№ 11411
гр. София, 22.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Частно
гражданско дело № 20231110170670 по описа за 2023 година
Съгласно чл. 411, ал.2, т.4 ГПК липсата на обичайно местопребиваване или място
на дейност на територията на Република България, са основание за отказ срещу този
длъжник да бъде уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение (независимо дали
такава по чл. 410 ГПК или по чл. 417 ГПК).
Понятието "обичайно местопребиваване" по смисъла на се тълкува в смисъл, че това
местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция в
социалната и семейната среда, като за тази цел трябва по-специално да се вземат предвид
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на
държава-членка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството,
мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и
социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава (Решение на Съда на
ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C-523/07 относно тълкуване на чл. 8, §1 от
Регламент № 2201/2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност); няма
основания на понятието "обичайно местопребиваване" да се придава различно значение в
другите актове на общностното право от даденото от Съда на ЕО тълкуване, а при
действието на чл. 48, ал.7 КМЧП ("По смисъла на този кодекс под обичайно
местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или
разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да
бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде
такива връзки.") това значение е приложимо и в българското право; от дадените с
посоченото решение на Съда на ЕС насоки при определяне на обичайното местопребиваване
на физическите лица и съгласно дефиницията на чл. 48, ал.7 КМЧП следва, че то
представлява изцяло фактическа връзка на едно лице с територията на съответната
държава.
Установено е от представената по делото справка в НБН, че длъжникът е с
постоянен адрес в гр. София, който съвпада с адреса, посочен в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, но и с настоящ адрес в САЩ, който е и актуалният регистриран
адрес , считано от 11.08.2000 г. и към настоящия момент. Съгласно разпоредбата на чл.
94. ЗГР Настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, ал. 2 Всяко лице има само един
настоящ адрес. Ал. 3 Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на
живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на
държавата, в която живеят. От справката е видно, че лицето има и постоянен адрес, но е
1
видно че в последствие този адрес е сменен с адреса в САЩ.
Във връзка с изложеното се налага изводът, че във вътрешното ни право най-
близо до обичайното местопребиваване се намира т.нар. „настоящ адрес“. В тоз смисъл
е константната съдебна практика – Определение № 3298 от 11.10.2017 г. по ч.гр.д. №
4398/2017 г. на Софийски апелативен съд и правна доктрина -проф. Натов, Н. Някои
въпроси по повод трансграничните наследявания, публикувана в сп. „Нотариален бюлетин“,
№ 1, 2015 г., с.46-55. В случая от доказателства по делото следва да се направи извод, че
длъжникът няма обичайно местопребиваване в България, а живее в Германия, където има и
официално регистриран настоящ адрес, за което е уведомил по официален, надлежен
път българските власти.
наличието на имот на територията на България, не установява трайна и фактическа
връзка с територията на страната, каквато представлява обичайното местопребиваване, като
в случая следва да се посочи, че договора е сключен през 2022 г., а адресът е сменен през
2023 г.
Следователно още на този етап се установява, че е налице основание за отказ от
издаване на заповед за изпълнение, което изрично е предвидено в закона чл. 411, ал.2, т. 5
ГПК.
Не може да се изпълнява принудително срещу лице, което няма как да упражни
правото си да възрази срещу вземането, тъй като не живее на територията на Р. България и
това се установява от представения по делото официален удостоверителен документ.
Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно. Когато
длъжникът няма обичайно местопребиваване в страната тази проверка не може да бъде
извършена. Издаването на заповед срещу лице, което не живее в България е недопустимо,
тъй като би засегнало правото му на защита да се уведоми и да участва в производство. При
настоящ адрес в чужбина лицето следва да се призовава и уведомява имено там, но това е
допустимо само в исково производство, но не и в заповедното. В този смисъл Решение №
85 от 04.05.2016 г- по гр.д.251/2016 на III г.о., ВКС.
В допълнение следва да се посочи, че за кредитора има възможност да предяви
вземането си по реда на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1896/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за
европейска заповед за плащане.
Поради това подаденото заявление като неоснователно следва да се отхвърли на
основание чл. 411, ал.2, т. 5 ГПК.
По изложените мотиви Софийския районен съд
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 368399/20.12.2023 г., от Т. ЕАД с искане за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. М..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3