№ 249
гр. Русе, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Антоанета А.
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20234500500331 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е. А. И. чрез особения представител адв.
Д. я.- В. от АК-Русе против решение № 292/ 09.03.2023 г., постановено по
гр.д.№ 4340/2022 г. на Русенския районен съд в частта, с която е уважен
предявеният от „Й.Б.“ ЕАД-София иск за установяване на вземане по
издадена заповед за изпълнение над сумата в размер на 92.46 лв.- неустойка,
както и за сумата в размер на 106.79 лв., представляваща разликата между
стандартната цена на мобилно устройство и заплатената от длъжника при
предоставянето му. Твърди се, че решението е неправилно като постановено
при неправилно приложение на закона и необоснованост по изложените в
жалбата съображения. Претендира се отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на ново, с което искът се отхвърли.
Ответникът по жалбата „Й.Б.“ ЕАД-София е подал отговор по реда на
чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Счита решението в обжалваната част за правилно и иска същото да бъде
потвърдено. Претендира разноските за производството.
1
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството е образувано по предявен от „Й.Б.“ ЕАД-гр.София
против жалбоподателката иск с правно основание чл.422 от ГПК- за
установяване на вземане в размер на 439,36 лв. , в т.ч. сумата в размер на
92.46 лв.- неустойка, както и за сумата в размер на 106.79 лв., представляваща
разликата между стандартната цена на мобилно устройство и заплатената от
длъжника при предоставянето му.
От събраните по делото доказателства е установено по категоричен
начин, че на 21.09.2016 г. страните по страните по делото са сключили
договор за мобилни услуги, сключен при ОУ, изменен с допълнително
споразумение от 22.08.2018 г. В договора е уговорен абонаментния план и
условията, предоставянето на мобилно устройство с посочена стандартна и
промоционална цена, правата и задълженията, а в чл.3 са уговорени различни
видове неустойки.
Съгласно цитираната клауза в случай на прекратяване на настоящия
договор преди изтичане на срока, посочен в чл.2 от договора, по вина или по
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията по
настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число и
приложимите ОУ, потребителят дължи за всяка СИМ- карта, по отношение на
която е налице прекратяване: а/ неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода, но не повече от трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, както и разликата между стандартната
цена на устройството и заплатената от него при предоставянето му.
На същата дата страните са сключили и договор за лизинг на мобилното
устройство, по сила на който жалбоподателката се е задължила по уговорения
план да заплаща лизингови вноски.
За дължимите такси за ползваните услуги и дължими лизингови вноски
2
са издавани фактури, надлежно осчетоводени при ответника по жалбата.
Поради неизпълнение на задълженията по договорите, същият е прекратен на
19.12.2019 г.
В полза на „Й.Б.“ ЕАД- София е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1757/2022 г. по описа на РРС за сумата в размер на
439,36 лв. , в т.ч. сумата в размер на 92.46 лв.- неустойка, както и за сумата в
размер на 106.79 лв., представляваща разликата между стандартната цена на
мобилно устройство и заплатената от длъжника при предоставянето му.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК като е указано на кредиторът да предяви иск за установяване на
вземането си.
Връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и спазването на
законоустановения срок за установяване на вземането по издадената заповед
за изпълнение, обуславя допустимостта на предявеният иск и правилно
същият е разгледан по същество.
Първоинстанционният съд е уважил иска за установяване на вземанията
на ответникът по жалбата в това число и за претендираната неустойка като е
приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за нищожност клаузата
за неустойка, респ. за нейната недължимост.
Решението е правилно.
При разглеждането на спора не са допуснати съществени процесуални
нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно
е приложен материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо последните да се доказват. Цитираната
правна норма сочи, че неустойката е изрична договорна клауза, чийто
съществен елемент е предварителната определеност на размера на
обезщетението за предполагаемите вреди от неизпълнението. Същата освен
обезпечителна и обезщетителна функция, изпълнява и наказателна функция,
тъй като кредиторът е в правото си да я претендира и в случай, когато вреди
изобщо не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер.
За да бъде уважен иск за неустойка, следва да се установи наличието на
3
договорна връзка между страните, клауза за неустойка, както и неизпълнение
на задълженията от страна на длъжника.
В настоящият случай е налице договорна връзка между страните,
породена от сключен договор за мобилни услуги, изменен с допълнително
споразумение от 22.08.2018 г. В раздел IV, т.3 от допълнителното
споразумение страните са уговорили неустойка, в случай на прекратяване на
настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в чл.2 от договора, по
вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията
по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число и
приложимите ОУ, потребителят дължи за всяка СИМ- карта, по отношение на
която е налице прекратяване: а/ неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода, но не повече от трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти и б/ в случаите, когато е предоставено
устройство за ползване на услуги потребителят дължи разликата между
стандартната цена на устройството и заплатената от него при предоставянето
му.
Установено е по делото, че е налице неизпълнение на поетите с договора
задължения от страна на абоната- за периодично заплащане на дължимите от
него абонаментни такси и услуги, както и дължими лизингови вноски за
предоставеното му мобилно устройство.
Неизпълнението е нов правно релевантен факт, настъпил в договорното
правоотношение, който е породил нови правни последици.
За кредиторът е възникнало субективното право да претендира
уговорената в договора неустойка за неизпълнение.
Съгласно раздел ІV, т.3 от допълнителното споразумение, неустойка се
дължи и в случаи на нарушение на задълженията от потребителя по
сключения договор, както и при неизпълнение на задълженията му,
регламентирани с други документи, свързани с него- в случая договорът за
лизинг.
Установено е по делото, че жалбоподателят не е платил част от
дължимите от него месечни абонаментни такси, както и част от лизинговите
вноски. Неизпълнението на договорните задължения е нов правнорелевантен
факт, настъпил в договорната връзка между страните по делото, който е
4
породил нови правни последици.
За кредиторът е възникнало субективното право да прекрати действието
на договора по вина на потребителя, което същият е упражнил с деактивиране
на предоставените услуги на 19.12.2019 г.
Възникнало е и правото да претендира уговорената с договора неустойка,
поради което е налице основание за ангажиране на отговорността на
длъжника, респ. налице е основание за заплащане на уговорената в договора
неустойка.
Ответникът по жалбата е посочил, че е прекратил договора на 19.12.2019
г. като е деактивирал мобилните услуги. Фактът на прекратяване на
действието на договора може да се изведе от писмените доказателства,
приети по делото, на които кредиторът е основал вземането си и липсата на
оспорване от страна на жалбоподателя.
С оглед на това доводите на жалбоподателят, че не дължи заплащането
на неустойка са изцяло неоснователни.
Длъжникът е оспорил дължимостта на неустойката като е въвел и
възражение за нейната нищожност.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че договорната клауза за
неустойка не е нищожна.
Страните по делото са сключили допълнително споразумение към
договора за предоставяне на мобилни услуги, с което са изменили както
абонаментния план, така и клаузата за неустойка и са ограничили същата до
трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси.
Така договорената клауза за неустойка не се явява неравноправна, нито е
в разрив с принципите на добрите нрави, тъй като кредиторът следва бъде
възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. второ ЗЗД.
Предвидима вреда при предсрочно прекратяване на договора е
нереализираната печалба от доставчика на услугата, защото за целия срок на
действие на договора, той би реализирал печалба от месечните такси, което
ще надхвърли трикратния им размер.
Санкцията за неизпълнение на договорните задължения на неизправната
страна, обусловило прекратяването на договора преди изтичане на срока му,
не може да бъде определена като неравноправна или вероятно неравноправна
5
клауза. С тази клауза не са нарушени добрите нрави като общо основание за
нищожност.
Претендираният трикратният размер на таксите кореспондира със
санкционния и обезщетителен характер на неустойката по смисъла на чл.92 от
ЗЗД и не е израз на несъответствие с присъщите й функции.
Абонатът не е изпълнил договорните си задължения за заплащане на
дължимите месечни суми, което неизпълнение е породило правото на
кредитора да ангажира неговата обезщетителна отговорност, поради което
длъжникът дължи заплащането на уговорената с договора неустойка за
неизпълнение. Размерът на претендираната неустойка е в съответствие с
новите правила за изчисление на дължимите от абонатите неустойки при
предсрочно прекратяване на сключени договорни абонаменти, приети от
„Й.Б.“ ЕАД / с предишно наименование„Теленор“/ в постигната с КЗП
извънсъдебна спогодба от 12.01.2018г., а именно – максималният й размер не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Претендираната от заявителя неустойка не надвишава трикратния размер
на дължимата месечна абонаментна такса, поради което същият има право да
я получи.
Установено е по делото, че при сключването на допълнителното
споразумение на абоната е предоставено мобилно устройство с договор за
лизинг при преференциална цена като страните са уговорили и размера на
дължимите от абоната месечни лизингови вноски.
В чл.3 от договора като компонент от дължимата неустойка е уговорено
абонатът да заплати разликата между стандартната и платената от него
преференциална цена. Тази клауза не е нищожна, тъй като не противоречи на
добрите нрави, тъй като не води до неоснователно обогатяване на ответника
по жалбата, а обезщетява реално претърпените от него вреди.
Правилно първоинстанционният съд е уважил предявеният иск, вкл. и за
сумите, които са предмет на въззивното производство.
С оглед изложеното въззивният съд приема, че решението не страда от
наведените в жалбата пороци. Същото е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Решението е правилно и в частта за разноските с оглед разпоредбата на
6
чл.78 от ГПК.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателя. Същият следва да заплати на насрещната страна
направените разноски в размер на 400 лв.- платено адв. възнаграждение, както
и да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса за въззивното
производство в размер на 25 лв.
Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3
от ГПК.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 292/09.03.2023 г., постановено по гр.д.№
4340/2022 г. на Русенския районен съд в частта, с която е уважен предявеният
от „Й.Б.“ ЕАД-София против Е. А. И. от гр.Русе иск за установяване на
вземане по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1757/2022 г. по описа
на РРС за сумата 92.46 лв.- неустойка, както и за сумата в размер на 106.79
лв., представляваща разликата между стандартната цена на мобилно
устройство и заплатената от длъжника при предоставянето му.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Е. А. И., ЕГН ********** от гр.Русе да заплати на „Й.Б.“
ЕАД- гр.София сумата в размер на 400 лв. разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Е. А. И., ЕГН ********** от гр.Русе да заплати по сметка на
Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 25 лв. за въззивното
производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8