Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и осми
септември, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Йоана
Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 9 570 по описа за 2017
г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА Н.Д.Н.
да заплати следните суми на „У.“ АД:
а) 3 600,00 лева на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите, получени
без основание по разходен касов ордер 148/30.09.2010 г., плюс законната лихва
от 21.04.2017 г. до окончателното изплащане;
б) 25 000,00 лева на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, получени без основание по разходен касов
ордер 494, осчетоводен на 30.04.2014 г., плюс законната лихва от 21.04.2017 г.
до изплащане на задължението;
в) 1 241,15 лева
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска
на „У.Х.“ АД срещу Н.Д.Н. за 45 000,00 лева, преведени с платежно
нареждане от 26.08.2011 г. по банковата сметка в „Б.ДСК“ ЕАД.
[3] ОСЪЖДА „У.Х.“ АД да заплати следните суми:
а) на Н.Н. – 155,61 лева разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК;
б) на СГС – 200,00 лева възнаграждение за вещо лице
на основание чл. 77 от ГПК.
[4] Решението може да
бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на
решението.
[5] Ако ищецът обжалва
решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 900,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако
ответникът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 572,00 лева държавна такса по сметка
на САС. Ако някоя от страните обжалва частично решението, с въззивната си
жалба, тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка
на САС на държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът
ще върне въззивната жалба.
[6] ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице Р.С. разходен касов ордер за 200,00
лева възнаграждение.
[7] Съдът не обяви решението на указаната дата, защото
страните го уведомиха, че няма да могат да присъстват лично, което обезсмисли
обявяването на решението в тяхно присъствие, което щеше да бъде предшествано от
последен опит на съда да ги прикани към спогодба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е търговско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[8] В исковата молба от 21.04.2017 г. „У.Х.“ АД
(УСТРА) заявява, че ответникът Н.Н. е получил от УСТРА:
а. 3 600,00 лева с разходен касов ордер (РКО)
от 30.09.2010 г.;
б. 45 000,00 лева с банков превод от
26.08.2011 г.;
в. 25 000,00 лева с РКО от 30.04.2014 г. По
това време Н.Н. е бил изпълнителен директор и член на съвета на директорите на
УСТРА.
[9] УСТРА твърди, че Н.Н. е получил тези суми без
основание. На 21.02.2017 г. УСТРА е поканил Н.Н. да му върне тези суми, но Н.Н.
не го е направил. Затова УСТРА моли съда да осъди Н.Н. да му заплати посочените
суми. Той търси и законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателното плащане (исковата молба, л. 2-4; уточнителната молба, л. 23-24;
допълнителната искова молба, л. 72-75 от делото на КрОС).
2. На ответника
[10] Ответникът Н.Н. е оспорил предявения иск. Той е
заявил, че:
1. не е получавал сумите по
двата РКО;
2. не е подписал двата РКО, за
които ищецът твърди, че чрез тях Н.Н. е получил сумите;
3. не е нареждал сумата от
45 000,00 лева и тя не е постъпвала по негова сметка;
4. исковете на УСТРА за
3 600,00 лева и 45 000,00 лева са погасени по давност. Н.Н. е заявил,
че от октомври 2010 г. не е работил като изпълнителен директор и член на съвета
на директорите на УСТРА, защото здравословното му състояние не го е
позволявало. Затова той моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л.
44-46; допълнителния писмен отговор, л. 90-95 от делото на КрОС).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[11] Не се спори, че Н.Н. е бил член на съвета на директорите
на УСТРА от създаване на дружеството. На 30.09.2010 г. той е получил от УСТРА
3 600,00 лева. На 26.08.2011 г. УСТРА е превел 45 000,00 лева, но не
по сметка на Н.Н., въпреки че е осчетоводил превода с получател Н.Н.. Няколко
години по-късно, на 30.04.2014 г. Н.Н. е получил от УСТРА още 25 000,00
лева.
[12] Липсват доказателства Н.Н. да е получил по някакво
правоотношение (основание) 3 600,00 лева на 30.09.2010 г. и 25 000,00
лева на 30.04.2014 г. Затова съдът приема, че Н.Н. ги е получил без основание.
[13] На 21.02.2017 г.
УСТРА е поканил Н.Н. да представи отчет защо е получил сумите или да му ги
заплати (поканата, л. 6-7 от делото на КрОС). Н.Н. не е направил това.
[14] УСТРА е заплатил: 2 944,00 лева държавна такса (л. 5 от
делото на КрОС); 250,00 лева за вещи лица (л. 16 от делото на СГС). Той е бил
представляван от адвокат, но липсват доказателства да е уговаряно и заплащано
адвокатско възнаграждение. Затова съдът приема, че УСТРА не е заплащал
адвокатско възнаграждение. Н.Н. е заплатил: 250,00 лева за вещи лица (л. 9 от
делото на СГС); 4,50 лева за преписи (л. 8 от делото на СГС). Той е бил
представляван от адвокат, но липсват доказателства да е уговаряно и заплащано
адвокатско възнаграждение. Затова съдът приема, че Н.Н. не е заплащал
адвокатско възнаграждение.
2.
Спорни обстоятелства
[15] Основното спорно
обстоятелство е било дали Н.Н. е получил търсените суми. Съдът приема, че Н.Н.
е получил 3 600,00 лева на 30.09.2010 г. и 25 000,00 лева на
30.04.2014 г., но не е получил 45 000,00 лева на 26.08.2011 г.
[16] Съдът приема това
поради следното: Н.Н. е подписал РКО за 3 600,00 лева и 25 000,00
лева (заключението на вещото лице Х., л. 170-174 от делото на СГС). В тях е
вписано, че УСТРА предоставя тези суми на Н.Н., срещу което последният се е
разписал. Дори в РКО-та да липсват реквизити, изисквани към тях като счетоводни
документи, те са напълно редовни разписки за получените суми – частни
документи, изходящи от Н.Н. и удостоверяващи факти, неизгодни за него. Ето защо
доказателствената им стойност е достатъчна, за да убеди съда, че Н.Н. е получил
от УСТРА тези суми.
[17] Нещо повече, съдът
установява, че УСТРА е осчетоводил суми на посочените дати, а счетоводството на
УСТРА е водено редовно (заключението на вещото лице С., л. 104-108 от делото на
СГС). Така към доказателствената стойност на процесните РКО-та се наслагва и
доказателствената стойност на осчетоводяването им. Тази съвкупна доказателства
стойност убеждава напълно съда, че Н.Н. е получил от УСТРА 3 600,00 лева
на 30.09.2010 г. и 25 000,00 лева на 30.04.2014 г.
[18] Съдът установява, че
на 26.08.2011 г. УСТРА е превел по определена сметка в „Б.ДСК“ ЕАД
45 000,00 лева (преводното нареждане, л. 13 от делото на КрОС;
заключението на вещото лице С.). Тази сметка обаче, не е била на Н.Н. (удостоверението
от „Б.ДСК“ ЕАД, л. 74 – в него сметката, по която УСТРА е превел 45 000,00
лева, не е вписана). Действително, УСТРА е осчетоводил сумата от 45 000,00
лева, като преведена на Н.Н., но това не е достатъчно да убеди съда, че Н.Н. е
получил сумата, след като сметката, по която тя е била преведена, не е била
негова. Ето защо съдът приема, че Н.Н. не е получил 45 000,00 лева на
26.08.2011 г.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[19] УСТРА е предявил три
иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
връщане на дадено без основание.
1.
По исковете
по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
[20] Съгласно чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
Следователно предпоставките за уважаването на исковете са:
1. Н.Н. да е получил от
УСТРА 3 600,00, 45 000,00 и 25 000,00 лева;
2. той да е получил
сумите без основание (без наличие на правоотношение, по което те да му се
дължат);
3. Н.Н. да не е върнал на
УСТРА тези пари.
[21] Съдът установи, че Н.Н.
е получил без основание от УСТРА 3 600,00 лева и 25 000,00 лева,
които не е върнал на УСТРА. Затова исковете за тези суми са основателни и съдът
ги уважава. Съдът не установи Н.Н. да е получил от УСТРА 45 000,00 лева.
Ето защо искът за тази сума е неоснователен и съдът го отхвърля.
[22] Н.Н. е възразил, че искът за 3 600,00 лева е погасен по
давност. Давностният срок е пет годишен (чл. 110 от ЗЗД). Съгласно чл. 115, б.
„г“ от ЗЗД обаче, давност не тече „за вземанията на лица, чието имущество по
закон или по разпореждане на съда е под управление, срещу управителя, докато
трае управлението“. Акционерното дружество се управлява от съвет на директорите
(чл. 244, ал. 1 от ТЗ). Съдът установи, че до 2014 г. Н.Н. е бил член на съвета
на директорите на УСТРА. Следователно той е бил част от управлението и спрямо
вземания на УСТРА към него давност не е текла до 2014 г. УСТРА е подал исковата
молба по настоящото дело през 2017 г. – много преди изтичането на давностния
срок. Ето защо съдът приема, че възражението на Н.Н. е неоснователно.
2. По разноските
[23] Ищецът търси разноски. Той е направил такива
за 3 194,00 лева.
[24] Съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за
28 600,00 лева при предявен размер от 73 600,00 лева. Затова съдът осъжда Н.Н.
да заплати на УСТРА 1 241,15 лева разноски по делото.
[25] Ответникът също
търси разноски. Той е направил такива за 254,50 лева.
[26] Съгласно чл. 78, ал.
3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът отхвърля исковете за 45 000,00 лева при предявен размер от
73 600,00 лева. Затова съдът осъжда УСТРА да заплати на Н.Н. 155,61 лева
разноски по делото. На основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда УСТРА да заплати по
сметка на СГС 200,00 лева възнаграждение за вещо лице.
Съдия: