Разпореждане по дело №28/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от И. В. Р., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул.“Д. Г.“ № 27, вх. А срещу Решение № 446/17.02.2015г. постановено по гр.д. № 1185/2013г. по описа на РС – Гоце Делчев.

С горепосоченото решение първостепенният съд на основание чл. 108 ЗС е признал за установено по отношение на жалбоподателя Р. /ответник в първоинстационното производство/, че въззиваемите Г. С. К., с ЕГН [ЕГН], И. Г. К., с ЕГН [ЕГН] и С. Г. К. - К., с ЕГН[ЕИК] /ищци в първоинстационното производство/ са собственици на основание наследство от М. А. Р., починала 24.02.2009г. и В. Г. Р., починал 01.06.1992г. и по заместване на Е. В. К., починала на 23.02.2009г. на по 1/6 ид. ч. за всеки от ищците или общо за тримата 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот: 1/2 /една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор 17395.501.1645 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място],обл.Б., одобрени със заповед № РД-18-71 от 02.10.2009г. на изпълнителния директор на АГКК и стар идентификатор - парцел І /първи/, имот планоснимачен номер 1645 от кв.23, с площ за целия имот от 449 /четиристотин четиридесет и девет/ квадратни метра, с административен адрес на имота [населено място], ул."Д. Г." № 27, общ.Г. Д., обл.Б., при съседи за имота, съгласно скица № 951/29.01.2010г. на СГКК Б.: 17395.501.1642, 17395.501.1648, 17395.501.1647, 17395.501.1643, 17395.501.9029, 17395.501.1644, ведно със самостоятелен обект с идентификатор 17395.501.1645.1 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], обл.Б., с предназначение двуетажна жилищна сграда, еднофамилна, със застроена площ от 61 /шестдесет и един/ квадратни метра и разгърната застроена площ от 122 /сто двадесет и два/ квадратни метра, с административен адрес на имота [населено място], ул."Д.Г." № 27А, общ.Г. Д., обл.Б., разположена в поземлен имот с идентификатор 17395.501.1645, като ответника Р. е бил осъден да предаде владението на 1/2 идеална част от 1/2 идеална част от горепосочените недвижими имоти.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстационното решение. В тази връзка сочи, че районният съд постановил съдебния си акт само и единствено на обстоятелствата посочени в исковата молба, които били абсолютно неверни и неоснователни. Заявява, че се счита за пълноправен собственик на 1/2 ид. част от процесния недвижим имот, ведно с изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда, като ползвал и владял имотите като свои собствени и никой не му бил оспорил владението, което упражнявал. Твърди, че ангажираните от ищците писмени и гласни доказателства не доказвали предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. В тази връзка коментира показанията на разпитаните пред районната инстанция свидетели, като от тях се установявало обстоятелството, че бил владял имота необозпокоявано от никого, а сестра му Е. К. и съпругът й идвали само за гости. На следващо място навежда, че не бил държател на идеалните части на останалите наследници, упражнявал владение върху идеалните части, поради което му бил издаден и нотариален акт за давностно владение. Сочи, че извършвал ремонти и подобрения в процесния недвижим имот още преди смъртта на майка си – М. Р., което само по себе си било факт, с който демонстрирал собственическо намерение по отношение на имота към останалите наследници. Поддържа, че от приложения протокол за разпит на свидетели от 28.06.2010г., находящо се приложеното копие от н.д. № 440/29.06.2010г. на нотариус В. Б., се установявало предварителна уговорка между него и майка му М. Р., според която къщата и парцелът да останат за него. Твърди, че от момента на смъртта на баща му – В. Р. до настоящия момент ползвал и владял имота като свой собствен, което обстоятелство го правело собственик по давностно владение, като в тази насока била и волята на майка му – М. Р..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите Г. С. К., с ЕГН[ЕИК], И. Г. К., с ЕГН [ЕГН] и С. Г. К., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния им представител адв. А. К. – М. са депозирали отговор на въззивната жалба. Смятат същата за неоснователна.

Благоевградски oкръжен съд, трети въззивен граждански състав, въз основа на доказателствата по делото, като взе предвид и становищата на страните, и в рамките на правомощията си по чл. 269 ГПК установи следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице – ответник в първоинстационното разглеждане на спора, постъпила е в двуседмичния срок по чл. 259, ал.1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Аргументите за този извод са следните:

Първоинстационното решение е валидно и допустимо.

Пред първоинстационния съд Г. С. К., И. Г. К. и С. Г. К. са предявили против И. В. Р. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено спрямо ответника, че са собственици на основание наследство от М. А. Р., починала 24.02.2009г. и В. Г. Р., починал на 01.06.1992г. и по заместване на Е. В. К., починала 23.02.2009г. на 1/6 ид. част за всеки един, или общо за тримата ищци на 1/2 ид. част от 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор 17395.501.1645 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място],обл.Б., одобрени със заповед № РД-18-71 от 02.10.2009г. на изпълнителния директор на АГКК и стар идентификатор - парцел І /първи/, имот планоснимачен номер 1645 от кв.23, с площ за целия имот от 449 /четиристотин четиридесет и девет/ квадратни метра, с административен адрес на имота [населено място], ул."Д. Г." № 27, общ.Г. Д., обл.Б., при съседи за имота, съгласно скица № 951/29.01.2010г. на СГКК Б.: 17395.501.1642, 17395.501.1648, 17395.501.1647, 17395.501.1643, 17395.501.9029, 17395.501.1644, ведно със самостоятелен обект с идентификатор 17395.501.1645.1 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], обл.Б., с предназначение двуетажна жилищна сграда, еднофамилна, със застроена площ от 61 /шестдесет и един/ квадратни метра и разгърната застроена площ от 122 /сто двадесет и два/ квадратни метра, с административен адрес на имота [населено място], ул."Д. Г." № 27А, общ.Г. Д., обл.Б., разположена в поземлен имот с идентификатор 17395.501.1645 и за осъждане ответника да им предаде владението върху 1/2 ид. част от процесната 1/2 ид. част от поземлените имоти. В исковата молба се твърди, че страните по делото били наследници на М. А. Р., починала на 24.02.2009г. и на В. Г. Р., починал 01.06.1992г., като ответникът И. Р. бил техен пряк наследник и син, а ищците по заместване на покойната им дъщеря Е. В. К., починала на 23.02.2009г., която бил съпруга на първия ищец – Г. С. К., и майка на другите двама ищци – И. Г. К. и С. Г. К.. Сочи се, че по време на брака на В. Р. и М. Р. придобили собствеността върху процесната 1/2 ид. част от недвижим имот идентификатор 17395.501.1645, ведно с изградената в него от В. Р. и М. Р. двуетажна масивна жилищна сграда, самостоятелен обект с идентификатор 17395.501.1645.1. Навеждат, че след смъртта на наследодателите, 1/2 ид. част от процесния недвижим имот, ведно с изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда станали наследствени, като ответникът бил пряк наследник, а ищците наследници по заместване на покойната им майка и съпруга Е. В. К., при следните квоти: 1/2 ид. част за ищците по делото по заместване на покойната им майка и съпруга Е. В. К. и 1/2 ид. част за ответника като пряк наследник и син на наследодателите. Твърдят, че в качеството си на съсобственици осъществявали владение върху процесната 1/2 ид. част от недвижим имот идентификатор 17395.501.1645, ведно с изградената в него от В. Р. и М. Р. двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 17395.501.1645.1. Сочат, че ответникът се снабдил с констативен нотариален акт като на основание чл. 79 ЗС бил признат за единствен собственик на основание давностно владение на 1/2 ид. част от недвижим имот идентификатор 17395.501.1645, ведно с изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда, самостоятелен обект с идентификатор 17395.501.1645.1.

В срока по чл. 131 ГПК, действайки като ответник в производството пред първия съд, настоящият жалбоподател И. Р. подал отговор на исковата молба, с която релевирал възражение, че е пълноправен собственик на процесната 1/2 ид. част от недвижим имот идентификатор 17395.501.1645, ведно с изградената в него от двуетажна масивна жилищна сграда, като я придобил същата по давност.

За да се прецени дали предявеният иск е основателен следва да се анализират събраните в хода на делото доказателства.

Не се спори между страните, а и от представените по делото удостоверения за наследници, че страните по делото са наследници на В. Г. Р., починал на 11.06.1992г. и съпругата му М. А. Р., починала на 24.02.2009г., като ответникът И. Р. е техен син, а ищците Г. К., И. К. и С. К. са наследници на дъщеря им Е. К., починала на 23.02.2009г. В тази връзка следва да се отбележи, че след смъртта на В. Р. на 11.06.1992г. 1/2 ид. част от недвижим имот идентификатор 17395.501.1645, ведно с изградената в него от двуетажна масивна жилищна сграда била наследена от съпругата му М. Р. и децата му - ответника И. Р. и дъщеря му Е. К. при квоти 4/6 ид. части за преживялата съпруга и по 1/3 ид. част за децата му. Е. К. е починала на 23.02.2009г., като нейни наследници при равни дялове са ищците по делото. На 24.02.2009г. починала майката на Е. К. – М. Р., като същата била наследена от ответника по делото И. Р. и ищците по делото при равни дялове. Следователно след смъртта на М. Р. /на 24.02.2009г./– наследодател на ответника И. Р. и на ищците Г. К., И. К. и С. К. /К./, между и ищците и ответника Р. е възникнала съсобственост по отношение на спорната 1/2 идеална част от недвижим имот идентификатор 17395.501.1645, ведно с изградената в него от двуетажна масивна жилищна сграда, при следните квоти: по 1/6 ид. част за всеки от ищците, или общо 1/2 ид. част за общо за тримата ищци и 1/2 ид. част за ответника.

Както бе посочено по – горе, ответникът И. Р., в срока по чл. 131 ГПК направил възражение, че е придобил собствеността върху процесната 1/2 ид. част от недвижимия имот, ведно с изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда на основание давност, като ползвал и владял имотите като свои собствени и никой не му бил оспорил владението, което упражнявал. Във въззивната жалба ответникът Р. поддържа направеното възражение, като в тази връзка сочи, че не бил държател на идеалните части на останалите наследници, а упражнявал владение върху идеалните части, поради което му бил издаден и нотариален акт за давностно владение. Районната инстанция правилно е отхвърлила възражението за придобиване по давност от страна на въззивника на процесната 1/2 ид. част от недвижимия имот, ведно с изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда, като въззивният съд намира за необходимо да отбележи и следното:

Уважаването на коментираното възражение предполага кумулативното наличие на няколко условия, а именно: 1/ упражняване на фактическа власт върху процесния имот от страна на ответника с намерение за своене; 2/ осъществяваното владение да бъде явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и 3/ същото да е продължило за срок от 10 години./ В настоящия случай нито едно от тези условия не е налице.

В подкрепа на релевираното възражение за придобивна давност ответникът И. Р. е ангажирал гласни доказателствени средства в лицето на свидетелите В. Аврианова и Н. Б.. Разпитана в хода на съдебното дирене, развило се пред първостепенният съд, свидетелката Аврианова е заявила, че познавала майката на ответника Р. М., като често ходила у тях на гости, че грижи за майка си полагал ответника, както и че сестрата на ответника Е. К., преди да почине също живяла в къщата, като за нея полагали грижи брат й майка й, като приживе тя също често е посещавала процесния недвижим мост. От показанията на свидетелката Аврианова се установява, че ответникът Р. и поддържа къщата, като и към настоящия момент живее в същата. Свидетелят Б. заявява, че в процесната къща е живял ответника Р. заедно с майка М., като не знае ответникът да има сестра, както и че след смъртта на М. Р. ответникът е поддържал имота и живее в него.

От съдържанието на коментираните показания не може да се заключи, че ответникът е доказал наличието на визираните по - горе предпоставки, детерминиращи уважаване на възражението за придобивна давност.

В тази насока следва да се има предвид, че в съдебната практика /съобр. мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/, е утвърдено разбирането, че след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и това е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, трябва чрез едностранни действия да превърне държането им във владение.

В конкретния казус съсобствеността досежно процесните имоти между страните по делото произтича от наследяване. При това положение не може да се приеме, че ответникът И. Р. е започнал да упражнява фактическа власт относно спорната 1/2 ид. част от недвижим имот идентификатор 17395.501.1645, ведно с изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда, самостоятелен обект с идентификатор 17395.501.1645.1 на основание, изключващо владението на другите съсобственици – ищците Г. К., И. К. и С. К.. Ето защо и предвид съществуващия спор за собственост, ответникът Р. трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерение да владее техните идеални части за себе си в период от 10 години. Доказване от такъв порядък в разглеждания случай липсва, доколкото от вече обсъдените показания на свидетелите А. и Б. се констатира единствено, че ответникът Р. поддържа процесната двуетажна жилищна сграда, като и към настоящия момент живее в същата. В тази връзка следва да се посочи, че снабдяването на ответника с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка от 29.06.2010, № 82, т. III, по н.д. № 440/29.06.2010г. на нотариус В. Б., с който ответникът е признат за единствен собственик на процесната 1/2 ид. част от недвижимия имот, ведно с изградената в него двуетажна масивна жилищна сграда действително обективира такова негово намерение, но няма доказателства обаче това негово намерение да е доведено до знанието на останалите сънаследници – ищците Г. К., И. К. и С. К.. Следователно и горепосоченият нотариалния акт, издаден на основание давностно владение в полза на един от сънаследниците за цялата сънаследствена 1/2 ид.част – ответника Р., не е действие на довеждане до знанието на останалите сънаследници на имота на намерението на владелеца - сънаследник да свои целия имот /вж. в този смисъл Решение № 705 от 29.10.2010г., по гр.д. № 1744 за 2009г., на I г.о. ВКС/. Неоснователни са и доводите на въззивника, направени за първи път в хода на производството с въззивната жалба, че извършвал ремонти и подобрения в процесния недвижим имот още преди смъртта на майка си – М. Р., което само по себе си било факт, с който демонстрирал собственическо намерение по отношение на имота към останалите наследници, както и че имало предварителна уговорка между него и майка му М. Р., според която къщата и парцелът да останат за него. На първо място, извършването на ремонти и подобрения в процесния недвижим имот приживе на наследодателката М. Р. не са действия, с които да обективирал спрямо останалите съсобственици намерение да владее техните идеални части, тъй като наследството още не е открито. На второ място, твърдяната от въззивника предварителна уговорка между него и наследодателката М. Р., която му обещала къщата и парцелът да останат за него е ирелевантно за осъществяване на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79 ЗС, поради и което и този довод на жалбоподателя е неоснователен.

С оглед изложеното ответникът не е станал владелец на чуждите идеални части. Това от своя страна прави възражението за тяхното придобиване по давност неоснователно, поради което първоинстанционното решение подлежи на потвърждаване.

По разноските.

Предвид неоснователността на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемите Г. С. К., И. Г. К. и С. Г. К. имат право на разноски за въззивната инстанция в размер на 2000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнагражение за въззивната инстанция, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

С оглед данъчната оценка на недвижимия имот в размер на 5774, 60 лв. /л. 33 от първоинстационното досие/ и разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК настоящето решение подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Благоевградски окръжен съд, трети въззивен състав:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 446 от 17.02.2015г. постановено по гр.д. № 1185/2013г по описа на Районен съд Гоце Делчев.

ОСЪЖДА И. В. Р., с ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], ул.“Д. Г.“ № 27, вх. А да заплати на Г. С. К., с ЕГН[ЕИК], И. Г. К., с ЕГН [ЕГН] и С. Г. К., с ЕГН [ЕГН] сума в размер на 2000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: