Определение по дело №129/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 307
Дата: 9 април 2019 г.
Съдия: Рени Петрова Ковачка
Дело: 20191700500129
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

         / 09.04.2019год.    град Перник

 

     В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

             Пернишкият окръжен съд- в закрито заседание на 09.04.2019год.  / девети април през две хиляди и деветнадесета година  / в следния състав:

 

                                                                                        Председател: Милена Даскалова   

                                                                                               Членове:  Рени Ковачка                                                                                                                  

                                                                                                        мл.съдия Кристина Костадинова

 

            Като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз. гр.дело № 129 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

            Подадена е въззивна жалба от „ Л. к.м. к.“ ЕООД гр.Р.  против Решение № 178/21.12.2018год. , постановено по гр.дело № 734/2018год. по описа на Районен съд-Радомир, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че дължи на  „ Р.м. и.“ АД гр.Р.  сума в размер на 7 675.20лева, представляваща стойността на продадени , но незаплатени 13 бл. отливки за ходови колела, за което е издадена фактура № **********/17.07.2017год., ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение-11.05.2018год. до окончателното й изплащане и с което жалбоподателят е осъден да заплати на „ Р. м. и.“ АД гр.Р. разноски по делото в размер на 1261.02лева.

            Жалбоподателят твърди, че неправилно и необосновано районния съд е приел за доказано предаването на стоката като в тази връзка е кредитирал показанията на св. Шопова и писмо от 07.07.2017год., без да съобрази показанията на свидетеля Кирилов и липсата на  индивидуализация на процесните колела. Твърди също така ,че първоинстанционния съд е допуснал нарушения на процесуалните правила , тъй като се е позовал на недопустими свидетелски показания .Счита , че доколкото се твърди , че  от склада са изнесени ходови колела на стойност  5000лева и че за тях е издадена заповед за продажба, то е недопустимо предвид забраната в чл. 164, ал.1,т.3 ,предл.3 от ГПК установяването на подобна сделка да се установява със свидетелски показания. Поддържа  ,че районният съд е направил неправилна интерпретация на  представеното по делото писмо от 07.07.2017год., като не се е съобразил с клаузите на сключено между страните споразумение от 02.09.2015год. Според жалбоподателя  извод за предаване на стоката не може да се направи и въз основа на фактура № **********/17.07.2017год.,тъй като същата не е подписана от негов представител, а и не е взето предвид от съда и нейното оспорване. Счита ,че районният съд е допуснал процесуални нарушения като не е дал адекватни указания на страните по делото във връзка с конкретните им твърдения, както и да ангажират доказателства. В тази връзка жалбоподателят моли да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да установи дали процесната фактура № **********/17.07.2017год. е осчетоводена в счетоводството на „ Л. к. м. к.“ ЕООД. Счита ,че районният съд неправилно е приел за доказан предявения иск , позовавайки се по отношение стойността на процесните колела на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, която счита за изготвена въз основа на субективни показания и без да са отмчетени идинтифициращите характеристики на процесните ходови колела. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и необосновано и постановено ново за отхвърляне на предявения против него установителен иск. При отхвърляне на иска претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Към жалбата представя копие на Заповед № 5/16.04.2016год.

                 В законоустановения  срок е подаден писмен отговор от „ Р.м.и.“ АД гр.Р. , с който се оспорва подадената въззивна жалба. Поддържа се ,че събраните по делото гласни доказателства са допустими и правилно преценени от районния съд, тъй като са непротиворечиви и кореспондират с представените по делото писмени доказателства. Твърди се, че процесната продажба произтича от сключено между страните споразумение от 13.02.2015год. ,че продадените вещи са индивидуализирани в писма изх.№ 035/05.07.2017год. и писмо изх.№ 256/07.07.2017год.,че съдебно-техническа и ценова експертиза по делото е изготвена в съответствие изискванията на чл. 326, ал.2 от ТЗ, както и че правилно районния съд е приложил разпоредбата на чл.326, ал.2 от ТЗ относно цената на продадената стока. Счита се за  преклрудирано направеното с жалбата искане за изслушване на съдебно- счетоводна експертиза и като неотносима за спора се сочи представената с жалбата заповед № 5/16.04.2016год.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с присъждане на  направените във въззивното производство разноски.

                С писмения отговор не се представят и не се сочат доказателства.

                Съгласно възприетото в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014год. на ВКС ,ако във въззивната жалба се съдържат оплаквания за допуснати процесуални нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада , въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В тази хипотеза  правото на страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определен релевантен за спора факт, да представи или ангажира доказателства във въззивното производство, не се преклудира, тоест, в този случай няма да важи забраната на чл.266, ал.1 от ГПК.

               В  настоящия случая  въззивният съд намира за неоснователно твърдението на жалбоподателят за допуснати  от първоинстанционният съд процесуални нарушения във връзка с доклада  и разпределяне на доказателствената тежест по предявения установителен иск. докладът е  обективиран в  Определение от 06.08.2018год.  и съдържа реквизити съгласно чл.146 от  ГПК, в частност указания за тежестта на доказване , която е правилно разпределена между страните по делото.   Оспорената от ответника в писмения отговор фактура съставлява частен свидетелстващ документ, за което не се открива производство по чл.193 от ГПК,тъй като защитата срещу нейната материално доказателствена сила не е подчинена на изискванията  за оспорване истинността на документ, защото съда не е обвързан от тази доказателствена сила , а преценява по свое вътрешно убеждение съобразно всички данни по делото. В този смисъл, като не е открил производство по чл.193 от ГПК по отношение на оспорената фактура и респ. не е дал указания за ангажиране на доказателства във връзка с откритото производство по оспорване ,районният съд не  е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което да обоснове назначаването и изслушването на поисканата от ответника съдебно-икономическа експертиза. Допълнителен аргумент за това е и обстоятелството ,че районният съд не е направил извод за съществуването на процесното задължение , позовавайки се на доказателствената сила на оспорената фактура.

                  Заповед № 5/16.04.2016год.е представена едва с въззивната жалба, поради което искането за нейното прилагане се явява преклудирано. Не се твърди и не се установява наличието на предпоставките на чл. 266, ал.2 от ГПК за приобщаването й към доказателствения материал по делото във въззивното производство и искането в този смисъл следва да се остави без уважение.  

                  На страните  следва да бъде указана възможността за доброволно уреждане на спора, като делото се насрочи за разглеждане в съдебно заседание.

                  Водим от горното съдът

 

                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л И :

 

              СЪОБЩАВА на страните доклада по делото.

              Дава възможност на страните да изразят становище по доклада.

              ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените във въззивна жалба вх.№ 199/16.01.2019год.     доказателствени искания.   

              НАСРОЧВА делото за 25.04.2019год.- 09.40 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

 

            

             Председател:                                               Членове: