СГП
е повдигнала обвинение на Т. С.Х. в престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1,
т. 2, пр. 2, вр. чл. 93, т. 14 от НК.
Съгласно
измененото обвинение в съдебно заседание го обвинява в това, че като
управляващ и представляващ по пълномощие търговско дружество „Е.Г.“ ЕООД, в гр.
София, на 11.01.2008 г., избегнал установяването и плащането на ДДС в особено
големи размери, като затаил истина, че е извършвал търговски сделки, в подадена
чрез А.Н.Е.,***, справка-декларация № 2210-1004924 от 11.01.2008 г., като в
Раздел А „Данни за начислен данък върху ДДС“, клетка 11, посочил данъчна
основа, подлежаща на облагане със ставка 20%, 0,00 лева, вместо 373 616 лева, а
в клетка 21 посочил начислен ДДС - 0,00 лева, вместо 74 723,20 лева, за периода
от 1.12.2007 г. до 31.12.2007 г.- плащане по фактура № 39 от 17.12.2007 г.,
издадена от „Е.Г.“ ЕООД на община Попово, на обща стойност 448 339,20
лв.
По
делото е приет за разглеждане и граждански иск от М.НА Ф., като представляващ
държавата, за сумата от 74 723,20 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
причинени на държавата с престъплението.
В
хода по същество прокурорът поддържа обвинението. Излага следните съображения:
Безспорно се доказало, че подсъдимият е представлявал дружеството „Е.Р.Г.“ ЕООД
по силата на предоставеното му общо пълномощно. Дружеството било регистрирано
по ЗДДС. За м. януари 2008 г. свидетелката Е. подала справка-декларация по ЗДДС
с нулева стойност. За същия месец е следвало да бъде декларирана стойността на
фактурата за извършеното плащане за извършените строителни работи по
канализацията в гр. Попово, въз основа на обществена поръчка, възложена от
Община Попово. С подаване на тази декларация пред данъчните органи била затаена
истина относно дейността и приходите на дружеството, съответно относно
подлежащото на внасяне ДДС в размер на 74 723,20 лв.
Според
прокурорът виновен за това деяние е подсъдимия Х.. От показанията на свидетелят А. – собственик
на дружеството, се установило, че е бил подведен от него да подпише документи,
които свидетелят не може да индивидуализира, сред които и пълномощно, с което
го упълномощава да го представлява пред всички органи. Дружеството било
регистрирано по ЗДДС, като от разписката за връчване на удостоверението на
регистрация се установявало, че е връчено на сестрата на подсъдимия –
свидетелката Х.. Подсъдимият кандидатствал за изпълнение на обществената
поръчка в гр. Попово и подписал договора от 21.5.2017 г. Дължимата сума по договора била изплатена с
фактура 39/17.12.2007 г. Тя носела неистински подпис от името на Д.А..Подсъдимият
изтеглил и парите от банката. Според прокурора не следва да се приема като
годно доказателство изследвания частен документ – приемо-предавателен протокол
от 28.12.2017 г. според който подсъдимият е предал дължимата сума за ДДС на А..
В тази връзка счита графическите експертизи за необосновани. Освен това фактът
на предаването на парите се опровергавал от показанията на свидетелите Д. и А. А..
Стойността на ДДС-то също не съответствало на това по фактурата за извършеното
плащане, а от счетоводството на дружеството не се установявало да са
осчетоводени разходи, които да се приспаднат от стойността на дължимото ДДС по
фактурата. Като не е осчетоводил надлежно процесната доставка по фактурата и не
е начислил ДДС по нея подсъдимият бил осъществил състава на престъплението, в
което е обвинен.
Представителят
на гражданския ищец поддържа гражданския иск така, както е предявен, както и
прави искане за присъждане на законната лихва от предявяването му до изплащане
на сумата. Счита, че са налице всички елементи на непозволеното увреждане.
Защитникът
на подсъдимия пледира за оправдателна присъда. Счита, че съдът не е следвало да
допуска изменение на обвинението. Според него не са обосновани от прокуратурата
действия, извършени с пряк умисъл от подсъдимия, нито за извършено престъпление
чрез посредствено извършителство. Позовава се на приемо-предавателния протокол от
28.12.2007 г., чиято автентичност е потвърдена от заключението на графическите
експертизи, който установява предаването на сумата за дължимия ДДС от
подсъдимия на собственика на дружеството. Счита, че безспорно се е установило,
че счетоводството на дружеството не е било водено изрядно, но счита че същите
не водят до извод за извършено престъпление от подзащитния му. Пледира за
отхвърляне и на гражданския иск.
Подсъдимият
твърди, че не е извършил престъпление и не е вложил никакъв умисъл за
извършване на престъпно деяние. Твърди, че е работил за друго лице и е
изпълнявал техните поръчения, както и че в пълномощното, което е имал не е
предвидено той да управлява дружеството.
Съдът
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото и прие за установено
от фактическа страна следното: Подсъдимият Т.С.Х. е роден нa ***г. в гр.
Бухово, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
работи, с ЕГН:**********. Живее на адрес: ***.
Търговско
дружество „Е.Р.Г.“ ЕООД е регистрирано по фирмено дело № 606/2004 г. на СГС,
ФО, с управляващ св. Д.Я.А.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС и следвало да
подава ежемесечни справки-декларации по ЗДДС в ТД на НАП, офис Център.
Подсъдимият
и А. се запознали чрез свидетеля Л.И..
През
2004 г. управителят на дружеството – Д.Я.А., при неизяснени обстоятелства и
уговорки, подписал пълномощно на подсъдимия Т.С.Х., с което го уълномощил да
извършва определени действия по представителство на дружеството, а именно: Да
представлява фирмата пред всички данъчни подразделения, НОИ, НСИ, митнически
агенции и други държавни учреждения, като подава, подписва, получава, всякакви
документи свързани с функционирането на фирмата, включително и актове, да
открива и закрива банкови сметки, както и да внася, тегли и превежда суми по
тях, да сключва и подписва договори за сметка на фирмата. Касае се за конкретно
пълномощно, с което подсъдимият е упълномощен да извършва действията, посочени
в него, а не за общо пълномощно за управление на дружеството.
От
2002 до края на 2006 г. подсъдимият работил за жена на име Ф.Х., като лице за
изпълнение на поръчки. Тя работила с мъж
на име Б.Р.или Р.. Те държали офис в сградата на КНСБ, на 4-ти етаж.
Подсъдимият
се съгласил да бъде упълномощен с цитираното пълномощно от свидетеля А. по
искане на Ф.. Издаденото пълномощно не стояло в него, а във Ф. и Б.В края на
2006 г. и началото на 2007 г. Ф.Х. починала.
Подсъдимият
и свидетеля А. Д. се познавали от години. През 2007 г. свидетелят А. Д. му
казал, че могат да участват в конкурс за обществената поръчка в гр. Попово, но
им е необходима фирма с добра история,
каквато двамата нямали. Подсъдимият говорил с Б., който му казал, че ще му
осигури фирма, но иска ДДС-то и 15% от основата останат за тях.
Б.
му дал документите, с които подсъдимият участвал в обществената поръчка. Тя била спечелена от фирмата „Е.Г.“ ЕООД. Подсъдимият
подписал договора въз основа на пълномощното от А., копие от което било
представено по съдебната поръчка. По време на изпълнение на поръчката имало
разходи за техника, работници и закупуване на материали. С документите се
занимавал неустановеният мъж на име Б.Подсъдимият събирал копия личните карти
на работниците на обекта и ги предавал на Б. за да ги назначат на договор. В
действителност с нито един от рабониците не бил оформен трудов договор.
За
закупуваните материали и извършваните услуги, като превоз на материали, Б.
издавани фактури, като точният им брой и стойности не са установени по делото.
Установена е една фактура № 735/6.11.2007 г. с издател „А.“ АД, за закупуване и
доставка на бетон.
След
приключване на строителните дейности по обществената поръчка, изпълнението на
обекта било прието. За извършените дейности и дължимата сума била издадена
фактура по фактура № 39/17.12.2007 г., с издател „Е.Г.“ ЕООД и получател Община
„Попово“. Сумата по фактурата в размер на 448 339 лв. с ДДС била преведена
по банкова сметка *** „Е.Г.“ ЕООД през декември 2007 г.
Между
подсъдимия и собственика на дружеството бил съставен приемо-предавателен
протокол, с посочена на него дата - 28.12.2007 г. Според този протокол, на
28.12.2007 г. Х., в присъствието на свидетелите А. Д. и Л.И. е предал на св. Д.А.
сумата от 56042 лв., представляваща част от сумата 448 339 лв. – платена
по фактура № 39/17.12.2007 г., която сума включва 15 % от стойността без ДДС на
реално извършените и заплатени СМР, съгласно устната им договорка и сумата от
22855,20 лв. – разлика от начисленото ДДС по фактурата и платеното ДДС по 30
бр. фактури за закупени материали и наета строителна техника за изпълнението на
обекта.
В
периода март 2007 г. – януари 2008 г. за дружеството „Е.Г.“ ЕООД Б. подавани
справки-декларации по ЗДДС, с които Б. декларирани нулеви данни за покупки и
продажби, съответно за ДДС за внасяне и възстановяване. Справките декларации Б.
подавани от свидетелките Н. С. Х. – сестра на подсъдимия, която работила като
секретарка на Ф. и след смъртта й – на лицето с име Б. Р. и свидетелката А.Н.Е.
– която работила за същите хора и притежавала пълномощно да представлява
фирмата пред органите на НАП.
На
14.12.2007 г. с пълномощното на А.Н.Е. била подадена справка-декларация по ЗДДС
за м. ноември 2007 г., с приложени към нея дневници за покупки и продажби. В
тях Б. публикувани нулеви данни за продажби и доставки, съотетно нулеви данни
за ДДС за приспадане и внасяне. Не била декларирана издадената фактура №
735/6.11.2007 г. с издател „А.“ АД, съответно данъка за възстановяване по нея.
На
11.1.2008 г. с пълномощното на А.Н.Е. била подадена справка-декларация по ЗДДС
за м. декември 2007 г., с приложени към нея дневници за покупки и продажби. В
тях Б. публикувани нулеви данни за продажби и доставки, съответно нулеви данни
за ДДС за приспадане и внасяне. Не била декларирана издадената фактура №
39/17.12.2007 г. с издател „Е.Г.“ ЕООД, съответно данъка за внасяне по нея.
Описаните
факти съдът прие за установени при анализ на доказателствата, събрани в
наказателното производство: обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите Д.А., А.А., Л.И., А.А., Н.Х., Д.А., Писмените документи: Акт19,
Договор от 21.5.2007 г., приемо-предавателен протокол от 28.12.2007 г., заключението
на графическата експертиза на вещото лице Г. на л. 327-333 от материалите по
досъдебното производство/ДП/, заключението на съдебно-счетоводната експертиза
на вещото лице Н., на л. 275-276 от досъдебното производство, справката за
съдимост и др. писмени документи по делото, които съдът ще обсъди подробно.
На
първо място, по делото са налице обстоятелства, които се установяват със
събрани по делото непротиворечиви писмени доказателства и експертизи върху тях:
От писмената справка на л. 10-11, т. 1, на ДП, се установява, че дружеството „Е.Р.Г.“
ЕООД е регистрирано с решение № 1/24.6.2004 г. на СГС, с едноличен собственик и
управляващ – Д.Я.А..
Фактът,
че процесният договор за изпълнение на малка обществена поръчка е подписан от
подсъдимия Х., като пълномощник на управителя на дружеството „Е.Р.Г.“ ЕООД, се
установява от приложения в оригинал договор, в том 2 от досъдебното
производство/ДП/ и заключението на графическата експертиза – протокол 71/2012
г., която установява, че подписът в договора е положен от него. Това
обстоятелство се потвърждава и от подсъдимия, поради което доказателствата за
него са непротиворечиви.
Същата
експертиза установява и обстоятелството, че подписите в останалите книжа,
представени в пакета документи, подадени за участие в малката обществена
поръчка, както и заверките на копията в същите, не са изпълнени както от св. А.,
така и от подсъдимия Х..
Документите,
представени от дружеството при участие в обществената поръчка са приложени в
том 2 от ДП. От приложената количествено-стойностна сметка към офертата и
подробни разчети за стойността на труда и материалите, на л. 445-514 от делото
се установява, че офертата е включвало закупуване на материали/бетон, тел,
стоманени стъпала, канализационни тръби и др./ на значителна стойност. От тези
документи се изяснява, че дружеството изпълнител е следвало да направи разходи
за закупуване на материали за изпълнение на обществената поръчка, както и за
транспортирането им. Фактът, че такива разходи са правени се потвърждава от
приложените в досъдебното производство фактура и банкови документи за извършени
плащания към доставчик на материали – „А.“ АД/л. 123-124 от том. 1 на ДП/.
Видно от издадената фактура 735/6.11.2007 г., дружеството доставчик на
материалите „А.“ АД е регистриран по ЗДДС, от което следва, че издадената
фактура е следвало да бъде декларирана от „Е.Р.Г.“ ЕООД, както и ДДС по нея,
което то е имало право да приспадне от данъчното си задължение за м. ноември
2007 г. Това е следвало да стане при подаване на справката-декларация за м.
ноември, през декември 2007 г.
По
делото, в съдебната му фаза, са изискани и приложени справките-декларации, подадени
от дружеството „Е.Р.Г.“ ЕООД за периода от м.март 2007 г. до м. януари 2008 г. Всички
подадени справки-декларации и дневници за покупките и продажбите към тях имат
нулеви стойности, което означава, че не е декларирана никаква дейност на дружеството,
както доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и продажби със
задължение за начисляване на ДДС. От горното може да се направи извод, че е
водено невярно счетоводство, като не са осчетоводяване освен процесната фактура
37/2007 г., издадена от „Е.Р.Г.“ ЕООД за сумите получени по договора за малка
обществена поръчка от община „Попово“, така и фактурите за извършените доставки
с право на данъчен кредит, свързани с този договор, за каквито по делото има
данни - фактура 735/6.11.2007 г., издадена от фирма „А.“ АД.
Видно
от приложените пълномощни към справките-декларации по ЗДДС на дружеството, те
са подавани от св. Н. С. Х. – сестра на подсъдимия и св. А.Н.Е., като към процесната справка-декларация
и дневници за покупки и продажби към нея за м. декември 2007 г., подадени през
м. януари 2008 г., е приложено пълномощното на свидетелката Е..
Документите,
приложени в том 3, отразяват провеждането на процедурата по обществената поръчка
и не са относими към повдигнатото обвинение, поради което няма да се коментират
от съда.
Офертата
за участие в обществената поръчка на дружеството „Е.Р.Г.“ ЕООД и декларациите
към нея, приложени в т. 2 от ДП, са подадени от името на св. Д.А.. Със
заключението на съдебно-графическата експертиза – протокол 71/2012 г. на вещото
лице Г. се установява, че подписът в тези документи не е положен от него.
От
приложеното на л. 100 от делото нотариално пълномощно от името на Д.А., заверено
на 30.06.2004 г., се установява, че с него на посочената дата Т.С. е бил
упълномощен с посочените в
обстоятелствената част на мотивите права: Да представлява фирмата пред всички
данъчни подразделения, НОИ, НСИ, митнически агенции и други държавни
учреждения, като подава, подписва, получава, всякакви документи свързани с
функционирането на фирмата, включително и актове, да открива и закрива банкови
сметки, както и да внася, тегли и превежда суми по тях, да сключва и подписва
договори за сметка на фирмата. Касае се за изрично пълномощно, с което
подсъдимият е упълномощен да извършва действията, посочени в него, а не за общо
пълномощно за управление на дружеството.
Описаните
до тук факти се установяват безспорно от доказателствата, които съдът посочи,
като за тях няма противоречиви доказателства. В гласните доказателства са
налице противоречия за част от фактите между обясненията на подсъдимия и
свидетелите А., Х. и Е. от една страна и свидетелите А. и Д. А. и Л.И., от
друга.
Подсъдимият
дава обяснения, като твърди следното: От 2002 до края на 2006 г. работил за
жена на име Ф.Х., като лице за изпълнение на поръчки. Тя работила с мъж на име Б.Р.или Р.. Те
държали офис в КНСБ. Признава, че е водил група роми до нотариус в София, сред
които и свидетелите И. и А., по тяхно поръчение, както и че А. му е подписал
пълномощно да представлява дружеството „Е.Г.“ ЕООД. Това пълномощно не стояло в
него, а във Ф. и Б.В края на 2006 г. и началото на 2007 г. Ф.Х. починала. През
2007 г. свидетелят А. Д. му казал за обществената поръчка в Попово и му
предложил да участват. Двамата нямали фирма. Говорил с Б., който му казал, че
ще му осигури фирма, ако ДДС-то и 15% от основата останат за тях. Б. му дал
документите, с които участвал в обществената поръчка. Подписал договора въз
основа на пълномощното от А.. По време на изпълнение на поръчката имало големи
разходи за техника и работници. Събрал личните карти на работниците и ги предал
на Б. за да ги назначат на договор, тъй като го предупредили, че може да има
проверки от инспекцията по труда. Не знае дали Б. е оформил такива договори.
След изпълнение на поръчката предал с приемо-предавателен протокол част от
парите преведени по сметка на „Е.Г.“ ЕООД – 20 % от основата за ДДС, плюс още
15 процента. Впоследствие искал да купи фирмата, но му Б. обявени високи цени и
се отказал. Не е сигурен дали дружеството е било регистрирано по ЗДДС, но
предполага, че е било. Със счетоводството се занимавал Б.Относно обстоятелството,
че сестра му – Н.Х. е получила удостоверението за регистрация на „Е.Г.“ ЕООД,
обяснява, че тя е била секретарка на Ф. до смъртта й.
В
подкрепа на обясненията на подсъдимия е приложения по делото във вид на
заверено копие приемо-предавателен протокол от 28.12.2007 г., на л. 154 от
делото, изследван в оригинал от назначените в съдебното производство графически
експертизи. Според този документ, на
28.12.2007 г. Х., в присъствието на свидетелите А. Д. и Л.И. е предал на св. Д.А.
сумата от 56042 лв., представляваща част от сумата 448 339 лв. – платена
по фактура № 39/17.12.2007 г., която сума включвала 15 % от стойността без ДДС
на реално извършените и заплатени СМР, съгласно устната им договорка и сумата
от 22855,20 лв. – разлика от начисленото ДДС по фактурата и платеното ДДС по 30
бр. фактури за закупени материали и наета строителна техника за изпълнението на
обекта.
Освен
с обясненията на подсъдимия, това писмено доказателство кореспондира и с
представените във вид на заверено копие документи – фактура на л. 155 от
делото, 2 бр. вносни бележки за извършени частични плащания от „Е.Р.Г.“ ЕООД
към „А.“ АД, на л. 156-157 от делото, с приложени към тях описи на разходи с и
без фактури, както и с количествено стойностните сметки към офертата за
обществена поръчка. Тези доказателства, обсъдени във взаимна връзка,
установяват, че дружеството е имало разходи за наета техника и за доставка на
материали във връзка с договора за обществената поръчка, за които са Б.
издавани фактури, които не са Б. отразени в счетоводството на дружеството.
Истинността
на представения по делото приемо-предавателен протокол се установява от приетите
в съдебно заседание графически експертизи – графическата експертиза, изготвена
от вещите лица Б., Х. и В., на л. 382 – 388 от делото, както и протокола за
извършена експертиза № 17/ДОК-173/2017
г. на НИКК – МВР, на л. 412 – 418 от делото. Първата установява, че
подписите в приемо-предавателния протокол от 28.12.2007 г. са положени от Д.А.
и Л.И.. Втората - че положените подписи на Д.А. и Л.И. в протокола са положени
с химикална паста, а не са пренеси чрез сканиране и отпечатване, както и са
положени след отпечатване на текста на протокола на монохромен принтер, че не
са установени точки или забавяния, поради което да се приеме, че има данни
същите да рисувани, както и че е налице съответствие на натиска при изписването
им с този на подписите експериментални сравнителни образци.
Съдът
кредитира заключенията на експертизите, които са изготвени от компетентни и
непредубедени вещи лица и са обосновани, както и си съответстват. Тези
заключения установяват, че изследвания протокол от 28.12.2007 г. е подписан от
свидетелите Д.А. и Л.И., и потвърждава обясненията на подсъдимия за това
обстоятелство.
В
подкрепа на обясненията на подсъдимия са и показанията на свидетеля А. Д..
Свидетелят потвърждава, че заедно с подсъдимия и мъж на имеБ.са изпълнили
реално обществената поръчка, възложена от община „Попово“, като С. и той са Б.
повечето време на обета в Попово, аБ.е бил в София и се е занимавал с
документите. И той потвърждава, че при изпълнението на обекта имало наети
работници. Потвърждава съдържанието на приемо-предавателния протокол и
обясненията на подсъдимия, като обяснява, че след приключване на обекта тримата
сБ.и С. ***, където подсъдимият е дал пари за уреждане на фирмени задължения и
е бил съставен протокол, на който се разписал.
С
показанията на свидетелката Х. се потвърждава заявеното от подсъдимия, че е
работила за Ф.Х. от 2003 г. до смъртта й през 2007 г., че фирма „Е.Р.Г.“ е една
от фирмите, които Ф.Х. е обслужвала счетоводно. Установява се, че Х. е имала
фондация, която се занимавала с подпомагане на ромите и е обслужвала счетоводно
различни фирми. И тази свидетелка потвърждава, че с Ф.Х. е работил мъж, който
познава само с името Б., който след смъртта й поел дейността й. И тя
потвърждава, че офисът наБ.и Ф.Х. е бил в сградата на КНСБ. Не може да даде
допълнителни данни за установяване самоличността на Б.. От показанията на тази
свидетелка се установява, че е изпълнявала задачите, поставени й отБ.и Ф.Х., че
е имала пълномощно да представлява пред данъчните органи различни фирми,
включително и „Е.Р.Г.“ ЕООД, че е носила и предавала справки-декларации по ЗДДС
и други документи към тях. Показанията й кореспондират, както с обясненията на
подсъдимия, така и с приложените документи, от които се изяснява, че
свидетелката е подавала справки-декларации на дружеството.
Показанията
на свидетелката А.Е. също потвърждават отделни части от обясненията на
подсъдимия. Тази свидетелка потвърждава обстоятелството, че фирма „Е.Р.Г.“ ЕООД
е била от фирмите, чието счетоводство и дейност са ръководени от лице с имеБ.Х.
или Х., точното име свидетелката не си спомня, когото са наричали Б.. Тя
работила за него, като по негово нареждане водила кореспонденцията на множество
фирми и ги представяла в учреждения. Получавала документите, включително и
месечните справки-декларации отБ.и ги подавал в данъчните служби. Не знаела кой
ги изготвя. И тя потвърждава, че офисът наБ.е бил в сградата на КНСБ, на 4-ти
етаж. От показанията на свидетелката се установява, че не е била запозната с
дейността на дружествата, чиито документи е подавала, както и че е виждала
подсъдимия при Б., но не е получавала никакви документи или нареждания от него.
Свидетелката потвърждава, че е имала пълномощно да представлява пред НАП „Е.Р.Г.“
ЕООД, както и че е подавала данъчни документи – справки-декларации и др.
Твърди, че документите е получавала от лицето, което познава с името Б..
С
показанията си свидетелят Д.П.А. /лице посочено в данъчните документи като
подател на справки-декларации за „Е.Р.Г.“ ЕООД/, също потвърждава твърдението
на подсъдимия, че с документите на фирмата са се занимавали различни от него
лица. И този свидетел потвърждава, че е имал пълномощно за тази фирма,
предоставено му от Ф.Х., при която е работил първо като е извършвал строителни
работи, а след това като шофьор. Установява се, че Х. го е карала да подписва
документи, че е имала офис срещу М.НА З.и съдружник – Б.. Свидетелят познава подсъдимия С. като шофьор
на Ф.Х., а не като лице свързано с дружеството „Е.Р.Г.“ ЕООД. От показанията на
този свидетел се установява също така,
че подписите в предявените му справки-декларации по ЗДДС не са положени от
него, въпреки че е подписвал множество документи по разпореждане на Х.. От
което съдът заключва, че е било практика в дейността на Х. и Б. да използват
неистински документи.
От
приложеното писмо на КНСБ № 11-00-6/20.5.2016 г. на л. 225 от делото се
установява, че в архива на синдиката не са намерени документи за лицата Ф.Х. и Б.,
нито за юридически лица, ползвали под наем ет. 4 на административната сграда на
КНСБ.
Описаните
писмени и гласни доказателства и експертизи потвърждават обясненията на
подсъдимия, като съдът подробно посочи кое доказателство, в каква част
потвърждава заявеното от него. С оглед на което съдът кредитира обясненията,
които той даде в съдебното производство. Действително, обясненията на
подсъдимия, освен доказателствено средство са и средство за защита, като
законът му дава право както да откаже да даде обяснения, така и не свързва
даването на такива със санкция при тяхната недостоверност. В същото време,
дадените от него обяснения се потвърждават от множество независими едно от
друго доказателства, част от тях гласни – свидетелски показания, а други
писмени – описаните документи и експертизите върху тях. Поради което съдът
приема обясненията на подсъдимия за достоверни и изгради изводите си база на
тях.
В
противоречие с част от обясненията на подсъдимия са показанията на свидетелите Л.И.,
А. и Д. А.. Те не дават сведения за отношенията на подсъдимия с лицата,
установени по делото само с именатаБ.и Ф.Х., нито за конкретната обществена
поръчка и плащането по нея, като отричат да имат информация по такива въпроси.
Според
показанията на Свидетеля Л.И., дадени в съдебно заседание на 17.3.2015 г.,
двамата със свидетеля Д.А. са подписали някакви документи по искане на
подсъдимия пред нотариус, в кантора на бул. „Христо Ботев“, на 2-ри етаж, като
не може да уточни името на нотариуса или точния адрес на кантората. Според него
подсъдимият им е обяснил, че ще им уреди работа и подписват документи във
връзка с това. Отрича да се е срещал с подсъдимия във кв. Факултета, при което пред
него да са получавани пари и да е подписвал представения по делото
приемо-прадавателен протокол от 28.12.2007 г., както и да познава свидетеля А.,
включително и при проведената между тях очна ставка.
Сходни
показания дава и свидетелят Д.А.. Той твърди, че знае за регистрирана на негово
име фирма, във връзка с която е търсен често от полицията. Заявява, че
свидетелят И. му обяснил, че ще работят хидроизолация, отишли до нотариус в
София, където видял и подсъдимия, и където подписали множество документи.
Допълнително посочва, че свидетелят Л.И., а не подсъдимия, му е дал 50 лева, за
това че е подписал документите. След време св. И., а не подсъдимия, го търсил
за да прехвърлят фирмата на друго лице, но той не отишъл. Отрича да знае
каквото и да е било за дейността на дружеството. Отрича да е подписвал
приемо-предавателния протокол и да са му давани пари, в съответствие с
отразеното в него.
Сходни
показания дава и свидетелят А.Я.А., който твърди, че са ги водили при нотариус
– подсъдимия и свидетелят И., за да подписват някакви документи. Не може да
посочи какви, но след това разбрал, че на името им има регистрирани фирми.
Твърди, че са се срещали еднократно, при подписването на документите пред
нотариуса. Не знаел какви документи е подписвал, нито имената на фирмите.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелите А. и И. по следните съображения: По
делото е приложен във вид на заверено копие приемо-предавателен протокол от
28.12.2017 г., който е възможно да бъде съставен най-рано към датата на
издаване на фактура № 39/17.12.2007 г., доколкото в него е цитиран номера на
фактурата и точната сума, която е била преведена. Документът е предявен на съда
в оригинал за констатация и е изследван в оригинал от вещите лица, изготвили
експертизите в съдебното производство, които установяват, че подписите в
документа са положени от свидетелите Д.А. и Л.И.. Документите, заверени пред нотариус,
за фирмата „Е.Р.Г.“ ЕООД и пълномощното на подсъдимия са изготвени и подписани
години по-рано, през 2004 г. От което следва, че заявеното от свидетелите, как един
единствен път са се срещали с подсъдимия и са подписвали документи за подсъдимия
Х. се опровергават от безспорни доказателства
- графическите експертизи върху представения документ, които
установяват, че най-рано на 17.12.2007 г. те за втори път са подписали
документ, в полза на подсъдимия Х., в който са удостоверили получаване на
сумите по приемо-предавателния протокол от него. Анализът на посочените
доказателства установява, че свидетелите не казват истината пред съда за
фактите, които са им известни. Поради което съдът не кредитира показанията им.
От
заключението на графическата експертиза, изготвена от вещите лица Б., Х. и В.,
на л. 382 – 388 от делото, се установява още, че подписите в пълномощното от
името на Д.А. в полза на А.Е. и срещу Подпис и печат в справка-декларацията от
11.1.2008 г. , както и в дневниците за покупките и продажбите за м. 12.2007 г.
не са положени от Д.Я.А., както и не може да се отговори на въпроса дали
подписите в същата справка декларация и дневници за покупки и продажба са положение
от св. Е. и подс. Х., което потвърждава извода на съда, че при водене на
счетоводството на дружеството „Е.Р.Г.“ ЕООД са ползвани неистински документи.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Н., на л.
275-276 от досъдебното производство се установява, че с подадената нулева
справка за м. декември 2007 г., не е деклариран прихода по фактура 39/2007 г.,
съответно дължимото по нея ДДС, в размер на 74 723,20 лв.
Съдът
кредитира всички, приложени по делото заключения експертизи, които са изготвени
от компетентни и непредубедени вещи лица и са обосновани.
От
справката за съдимост на подсъдимия се установява, че е неосъждан.
При
така установените факти съдът прие от правна страна следното: Подсъдимият е
обвинен в това че като управляващ и представляващ по пълномощие търговско
дружество „Е.Г.“ ЕООД е избегнал установяването и плащане на ДДС в особено
големи размери, като е затаил истина, че е извършвал търговски дейност в подадена
чрез А.Н.Е. ***, справка-декларация № 2210-1004924 от 11.1.2008 г., като в
Раздел А „Данни за начислен данък“, клетка 11 посочил данъчна основа, подлежаща
на облагане със ставка 20% - 0,00 лева, вместо 373 616 лева, а в клетка
21, посочил начислен ДДС – 0,00 лева, вместо 74 723,20 лв., за периода от
1.12.2007 г. – 31.12.2007 г.- плащане по фактура № 39/17.12.2007г., издадена от
„Е.Г.“ ЕООД на община „Попово“ – престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2, вр. чл. 93, т. 14 от НК.
Престъплението,
в което е обвинен подсъдимия се извършва от обективна страна чрез затаяване на
истина в данъчна декларация. Престъплението е резултатно и се квалифицира по
посочените норми, когато с деянието са укрити данъци в особено големи размери.
Престъплението се извършва единствено с пряк умисъл. Субект на това
престъпление може да бъде не само собственикът и управителят на дружеството или
упълномощено лице, а всяко едно физическо лице. Обичайна практика при този вид
престъпления е лицето, което реално извършва, както стопанската дейност с
дружеството, така и престъпното деяние да не е управляващия или представляващ,
нито неговия пълномощник. Ползват се лица, които не са наясно с това, че в
дейността на дружеството се извършва укриване на данъци, като начин на прикриване на самоличността на извършителя
на престъплението. Ето защо всяко лице, което извършва стопанска дейност с
регистрирано по ЗДДС дружество и умишлено затаи истина в подадена
справка-декларация по ЗДДС, с което стане причина за неплащане на данъци в
особено големи размери, носи отговорност за престъплението.
Към
момента на деянието задълженията на лицата във връзка с начисляването,
декларирането и заплащането на ДДС, са се уреждали по следния начин: Според чл.
3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице по този закон е всяко лице, което
извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите
от нея. Дружеството „Е.Г.“ ЕООД е задължено лице по смисъла на закона. То е
извършвало икономическа дейност и е регистрирано по ЗДДС.
Процесната
фактура удостоверява заплащане на извършена услуга по договора за малка
обществена поръчка. Според чл. 8 от ЗДДС, услуга е всичко, което има стойност и
е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута,
използвани като платежно средство. Доколкото дружеството е изпълнило строителни
дейности по договор, извършената дейност попада под понятието „услуга“ въведено
от закона. Извършената дейност представлява „облагаема доставка“ по смисъла на
чл. 12, ал. 1 от ЗДДС – „Чл. 12. (1) Облагаема доставка е всяка доставка на
стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно
задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на
страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно
задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго“.
Регистрираното
по ЗДДС лице – дружеството „Е.Г.“ ЕООД е имало задължение да декларира
облагаемите доставки за данъчния период, в който са възникнали. То е било длъжно
да начисли и внесе данъка по съответна бюджетна сметка: „Чл. 82. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 108 от 2006 г.) Данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице -
доставчик по облагаема доставка…“. Регистрирано лице, за което данъкът е станал
изискуем, е било длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който
посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите
за съответния данъчен период. Данъкът е бил дължим от регистрираното лице за
данъчния период, през който е издаден данъчният документ/чл.86, ал. 1-2 от ЗДДС/.
Данъчен
период по смисъла на ЗДДС е периодът от време, след изтичането на който
регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този
данъчен период. Той е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с
календарния месец/чл. 87 от ЗДДС/. Според чл. 125 от ЗДДС, за всеки данъчен
период регистрираното лице е длъжно са подаде справка-декларация, съставена въз
основа на отчетните регистри /дневници за покупки- продажби/, към която следва
да ги приложи. Справките-декларации и регистрите към тях е следвало да се
подадат до 14-о число на месеца, следващ календарния месец, за който се отнасят/чл.
125 от ЗДДС/
Като
регистрирано по ЗДДС лице, дружеството „Е.Г.“ ЕООД е имало право да ползва данъчен
кредит по облагаемите доставки. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчен
кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от
данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по
облагаема доставка.
Според
чл. 88 от ЗДДС, резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на
данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на
данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен
период.Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата
представлява резултат за периода - данък за внасяне.Когато данъчният кредит
превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода - данък
за възстановяване. Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен
период - данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване
от републиканския бюджет/чл. 88, ал. 1 – 4 от ЗДДС/.
Съгласно
чл. 89 от ЗДДС, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне,
регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка
на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в
срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Данъкът се
смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила по тази сметка.
При
анализа на действалото законодателство към 14.1.2008 г., съдът стигна до
следните изводи: Извършената услуга по договора за малка обществена поръчка
представлява данъчно събитие по смисъла на закона. Лицето, извършило дейността
е следвало да води счетоводство като издаде данъчен документ /фактура/ за
извършената дейност, съответно е следвало да осчетоводи както тази доставена услуга,
така и издадените му документи за всички извършени във връзка с договора
облагаеми доставки на материали и разходи по наета техника към дружества
регистрирани по ЗДДС.
По
делото има доказателства, че фактури във връзка с дейността по договора за обществена
поръчка са Б. издавани. За извършената услуга дружеството е издало фактура 39/17.12.2007
г. Има доказателства в обясненията на подсъдимия, показанията на свидетеля А. Д.,
представената фактура 735/6.11.2007 г., издадена от фирма „А.“ АД и
приемо-предавателния протокол, в който е отразено, че в полза на дружеството са
издадени общо 32 данъчни фактури за закупени материали и наета техника, че са
издавани данъчни фактури и във връзка с разходите на дружеството по дейността.
Не
е изпълнено задължението тези документи да се осчетоводят като се впишат в
дневниците за покупките и за продажбите на дружеството за съответните периоди,
съответно в справките-декларации по ЗДДС. От което следва, че е водено невярно
счетоводство. Не се установи подсъдимия
да е имал отношение към счетоводството на дружеството „Е.Г.“ ЕООД. Напротив по
делото се събраха доказателства се, че други лица са изготвяли и осчетоводявали
документите, съответно са подавали справките-декларации по ЗДДС. Не се опровергаха
обясненията на подсъдимия, че не е знаел, че не се води коректно счетоводство
на дружеството, че е предавал документите на лицето установено само с името „Б.“,
което му е предоставило възможността да използва дружеството за участие в
обществената поръчка.
Не
се установи подсъдимият да е бил наясно с обстоятелството, че не се води вярно
счетоводство, че не се осчетоводяват както приходите на дружеството, по които е
длъжно да внесе ДДС в бюджета, така и разходите, по които то може да ползва
данъчен кредит, съответно декларирането на които са в полза на задълженото лице.
Не се установи да е извършил действия по изготвянето и подаването на подадената
справка –декларация за м. декември 2007 г., чрез свидетелката Е.. Напротив от
показанията й може да се заключи, че не е получавала документи и указания от
него. Не се събраха доказателства, той да е бил наясно със съдържанието на тази
справка-декларация и отчетните регистри към нея. С оглед на което не се
установи, той съзнателно, с пряк умисъл, да е затаил истина в подадената
справка декларация по ЗДДС.
Не
се установи подсъдимият да е бил наясно с това, че не е внесен данък добавена
стойност по процесната фактура, още повече, че приложеният приемо-предавателен
протокол от 28.12.2007 г. води до извод, че е представил на управителя на
дружеството, както фактурата, така и пари, за които се твърди, че представляват
дължимото ДДС във връзка с прихода по фактурата, след като се приспадне ДДС-то
по фактурите, по които дружеството има право на данъчен кредит.
Не
се изясниха връзките и отношенията на собственика на дружеството – Д.А., както
и на лицето св. Л.И., който е присъствал както на подписването на пълномощното
на подсъдимия, така и е подписал като свидетел приемо-предавателния протокол с
лицата, които са водили счетоводството на дружеството, чиято самоличност по
делото не бе установена. Съответно не бе установено, каква е ролята им във
връзка с подадената нулева справка-декларация за месец декември 2007 г. и
укриването на данъка по фактура № 39/2007 г. издадена от „Е.Г.“ ЕООД на община
„Попово“.
Не
се установи и кое е лицето, изготвило подадената нулева справка-декларация и
отчетни регистри /дневници за покупки и продажби/ по ЗДДС за месец декември
2007 г. и което го е предало на свидетелката Е., за да го подаде пред данъчните
власти. От нейните показания следва извод, че подсъдимият не е това лице.
С
оглед на изложеното, съдът прие, че не се доказа подсъдимият да е извършил
умишлено престъплението, в което е обвинен и го оправна по повдигнатото му
обвинение. Не се доказа както обективното извършване от негова страна на
деянието, в което е обвинен, доколкото не се установи да има отношение към
подаване на процесната справка-декларация чрез свидетелката Е., така и обстоятелството
да е направено с пряк умисъл.
Деянието
чрез което се извършва престъплението по 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2,
вр. чл. 93, т. 14 от НК е деликт, доколкото като резултат води до нанасяне на
имуществени вреди на държавния бюджет. За да се уважи гражданския иск, който се
основава на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да се установи, че
лицето е извършило виновно и противоправно деяние, с което е нанесло вреди. Доколкото
не се установи подсъдимият да е извършил виновно деянието, което е основанието
на предявения граждански иск, съдът го отхвърли изцяло.
Предвид
оправдателната присъда съдът постанови, че разноските по делото остават за
сметка на държавата.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: