№ 28407
гр. София, 26.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110131647 по описа за 2022 година
Като разгледа направеното искане от ответника за изменение на решението от в
частта за разноските, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от „Е.“ ЕООД по реда на чл. 422 ГПК, след
като на ищеца, имащ качеството на заявител в заповедното производство, са дадени
указания по реда на чл. 415 ГПК, поради постъпило в законоустановения срок възражение
от длъжника, срещу когото е издадена Заповедта за изпълнение.
В исковото производство на ищеца са дадени няколкократни указания за
отстраняване нередовностите на исковата молба и същата е върната като нередовна поради
неизпълнение на дадените от съда указния.
Препис от исковата молба не е връчван на ответника, респективно той не е
конституиран като страна в производството преди същото да бъде прекратено.
Следва да се отбележи, че и в хипотезата, в която производството по делото е
прекратено като нередовно би имало основание на ответника да се присъдят разноски в
случай, че на него по разпореждане на съда бъде връчен препис от исковата молба, макар и
нередовна и ответникът ангажира доказателства за извършване на такива. В тази хипотеза, с
получаване на препис от нередовната искова молба ответникът получава и качеството на
страна в производството, което прави приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК,
съгласно която разноски при прекратяване на делото се присъждат на ответника, независимо
от основанието за прекратяването / в този смисъл са и разясненията, дадени в Определение
№ 289 от 12.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 255/2011 г., IV г. о., ГК, съгласно които
„Основанието за прекратяване е без значение, може да е и поради неотстраняване на
нередовностите на искова молба. Нередовната искова молба трябва да бъде уточнена преди
връчване на препис от нея на ответника (чл. 129, ал. 2 вр. чл. 131, ал. 1 от ГПК), но е
1
възможно уточнението да се извърши и впоследствие (чл. 129, ал. 4 от ГПК, чл. 143, ал. 2 от
ГПК). В този смисъл връчването на препис от искова молба, която не е редовна, няма
значение по въпроса за отговорността за разноски. Щом ответникът е получил такъв препис
и е сторил разноски за да подаде отговор, едва след което ищецът е оттеглил иска, при
прекратяване на производството за ответника възниква право да бъде обезщетен за
сторените разноски (чл. 78, ал. 4 от ГПК).“.
В случая настоящата хипотеза е различна от гореописаната, доколкото съдът не е
разпореждал да бъде връчван препис от нередовната искова молба на ответника,
респективно той не е придобивал качеството на страна в производството, а е узнал за
неговото движение при „извършена справка в Софийски районен съд“, видно от
изявленията в молбата от 15.09.2022 г., която справка обаче не придава качеството на К. и
Сие ЕООД на надлежна ответна страна, тъй като както вече се посочи преди да бъде
конституирана такава производството по делото бе прекратено като нередовно.
В хипотезата, в която ответникът не е бил конституиран като страна в исковото
производство на него не следва да се присъждат разноски / в този смисъл са и разясненията,
дадени в Определение № 96 от 3.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1297/2017 г., III г. о., ГК,
съгласно които лице, което не е страна в производството няма право на разноски в същото/.
К. и Сие ЕООД е имало качеството на страна в заповедното производство, където е
конституирано като длъжник с връчване на препис от Заповедта за изпълнение. В
заповедното производство посоченото дружество е представлявано от адвокат в полза на
който е заплатило възнаграждение в размер на 1200 лв. – обстоятелство, удостоверено в
представения в заповедното производство договор за правна защита и съдействие, което
придава на същия качеството на разписка за предаване на посочената сума от доверителя на
довереника по смисъла на чл. 77 ГПК.
Относно основателността на молбата за допълване на постановеното по делото
Разпореждане от 20.09.2022 г. относно разноските, направени от длъжника в заповедното
производство съдът намира следното:
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая с цитираното Разпореждане от 20.09.2022 г. исковото производство е
прекратено, а подадената по него молба върната като нередовна.
Съобразно разясненията, дадени в цитираното ТР на ОСТК на ВКС и предвид
обстоятелството, че исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК е своеобразно
продължение на проведеното заповедно производство, както е посочено и в Определение №
707 от 15.10.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 314/2010 г., II т. о., ТК, съдът счита, че най-ранния
2
процесуален момент, в който може да се произнесе по разноските, направени от страните в
заповедното производство, респективно от ищеца – в исковото, прекратено поради връщане
на исковата молба, е този на постановяване на Разпореждане за връщане на исковата молба,
като в случай, че липсва произнасяне по този въпрос , какъвто е настоящият случай,
произнасянето в описаната част следва да се извърши в срока по чл. 248 ГПК.
В случая се установи направата на разход за описания вид разноски, а именно за
заплащане на адвокатско възнаграждение, направен от молителя в размер на 1200лв.
Съдът намира възражението на ответната страна за това, че настоящата молба не
следва да бъде уважена поради непредставяне на списък по чл. 80 ГПК за неоснователно,
доколкото представяне на този списък е релевантно единствено при формиране на преценка
за допустимост на искането за изменение на постановения по делото съдебен акт в частта за
разноските, но не и по молбата за допълването му в посочената част, каквато е настоящата
молба.
Относно възражението на ответника за прекомерност на претендирания от молителя
разход, съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане и произнасяне по
описаното възражение, доколкото най-ранния процесуален момент, в който може да се
направи това възражение, е този на изтичане на срока за отговор на молбата по чл. 248 ГПК,
в който срок е направеното и описаното възражение. Относно основателността на това
възражение, съдът намира следното:
В случая с процесното заявление е поискано издаване на Заповед за изпълнение за
сума в размер от сумата от 22128,25 лв., представляваща задължение по фактури за наето
оборудване, от които 8335.23 лв., наемна цена за периода 01.03.2019 г. до 20.11.2019 г.,
1903.42 лв., вземане за мораторна неустойка за периода 01.04.2019 г. до 16.01.2020 г.,
11889.60 лв. -вземане за липси и ремонт на върнато оборудване, ведно със законна лихва от
16.1.2020 г. до изплащане на вземането.
Съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес
по делото, минималните размери на възнаграждението за осъществяване на процесуална
защита и съдействие по двете претендирани от заявителя вземания възлиза на сума в общ
размер от 596.9 лв./1193.84 лв./2/, от което следва, че възражението за прекомерност на така
претендирания разход е основателно.
С оглед изложеното, съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за основателна, като
Разпореждането от 20.09.2022 г. следва да се допълни в частта за разноските, като в полза на
молителя се присъдят разноски за адвокат в размер на 596.9 лв. в заповедното производство.
Така мотивиран съдът,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Разпореждане от 20.09.2022 г., постановено по гр. дело № 31647/22 г. в
частта за разноските, като в неговата диспозитивна част след израза
„ВРЪЩА исковата молба с вх. № на СРС-120438/13.06.2022 г.., предявена от „ Е.
ЕООД, ЕИК ...... и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №31647/2022 Г., както и по
ч.гр. дело № 1938/20 г. по описа на СРС, 172 състав, като ОБЕЗСИЛВА Заповед за
изпълнение от 29.04.2021 г., поправена с Разпореждане на съда от 25.03.2022 г., издадени по
ч.гр. дело № 1938/20 г. по описа на СРС, 172 състав.“.
ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ОСЪЖДА Е. ЕООД, ЕИК ......, да заплати на К. И СИЕ ЕООД, ЕИК ...... разноски за
адвокат в размер на 597 лв. в заповедното производство.“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И СИЕ ЕООД, ЕИК ......, за допълване на
Разпореждането от 20.09.2022 г. в частта за разноските в исковото производство, с което
допълване в полза на молителя да се присъдят разноски за адвокат в размер на 1400лв.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Препис от Определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4