Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                        

 

                               гр.Видин, 06.11.2019г.                  

 

                                 в името на народа  

 

ВИДИНСКИЯТ   РАЙОНЕН   СЪД,   НАКАЗАТЕЛНО   ОТДЕЛЕНИЕ,   В   СЪДЕБНО   ЗАСЕДАНИЕ   НА   ДВАДЕСЕТ   И   ДЕВЕТИ   ОКТОМВРИ   ПРЕЗ   ДВЕ   ХИЛЯДИ   И   ДЕВЕТНАДЕСЕТА   ГОДИНА   В   СЪСТАВ:        

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   П.   П.

                             СЪДЕБНИ   ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

ПРИ   СЕКРЕТАРЯ:   М.В.,                   С   УЧАСТИЕТО   НА   ПРОКУРОРА:                  КАТО   РАЗГЛЕДА   ДОКЛАДВАНОТО   ОТ   СЪДИЯТА:   ПЛ.П.,               А.Н.Д.№ 730   ПО   ОПИСА   ЗА   2019 Г.,    И   СЕ   ПРОИЗНЕСЕ   ВЗЕ   ПРЕДВИД   СЛЕДНОТО:

       

Административно-наказателното производство е с правно основание чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.

        Делото е образувано по жалба, подадена от Х.С.Ц. *** с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 19-0953-000290 от 11.03.2019г. на Началник Сектор ПП към ОД на МВР – гр.В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 700лв./седемстотин лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3м./три месеца/ на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДП, за извършено от него административно нарушение по чл.21, ал.1  във вр.с ал.2 от ЗДП.

        Жалбоподателката с жалба си, моли да бъде уважена жалбата, като основателна и доказана, и да бъде отменено наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

        Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, чрез своя процесуален представител в съдебното заседание, е взел становище по наказателното постановление и жалбата, поддържа наказателното постановление и моли да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

        От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        На 16.04.2018г. около 12,52ч. в с.А., общ.., ул.“А.“, км.15+400, до мелница А., в посока от гр.В. към гр.М., жалбоподателят Ц. е управлявал МПС лек автомобил „Ауди А 6“ с рег.№, на път втори клас № II-11, при ограничение на скоростта въведено с пътен знак № В-26 и № Д-11, като водача е управлявал автомобила със скорост в населеното място от 94км.ч., на максимално допустимата е от 40км./ч., и превишението е с 54км.ч. Скоростта, датата и часа са засечени и фиксирани с техническо средство /система за видеоконтрол ТFR1-М/Радар с № 559, и чрез клип № 1237/16.04.2018г.

        Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната административно-наказателната преписка, акта за установяване на административно нарушение, клип № 1237, справка за собственост на МПС, писмена декларация, справка за нарушител водач, удостоверение за одобрен тип СИ, както и от гласните доказателства: показанията на свидетеля-актосъставител Б., между които няма противоречия, допълват се и кореспондират помежду си относно това, което е прието от съда за безспорно установено и за категорично доказано, поради което се кредитират от видинският районен съд.  

        От така установената фактическа обстановка съдът прави извода, че жалбоподателят Ц. е осъществила състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 във вр.с ал.2 от ЗДП, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна той при управление на МПС се е движел със скорост над разрешената стойност за управляваното ППС в населено място. От субективна страна той е сторил това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. За формата на вината се прави извод от конкретното поведение на извършител, което обективира и неговото отношение към стореното. Ц. следва да понесе административно-наказателната отговорност предвидена в чл.182, ал.1, т.6 от ЗДП. Административно-наказващият орган правилно е определил вида и размера на наказанието, така както е предвидено от закона в посочения размер. От административното нарушение не са настъпили съществени вредни последици за обществените отношения или за отделни лица. Извършеното не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието. Извършителят не разкрива висока степен на обществена опасност на дееца.

От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.

        Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                Р     Е     Ш     И   :

       

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0953-000290 от 11.03.2019г. на Началника на Сектор ПП към ОД на МВР – гр.В., с което на Х.С.Ц. ***»Х. Б.», бл.№ , вх.»», ет., ап. с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 700лв./седемстотин лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3м./три месеца/.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – гр.В. с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните.

 

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: