненията на подсъдимия относно причините да не поиска предварително разрешение от надлежния орган за назначаване на непълнолетни лица на работа, респ. да установят по несъмнен начин, че същият е знаел, че трябва да поиска такова разрешение, и въпреки това умишлено не го е направил. Нещо повече – от обективното поведение на подсъдимия, от което може да съди за субективното му отношение към деянието /т.е. за формата на вината/ също не може да се направи извода, че деянието е извършено умишлено. Това е така, тъй като безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че в законоустановените срокове след сключването на писмени трудови договори с непълнолетните свидетелки Хасан и Мехмед, подс.Ибрахим е регистрирал тези договори в ТД на НАП - Кърджали, като е допуснал свидетелките до работа след като им е връчил подписани от тях екземпляри от трудовите договори и заверено от ТД на НАП – Кърджали уведомление по чл. 62 ал.3 от КТ.С други думи, очевидно е, че при приемането на непълнолетните свидетелки на работа подс.Ибрахим се е стремял да спази изцяло и напълно разпоредбите на трудовото законодателство относно спазване на формата на трудовия договор, регистриране на същия, допускане до работа на работничките след връчване на заверено уведомление по чл.62 ал.3 от КТ и екземпляр от подписания трудов договор, както и по отношение на продължителността на работното време за непълнолетни лица – на 4-часов работен ден и за двете свидетелки. При това положение, и тъй като по принцип не е имало никаква пречка подс.Ибрахим да поиска и получи предварително разрешение от надлежния орган – Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали /каквито разрешения впрочем подсъдимият е поискал и получил непосредствено след извършване на проверката и констатиране на нарушенията по чл.303 ал.3 от КТ/, не може да се направи извода, че приемането на непълнолетните св. Хасан и Мехмед на работа без надлежно разрешение от подсъдимия е било извършено от него умишлено – съзнателно и целенасочено, а същото е извършено при форма на вината – непредпазливост: същият е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. А щом това е така, и тъй като на наказание подлежат само тези непредпазливи деяния, които са изрично предвидени в закона /каквото не е това по чл.192а ал.1 от НК/, то деянията на подсъдимия са несъставомерни от субективна страна по повдигнатото му обвинение по чл.192а ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, което пък от своя страна налага признаването на подсъдимия за невиновен и оправдаването му, поради липса на престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК. Само за прецизност следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че престъплението, за което на подс.Ибрахим е повдигнато обвинение, е осъществено от него и от обективна, и от субективна страна, то деянието му отново не би представлявало престъпление, поради малозначителността му, сочеща на явна незначителност на обществената му опасност, съгласно разпоредбите на чл.9 ал.2 от НК, какъвто извод е направил и първоинстанционния съд. Това е така, тъй като с оглед приетите от първоинстанционния съд данни относно личността на подсъдимия – млад човек, трудово ангажиран, с много добри характеристични данни и неосъждан, сочещи на много ниска обществена опасност на дееца; така и предвид обективираните в поведението му причини и мотиви за извършване на деянието – да изпълни добросъвестно задълженията си по сключеният договор за обучение и осигуряване на заетост, посочената по-горе очевидна липса на каквото и да било намерение за укриване на използването на труда на непълнолетни лица и за неправомерно възползване от такъв труд в своя изгода, респ. явен стремеж към спазване на трудовото законодателство, както и с оглед липсата на настъпили общественоопасни последици от деянието, следва да се направи извода, че макар и формално деянието на подс.Ибрахим да осъществява признаците на престъплението по чл.192а ал.1 от НК, то поради своята малозначителност същото не е общественоопасно, или неговата обществена опасност е явно незначителна, т.е. същото не представлява престъпление по смисъла на НК. С оглед изложеното съдът намира, че не се установява по несъмнен начин подс.Ибрахим да е извършил виновно деяние, осъществяващо от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 192а ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, а именно: на 14.08.2007 год. и 12.10.07 год. в с. Фотиново, общ.Кирково, при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешение от Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, да е приел на работа лица, ненавършили 18-годишна възраст - Несрин Метин Хасан от с. Самодива, с ЕГН ********** и Сибел Юксел Мехмед от с.Самодива, с ЕГН **********. Поради това, настоящата инстанция възприема изцяло крайният извод на районния съд за несъставомерност на осъщественото от подс.Ибрахим деяние по предявеното му обвинение, налагащ оправдаването му, като единствено възможен, правилен, обоснован и законосъобразен. Предвид изложените съображения, настоящата инстанция намира, че въззивният протест е неоснователен, а обжалваната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 140/25.11.2008 год., постановена по Н.о.х.дело № 254/2008 година по описа на Момчилградския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |