Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Червен бряг, 09.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр.
дело №435/2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „***ЕООД с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: ***“, чрез
пълномощник юрисконсулт Г.С.Г. срещу Т. й. Н. с ЕГН **********, адрес: ***.
Посочва се в исковата молба, че на 6.02.2019 г. бил сключен договор за
потребителски кредит №30034912920, между „***ЕООД, като кредитор от една
страна, и Т. й. Н., като кредитополучател от друга. Посочва се, че договорът
бил сключен при следните параметри: за сума на кредита 2000 лева срок за
изплащане погасителните вноски 24 месеца, при размер на вноската 120.55 лв.
месечно при годишен лихвен процент 38.30%, годишен процент на разходите 44.68%,
лихвен процент на ден 0.11% или общото задължение по кредита е 2893.08 лв.
Твърди се в исковата молба, че ответникът избрал и закупил пакет от
допълнителни услуги за следните суми възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 2475.12 лв. и размер на вноска по закупен пакет
от допълнителни услуги 103.13 лв. или общото задължение по кредита и по пакета
от допълнителни услуги възлиза на сумата от 5368.20 лв. при общ размер на
вноска в размер на 223.68 лв. Твърди се, че
съгласно договора неразделна част от него са общи условия, които са
предадени при подписване на договора и с които длъжника внимателно се е
запознал и приел без забележки, за което е положил подписа си под клаузите на
договора и общите условия. Твърди се, че ищцовото
дружество изпълнило точно и в срок задължението си по договора, като на
6.02.2019г. превело парична сума в размер на 2000 лв. по посочена от длъжника
банкова сметка, *** кредитен превод с банкова референция №067029970035913 от
6.02.2019г. Посочва още, че съгласно
чл.4 от общите условия ответникът дължи на дружеството договорно възнаграждение
за изтегления кредит, което страните се споразумели да възникне за клиента като
задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се
погасява в рамките на погасителния план. Твърди се, че неизплатеното договорно
възнаграждение към датата на подаване на исковата молба възлиза на сумата от
329.37 лв. за периода от 15.03.2019г. до 31.07.2019г. – датата на предсрочната
изискуемост. Твърди се, че длъжникът не
е изпълнявал поетите договорни задължения и не е направил нито една погасителна
вноска. Видно от приложеното извлечение от сметка №30034912920, след изпадането
му в забава поради просрочване на две или повече последователни месечни вноски
в пълен размер, на основание чл.12 т.3 от Общите условия към договора за
потребителски кредит на 31.07.2019г. процесният
договор бил прекратен, а на длъжника било изпратено уведомително писмо, че
задължението е обявено за предсрочно изискуемо. Твърди се, че по заявление по
чл.410 ГПК на „***ЕООД било образувано ч.гр.д.№218/2020г. по описа на РС Червен
бряг, в хода на което била издадена заповед за изпълнение. Срещу издадената
заповед било подадено възражение от длъжника, което обусловило правния интерес
от предявяване на исковата молба, предмет на разглежданото дело. При условията
на евентуалност в случай, че съдът приеме, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на задължението страната претендира падежираните
вноски до приключване на устните състезания. В производството по
гр.д.№435/2020г. по описа на ЧРС ищецът
се отказва от претендираните с подаденото заявление
такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв. както
и лихва за забава в размер на 47.29 лв. Претендира се законна лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Иска се от
съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването в
полза на „***ЕООД срещу Т.И.Н. на вземане в общ размер 4804.49 лв., от които
главница в размер на 2000 лв., договорно възнаграждение в размер на 323.37 лв.,
възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги в размер на 2475.12 лв.,
представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит
№30034912920, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените съдебно
деловодни разноски.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата
молба и приложенията към нея са връчени на ответника.
В законоустановения месечен срок е постъпил отговор от ответника с вх.№2918/14.07.2020г., както и
допълнение с вх.№2919/14.07.2020г. В
отговора се оспорва изцяло основателността на иска, както и се твърди, че
страната не е редовно уведомена за предсрочната изискуемост. Оспорва се подписа
върху представеното като писмено доказателство „искане за получаване на
потребителски кредит“ и под договора за
потребителски кредит, като се излагат твърдения, че ответника не е положил подпис върху тях. На
трето място ответникът оспорва като нищожни на основание чл.26 ЗЗД клаузите
относно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент като противоречащи
на добрите нрави, както и изцяло оспорва т.5 и т.6 от договора за потребителски
кредит относно избрания пакет от допълнителни услуги, както поради противоречие
с добрите нрави, така и като сключени изцяло в нарушение на императивните норми
на ЗЗП и ЗПК. Твърди се, че във връзка с кредита е образувано досъдебно
производство №ЗМИП 15332/2019г. по описа на 01 РУ СДВР 2020г., тъй като бил
въведен в заблуда и измама от лица които се занимавали с измамливи деяния за
получаване на кредити от които те се облагодетелстват.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Взема становище по делото
в молба с вх.№ 3527/13.08.20202г. , в която се иска от съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло като основателен и доказан предявения иск
срещу Т.И.Н..
Ответникът, редовно призован не се явява.
Представлява се от пълномощник адв.И.А. ***,
който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неосновател и недоказан. Прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в
договора между страните, както и че същият е сключен при общи условия, не е
индивидуално уговорен, както и противоречи на добрите нрави.
Съдът като прецени събраните в хода на
производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено
следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените
по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация
на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и
функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за
подсъдност по гражданските производства.
По същество иска е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Безспорно по делото е и се установява от
материалите по ч.гр.д.№218/2020г. описа
на РС-Червен бряг, че на 02.03.2020г. „***ЕООД подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т. й. Н..
Било образувано ч.гр.д.№218/2020г. по описа на РС-Червен бряг и била издадена
Заповед №112/02.03.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която РС - Червен бряг разпоредил
„Длъжникът Т.И.Н. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на кредитора „***ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Светослав Н. Н., Я. К.Ч., Я. Я. Ч. и Ц. Г. С., в качеството
им на управители, чрез юрисконсулт Г.С.Г.
сумата от 4 881,78 лв. /четири хиляди осемстотин осемдесет и един лева и
78 стотинки/, от които: 4 834,49 лв./четири хиляди осемстотин тридесет и
четири лева и 49 стотинки/. Паричното вземане включва: неплатена главница в
размер на 2 000/две хиляди/ лева,
неплатено договорно възнаграждение в размер на 329,37 лв. /триста
двадесет и девет лева и 37 стотинки/ дължими за периода от 15.03.2019г. до
31.07.2019г., неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги
в размер на 2 475,12 лв./две хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и
12 стотинки/, неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30/тридесет/ лева,
дължими за периода от 30.03.3019 г. до 31.07.2019 г.; лихва за забава в размер
на 47,29 лв. /четиридесет и седем лева и 29 стотинки/ от 16.03.2019 г. до 31.07.2019 г.; законна лихва от датата на
подаване на заявлението – 02.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 97,64 лв. /деветдесет и седем лева и 64 стотинки/ държавна
такса и 150 лв. /сто и петдесет лева/ направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение от заявителя.“.
Не се спори и се установява от материалите
по ч.гр.д.№218/2020г. описа на РС-Червен
бряг, че срещу заповедта е подадено
възражение с вх.№1303/10.03.2020г. от Т.И.Н., в което ответникът посочва, че не
дължи вземането. С разпореждане №413/24.04.2020г. заявителят бил уведомен за
възможността по чл.415 ал.1 от ГПК в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на правото си. Съобщението е получено на 14.05.2020г. С искова
молба с вх.№2345/16.06.2020г. е инициирано
настоящото гражданско дело №435/2020г. по описа на ЧРС.
Спори се
между страните дължи ли ответника
и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, налице ли е
неизпълнение от негова страна на договора между страните и в какво се изразява
то, от коя дата страната е просрочила задължението си, получена ли е поканата
от длъжника, както и подписът върху искане за получаване на потребителски
кредит и под договора за потребителски
кредит положен ли е от Т.И.Н..
Съдът, като съобрази наведените в исковата
молба твърдения приема, че е сезиран с иск по чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 вр.
чл.124, ал.1 ГПК за установяване
съществуването на вземане в полза на ищеца на сумата от 4804.49 лв., от които главница в размер на
2000 лв., договорно възнаграждение в размер на 323.37 лв., възнаграждение за
закупен пакет за допълнителни услуги в размер на 2475.12 лв., представляващо
неизплатено задължение по договор за потребителски кредит №30034912920, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №112/02.03.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
За успешното провеждане на установителния
иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи
сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.
За установяване на спорните обстоятелства са
приобщени писмени доказателства – оригинали
на договор за потребителски кредит № 30034912920; Общи условия към ДПК
№30034912920, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
стандартен европейски формуляр, погасителен план, искане за отпускане на кредит.
Назначена и изготвена е графическа експертиза
на подписите върху искане за отпускане
на кредит и договор за потребителски
кредит. Видно от заключението на вещото лице, подписът за „Клиент“ в Искане за
отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №30034912920 от
06.02.2019г. и подписите за Клиент в Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №30034912920, сключен между „***ЕООД
и Т.И.Н., са положени от Т.И.Н..Подписите за Клиент в Искане за отпускане на
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №30034912920 от 06.02.2019г. и в
Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ 30034912920 сключен
между „***ЕООД и Т.И.Н. са положени от Т.И.Н..
Съдът кредитира с доверие заключението на вещото лице като обективно безпристрастно
и компетентно изготвено, съответно на писмените доказателства по делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителния
иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи
сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.
В конкретния случай ищецът доказа, че между кредитора и длъжника - ответник по делото е
съществувало облигационно правоотношение,
по силата на договор за потребителски кредит №30034912920, сключен при
следните параметри: сума на кредита 2000
лева, срок за изплащане погасителните вноски 24 месеца, при размер на вноската
120.55 лв. месечно при годишен лихвен процент 38.30%, годишен процент на
разходите 44.68%, лихвен процент на ден 0.11%. В подкрепа на изложеното е
приобщеният оригинал на договор за потребителски кредит № 30034912920; Общи
условия към ДПК №30034912920, споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, стандартен европейски формуляр, погасителен план, искане
за отпускане на кредит.Съдът приема, че
направеното оспорване на подписа на длъжника върху договора и съпътстващите го
документи не бе успешно. Видно от заключението на вещото лице, което съдът
възприема изцяло и кредитира с доверие, подписите за клиент в искане за
отпускане на потребителски кредит №30034912920 от 06.02.2019г. и в договор за
потребителски кредит №30034912920 са положени от Т.И.Н..
Съдът приема за доказано по делото и обстоятелството,у че кредитора е изпълнил
задължението си като е превел сумата от 2000 лв. по сметка на ответника. В тази насока е и представеното от ищеца и неоспорено от ответника заверено копие на банково
извлечение на л.12 от делото, че сумата от 2000 лв. е била наредена в полза на
ответника на дата 06.12.2019г.
Доказа се от кредитора и обстоятелството, че
длъжникът не е изпратил повече от две
месечни вноски, с което е реализирал предпоставките на чл. 12.3.1 от договора,
а именно обявяване на задължението за предсрочно изискуемо. Съгласно
уговореното между страните в т.12
кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при
настъпване на следните обстоятелства: 12.3.1 „клиентът просрочи две или повече
последователни месечни вноски в пълен размер. В този случай страните могат
допълнително да договорят и различен
начин на уреждане на отношенията по договора за потребителски кредит“. В тази
насока е и представеното от ищцовото дружeство и неоспорено от
ответника извлечение по сметка към
договор за потребителски кредит № 30034912920 / на л. 17 от делото/, че към
11.06.2019г. длъжникът не е заплатил 6 месечни вноски от погасителния план.
Основателно
е обаче и възражението на процесуалния представител на ответника, че в случая
длъжникът не бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост на вземанията.
Видно от заверено копие на обратна разписка / л. 18 от делото/, на 10.03.2020г.
бил направен опит за връчване на документ / който не е наличен в оригинал или в
заверен препис по делото/ с № 2-319/17.02.2020г., чието съдържание не е установено. Действително подобно връчване /т.нар. „фингирано връчване“/ е действително след като достигне до
посочения адрес, уговорен между страните, но за да се приеме, че е редовно
връчено уведомление до длъжника за предсрочна изискуемост на вземанията към
него е необходимо да се докаже от ищеца съдържанието на отправеното
волеизявление на кредитора. В конкретния случай ищецът доказва редовно връчване
на писмо с изх. № 2-319/17.02.2020г. по
описа на дружеството, но не и съдържанието на същото.
Основателно
е и възражението на процесуалния представител на ответника относно наличието на
неравноправни клаузи в договора, подписан между страните. По отношение на претендираната сума от 2475,12 лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет
от допълнителни услуги, изразяващи се във възможност за следните услуги –
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит / т. 15.1./,
отлагане на вноски / т.15.2./ и
намаляване на погасителни вноски / т. 15.3 – посочени в Общите условия на „***ЕООД
към договорите за потребителски кредит, то същите противоречат на ЗПК и ЗЗП. Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че длъжника има качеството потребител по смисъла
на параграф 13 от ЗЗП, даващ легална
дефиниция на понятието "потребител",
според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива
стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. На
длъжника, в качеството на физическо лице
е предоставена финансова услуга – разрешен и усвоен кредит. Разпоредбата на чл.
143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно
изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им особено в случаите
на договор при общи условия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата
не се счита
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност
да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза
са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3
от Директивата към останалата част на договора,
ако общата преценка на договора
сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач
или доставчик твърди, че клауза
от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи
този факт. В тази
връзка следва да се даде
отговор на въпроса при какви
условия е сключен процесния договор и как са уговорени
клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи,
че процесният договор е сключен при общи условия
/при предварително определени от едната
страна- кредитор клаузи на договора.
Процесната клауза на договора в т.15
от Общите условия, към които препраща договора и нарочно
подписаната декларация от 06.02.2019г. / на л. 6 от делото/ накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави
и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата
се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се
приеме, че тези такси не са уговорени между страните по процесния
договор и такова задължение не е възникнало за заявителя. Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона
за потребителския кредит, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък,
които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието
спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съдът
приема, че претенцията на заявителя за заплащане на сумата от 2475,12 лв. е нищожна. В императивната норма на чл.10а,
ал.2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Механизмът на
формирането на тези суми, описан в договора и общите условия, приложение към
него, навежда извода на съда, че се касае до заобикаляне на закона- чл. 33 от
ЗКП и на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК не следва да се зачете действието на
договора в тези му част.
Основателно е и възражението на процесуалния
представител на длъжника за недоказаност на размера на дължимите суми към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 02.03.2020. , които твърдения
на ищцовото дружество не бяха подкрепени от писмени
или гласни доказателства респ. заключение на вещо лице по счетоводна
експертиза.
Ето защо съдът приема, че следва да отхвърли
изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск срещу ответника, като
присъди в тежест на дружеството направените деловодни разноски от Т.Н. в размер
на 750 лв. за адвокатско възнаграждение
и 200 лв. за вещо лице или общо сумата от 950 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният положителен установителен
иск, с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл.
415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК от „***ЕООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощник юрисконсулт Г.С.Г. срещу Т.
й. Н. с ЕГН **********, адрес: ***, за признаване за установено, че Т. й. Н. дължи на ***ЕООД, сумата от 4804.49 лв., от които главница в размер на
2000 лв., договорно възнаграждение в размер на 323.37 лв., възнаграждение за
закупен пакет за допълнителни услуги в размер на 2475.12 лв., представляващо неизплатено
задължение по договор за потребителски кредит №30034912920, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед
№112/02.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН..
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 „***ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** да заплати
на Т. й. Н. с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 950 /деветстотин и петдесет/ лева общо направени деловодни
разноски.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните и
пълномощника на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: