Р Е Ш Е Н И Е
№…….. 2020година гр.в.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди и тринадесета
година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №4960 по описа на ВРС за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Г.И.Д.-ЕГН**********,***-0819-003984 / 15.07.2019г. на Началник
група в на сектор ПП- ОД на МВР- в., с което
на въззивника са наложени административни наказания, както
следва: “Глоба” в размер на 300/ триста/ лв., на основание чл. 177ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 20лв. на основание
чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, приема се, че при издаването му
са допуснати съществени процесуални нарушения, като не е била отразена правилно
фактическата обстановка и АУАН е съставен единствено въз основа на обясненията на актосъставителя
и не е била извършена последваща проверка съгласно
изискванията на чл.52 ал.4 от ЗАНН, визира се ограничено право на защита на
нарушителя, оспорва се размерът на наложените административни наказания и в
заключение се иска отмяна на НП.
В
съдебно заседание въззивникът не се явява се
лично, тъй като не е бил установен на посоченият по делото адрес, не се представлява, не ангажира доказателства
в подкрепа на жалбата си и не изразява становище в хода на делото по същество.
Представител на органа издал НП, при редовност на призоваването, не се
явява.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 23.05.2019г., около 14,00ч., въз.Д.,
управлявайки л.а.”О. Ф.” с рег.№ **, собственост на „Г. Т.” ЕООД, се движил
по бул.”С.” в гр.в. в посока бул.”В.”,
като на кръстовището между двата булеварда автомобилът аварирал.На това
кръстовище, поради ремонт на светофарната уредба, бил позициониран полицейски
екип, в който участвал и св.Х..Полицейските служители забелязали, че
автомобилът е аварирал и мл. автоконтрольор г.г., участващ в екипа, приближил автомобила, за да установи
дали не може да бъде приведен в движение. В хода на извършената проверка и след
допълнителна справка с ОДЧ било прието за установено, че жалбоподателят е
неправоспособен, че автомобилът е с прекратена регистрация, като било прието,
че автомобилът не е представен и на периодичен преглед, поради което на место г.г. съставил АУАН срещу въззивника
за нарушение на чл.150 от ЗДвП, чл.147 ал.1 от ЗДвП и чл.140 ал.1 от ЗДвП.
АУАН бил
надлежно връчен на нарушителя, като след запознаване със съдържанието на АУАН,
въз.Д. го подписал без възражения.
В законоустановения срок не постъпили писмени възражения
срещу АУАН, поради което, на 15.07.2019г., АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка за нарушения на чл.150 от ЗДвП и чл.147
ал.1 от ЗДвП , като за нарушението на чл.140 ал.1 от ЗДвП било образувано ЗМ по
описа на сектор ПП-ОД на МВР-в..
Видно от
материалите по преписката, основно справка за нарушител, се установява, че жалбоподателят е притежавал
СУМПС, валидно за съответната категория, но същото е било със срок на валидност
до 28.07.2013г. и са били подадени документи за подновяването му на 25.10.2019г.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- АУАН,
заповед, справка за нарушител, от показанията на св.Х. и от останалите
приобщени по делото писмени доказателства.
Съдът
напълно кредитира показанията на св.Х., дадени в с.з., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви, като свидетелят изрично сочи, че е приел
неправоспособността на водача въз основа на справката, която му е направил ОДЧ,
като липсват доказателства за противното, като липсват доказателства кога точно
е следвало процесният автомобил да премине технически
преглед.
Съдът
кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.
По приложението на процесуалния
закон:
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно
от приложената от въззиваемата страна заповед, приета
в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.Видно от същата заповед,
АУАН също е съставен от компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.
Срещу АУАН не са били депозирани възражения, но АНО е
следвало да прецени АУАН с оглед неговата законосъобразност на фона на
събраните доказателства, преди да се произнесе по преписката, което очевидно не
е било сторено.В този смисъл съдът споделя становището, че е нарушена
разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, което в последствие е довело и до
неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно
първото прието за установено нарушение в НП съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП,
посочена като нарушена , ППС, които участват в движението, следва да се
управляват от правоспособен водач, а
съгласно разпоредбата на чл.150А ал.1 от ЗДвП, за да управлява МПС
водачът следва да притежава СУМПС, валидно
за категорията, към която спада управляваното МПС.
Безспорно
от събраните по делото писмени доказателства се установи, че въззивникът в предходен момент е бил правоспособен водач на МПС, като към
датата, визирана като дата на извършване на нарушението срокът на валидност на
притежаваното СУМПС е изтекъл през 2013г., което би могло да осъществи състава
на нарушение по чл.150А ал.1 от ЗДвП,
но такова нарушение не е описано нито от фактическа, нито от правна страна, за
такова нарушение не е била ангажирана отговорността на нарушителя и тъй като
нарушителят се защитава срещу фактите, посочени в АУАН и НП, в конкретният
случай съдът не би могъл да подмени волята на АНО, който е приел, че е нарушена
нормата на чл.150 от ЗДвП/ мотиви в тази насока липсват, липсват
и факти, които да доведат до този извод/ и да наложи наказание за друго
нарушение, съвсем различно от приетото за установено и описано от АНО/ фактите
са противоречиви- визира се водене на отчет в ОД на МВР-в., с определено СУМПС
и се приема, че водачът е неправоспособен- неясно защо според фактите/ и в този
смисъл съдът споделя възраженията за ограничено право на защита на нарушителя,
което е основание за отмяна на НП.В АУАН и НП
изрично се визира СУМПС,за което изобщо не се сочи, че е с изтекъл срок
на валидност, поради което не става ясно
защо се приема, че жалбоподателят е неправоспособен.Налагането на
административно наказание за нарушението, което не е било квалифицирано
правилно, обуславя неправилно приложение на материалния закон и е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
По
отношение на второто прието за установено нарушение съдът намира следното:
Отново следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на
нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.Видно от
обстоятелствената част на НП, в същата е посочено единствено, че въззивникът е управлявал автомобил, който не е представен
за ГТП, неясно за коя година и същото нарушение е описано от правна страна.В
конкретния случай, обаче, АНО е приел, че нарушението е извършено на
23.05.2019г., без да има каквито и да било
факти кога за последно процесният автомобил е
бил представен за технически преглед и дали към процесната
дата е имало задължение да бъде представен за такъв преглед, за да се прецени
към датата, приета за дата на извършване на нарушението, нарушени ли са били
разпоредбите на ЗДвП, още повече, че нарушената норма не визира задължение за
конкретен субект и въззивникът не е собственик на процесния автомобил, а санкционната норма е обща и не
визира състав на нарушение.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят, освен, че са
задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението
като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността
нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения
лишават и съда от възможността да прецени
в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно
ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната
норма.Недопустимо е факти, касаещи съставомерни
признаци на нарушението, да се установяват едва в с.з., тъй като същите
императивно следва да фигурират в НП
Предвид
гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати
съществени процесуални нарушения и поради неправилно приложение на материалния
закон, поради което и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП
№19-0819-003984 / 15.07.2019г. на Началник група в на сектор ПП- ОД на МВР-
в., с което на Г.И.Д.-ЕГН**********,***
са наложени административни наказания,
както следва: “Глоба” в размер на 300/ триста/ лв., на основание чл. 177ал.1
т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на
чл.147 ал.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационна проверка пред Административен съд-в. в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати по компетентност на Наказващия орган.
СЪДИЯ при ВРС: