Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………24.10.2019 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………двадесет
и седми септември………….……..……..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 1440…по описа за………….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание – 1/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК за сумата от 600,00 лв., представляваща неплатена главница по договор
за предоставяне на потребителски кредит с № 5365638/23.06.2017 г., за сумата от
105,15 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 23.07.2017 г. –
20.03.2018 г., за сумата от 175,00 лв. такса разходи за събиране на просрочени
вземания, за сумата от 70,00 лв. такса разходи за дейност на служител, сумата
от 283,50 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
23.07.2017 г. – 20.03.2018 г., сумата от 283,50 лв. представляваща такса за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит и за сумата от 35,12 лв.
представляваща лихва за забава за периода 02.04.2018 г. – 01.11.2018 г., ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение.
Ищецът твърди, че е подал против ответницата А.А.А.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. № 5523/2018 г., по описа на Старозагорски районен
съд и издадена заповед за изпълнение. Ответницата била уведомена за издадената
заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е предявен настоящите обективно съединени
установителни искове срещу А.А.А..
Ищецът сочи, че претендираните вземания вземане
произтичат от сключен между „Вива кредит“ ООД /кредитор/ и А.А.А. договор за
потребителски кредит № 5365638/23.06.2017 г. В изпълнение на договора кредиторът
предоставил на ответницата потребителски кредит с размер 600,00 лв. и договорна
лихва в размер на 105,15 лв., като с подписване на договора за заем
заемателката удостоверила получаването на заемната сума.
Задължението на кредитополучателя било да върне
заемната сума ведно с начислените лихви, в сроковете и при условията, указани в
договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи посочени в чл. 2, ал. 1 от
договора. Общата сума, която ответницата се задължила да върне била в размер на
605,15 лв., която съгласно клаузите на договора била платима на 9 броя месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 78,35 лв. Първата погасителна вноска била
дължима на 23.07.2017 г., а последната била с падеж на 20.03.2018 г.
Ищецът изяснява, че съгласно клаузите на договора,
ответницата се задължила в 3-дневен срок от подписване на договора за заем, да
предостави на ищеца обезпечение на задълженията й по договора, а именно -
поръчител физическо лице, което трябвало да представи на ищеца бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи
на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател
6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през
последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история
със статус не по- лош от 401 „Редовен"; да не е поръчител по друг договор
за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на
заемател или валидна банкова гаранция, която била издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на ответника по договора, която да
била валидна за целия срок на договора за заем. Предвид обстоятелството, че
ответницата не била представила на ищеца, нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същата била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 283,50 лв., за която страните били
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на
31,50 лв., дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за
заем.
Отделно от това ответницата се съгласила, че преди
подписване на договора ще ползва допълнителна услуга по експресно разглеждане
на документите за одобрение на паричния заем, предоставяна от ищеца, което
обстоятелство било декларирано от нея в попълненото от нея ППЗ или форма за
онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. За
извършента от ищеца допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за
паричен заем, ответницата дължала такса в размер на 283,50 лв., за която
страните били постигнали споразумение, да бъде разсрочена на 9 равни вноски,
всяка в размер на 31,50 лв., включени били в размера на всяка погасителната
вноска и се дължали на падежните дати на погасителните вноски.
Така, общата погасителна вноска, която следвало да заплати
ответницата била в размер на 141,35 лв., която включвала вноската по кредита,
вноската по неустойката и вноска по таксата за експресно разглеждане на
искането за отпускане на кредит.
Въпреки това ответницата не била заплатила дължимия
паричен заем към ищеца.
Поради забавата на ответницата тя дължала на ищеца и
такса разходи за събиране на просрочени задължения в размер на 175,00 лв.,
както и такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв. съгласно
тарифата на заемодателя. Освен това страните били постигнали съгласие, при
забава за плащане на някоя от погасителните вноски, ответницата да дължи
законна лихва за забава за всеки ден забава, като на това основание й било
начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 35,12 лв.
за периода от 02.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
На 02.04.2018 г. между ищеца и „Вива кредит“ ООД било
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., по силата на което вземането на „Вива
кредит” ООД, произтичащо от Договор за паричен заем № 5365638/23.06.2017 г.
било прехвърлено на ищеца. Ищецът сочи, че в качеството на цесионер се е
задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия, за което „Агенция за събиране на вземания” ЕАД имала изрично
пълномощно от „Вива кредит” ООД. Поради това до ответника било изпратено по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомление за извършената цесия с изх. №
УПЦ-С-ВИВ/5365638 от 18.02.2019 г. чрез куриер, като писмото се върнало в
цялост.
Към настоящата искова молба ищецът също е представил
заверени копия от уведомленията за извършената цесия от страна на „Вива кредит“
ООД с Изх. № У ПЦ-П-ВИВ/5365638 от 05.04.2018 г. и с Изх. № УПЦ-С-ВИВ/5365638
от 18.02.2019 г., за да бъдат връчени на ответницата с исковата молба.
Моли съда да признае за установено, че ответницата му
дължи следните суми: 600,00 лв. - представляваща неизплатената главница; 105,15
лв. договорна/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 23.07.2017 г. до
20.03.2018 г.; 175,00 – такса разходи за събиране на просрочени вземания, 70,00
лв. – такса разходи за дейност на служител, 283,50 лева – такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 23.07.2017 г. до 20.03.2018
г.; 283,50 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
от 23.07.2017 г. – 20.03.2018 г.; 35,12 лв. - лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 02.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на
дълга.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответницата, чрез назначения й особен представител, е подала отговор на
исковата молба, като заема становище за неоснователност на предявените искове,
главни и евентуални с единственото възражение, че длъжницата не била уведомена
за извършената цесия, тъй като поканата за доброволно плащане с изх. №
УПЦ-С-ВИВ/5365638 от 18.02.2019 г., били изпратени на адрес, който не фигурирал
в договора за паричен заем, видно от приложената по делото товарителница на Лео
експрес № 68234599. Поради това не било налице валидно уведомяване за
извършеното прехвърляне на вземането.
Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Депозира молба, с която заявява, че поддържа
исковата молба и няма възражения по доклада. Моли съда да уважи предявените искове
и да му присъди направените разноски.
В съдебното заседание особеният
представител на ответницата адв. К. заема становище за неоснователност на
исковете.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между
страните по делото, че между „Вива кредит“ ООД, като
кредитодател, и ответницата А.А.А., като кредитополучател,
е сключен на 23.06.2017 г. договор за потребителски кредит № 5365638,
като сумата по кредита била реално предоставена от кредитора и усвоена от
длъжницата /така и т. 2 от констативната част на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза/, както и че между „Вива кредит“ ООД и ищецът бил сключен договор за
цесия от 02.04.2018 г.
Съгласно представения по делото договор за потребителски
паричен кредит № 5365638/23.06.2017 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и ответницата
А.А.А., страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 600,00 лв., с
фиксиран годишен лихвен процент 40,29%, и начин на връщане: 9 месечни вноски,
всяка от които по 109,85 лв., с краен срок на погасяване – 20.03.2018 г., с
уговорени такса за разглеждане на кредита 283,50 лв. В чл.2, ал. 1 от договора са
посочени падежите на отделните вноски и размерите на главницата, договорната
лихва и таксата за експресно разглеждане на кредита.
Представени са също по делото рамков договор от
22.01.2013 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Вива
Кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като съгласно Приложение 1
от 02.04.2018 г. към индивидуалния договор, вземането на „Вива кредит“ ООД, произтичащо
от договор № 5365638/23.06.2017 г. с длъжник - ответницата, е било прехвърлено
на ищеца, с отбелязване, че прехвърлената главница е 600,00 лв., а общият
дължим остатък е в размер на 1517,15 лв. „Вива кредит“ ООД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер по договора за
прехвърляне на вземания от 02.04.2018 г. от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия /така пълномощно, на л. 12 от делото/.
До ответницата е било изпратено от „Вива кредит“ ООД чрез „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ВИВ/5365638 от 05.04.2018 г.
за станалата продажба, за задължението на длъжника към дата 05.04.2018 г. и
ответницата била поканена да заплати сумата посочена в писмото до пет дни от
получаване на писмото или да се свърже с цесионера. От известие за доставяне
/л. 18/ се установява, че писмото не е било доставено и е отбелязано: „адресът
е преместен“. Било е изпратено второ по ред уведомително писмо, което съгласно
обратна разписка към товарителница /л. 20/ също не е достигнало адресата, като
е отбелязано, че „няма такава улица/адрес и телефонът е грешен“.
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че непогасената главница възлиза
на 600,00 лв., непогасената договорна лихва за периода 23.07.2017 г. –
20.03.2018 г. възлиза на 105,15 лв., непогасената лихва за забава за периода
02.04.2018 г. – 01.11.2018 г. възлиза на 35,12 лв., непогасената сума такса
разходи за събиране на просрочени вземания е 175,00 лв., непогасената сума
такса разходи за дейност на служител е 70,00 лв. и непогасената сума неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода 23.07.2017 г. – 20.03.2018
г. е 283,50 лв. Съгласно заключението на експертизата ответницата не е
извършила нито една погасителна вноска.
От приложеното ч.гр.д. № 5523/2018 г. по описа на
Старозагорски районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД срещу А.А. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата от 600,00 лв., представляваща
неплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с №
5365638/23.06.2017 г., за сумата от 105,15 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода 23.07.2017 г. – 20.03.2018 г., за сумата от 175,00 лв. такса
разходи за събиране на просрочени вземания, за сумата от 70,00 лв. такса
разходи за дейност на служител, сумата от 283,50 лв. неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода 23.07.2017 г. – 20.03.2018 г. и за сумата от
35,12 лв. представляваща лихва за забава за периода 02.04.2018 г. – 01.11.2018
г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, както и за разноските по заповедното
производство в размер на 31,05 лв. за държавна такса и 75,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като длъжницата не е била открита на
известните му адреси, съобщението до нея е било приложено по делото, на
основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
„Вива кредит“ ООД представлява финансова институции по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно на страните по делото, че „Вива кредит“ ООД и
ответницата са били в договорни правоотношения възникнали от договор за
потребителски кредит № 5365638/23.06.2017 г. и заемната сума е била предоставено
на ответницата. Представеният по делото договор за паричен кредит, установява
възникналото заемно правоотношение между кредитора „Вива кредит“ ООД и
кредитополучателката – ответница, по силата на което ответницата е получила
сумата в размер на 600,00 лева и се е задължила да я върне, заедно с договорна
лихва в общ размер на 105,15 лв., еднократна такса за разглеждане на кредита.
Представеният по делото договор установява всяка погасителна вноска какво
вземане включва и в какъв размер /л. 4-6 от делото/. Не е спорно, че крайният
срок за изпълнение на договора е 20.03.2018 г., а се установи, че ответницата
не е извършила нито едно плащане на погасителна вноска. Поради това са й били
начислени неустойка и такси по договора за потребителски кредит - 175,00 лв.
такса разходи за събиране на просрочени вземания, 70,00 лв. такса разходи за
дейност на служител, 283,50 лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 23.07.2017 г. – 20.03.2018 г.
След като по делото се установи възникналото валидно
облигационно правоотношение между „Вива“ ООД и кредитополучателката –
ответница, предоставяне на заемната сума в размер на 600,00 лв. и настъпилата изискуемост
на задълженията по договора преди да се произнесе по размера на дължимите суми
по договора, следва да се даде отговор на въпроса дали надлежно е цедирано
вземането на ищеца, с оглед оспорванията, направени от особения представител на
ответницата.
По делото няма спор, че преди неговото образуване
ответницата не е била уведомена за извършената цесия и поради това ищецът в
исковата си молба /стр. 1/ е направил искане на ответницата да бъде
предоставено уведомлението заедно с исковата молба. Исковата молба е връчена на
назначения на ответницата особен представител.
Въпросът обаче дали
е възможно уведомяване за извършена цесия да бъде прието от назначен по делото
особен представител е намерил отговор в актуалната практика на Старозагорски
окръжен съд обективирана в решение № 563/17.10.2019 г.
на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1325/2019 г., решение № 210/19.04.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1028/2019 г., решение № 385/25.07.2019 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1237/2019 г., решение № 361/17.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1219/2019 г., решение № 371/19.07.2019 г.
на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1256/2019 г., решение № 346/11.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1195/2019 г., решение № 352/12.07.2019 г.
на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1163/2019 г., решение № 121/05.03.2019
г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1387/2018 г., решение №
43/22.01.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1342/2018 г./, като е
прието, че това не е възможно. От доказателствата по делото не се установява да
са изпълнени изискванията на чл. 99 ЗЗД, за да породи договора за цесия
действие по отношение на длъжника, предвид на което ищецът не притежава вземане
спрямо ответницата и не е активно материално легитимиран по настоящите искове.
С доклада на съда,
с който е разпределена доказателствената тежест между страните, на ищеца е
указано, че за уважаване на исковете в негова тежест е да установи наличието на
валиден договор за прехвърляне на вземания /цесия/, както и съобщаване
прехвърлянето на вземането на длъжника. Не е спорно по делото и се установява
от представените писмени доказателства наличието на сключен договор за
прехвърляне на вземания – цесия, по силата на който вземане на „Вива кредит“ ООД спрямо ответницата
А.А.А. е преминало в полза на ищеца
по делото. Цесията обаче не е породила своето действие спрямо длъжницата, тъй
като същата не е била уведомена, както предвижда
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съгласно
константната съдебна практика, включително на върховната съдебна инстанция
/Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение №
156/30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/2014 г., II т.о., решение №
137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г.о./, за да породи
извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до него да е
достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на
вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно която
предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на
вземането.
Действително няма
спор, че по силата на принципа на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ може да упълномощи новия кредитор
/цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като
това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД /така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II
т.о.; решение № 96/17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г.о.,
решение № 114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.о./. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Такъв е и процесния случай,
доколкото по делото е представено изрично пълномощно от цедента за уведомяване
на длъжниците от цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
Спорен е въпросът
достигнало ли е до длъжника уведомлението за извършената цесия в хода на
настоящото производство. Както вече се посочи в конкретния случай по делото
няма данни да е налице надлежно връчване на съобщение на длъжницата за
извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на исковото производство.
Уведомлението за сключения договор за цесия с предмет процесното вземане
представлява приложение към исковата молба. При опит за връчването му
връчителят е установил, че ответницата не живее на регистрираните постоянен и
настоящ адреси и са събрани данни, че не е в трудовото правоотношение. На
ответницата е бил назначен особен представител, който притежава особено процесуално
качество да защитава интересите на длъжницата в хода на съдебното производство.
Затова в конкретния случай, приложеното към исковата молба уведомление за цесия
е връчено на назначения от съда /след провеждане на процедура по чл. 47, ал. 5 ГПК/ особен представител на ответницата. Представителната власт на особения
представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по
конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща
получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от
особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да
извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с
разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение. Следователно
получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до
промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект /така решение №
2350/07.04.2017 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 5905/2016 г./.
Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за
прехвърляне на вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се
е стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител не може
да се приравни на нотифициране на длъжника, поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 ГПК,
представител. Като взе предвид изложеното, съдът стига до извода, че длъжницата
не е валидно уведомена от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов
кредитор – ищецът, поради което правата на последния да търси вземанията си от
длъжницата по процесния договор не са консолидирани, непротивопоставими са на
нея и цесионерът не може да претендира изпълнение на задълженията по процесния
договор за потребителски кредит. Настоящият съд намира, че не е осъществено
връчване на уведомление до ответницата за прехвърляне на вземанията в хода на
производството с материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като част от
приложенията към исковата молба е получено от назначения от съда особен
представител и предаването му не може да се приравни на нотифициране на
длъжницата предвид особения характер на представителството от назначения от
съда по чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител и обема на неговите
правомощия /така и решение № 60/06.03.2019 г. на Сливенски окръжен съд по
в.гр.д. № 64/2019 г./. Последният не представлява упълномощен да получава
материално-правни изявления представител на ответницата. Правомощията на
особения представител се изчерпват с процесуално представителство по
конкретното дело, имащо за цел осигуряване защита на интересите на ответника в
исковото производство. Същите не обхващат получаването на материалноправни
изявления, адресирани до него. Предвид на това получаването от негова страна на
изявления, които принципно биха довели до промяна в материално правоотношение,
каквото е заменянето на предходния кредитор с нов, не може да произведе ефект.
Длъжницата не е валидно уведомена за прехвърлянето на вземанията към нея на нов
кредитор - ищцовото дружество, поради което правата му да търси вземанията си
от нея са непротивопоставими на длъжницата, спрямо която цесията има действие
от момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от предишния
кредитор или от упълномощено от него лице /така решение № 74/27.07.2017 г. на
Бургаски апелативен съд по в.т.д. № 154/2017 г., което не е допуснато до
касационно обжалване с определение № 567/18.09.2018 г. на ВКС по т.д. 3153/2017
г., II т.о., както и актуалната
практика на Старозагорски окръжен съд обективирана в решение № 563/17.10.2019
г. на Старозагорски окръжен съд по в.гр.д. № 1325/2019 г., решение № 210/19.04.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.т.д. № 1028/2019 г., решение № 385/25.07.2019 г. на
Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1237/2019 г., решение № 361/17.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1219/2019 г., решение №
371/19.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1256/2019 г.,
решение № 346/11.07.2019 г.
на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1195/2019 г., решение № 352/12.07.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1163/2019 г., решение № 121/05.03.2019 г. на Старозагорски окръжен съд
по в.т.д. № 1387/2018 г., решение № 43/22.01.2019 г. на Старозагорски окръжен
съд по в.т.д. № 1342/2018 г. В рамките на осъществените действия по чл. 47 ГПК не може да се изведе надлежно известяване на ответницата, тъй като тази
норма не замества изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД /така решение №
89/13.03.2019 г. на Хасковски окръжен съд по в.гр.д. № 51/2019 г., решение №
269/05.03.2019 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. № 2699/2018 г./. В
конкретния случай исковата молба е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и
ответницата се представлява от особен представител, на когото са връчени
съдебните книжа. При това положение връчване на книжата, а от там и на
уведомленията за прехвърлянето на вземането по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не
се е осъществило /така решение № 62/22.03.2019 г. на Ловешки окръжен съд по в.
гр. д. № 18/2019 г./.
Горното води до
извод, че договорът за цесия, с който дружеството - ищец се легитимира като
кредитор, не е породил действие спрямо ответницата – длъжник. Следователно
ищецът не е активно материално-правно легитимиран да търси изпълнение по
отношение на спорното право, което води до неоснователност на предявените от
него искови претенции, които следва да бъдат отхвърлени /определение №
274/26.05.2015 г. на ВКС по т.д. № 2748/2014 г., II т. о. /.
С оглед изхода на
спора, неоснователно се явява искането на ищеца за присъждане на направените в
заповедното и в настоящото производство разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответницата направените от нея разноски. Доколкото по
делото не са претендирани и не са представяни доказателства за направени такива
от назначения особен представител, разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина
Станчева и Мартин Деспов, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване
за установено по отношение на А.А.А., ЕГН: ********** и адрес ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, следните суми: сумата от 600,00 лв., представляваща неплатена главница по договор за
предоставяне на потребителски кредит № 5365638/23.06.2017 г., за сумата от
105,15 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 23.07.2017 г. –
20.03.2018 г., за сумата от 175,00 лв. такса разходи за събиране на просрочени
вземания, за сумата от 70,00 лв. такса разходи за дейност на служител, сумата
от 283,50 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
23.07.2017 г. – 20.03.2018 г., сумата от
283,50 лв. представляваща такса за експресно разглеждане на искане за отпускане
на кредит и за сумата от 35,12 лв. представляваща лихва за забава за периода
02.04.2018 г. – 01.11.2018 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, които вземания
произтичат от неизпълнено задължение по договор за потребителски паричен кредит
№ 5365638/23.06.2017 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и А.А.А., за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3195/05.11.2018 г. по ч.гр.д. № 5523/2018 г. по описа на Старозагорски районен
съд, като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: