Р
Е Ш Е Н И Е
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ Е въззивен състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЪР
Л. САНТИРОВ
РАДМИЛА
МИРАЗЧИЙСКА
като
разгледа докладваното от младши съдия Миразчийскав. ч. гр. дело № 11948 по описа
на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Инициирано е с частна
жалба, подадена от „У.” ЕООД, длъжник по изпълнително дело №
201679000401165/2016 г. против действие на ЧСИ Р.М. – налагане на запор,
тълкуван от жалбоподателя като отказ на съдебния изпълнител да спре
принудителното изпълнение. Частният жалбоподател твърди, че наложената от ЧСИ М.обезпечителна
мярка запор върху банковата сметка на длъжника е незаконосъобразна, тъй като
представлява отказ на съдебния изпълнител да спре изпълненителното
производство.
В законоустановения срок е постъпил
отговор от взискателя „У.Л.“ ЕАД, с който оспорва частната жалба като
неоснователна.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за
недопустимост и неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 201679000401165/2016
г. по описа на ЧСИ Р.М. е образувано на 18.07.2016 г. по
молба на „У.Л.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист
от 02.07.2016 г., издаден от СРС, 54 състав, на основание чл. 417 от ГПК въз
основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 02.07.2016 г. по гр. дело
№ 50584/15 г., по силата на който „У.” ЕООД и „И.А.”
ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на „У.Л.“ ЕАД сумата
от 19204,,32 евро, част от дължима
сума по запис на заповед от 06.10.2008 г., целият издаден за сумата от 89787,70
евро, ведно със законна лихва за периода от 21.08.2015 г. до изплащане на
вземането, както и разноски по делото в размер на 2063,30 лв.
По изпълнителното дело е постъпила молба от
длъжника „У.” ЕООД с приложено
възражение по чл. 414 от ГПК.
С молба от 09.02.2017
г. длъжникът
„У.” ЕООД е представил по изпълнителното дело определение на СРС
по ч.гр.д. № 50584/2015 г., с което е констатирано на основание чл. 420 ГПК
настъпило по силата на закона спиране на принудителното изпълнение по отношение
на длъжника „У.” ЕООД, влязло в сила на 24.11.2016 г.
Видно от
постановлението, съдържащо се върху молбата ЧСИ М.е постановила на 09.02.2017
г., че изпълнителното дело е спряно по силата на закона по отношение на
длъжника „У.” ЕООД .
По молба на взискателя от
06.07.2018 г. ЧСИ извършва справки за новооткрити банкови сметки на
длъжниците и налага запор върху банковата сметка на длъжника „У.” ЕООД в „П.Б.” ЕООД. Във връзка с наложения запор
по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 26 384,46 лв.
По изпълнителното
дело на 15.08.2018 г. е депозирана покана от длъжника „У.” ЕООД, с която се
иска възстановяване на запорираната сума, тъй като изпълнителното производсвто
е спряно.
Видно от платежно нареждане
(л.105 от изп.д.) ЧСИ М.е възстановила запорираната сума по банковата сметка на
длъжника.
С уведомление от 15.08.2018 г.
ЧСИ М.е уведомила „П.Б.” ЕООД, че
наложеният запор на банковата сметка на „У.” ЕООД следва да се трансформира от
изпълнителен в обезпечителен.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от
лице, имащо качеството на длъжник и срещу действие, подлежащо на обжалване –
отказ на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение.
С оглед изложеното, настоящият състав счита жалбата
за допустима, но по същество –за неоснователна по следните съображения:
Спирането на изпълнителното производство означава
временно преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените
до спирането действия остават в сила.
Съобразно разпоредбата на чл. 391, ал.5 ГПК,
обезпечение се допуска и когато делото е спряно, т.е. няма пречка по спряно
изпълнително дело да бъде наложен запор, тъй като запорът в случая
се явява действие, което обезпечава изпълнението. Законът предоставя такава
възможност поради опасността недобросъвестен длъжник да превърне спирането в
средство за осуетяване успешния изход на изпълнителното производство.
Следователно, към настоящия момент запорът не е
незаконосъобразен и не води до извод, че частния съдебен изпълнител е отказал
да спре принудителното изпълнение. В случая ЧСИ М.е спряла изпълнителното
производсвто по силата на закона, като както бе отбелязано по-горе няма пречка
запор да бъде наложен и по спряно изпълнително дело, нито пък спирането на
изпълнителното дело е основание за вдигане на запора, тъй като целта на
последният е да обезпечи изпълнението.
По изложените съображения, жалбата се явява
неоснователна поради което следва да бъде оставена без уважение.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от „У.” ЕООД,
длъжник по изпълнително дело № 201679000401165/2016 г. против действие на ЧСИ Р.М.
– налагане на запор, тълкуван от жалбоподателя като отказ на съдебния
изпълнител да спре принудителното изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: