№ 249
гр. Елин Пелин, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20231820100060 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД, ЕИК . със седалище: гр.София, ж.к. „.“, ул. „.“ № 17, ап.1
представлявано от Б.И.Н. - управител представлявано от пълномощника
юрисконсулт А.Г. за признаване за установено по отношение на ответника Б.
А. А., ЕГН ********** от с.., Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „.“
№ 25, че дължи на ищеца следните суми: 1250.00 лева - главница и 216,52
лева договорна/възнаградителна лихва за периода от 23.03.2022 г. до
19.09.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение издадена по
ч.гр.д. № 1182/2022 г. по описа на РС Елин Пелин до окончателното
изплащане на задължението. Претендира се и заплащане сторените разноски
по заповедното и исковото производство.
Твърди се, че на 23.11.2021 г. ищецът и ответника по делото сключили
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 362504 при условията на
ЗПФУР. Сключването на договор се извършва въз основа на подробна
информация достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, на който адрес са
1
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.
Съгласно Общите условия сключването на договора става след регистрация
на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето
„Съгласен съм с Общите условия“, с което кандидатът безусловно приема
същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа
преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде
одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и Общи условия за
писмено потвърждаване. Потвърждаването става като клиента получава чрез
съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири
цифрен, уникален код. Той получава втори и-мейл в който се съдържа
специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него
код. По принцип преди извършването на паричния превод клиента получава
обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва. По този
начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът е посочил
следния телефонен номер . и следния и-мейл: beti656667@abx.bg.
Активиращият код е 5082.
Сключването на договора чрез електронната платформа е годно
доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК вр. чл.9 от ЗПФУР и чл.18, ал.2 от
ЗПФУР във връзка с чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията
на това, какво е електронен документ е чл.3, т.35 от Регламент /ЕС/ №
910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. и съдът
следва при преценка на доказването на факта на сключване на договора да се
придържа към акта на ЕС. В тази връзка се представят с исковата молба и два
броя дискове за съда и за ответната страна с доказателствената стойност на
оригинални договори за кредит съгласно чл.184, ал.1, изр.2 от ГПК, както и
аудиозаписа.
В хода на кандидатстване за кредита, кредитополучателят е изпратил
снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни
съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат,
то е явно, че именно ответника е предоставил снимките.
В резултат на описаната процедура на ответника му е отпуснат кредит с
главница в размер на 1500.00 лева, като съгласно чл.2, ал.1 от договора
кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сумата по
2
посочен от получателя й начин. В случая сумата от 1500.00 лева е преведена
по банкова сметка с титуляр ответникът А., а именно – в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД с IBAN ......
До входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са
направени плащания в размер на 956,36 лева, разпределени както следва:
250.00 лева главница, 185,60 лева договорна лихва, 520,76 лева неустойка.
Въпреки опитите от страна на ищеца за уреждане на
взаимоотношенията извънсъдебно, ответната страна не е погасила дължимите
суми, поради което ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, в резултат на което е образувано ч.гр.д.
№ 1182/2022 г. по описа на РС Елин Пелин. Тъй като длъжникът е подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, на заявителя на
основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е указано от съда да предяви
установителен иск за доказване на вземането. Изложеното поражда правния
интерес от предявяване на настоящия иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б. А. А. депозира писмен
отговор чрез пълномощника си адв.И., с който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че между страните липсва валидно облигационно
правоотношение, тъй като ответницата не е автор на представената
електронна заявка за сключване на договор за потребителски кредит.
Излагат се аргументи относно наличието на нищожност на договора на
основание чл.26 от ЗЗД поради липса на съгласие, тъй като ответницата не е
подавала заявка за сключване на процесния договор и не го е подписвала.
Оспорва се и задължението на кредитодателя да е изпълнил задължението си
за предоставяне на необходимата преддоговорна информация и да е спазил
сроковете по чл.12, ал.1 и 2 от ЗПФУР и да е получил съгласието на ответника
за сключване на процесния договор. Оспорва се и получаването на Общите
условия на „Изи Финанас“ ЕООД от ответника.
Ответницата А. прави изявление, че не оспорва факта на получаване на
сумата от 1500.00 лева представляваща главница по своя банкова сметка, с
титуляр Батина А. А., поради което намира, че не е необходимо
назначаването на съдебно-счетоводна експертиза.
Твърди се нищожност на договора в частта, с която са уредени лихвите
поради противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД и поради
3
сключване на договора при неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК
вр. чл.22 от ЗПК с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а
именно – ако договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, то
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем и не
дължи лихва или други разходи по заема.
Оспорва се начисленият лихвен процент по договора като
неправомерно завишен и в противоречие с добрите нрави, тъй като поради
нарушаване на принципа на „Добри нрави“ се е стигнало до значителна
нееквивалентност на насрещните престации и до нарушаване интересите на
кредитополучателя и извличане на собствена изгода от кредитодателя.
Излагат се аргументи за нарушение на клаузите на чл.10 и чл.11 от ЗПК
регламентиращи задължителни реквизити на договорите за потребителски
кредит, поради неспазване размера на шрифта, който следва да не е по-малък
от 12, а също и поради липсата на срок на договора, доколкото същият
съдържа само погасителен план на вноските, което обаче не означава, че
договора има уговорен срок. Нарушено е и изискването на чл.11, ал.1, т.10 от
договора, тъй като не са взети предвид всички допускания и не са посочени
компонентите включени в годишния процент на разходите. Съгласно
практиката на СЕС изискването за посочване на ГПР в договора е нарушено
когато ГПР е посочен като процент, но не са посочени основните данни,
които са послужили за неговото изчисляване. Отделно от това задължителен
реквизит от съдържанието на всички договори за потребителски кредити е и
регламентираното изискване в чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК да бъде посочена
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, каквато методика
в процесния договор липсва. Нарушена е и императивната разпоредба на
чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като в погасителния план не може да се извлече
информация за размера на включените в месечната погасителна вноска суми
и не е ясно какъв е размера на лихвата и какъв е този на главницата и каква
такса се погасява с всяка вноска. В случая нито в договора, нито в
инкорпорирания в него погасителен план става ясно каква част от
погасителната вноска представлява главница, каква част – лихва и каква част
такса обслужване на кредита.
Договора е сключен и в нарушение на чл.11, ал.1, т.20, 23 и 24 от ЗПК
тъй като не съдържа клаузи относно наличието или липсата на право на отказ
4
на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден. Липсва и ред за прекратяване на договора, както и наличието
на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на
потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и
условията за тяхното използване. Всичко изложено прави договора
недействителен.
Нищожна е и клаузата съдържаща се в чл.3 от сключения договор за
заем, тъй като предвижда начисляване на неустойка в случай, че
кредитополучателя не осигури в тридневен срок договореното обезпечение
или ако предоставеното обезпечение не отговаря на необходимите условия.
Въпреки, че са поместени в индивидуалния договор, клаузите на чл.3 от
Договора не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 ал.2 от ЗЗП,
тъй като се касае за еднотипни договори за паричен заем върху чието
съдържание потребителят не може да влияе, което ги прави неравноправни по
аргумент от чл.146 ал.1 от ЗЗП. Така уговорената неустойка за неизпълнение
на поетото с договора задължение всъщност представлява скрита добавка
към възнаградителната лихва и прехвърля отговорността на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията.
С отговора на исковата молба се прави и възражение за изтекла давност
по отношение на претендираните суми за главници и лихви, тъй като същите
касаят период надхвърлящ законоустановения общ петгодишен и тригодишен
давностен срок, през който не са предприети необходимите действия за
събиране на вземането.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът стигна до
следните правни изводи:
Видно от приобщеното към настоящото производство ч.гр.д. №
1182/2022 г. по описа на РС Елин Пелин е, че по заявление на „Изи Финанс“
ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК срещу ответницата Б. А. А. за сумите, предмет на исковете по
5
настоящото производство. След съобщаване за издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на длъжника А., същата е подала възражение,
поради което съдът на основание чл.415, ал.1 от ГПК е указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил
настоящия иск в законоустановения едномесечен срок от уведомяването.
От Договор за предоставяне на кредит от разстояние № . г. е видно, че
ищцовото дружество се е задължило да предостави на ответницата Б. А. А.
сума в размер на 1500.00 лева, която следва да бъде върната за срок от 720
дни на 24 вноски съгласно изготвен към договора погасителен план.
Страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент от 40,15 % и
лихвен процент на ден приложим при отказ от договора от 0,11 %, годишния
процент на разходите по кредита е 48,44 %, като общата дължима сума е
2118,60 лева. В чл.2, т.4.1 от договора е уговорено, че ако
кредитополучателят не представи обезпечение по чл.3 от договора дължимата
сума възлиза на 2899,74 лева. Нормата на чл.3 от договора за кредит
предвижда, че за обезпечаване на вземанията по предоставения кредит,
длъжникът се задължава в в срок до три дни считано от датата на сключване
на договора, да предостави на кредитора обезпечение на вземанията си
изразяващо се в банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл.2,
ал.1, т.4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора или две физически лица поръчители, които да
отговарят на определени в договора изисквания. С ал.2 на чл.3 от договора е
предвидено, че евентуалното неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение ще причини на кредитора вреди, за които се дължи неустойка
като обезщетение, като размерът на тази неустойка е договорен в
индивидуални преговори между страните, така че да не е прекомерен; При
възникване на основание за плащане на тази неустойка, нейният размер в
конкретния случай е 781,14 лева, същата се начислява в деня, следващ
неизпълнението по ал.1 на чл.3, като определената обща сума се заплаща на
определен с погасителния план брой вноски.
По делото са представени Общи условия към договорите за
предоставяне на кредити от „Изи финанс“ ЕООД, както и водената между
страните по делото кореспонденция на електронна поща, от които се
установява, че на 23.11.2021 г. между ищеца и ответницата е договорено
сключването на процесния договор за кредит от разстояние № 362504, като на
6
ответницата е изплатена сума в размер на 1500.00 лева по посочена от нея
банкова сметка. Ответницата по делото не оспорва обстоятелството, че
процесната сума от 1500.00 лева е преведена по нейна банкова сметка.
Ищецът прави признание с исковата молба, че до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ответницата А. е
извършила следните плащания по процесния договор в общ размер на 956,36
лева, от които 250.00 лева главница, 185,60 лева договорна лихва и 520.0,76
лева неустойка. Ответницата не оспорва тези обстоятелства.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът стигна до
следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск е допустим, тъй като е
депозиран по реда и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, съдът го намира за частично основателен по
следните съображения:
В случая доказателствената тежест съгласно чл.154, ал.1 от ГПК пада
върху ищеца. Ищецът основава претенцията си на сключен между страните
договор за предоставяне на кредит от разстояние, с твърдението, че
ответницата не е заплатила дължимите суми в пълен размер. Легалната
дефиниция за този вид договори е регламентирана в чл.6, ал.1 от ЗПФУР,
според която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договара, страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние – едно или повече. В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите
на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за
предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест се пада
на ищеца – доставчик на услугата. За установяване наличието на
преддоговорна информация и на електронните изявления отправени
съобразно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и подпис. От
друга страна в чл.3 от ЗЕДП, електронен документ е електронно изявление,
което е записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност то да бъде възпроизвеждано, като електронният документ може
да се счита за писмен документ.
7
В случая от представените по делото доказателства – кореспонденция
между страните по делото и справки от електронната платформа на „Изи
Финанс“ ЕООД, както и от представения диск се установява по несъмнен
начина, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение,
обективирано в сключения Договор за предоставяне на кредит от разстояние
№ . г.. Установява се също така, че преди сключването на договора,
доставчикът на финансовата услуга е предоставил на потребителя
задължителната информация по чл.8 – чл.10 от ЗПФУР, както и че
ответницата е потвърдила съгласието си за сключване на договора. В
следствие на така възникналото договорно правоотношение ищецът е
предоставил на ответницата заемната сума в размер на 1500.00 лева по
посочена от нея банкова сметка, което обстоятелство не се оспорва от
ответната страна. Съдът кредитира така представените доказателства, тъй
като същите не са оборени по какъвто и да е начин в хода на съдебното
следствие, поради което може да се направи извод за наличието на валидно
сключено между страните правоотношение въз основа на процесния договор
за кредит.
Ответната страна прави възражение за нищожност на клаузата в
процесния договор, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение
на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение, което
е основателно.
Съгласно чл.3 от договора, кредитополучателят следва да предостави
в срок до три дни считано от датата на сключване на договора някое от
посочените обезпечения на вземането на кредитора, а при неизпълнение на
това задължение дължи неустойка в определен размер – 781,14 лева, която
сума се дължи съгласно определения с договора погасителен план. Видно от
погасителния план, неразделна част от процесния договор, неустойката се
дължи на шест равни месечни вноски всяка от които по 130,19 лева и е
включена в месечната вноска дължима от потребителя.
Така уговорената клауза в договора, настоящият състав намира за
нищожна. Това е така, тъй като клаузите за предоставяне на обезпечение,
несъмнено противоречат на закона и добрите нрави, тъй като изискването
потребителя да осигури някое от посочените обезпечения се явява не само
практически неосъществимо от него, но и абсурдно. Изискването
8
кредитополучателят да осигури някое от уговорените с договора обезпечения
противоречи на целта на предоставяната услуга, доколкото чисто
практически и житейски невъзможно е лице, което се нуждае от отпускане
на заем, да може да осигури подобни обезпечения, а и логически се явява
безсмислено, доколкото изискването за предоставяне на банкова гаранция в
размер на получена сума, несъмнено противоречи на закона и добрите нрави
и е несъвместимо с целта на предоставяната финансова услуга.
В този смисъл предоставянето на обезпеченията по чл.3 от договора за
кредит и начисляването на неустойка при неизпълнението им, представляват
недобросъвестно предварително едностранно определено от кредитора
възнаграждение по кредита в полза на кредитора, което води до скрито
увеличение разходите по кредита.
Предвид изложеното, съдът намира, че включената в договора
неустоечна клауза е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и
потребителя не дължи заплащането на уговорената с договора неустойка в
размер на 781,14 лева.
Съгласно чл.22 и чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит,
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР и
общата сума, дължима от потребителя, които се изчисляват към момента на
сключване на договора, като се посочат взетите предвид допусквания,
използвани при изчисляването на годишния процент на разходите.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е
необходимо условие, защото дава на потребителя реална представа за цената
на ползваната от него финансова услуга и му позволява да прецени
икономическите последици от сключването на договора с финансовата
институция. Ето защо посочването по ясен за потребителя начин на годишния
процент на разходите е условие за действителността на самия договор за
потребителски кредит и при неспазването на това условие е налице
недействителност на договора съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая от съдържанието на договора за кредит се установява, че е
уговорен ГПР, чиито размер не отговаря на действителните разходи, които
потребителят ще направи по кредита, тъй като в него не е включен размерът
на неустойката при непредоставяне на обезпечение в размер на 781,14 лева,
която обаче по своята същност е скрит косвен разход за потребителя, свързан
9
с увеличаване цената на предоставената финансова услуга. Неустойката няма
характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като по никакъв начин не е
обусловена от размера на отпуснатия кредит и срока за неговото ползване, но
в същото време води до допълнителни разходи за кредитополучателя и то в
не малък размер, който кредиторът сам е определил и е знаел за него към
момента на сключване на договора, но въпреки това не го е включил в ГПР на
основание чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК.
Ето защо по този начин отразената в договора стойност на годишния
процент на разходите е необективна и невярна, тъй като в действителност е
много по-нисък от реалната стойност, която потребителят дължи по
сключения договор, предвид уговореното задължение за заплащане на
неустойка при непредставяне на обезпечение. В случая и без наличието на
специални знания е очевидно, че стойността на неустойката оскъпява кредита
с близо 50 % и като се прибави и размерът на годишния процент на разходите
от 48,44 % действителният размер на разходите по кредита наближава 100 %.
Така констатираните обстоятелства, несъмнено водят до заблуждение на
потребителя относно реалната тежест на предоставената му финансова услуга
и сочат на заобикаляне на императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК
относно максималния допустим размер на разходите по кредита и
противоречи на задължителното изискване на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК за
посочване размера на ГПР в договора, което води до недействителност на
договора по чл.22 от ЗПК.
Освен изложеното се констатира и противоречие на сключения
договор в частта досежно уговорения лихвен процент, тъй като ако
възнаградителната лихва надвишава три пъти размера на законната лихва за
забава, а по обезпечените кредити два пъти, същата противоречи на добрите
нрави. Доколкото в случая процесният договор за кредит е без обезпечение,
то размерът на законната лихва съгласно чл.1, ал.1 от ПМС № 426 от
18.12.2014 г. не може да надвишава 30 %. В случая уговорения с договора
годишен лихвен процент възлиза на 40,15 %, поради което следва да се
приеме, че същия е в противоречие със закона и морала и принципа за
добросъвестност и еквивалентност на престациите в облигационните
отношения. Изложеното сочи, че договорът за потребителски кредит е
нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предвид наличието на нищожност
на клаузата уговаряща размера на възнаградителната лихва, която е
10
задължителен елемент от договорите за заем сключвани от потребител.
Предвид извода за нищожност на сключения между страните договор
за кредит, същият не е породил своите правни последици, поради което и с
оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита.
В случая ищецът прави признание, че ответната страна е заплатила
към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение сумата от 250.00 лева главница, сумата от 185,60 лева договорна
лихва и сумата от 520,76 лева неустойка. Доколкото ищцовото дружество
прави признание за заплащане от страна на ответницата на сума в общ размер
на 956,36 лева, а ответницата не оспорва тези обстоятелства, то същата дължи
са ищеца сумата от 543,64 лева представляваща разликата до пълния размер
на дължимата главница от 1500.00 лева.
Ето защо искът за заплащане на главница в размер на 1250.00 лева е
следва да се уважи частично за сумата от 543,64 лева, а в останалата част за
разликата до 1250.00 лева подлежи на отхвърляне като неоснователен и
недоказан.
По изложените по-горе съображения за нищожност на договора,
неоснователна се явява и претенцията за заплащане на договорна лихва в
размер на 216,52 лева за периода от 23.03.2022 г. до 19.09.2022 г. и като
такава подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв. Н. И.
И., поради което на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения и съобразно представен списък по чл.80 от ГПК, на
пълномощника следва да се присъдят претендираните суми, които са близки
до минималния размер за всеки един от двата предявени иска - за главница
540.00 лева и лихва в размер на 480.00 лева, с оглед фактическата и правна
сложност на делото и предвид обстоятелството, че същото макар и да е
протекло в три съдебни заседания, пълномощникът на ответницата не се е
явил. Така присъдената сума по иска за главница следва да се редуцира
съобразно отхвърлената част от иска, поради което ищцовото дружество
следва да заплати на адв. И. адвокатско възнаграждение в размер на 305,14
11
лева по иска за главница и в пълен размер от 480.00 лева по иска за
възнаградителна лихва.
Предвид представените доказателства от ответницата, че в
заповедното производство е ползвала безплатна правна помощ от
адв.Красимира Игнатова Билева, на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата във вр. с чл.7, ал.2, т.1 и чл.7, ал.7 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно представен
списък по чл.80 от ГПК, на пълномощника следва да се присъди сума в
размер на 225,03 лева по иска за главница съобразно отхвърлената част от
иска и сумата от 400.00 лева по иска за договорна лихва.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ вр. чл.25, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
на пълномощника на ищеца следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120.00 лева предвид вида и количеството
извършена работа по делото във връзка с иска за главница. Ответницата
следва да заплати на ищеца и заплатената държавна такса в хода на исковото
производство в размер на 67,67 лева, като с оглед изхода на спора дължимите
суми за юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса, следва
да се присъдят в размер на 69,57 лева съразмерно с уважената част от иска.
Ответницата дължи на ищеца и сторените в заповедното производство
разноски в общ размер на 82,33 лева включващи заплатена държавна такса от
32,33 лева и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, като съразмерно с
уважената част от иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сума в размер на 30,52 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че Б. А. А., ЕГН ********** от с.., Община Елин Пелин, Софийска област, ул.
„.“ № 25 дължи на ищеца „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК . със седалище:
гр.София, ж.к. „.“, ул. „.“ № 17, ап.1 представлявано от Б.И.Н. - управител
следните суми произтичащи от Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № . г., сключен между ищеца и ответницата: сумата от 543,64
лева /петстотин четиридесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/ –
12
главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 17.11.2022 г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 768/17.11.2022 г. по
ч.гр.д. 1182/2022 г. по описа на РС Елин Пелин, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 1250.00 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено на основание чл.422,
ал.1 от ГПК, че Б. А. А., ЕГН ********** от с.., Община Елин Пелин,
Софийска област, ул. „.“ № 25 дължи на ищеца „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК
. със седалище: гр.София, ж.к. „.“, ул. „.“ № 17, ап.1 представлявано от Б.И.Н.
- управител следната сума произтичаща от Договор за предоставяне на кредит
от разстояние № . г., сключен между ищеца и ответницата: 216,52 лева
договорна/възнаградителна лихва за периода от 23.03.2022 г. до 19.09.2022 г.
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК № 768/17.11.2022 г. по ч.гр.д. 1182/2022 г. по описа на
РС Елин Пелин, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б. А. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ
ФИНАНС” ЕООД, ЕИК . сумата от 69,57 лева /шестдесет и девет лева и
петдесет и седем стотинки/ направени по разноски в исковото производство
и сумата от 30,52 лева /тридесет лева и петдесет и две стотинки/ разноски
в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК . ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Н. И. И., ЕГН ********** сумата от 785,14 лева /седемстотин осемдесет и
пет лева и четиринадесет стотинки/ направени по исковото производство
разноски.
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК . ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Красимира Игнатова Билева, ЕГН ********** сумата от 625,03 лева
/шестстотин двадесет и пет лева и три стотинки/ направени в заповедното
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 1182/2022 г. по описа на
РС Елин Пелин, да бъде върнато в деловодството на съда, като към същото
13
бъде приложен заверен препис от настоящото решение.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
14