О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ / 09.04.2019год. град Перник
Пернишкият окръжен съд-
в закрито заседание на 09.04.2019год. / девети април
през две хиляди и деветнадесета година /
в следния
състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове:
Рени Ковачка
мл.съдия Кристина Костадинова
Като разгледа докладваното от съдия
Ковачка възз. гр.дело № 129
по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е въззивна жалба от „ Л. к.м. к.“ ЕООД гр.Р. против Решение № 178/21.12.2018год. ,
постановено по гр.дело № 734/2018год. по описа на Районен съд-Радомир, с което
е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че дължи на „ Р.м. и.“ АД гр.Р. сума в размер на 7 675.20лева, представляваща
стойността на продадени , но незаплатени 13 бл. отливки за ходови колела, за
което е издадена фактура № **********/17.07.2017год., ведно със законната лихва
, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение-11.05.2018год. до окончателното й изплащане и с което жалбоподателят
е осъден да заплати на „ Р. м. и.“ АД гр.Р. разноски по делото в размер на
1261.02лева.
Жалбоподателят твърди, че неправилно и необосновано районния съд е приел
за доказано предаването на стоката като в тази връзка е кредитирал показанията
на св. Шопова и писмо от 07.07.2017год., без да съобрази показанията на
свидетеля Кирилов и липсата на
индивидуализация на процесните колела. Твърди също така ,че
първоинстанционния съд е допуснал нарушения на процесуалните правила , тъй като
се е позовал на недопустими свидетелски показания .Счита , че доколкото се
твърди , че от склада са изнесени ходови
колела на стойност 5000лева и че за тях
е издадена заповед за продажба, то е недопустимо предвид забраната в чл. 164,
ал.1,т.3 ,предл.3 от ГПК установяването на подобна сделка да се установява със
свидетелски показания. Поддържа ,че
районният съд е направил неправилна интерпретация на представеното по делото писмо от 07.07.2017год.,
като не се е съобразил с клаузите на сключено между страните споразумение от
02.09.2015год. Според жалбоподателя извод
за предаване на стоката не може да се направи и въз основа на фактура №
**********/17.07.2017год.,тъй като същата не е подписана от негов представител,
а и не е взето предвид от съда и нейното оспорване. Счита ,че районният съд е
допуснал процесуални нарушения като не е дал адекватни указания на страните по
делото във връзка с конкретните им твърдения, както и да ангажират доказателства.
В тази връзка жалбоподателят моли да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза,
която да установи дали процесната фактура № **********/17.07.2017год. е
осчетоводена в счетоводството на „ Л. к. м. к.“ ЕООД. Счита ,че районният съд
неправилно е приел за доказан предявения иск , позовавайки се по отношение стойността
на процесните колела на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, която
счита за изготвена въз основа на субективни показания и без да са отмчетени идинтифициращите
характеристики на процесните ходови колела. Моли обжалваното решение да бъде
отменено като неправилно и необосновано и постановено ново за отхвърляне на
предявения против него установителен иск. При отхвърляне на иска претендира
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Към жалбата представя копие
на Заповед № 5/16.04.2016год.
В
законоустановения срок е подаден писмен
отговор от „ Р.м.и.“ АД гр.Р. , с който се оспорва подадената въззивна жалба.
Поддържа се ,че събраните по делото гласни доказателства са допустими и
правилно преценени от районния съд, тъй като са непротиворечиви и кореспондират
с представените по делото писмени доказателства. Твърди се, че процесната
продажба произтича от сключено между страните споразумение от 13.02.2015год.
,че продадените вещи са индивидуализирани в писма изх.№ 035/05.07.2017год. и
писмо изх.№ 256/07.07.2017год.,че съдебно-техническа и ценова експертиза по
делото е изготвена в съответствие изискванията на чл. 326, ал.2 от ТЗ, както и
че правилно районния съд е приложил разпоредбата на чл.326, ал.2 от ТЗ относно
цената на продадената стока. Счита се за преклрудирано направеното с жалбата искане за
изслушване на съдебно- счетоводна експертиза и като неотносима за спора се сочи
представената с жалбата заповед № 5/16.04.2016год.Иска се обжалваното решение
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с присъждане на направените във въззивното производство
разноски.
С
писмения отговор не се представят и не се сочат доказателства.
Съгласно
възприетото в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014год. на ВКС ,ако във
въззивната жалба се съдържат оплаквания за допуснати процесуални нарушение на
съдопроизводствените правила във връзка с доклада , въззивният съд дължи даване
на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални
действия по посочване на относими за делото доказателства,които са пропуснали
да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на
доклада и дадените указания. В тази хипотеза
правото на страната, която носи доказателствената тежест за установяване
на определен релевантен за спора факт, да представи или ангажира доказателства
във въззивното производство, не се преклудира, тоест, в този случай няма да
важи забраната на чл.266, ал.1 от ГПК.
В настоящия случая въззивният съд намира за неоснователно твърдението
на жалбоподателят за допуснати от първоинстанционният
съд процесуални нарушения във връзка с доклада и разпределяне на доказателствената тежест по
предявения установителен иск. докладът е обективиран в Определение от 06.08.2018год. и съдържа реквизити съгласно чл.146 от ГПК, в частност указания за тежестта на
доказване , която е правилно разпределена между страните по делото. Оспорената от ответника в писмения отговор
фактура съставлява частен свидетелстващ документ, за което не се открива
производство по чл.193 от ГПК,тъй като защитата срещу нейната материално
доказателствена сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документ, защото
съда не е обвързан от тази доказателствена сила , а преценява по свое вътрешно
убеждение съобразно всички данни по делото. В този смисъл, като не е открил
производство по чл.193 от ГПК по отношение на оспорената фактура и респ. не е
дал указания за ангажиране на доказателства във връзка с откритото производство
по оспорване ,районният съд не е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което да обоснове
назначаването и изслушването на поисканата от ответника съдебно-икономическа
експертиза. Допълнителен аргумент за това е и обстоятелството ,че районният съд
не е направил извод за съществуването на процесното задължение , позовавайки се
на доказателствената сила на оспорената фактура.
Заповед № 5/16.04.2016год.е представена едва с въззивната жалба, поради
което искането за нейното прилагане се явява преклудирано. Не се твърди и не се
установява наличието на предпоставките на чл. 266, ал.2 от ГПК за приобщаването
й към доказателствения материал по делото във въззивното производство и
искането в този смисъл следва да се остави без уважение.
На страните следва да бъде указана възможността за
доброволно уреждане на спора, като делото се насрочи за разглеждане в съдебно
заседание.
Водим
от горното съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА на страните доклада по делото.
Дава
възможност на страните да изразят становище по доклада.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените във въззивна жалба вх.№ 199/16.01.2019год.
доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за 25.04.2019год.- 09.40 часа, за която дата и час да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
Председател:
Членове: