Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. София, 18.05.2021г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                                      

                                                       

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА

                           СИМОНА УГЛЯРОВА

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 8240 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 31.01.2019г., постановено по гр.д. № 81520/2108г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, е уважен предявеният от В.П.К. *** с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на инцидент, реализирал се на 18.05.2018г. в гр. София, на ул. “Алабин” срещу сградата на Областна управа – София, при който слизайки от трамвай № 5 на спирка “Площад Македония”, ходилото на левия й крак попаднало в необезопасена дупка на платното за движение, загубила равновесие и паднала, в резултат на което получила телесно увреждане – фрактура на основата на пета метатарзална кост на ляво стъпало. Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над сумата от 6 000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева.

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е подадена въззивна жалба от ищцата В.П.К. – П., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че по делото е установен по несъмнен начин механизма на увреждане, противоправното бездействие на служители на ответника, настъпилите вреди и причинно-следствената връзка между вредите и деянието. Видовете травматични увреждания, периодът на възстановяване, интензитета на болките и страданията били доказани с приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели се установявали конкретните болки и страдания, които е претърпяла ищцата, както и техния интензитет и отражението им върху бита на пострадалата. Жалбоподателката счита, че при определяне на размера на дължимото обезщетение, първоинстанционният съд е нарушил принципа на справедливост, установен в нормата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като така присъденото обезщетение не съответства на действително претърпените неимуществени вреди. Конкретно не било взето предвид, че на 02.07.2018г. /датата на сваляне на гипсовата имобилизация/ се установило ненапълно зарастнало счупване в основата на 5-та предходилна кост на ляво ходило и се установило наличието на остеопороза на костите на ходилото. Вещото лице дало категорично заключение, че остеопорозата била получена вследствие обездвижването след гипсовата имобилизация, т.е. същата е в резултат на травмата, причинена на ищцата от процесния инцидент. Освен това експертът заявил, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, срокът за възстановяване от подобен вид увреждания е около 2-3 месеца, а при ищцата възстановяване е било по-бавно, т.е. същото е продължило по-дълго от три месеца, което не било отчетено от първоинстанционния съд, като през периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания, които през първите 2 месеца са били с по-голям интензитет. В жалбата се поддържа, че в случая по-дългия период на възстановяване, забавеното зарастване на счупването, настълите усложнения – наличието на остеопороза, появата дълго време след инцидента на спорадичин болки в мястото на счупването, каквито били съобщени от ищцата при прегледа  на 18.10.2019г., болките и страданията, трудностите, неудобствата, лишенията и др., част от които ищцата продължава да търпи и към момента, дават основание обезщетението за неимуществени вреди да бъде определено в по-висок размер. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълния претендиран размер от 15 000 лева.

Насрещната страна Столична община оспорва въвзивната жалба като неоснователна. Изложени са съображения, че по делото не били установени психически травми в резултат на инцидента, а лечението преминало без медицински усложнения. С оглед изложеното и предвид икономическата обстановка в страната към момента на инцидента се прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Решението, в частта, в която е уважен предявеният иск до размер на сумата от 6 000 лева, е влязло в сила като необжалвано.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за репариране на претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с претенция за обезвреда на  неимуществени вреди от причинени травматични увреждания. В исковата молба се твърди, че при стъпване на пътното платно ходилото на левия крак на пострадалата пропаднало в дупка на асфалта, която не била обезопасена. Падането причинило травматични увреждания – счупване на основата на пета мататарзална /ходилна/ кост на ляво стъпало, чието лечение продължило няколко месеца. Ищцата твърди да е претърпяла и негативни емоционални преживявания, изпитвала големи неудобства и трудности в ежедневието, променен бил нормалният й ритъм на живот. За обезвредата на така причинените вреди се претендира обезщетение в размер на 15 000 лева.

За да постанови решението първоинстанционният съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на съдебно предявеното вземане, а именно – вреди, причинени на ищеца от лице, на което отговорният ответник е възложил работа, като вредите са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника. Изложени са съображения за наличието на причинно-следствена връзка между деянието /конкретно изразяващо се в противоправно бездействие/ и претърпените вреди. Обсъдени са събраните по делото гласни доказателствени средства и заключението на съдебно-медицинската експертиза, като при съвкупната преценка на същите е направен извод, че справедливият размер на дължимото обезщетение за причените неимуществени вреди възлиза на сумата от 6 000 лева. При определяне на конкретния размер на обезщетението съдът е съобразил видът и обема на причинените травматични увреждания, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общото икономическо състояние към датата на инцидента.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на Столична община, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по поддържане на пътното платно на ул. “Алабин” в гр. София. В конкретния случай това задължение е нормативно установено – според чл. 31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя го поддържат в изправно състояние, като сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, „препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

В конкретния случай със сила на пресъдено нещо /с оглед обстоятелството, че първоинстанционното решение, в частта, в която е уважен предявеният иск е влязло в сила/ са установени наличието на предпоставките на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи обезпечително-гаранционната отговорност на ответника, а именно: противоправно бездействие на лица, на които ответникът е възложил работа, представляващо неизпълнение на нормативно изискване за ремонт и поддържане на общинските пътища на територията на гр. София, включително и чрез обезопасяването на неравната асфалтова повърхност /чрез поставяне на обозначителна табела или ограждането й/; причиняване на телесни увреждания на ищцата, изразяващи се в счупване на основата на пета мататарзална /ходилна/ кост на ляво стъпало; вредоносен резултат – неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и негативни емоционални преживявания; причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат до размер на уважената част от иска.

Спорните по делото обстоятелства на етапа на въззивното производство са относно размера на претърпените неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между инцидента и част от претендираните увреждания.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обосновано и пълно, се установява, че при инцидента на 18.05.2018г. ищцата е получила счупване в основата на 5-та предноходилна кост на ляво стъпало, като медикобиологичният характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. Назначено било консервативно лечение с гипсова имобилизация на лява глезенна става и ходило за 45 дни. Уврежданията били причинени от стъпване “накриво” и усукване на ляво ходило и глезенна става, като е установена по категоричен начин причинно-следствената връзка между получените увреждания и настъпилия инцидент. Посочено е, че при нормално протичане на лечебния поцес, без усложнения, срока за възстановяване от подобен вид увреждания е около 2-3 месеца, но при ищцата е имало забавено зарастване на счупването, без да е имало обективна причина за това. През периода на лечение пострадалата е търпяла болки и страдания, като първите 2 месеца те били с по-голям интензитет. При извършения на 18.10.2019г. преглед от вещото лице доктор К.А., ищцата е съобщила за болки в областта на счупването при физическо натоварване и смяна на времето, като експертът е посочил, че е възможно да има поява на спорадични болки в мястото на счупване. При изслушване на вещото лице в проведеното на 13.11.2019г. публично съдебно заседание, той е уточнил, че при сваляне на гипса на 02.07.2018г. била направена рентгенова снимка, от която се установявало, че счупването не е било напълно зарастнало. Установявала се и остеопороза на костите на ходилото. Експертът е разяснил, че остеопорозата се получава в резултат на обездвижване след гипсовата имобилизация. Направено е заключение, че обективно не се установява дефицит във функцията на лява глезенна става и ходило.

Във въззивното производство е прието разчитане от извършено рентгеново изследване на ляво стъпало на ищцата, извършено на 15.02.2021г., в което е посочено, че фрактурата на базата на 5 метатарзална кост на лявото стъпало е напълно консолидирана, както и че има данни за остеопороза на таразалните кости, както и в основите на 2, 3, 4 и 5 метатарзални кости.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля В.П. – съпруг на ищцата, чиито показания съдът кредитира като логични, непротиворечиви с останалите доказателства по делото и отразяващи непосредствени възприятия относно релевантни за спора обстоятелства по възстановителния процес на ищцата. Свидетелят излага, че неговата съпруга не можела да стъпва на левия крак дълго време, около 45 дни била с гипс, който обхващал лявата подбедрица до под коляното. След свалянето на гипса се установило, че зарастването не било пълно, поради което била поставена лонгета на крака за около месец. През целия възстановителен период ищцата изпитвала затруднения, придвижвала се с патерици, не можела да върши нито домакинската, нито служебната си работа. Имала нужда от помощ за обличане, за къпане, за излизане от дома, тъй като живеели на четвърти етаж в сграда без асансьор. Дълго време след сваляне на лонгетата пострадалата не можела да стъпва на цяло ходило и вървяла накуцвайки. Периодът, в който не можела да стъпва на цяло стъпало, продължил около 5-6 месеца. Продължавала да чувства болки дори и в момента, когато стои по-дълго време права, както и при промяна на времето. В началото на възстановителния период ищцата имала проблеми и със съня, тъй като поради травмата не можела да лежи настрани, а само по гръб. Кракът трябвало да се качва на възглавница, което било неудобно и създавало притеснения на пострадалата. Свидетелят сочи още, че преди инцидента неговата съпруга обичала да спортува, ходела на каланетика, но след това престанала да посещава тези тренировки. За дълъг период не могла да ходи на разходки в планината, където обичала да ходи на излети. Освен това след инцидента, а и дълго време след махане на лонгетата, тя не можела да шофира. Дори и в момента трудно се качвала по стълби, за да избърше прозорец, да свали перде и др. домакински дейности.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. В ППВС № 4/68 г. е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от увреждащото действие. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Такива факти, наред с изброените в Постановлението, са и продължителността на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и социално положение, икономическата конюнктура и др. Икономическото положение съставлява необходим ориентир за определяне на обезщетение, което да има на практика реална стойност. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него.

В резултат на увреждането ищцата е търпяла физически болки и страдания, свързани с претърпяната фрактура – счупване в основата на 5-та предноходилна кост на ляво стъпало, като медикобиологичният характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни. В конкретния случай възстановителният период от травмата е продължил по-дълго от обичайното – по-дълго от 2-3 месеца, като според събраните гласни доказателствени средства този процес е продължил около 5 месеца. Следва да се има предвид и обстоятелството, че през първите два месеци болките били с по-голям интензитет. С оглед вида на лечението – гипсова имобилизация на лява глезенна става и ходило за 45 дни, и последвалото поставяне на лонгета за около месец, се налага извод, че същото е довело и до неудобства от битов характер – ищцата не е могла да се облича, къпе и да излиза навън без чужда помощ. Неудобството е продължило и след сваляне на лонгетата, тъй като дълго време ищцата не е могла да стъпва на цяло стъпало. Освен това, установиха се и нарушения на съня, тъй като гипсираният крак е създавал неудобства. За дълъг период от време след инцидента се променил и обичайния работен ритъм на ищцата, тя не можела да спортува и да ходи в планината, не можела да шофира автомобил. Безспорно ищцата е приживяла и обичайните за този вид инциденти негативни емоции, стрес, уплаха. Освен това, съобразно изводите на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, в случая се установяват и допълнителни увреждания в резултат на инцидента, а именно – остеопороза на костите на лявото ходило. Разяснено е, че такъв вид увреждане не е било констатирано при първата рентгенова снимка на ходилото, направена в деня на инцидента – 18.05.2018г. Такава е била установена при рентгетографията от 02.07.2018г. Същото състояние е установено и при извършен рентгенов преглед на 15.02.2021г. Вещото лице е направило извод, че установената остеопороза е в причинна връзка с гипсовата имобилизация. Така изложеното не е оспорено от ответника, нито се опровергава от другите доказателства по делото, поради което съдът приема, че от инцидента са настъпили усложнения, изразяващи се в установената остеопороза.

Същевременно следва да се има предвид и обстоятелството, че настъпилото увреждане е от характер, който не е довел до трайно разстройство на здравето, ищцата в рамките на около 5-6 месеца се е възстановила от увреждането изцяло, не е бил установен дефицит във функцията на лявата глезенна става и ходило. Освен това при липса на данни за медицинска прогноза относно настъпилото усложнение, не може да се направи извод за неговата обратимост и лечение. Не са налице данни и за бъдещи негативни последици във физическо и емоционално отношение, както и в социален план.

При съобразяване на изложеното относно характера и тежестта на увреждането на здравето на ищцата, претърпените от нея болки от физическо естество след увреждането, периода и естеството на лечението, настъпилите усложнения от травмата, продължителността на търпените болки, причинените неудобства в битов и личен план, негативните емоционални изживявания като обичайни неимуществени вреди от такъв вид увреждане, както и съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите, настоящият съдебен състав намира, че определянето на обезщетение в размер на 10 000 лева ще бъде постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда съобразно принципа, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. За разликата до пълния предявен размер от 15 000 лева претенцията е неоснователна.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 6 000 лева до 10 000 лева, а в останалата част да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на въззивницата следва да се присъдят сторените по делото разноски съразмерно на уважената част от въззивната жалба, които възлизат на сумата от 80 лева за държавна такса.

В полза на адвокат В.В.П. – процесуален представител на въззивника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, определени според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които възлизат на сумата от 510 лева.

В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторени във въззивното производство разноски съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба. В случая разноските се изразяват в юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, а съразмерно дължимата част е в размер на 55, 56 лева.

Предвид изхода на спора в полза на адвокат В.В.П. - процесуален представител на ищцата следва да се присъдят допълнително разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, определени според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които възлизат на сумата от още 510 лева.

В полза на ищцата следва да се присъдят допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата от още 208 лева съразмерно на уважената част от иска.

Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на Столична община съдебни разноски за първоинстанционното производство за сумата над 33, 33 лева – за юрисконсултско възнаграждение.

 

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 28940 от 31.01.2019г., постановено по гр.дело № 81520/2018г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от В.П.К. *** с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 6 000 лева до 10 000 лева, както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на Столична община разноски за първоинстанционното производство за сумата над 33, 33 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. “******да заплати на В.П.К.-П., ЕГН **********, съдебен адрес ***, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД допълнително сумата от още 4 000 /четири хиляди/ лева /представляваща разликата между дължимия справедлив размер от 10 000 лева и присъдения с решението на СРС размер от 6 000 лева/, обезщетение за причинените неимуществени вреди – физически болки и душевни страдания, настъпили в резултат на инцидент, реализирал се на 18.05.2018г. в гр. София, на ул. “Алабин” срещу сградата на Областна управа – София, при който слизайки от трамвай № 5 на спирка “Площад Македония”, ходилото на левия й крак попаднало в необезопасена дупка на платното за движение, загубила равновесие и паднала, в резултат на което получила телесно увреждане – фрактура на основата на пета метатарзална кост на ляво стъпало, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане – 18.05.2018г. до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 28940 от 31.01.2019г., постановено по гр.дело № 81520/2018г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. “******да заплати на В.П.К.-П., ЕГН **********, съдебен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК допълнително сумата от още 208 /двеста и осем/ лева – съдебни разноски в първоинстанционното производство, както и да заплати на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 80 /осемдесет/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА Столична община, гр. София, ул. “******да заплати на адвокат В.В.П. от САК, с адрес на упражняване на дейността – гр. София, ул. „******, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от  510 /петстотин и десет/ лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство на В.П.К.-П. по в.гр.д. № 8240/2020г. по описа на СГС, ГО, II А въззивен състав, както и да заплати на адвокат В.В.П. от САК, с адрес на упражняване на дейността – гр. София, ул. „******, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, допълнително сумата от още 510 /петстотин и десет/ лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за осъщественото процесуално представителство на В.П.К.-П. по гр.д. № 81520/2018г. по описа на СРС, ГО, 36 състав.

ОСЪЖДА В.П.К.-П., ЕГН **********, съдебен адрес *** да заплати на Столична община, гр. София, ул. “******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 55, 56 /петдесет и пет лева и 56 ст./ лева – съдебни разноски във въззивното производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.

                                    

                                       

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                             

                                                                   

                                 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                                                                             2.