Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав в открито съдебно заседание на 07.04.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ:
Ивайло Г.
Ваня Иванова
при секретаря Цветанка
Павлова, разгледа докладваното от съдия Г. въззивно гражданско дело № 713 по
описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 76/31.07.2020г., постановено по гр.дело № 700 по описа РС- гр. Е.П. за 2019 г.,
са отменени решенията
взети на извънредно общо събрание на
кооперация „К. д.“, с. Г. Р., община Е.П., обл. С., състояло се на 17.08.2019
година в читалището на с. Г. Р., с които за членове на Управителния съвет на
кооперацията са избрани М. Ш., Д. И., З. Е., П.Г.и З.Г., а за председател на кооперацията е
избран З.С.Г..
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на кооперация „К.
д.“, чрез председателя на управителния съвет и упълномощения от него адвокат С.,
срещу горното решение. Жалбоподателят оспорва
изводите на първоинстанционния съд и твърди, че не е бил обсъден представеният
от него отговор. Сочи, че общото събрание било свикано по искане на повече от
1/3 от кооператорите, съгласно чл. 16, ал. 3, т. 2 от ЗК. Прави изводи въз
основа на общия брой кооператори и броя на подписалите подписката за свикване
на събранието. В подписката бил надлежно посочен и дневният ред. Поддържа, че
ищецът, в качеството си на член на управителния съвет на кооперацията, също бил
уведомен, но, независимо от това, в нарушение на закона, не бил свикал общо
събрание въпреки че е упълномощил адвокати за участие в него. Обсъжда
правомощията на управителните органи на кооперацията във връзка с вписване на
обстоятелства в Търговския регистър към Агенцията по вписванията. Навежда
довод, че сроковете по ЗК били изтекли, с оглед датата на провеждане на
процесното събрание – 17.08.2019г.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК е подаден отговор от въззиваемия С.К., с който жалбата се оспорва. Въззиваемият счита, че
редовното свикване на събранието е предпоставка за валидност на взетите на него
решения, докато събранието на 17.08.2019г. била ненадлежно свикано. Поддържа,
че в случая не бил спазен законовият ред, тъй като не било отправено искане до
Управителния съвет за свикване на такова събрание, а подписката на 1/3 от
кооператорите в този смисъл била приключена след провеждането на самото
събрание. Не било взето решение и за свикването му на проведеното предходно
общо събрание от 06.07.2019г. Не били спазени и сроковете, предвидени в
ЗК, както и не била спазена процедурата
за избор на председател и протоколчик на заседанието. Оспорва довода на
жалбоподателя, че бил уведомен за искането за свикване на извънредно общо
събрание още на 06.07.2019г. Счита, че присъствието на упълномощени от него
адвокати да присъстват на събранието от 17.08.2019г. не санира пороците на
последното. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се представлява и не изразява становище
по спора. Дванадесет дни след провеждане на заседанието - на 19.04.2021г. - е
постъпила молба от упълномощения му процесуален представител, с която се
заявява, че председателят на УС на кооперацията – З.Г. – е бил възпрепятстван
да участва в това заседание поради заболяване. Представя болничен лист и моли
съда да насрочи делото за разглеждане на друга дата. Впоследствие, на
26.04.2021г. е постъпило заявление лично от З.Г., който твърди, че бил уведомил
упълномощения адвокат за невъзможността си да участва в заседанието, но
последният не се бил явил да защитава правата и интересите на кооперацията.
Заявява, че не желае да го представлява по делото и че оттегля
пълномощното.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият С.К. се явява
лично и се представлява от адв. Й., който поддържа отговора и оспорва
въззивната жалба. Моли съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана.
Изтъква, че същата не съдържа петитум. Намира обжалваното решение за правилно,
законосъобразно и мотивирано, и моли съда да го остави в сила. Претендира
разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият Д. Б. не се
явява. От същия е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване на обжалваното решение. В становището сочи, че
първоинстанционният съд е дал отговор на всички наведени доводи, които, според
него, се възпроизвеждат във въззивната жалба. Оспорва фактическите твърдения на
жалбоподателя за уведомяване на С.К. за процесното общо събрание, както и за
определяне на темите от дневния му ред. Анализира необходимите мнозинства за
вземане на решения от страна на общото събрание. В проведеното пред въззивния
съд открито съдебно заседание се представлява от адв. Канчелов, който поддържа
становището, както и отговора на въззиваемия К..
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана
в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в
настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и
разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на
иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.
ІІІ. По същество
Съдът намира за неоснователна молбата на жалбоподателя за отмяна
на определението, с което е даден ход на устните състезания. Съгласно разпоредбата
на чл. 142, ал. 2 от ГПК, съдът отлага заседанието, ако и страната и нейният пълномощник
не могат да се явят поради препятствие, което не могат да отстранят. В случая
не е постъпило искане в този смисъл преди датата на откритото съдебно
заседание, поради което съдът не е имал основание да отложи заседанието за
друга дата. Освен това, в молбата, подадена дванадесет дни след датата на това
заседание, е изтъкната уважителна причина за неявяване само по отношение на
законния представител на жалбоподателя, но не и по отношение на упълномощения
адвокат. Поради това съдът намира, че, дори молбата да е била подадена преди
заседанието, тя не би обусловила неговото отлагане. Съответно, изтъкнатите в
нея обстоятелства не са достатъчно основание и за отмяна на определението за
даване ход на устните състезания и за насрочване на делото за разглеждане в ново
открито съдебно заседание. Не обосновава обратен извод заявлението на З.Г. от
26.04.2021г., тъй като предприетото с него оттегляне на пълномощното за адв. С.
има действие само занапред. Следователно, към момента на провеждане на
откритото съдебно заседание на 07.04.2021г., е било възможно, жалбоподателят да
бъде представляван от този адвокат, независимо от обективните пречки пред личното
явяване на председателя на управителния съвет на кооперацията. С оглед
гореизложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за отмяна на
определението, с което е даден ход на устните състезания, и за възобновяване на
съдебното дирене. Молбата в този смисъл е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
По съществото на спора настоящият съдебен състав споделя
изложените от първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях на основание чл.
272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи,
съдът отбелязва, че декларативното посочване в протокола от процесното събрание
от 17.08.2019г., че то било насрочено по искане на повече от 1/3 от
кооператорите съгласно чл. 16, ал. 3, т. 2 от ЗК във връзка с чл. 28, ал. 2 от
Устава, както и че подписката за свикването му е била подписана от 45 от общо
129 кооператори, не са достатъчни за обусловят неговата редовност. Налице са и
други изисквания на закона, които в случая не са били спазени:
-
Съвместното тълкуване на
разпоредбите на чл. 16, ал. 3 и ал. 4 от ЗК налага извод, че извънредно общо
събрание на кооперация може да бъде свикано непосредствено от 1/3 от
кооператорите само след като те са били отправили такова искане до управителния
съвет и той не е свикал събрание в едномесечен срок от сезирането му. В случая
такова искане не е било отправено до управителния съвет, тъй като подписката за
свикване на извънредно общо събрание по инициатива на повече от 1/3 от
кооператорите е била приключена на 01.08.2019г. (видно от отбелязването върху
самата нея), а още на следващия ден подписалите я лица са изготвили и
разпространили съобщение-покана за събранието, без преди това да са поискали
свикването му от управителния съвет. Няма данни, управителният съвет да е бил
междувременно уведомен за тази подписка, нито да му е била дадена възможност са
свика събранието в едномесечния срок по чл. 16, ал. 4 от ЗК, след изтичането на
който би възникнало правото на 1/3 от членовете на кооперацията да го свикат лично.
-
Не съответства на
действителното фактическо положение твърдението на жалбоподателя, че
председателят на УС на кооперацията бил „уведомен“ още на предходното общо
събрание, проведено на 06.07.2019г. Настоящият съдебен състав намира, че
направените на това събрание изказвания не може да се интерпретират като искане
по чл. 16, ал. 3, т. 2 от ЗК до управителния съвет. Видно от протокола от
събранието, в него не е разискван въпросът за свикване на извънредно общо
събрание и не е отправяно съответно искане. Наистина, в самия му край е
посочена датата 17.08.2019г. като такава за следващо събрание за избиране на
нов управителен съвет, но с изричното отбелязване, че „събранието за 17.08.19г.
не е гласувано“. Следователно, протоколът не доказва, по чия воля е била
определена тази дата, нито дали инициативата за определянето й изхожда от поне
1/3 от кооператорите съобразно изискванията на закона, а още по- малко - че
изявление в този смисъл е доведено до знанието на председателя на кооперацията
или на други членове на управителния й съвет. Поради това не може да бъде
споделено твърдението на жалбоподателя, че председателят бил „уведомен“, респ.
че за управителния съвет са започнали да текат законоустановените срокове за
свикване на извънредно общо събрание.
-
Не съответства на
действителното фактическо положение и твърдението на жалбоподателя, че на
06.07.2019г. бил определен дневният ред на бъдещото извънредно общо събрание.
Съгласно цитираното по- горе протоколно отбелязване (негласувано!), в него е посочено
само избирането на управителен съвет, но не и останалите точки, които фигурират
в по- късно проведената подписка и в съобщението за събранието.
С оглед гореизложеното, съдът не споделя твърденията на
жалбоподателя, че управителният съвет на ЗК „К. д.“ е бил редовно сезиран с
искане на 1/3 от кооператорите за свикване на извънредно общо събрание.
Съответно, несвикването му от този орган не оправомощава други лица да го свикат
и проведат по реда на чл. 16, ал. 4 от ЗК, поради което действията на
кооператорите по свикване на събранието с техни лични действия са били незаконосъобразни
и са довели до опорочаването му. Това е достатъчно основание за отмяна на
взетите от него решения, тъй като „нередовно свиканото общо събрание не може да приеме законосъобразни
решения“
(Решение № 1008 от 20.12.2007 г. на ВКС по д. № 564/2007 г., ТК, II о.).
Като е достигнал до същия правен извод, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
За пълнота на изложението, съдът отбелязва, че групата доводи,
свързани с вписването на обстоятелства в регистри към Агенцията по вписванията
и правомощията на управителните органи на кооперацията във връзка с това, са
неотносими към предмета на делото (отмяна на решения по реда на чл. 58 от ЗК),
поради което съдът не ги обсъжда.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза
на въззиваемите следва да се присъдят направените от тях разноски във
въззивното производство, каквито се установяват в размери от 5000 лв. за
въззиваемия К. и 2000 лв. за въззиваемия Б..
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
за отмяна на определението, с което е
даден ход на устните състезания, и за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на нова дата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 76/31.07.2020г., постановено по гр.дело № 700 по описа РС- гр. Е.П. за 2019 г.
ОСЪЖДА кооперация „К. д.“ с ЕИК **** да заплати на С.Г.К. с ЕГН ********** сумата 5000 -
разноски по делото.
ОСЪЖДА кооперация „К. д.“ с ЕИК *** да заплати на Д.Г.Б. с адрес ***, сумата
2000 лв. - разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.