РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№
1986
град
Пловдив, 10 ноември 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2017
по описа за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета,
Раздел Първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е
по жалба, наименована възражение, подадена от Р.И.Б., ЕГН**********,***, против
ЗППАМ № 22-1030-000891/11.07.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР Пловдив.
Иска се отмяна на заповедта с доводи за
маловажност на случая предвид факта, че се касае за първо нарушение от подобен род, което е на границата между
0.8 и 0.9 промила алкохол и досега няма отнети контролни точки.
В представени
писмени бележки се излагат допълнителни доводи в подкрепа на заявената теза за
маловажност на случая.
Твърди се
също, че е недопустимо за едно и също нарушение да се налагат два пъти
несправедливо завишени санкции предвид издаването и на НП за констатираното нарушение на ЗДвП.
Ответникът по
жалбата – началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, не се представлява по делото.
В
придружаващото административната преписка писмо от ответната страна се изразява
становище за неоснователност на жалбата като се сочи, че процесната ПАМ е
наложена при наличието на законовите предпоставка за целта.
Прави се
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените
по делото доказателства процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 22.07.2022
г., а самата жалба е подадена на 28.07.2022 г./
и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено
от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-1030-000891 по чл.171 т.1 б.Б от ЗДвП от 11.07.2022 г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
Пловдив, надлежно упълномощен със заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на
Директора на ОДМВР Пловдив, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ
на жалбоподателя, изразяваща се във временно отнемане на СУМПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
За да пристъпи към
налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че Б. управлява МПС след употреба на алкохол
с концентрация в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително. Нарушението е документирано с АУАН № 614240 от 08.07.22 г.
– л.16 по делото.
Процесната заповед е издадена от
компетентен орган – заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на
Директора на ОДМВР Пловдив, в кръга на предоставените му правомощия.
Заповедта е издадена в съответствие с
материално-правните изисквания на закона.
Единствените
релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно,
жалбоподателят да е управлявал МПС под въздействието на алкохол, установено с
техническа средство Дрегер Алкотест 7510
с фабричен номер ARNA – 0177, като уреда отчита 0.90
промила алкохол в издишания от водача въздух, съдът приема за безспорно
установени като съобрази изричната норма на
чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното. Представеният като част
от административната преписка АУАН е изцяло редовен от външна страна, поради
което и съдът е обвързан от неговата доказателствена сила. Доказателства, които
да оборят материалната доказателствена сила
на АУАН не се ангажираха от страна на жалбоподателя. Изложеният и развит
подробно в писмената защита довод, че процесната ПАМ следва да бъде отменена,
след като е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, е
неоснователен. В настоящият случай предмет на разглеждане е наложена ПАМ на
жалбоподателя, а не налагане на наказание независимо дали е ангажирана
административнонаказателната или наказателната отговорност на жалбоподателя. С налагането на
ПАМ от рода на процесната се прилага диспозицията на съответната правна норма и
затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. По своето правно
естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен
акт и се регулира от нормите на АПК. Налагането на
ПАМ е независимо от ангажирането на
наказателна/административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. Касае се
за различни производства като принудителните административни мерки са форма на
изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда,
упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са
актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни
актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение
на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Целта на
принудителните административни мерки, налагани по реда на чл. 171 от ЗДвП е да се осигури
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Конкретно, принудителна административна мярка,
приложена по реда на чл. 171, т.1, б.
"Б" от ЗДвП,
видно от съдържанието на същата законова норма, е преустановителна по характера
си, т. е. тя се налага за да се преустанови извършването на едно нарушение,
като цели възстановяването на законосъобразното фактическо състояние. Това
предполага към датата на издаване на административен акт за прилагане на ПАМ,
административното нарушение да съществува. В случая административният орган
правилно е отчел факта, че се касае за прилагане на преустановителна ПАМ, като
законоустановените изисквания за взетото административно решение са
обективирани към датата на волеизявлението на административния орган,
последното е задължително условие за точното прилагане на закона. Налагането на
ПАМ не е наказание и се реализира самостоятелно от ангажирането на
административнонаказателната или наказателната отговорност на жалбоподателя. По
тези съображения, изложените в тази връзка доводи по писмените бележки на
жалбоподателя, а именно, че неправилно е санкциониран два пъти, са
неоснователни.
Съдът приема за неоснователни и доводите за
маловажност на процесното нарушение поради неоспоримия факт, че последиците
от това административно нарушение са изключително сериозни и за целите на Закона за движението по пътищата - да се опази
животът и здравето на участниците в движението, чл. 1, ал. 2 от ЗДвП
правилно е наложена процесната ПАМ.
По тези съображения съдът намира заповедта за издадена в предвидена от закона
писмена форма, съдържаща необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и
чл.59, ал.2 АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и
същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението
по пътищата.
По
разноските:
При липсата на заявени претенции за разноски, съдът не
дължи произнасяне по тях.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.И.Б., ЕГН **********,***, против ЗППАМ №
22-1030-000891/11.07.2022 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен съдия: