№ 297
гр. Варна, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000367 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 и сл. от ГПК, образувано въз основа на две
въззивни жалби срещу решението по ГД №111/2022г. по описа на ОС-Шумен, както следва:
въззивна жалба на третото лице -помагач на застрахователя - Х. Р. Х. от *****, чрез
адв.М. М. от ШАК, срещу решение №25/23.04.2024г., постановено по ГД №111/2021г. по
описа на ШОС, с което ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София е осъдено да заплати на С. С. М., ЕГН ********** от *****, сумата от
общо 64 514.16 лв., от които 60 000.00 лв., предявен като частичен иск от общо 100 000.00
лв., представляващи обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди, резултат на
преживени болки и страдания и 4 514.16 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение на получени травматични увреждания, в резултат
от ПТП на 03.12.2020г., причинено от Х. Р. Х., ЕГН **********, поради нарушаване
правилата за движение при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Поло“ с рег. № *****, на основание застрахователна полица №*****, със срок за валидност
от *****г. по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек
автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2020г. до
окончателното заплащане. В останалата част за законната лихва на основание чл.497, ал.1,
т.2 от КЗ върху размера на застрахователното обезщетение, включващо присъденото в общ
размер обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и законната лихва по чл.429,
ал.3 от КЗ, считано от 12.16.2021г. до окончателното погасяване на вземането отхвърля
претенциите на С. С. М., като неоснователни. Третото лице обжалва осъдителната част на
постановеното от ШОС решение – както за присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, така и за имуществените вреди, ведно с присъдените мораторни лихви върху
главницата.
1
Счита постановеното решение за незаконосъобразно, необосновано и неправилно,
постановено при противоречие с материалния закон и при нарушаване на
съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е отчел установената фактическа
обстановка, от значение за въведените от ответника възражения за съпричиняване на
вредоносните последици от пострадалия и не е определил адекватен размер на
обезщетението съгласно чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД. Съдът не бил отчел и изявлението на
третото лице, че е заплатило на ищеца сумата от 1000 лева непосредствено след инцидента.
Твърди, че съдът не е указал на застрахователя доказателствена тежест за установяване
възражението, че ищецът се е качил в автомобила при знание, че двамата с водача са
употребили алкохол. С доклада си по спора съдът изобщо не се е произнесъл по
доказателствените искания на третото лице -помагач във връзка с въведените от последния
възражения за съпричиняване на вредите от пострадалия С. М.. Отделно от изложеното,
съдът дължи и изясняване на спора от фактическа страна, тъй като обстоятелствата относно
възражението за съпричиняване са останали неизяснени. Претендира се отмяната на
решението.
В срока за отговор е постъпило становище на ищеца С. С. М., представляван в
производството от адв.Н.Д. и адв.Б.А., САК, за неоснователност на въззивната жалба на
третото лице. Счита, че съдът правилно е определил размера на справедливо обезщетение
съгласно ръководната съдебна практика и ППВС №4/1968г. като е отчел и действително
претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди и становищата на вещите
лица. Счита за неустановено възражението на ответника и третото лице-помагач, че ищецът
е пътувал в автомобила при знание, че водачът му Х. Х. е употребил алкохол. Претендира
оставане без уважение на жалбата на Х. срещу постановеното решение на ШОС, ведно с
присъждане на адв.възнаграждение за оказаната правна помощ по реда на чл.38 ЗА.
Предмет на въззивното производство е и въззивна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, София,
чрез адв.И. Т. от ШАК, срещу решението по ГД №111/2021г. в частта на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди над размера от 30 000 лева до 60 000 лева, ведно със
законните лихви върху тази главница, считано от 29.12.2020г. до изплащане на задължението
както и относно присъдените разноски.
Застрахователят счита постановеното решение в обжалваната част за неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа направените с отговора на исковата молба възражения –
относно механизма на ПТП, размера на претенцията и възраженията за съпричиняване.
Счита, че пострадалият има принос от поне 50% за настъпване на вредите, тъй като
съзнателно е допуснал да се качи в автомобила при знание, че водачът му е употребил
алкохол. Претендира, че обезщетението не отговаря на действително понесените от ищеца
вреди съгласно чл.52 ЗЗД. Счита, че уважаване на претенцията в претендирания размер ще
обуслови не обезщетителна функция на деликтната отговорност, а наказателна такава.
Счита, че съдът не е извършил задълбочена и детайлна съпоставка между доказателствата
по делото в тяхната съвкупност, за да определи обезщетение за неимуществените вреди в
прекомерен размер от 60 000 лева. Застрахователят намира, че сумата от 30 000 лева се явява
справедливо обезщетение за търпените от ищеца вреди. Претендира отмяната на решението
в обжалваната част за главницата, ведно с начислените лихви от 29.12.2020г. до изплащане
на задължението.
Срещу тази въззивна жалба е постъпил отговор на ищеца С. М. чрез адв.Н.Д. и адв.Б.А.
от САК, за нейната неоснователност. Оспорват се доводите за прекомерност на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди и считат, че то съответства на установените
посредством събраните доказателства, действително търпени от ищеца болки и страдания.
Оспорват възражението за съпричиняване поради недобросъвестност на ищеца – знание, че
водачът управлява автомобила след употреба на алкохол. Претендират отхвърляне на
жалбата като неоснователна ведно с определяне на възнаграждение по реда на чл.38 ЗА за
2
предоставената правна помощ по изготвяне на отговора на въззивната жалба.
За да се произнесе по спора, повдигнат с двете въззивни жалби, съдът установи, че
производството е било образувано пред ОС-Шумен по искова молба на С. С. М., с която
същият търси осъждането на ответника ЗД БУЛ ИНС АД, София, като застраховал ГО на
виновния за ПТП водач, да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за търпените
болки и страдания- резултат на уврежданията при ПТП на 03.12.2020г., в размер на 60 000
лева, частично предявени от общо 100 000 лева както и понесени имуществени вреди в
размер на 4 514.16 лева, ведно със законните лихви от уведомяване на застрахователя на
29.12.20г. до окончателното изплащане на задължението. Ищецът твърди, че на 03.12.2020г.
в с.Зайчино ореше, обл.Шумен, на ул.„Димитър Петров“, Х. Р. Х., след употреба на алкохол,
при управление на л.а.„Фолксваген Поло“, рег. № *****, поради движение с превишена и
несъобразена с пътната настилка и с атмосферните условия скорост, губи управлението на
МПС, в резултат, на което при извършване маневра „завой на дясно“ излиза извън пътното
платно и се преобръща в речното корито. В резултат на ПТП ищецът С. М., който бил в
автомобила, получил множество и тежки телесни увреждания. Лечението на ищеца се
провело в „МБАЛ – Шумен“ АД, като била извършена оперативна интервенция.
Възстановителният период е бил продължителен като в началото ищецът е изпитвал много
силни болки. Ищецът твърди, че все още не се е възстановил напълно физически и
психически от претърпяното ПТП. Твърди наличие на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” за процесния автомобил, обективирана в застрахователна полица
№ ***** с начална дата на покритие 07.12.2019г. Твърди също, че като увредено лице
отправил до ответното дружество искане за възмездяване на търпените неимуществени
вреди. По искане на ответника, ищецът в периода 12.01.2021 г. – 15.07.2021 г., представил
допълнително всички документи, с които е успял да се снабди – медицински документи,
експертизите, извършени в рамките на наказателното производство и др., но
застрахователят не му определил обезщетение. Поради това ищецът претендира осъждане на
ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди в общ размер на 64 514.16 лв., от които 60 000.00 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, предявен като частичен иск от 100 000.00 лв. и 4 514.16 лв.,
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва на основание чл.429, ал.3 от
КЗ върху претендираната главница за неимуществени вреди от датата на уведомяване на
ответника 29.12.2020г. до окончателното й изплащане както и законната лихва на основание
чл.497, ал.1, т.2 от КЗ върху размера на застрахователното обезщетение, включващо
главницата на неимуществени вреди и лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на
постановения отказ за изплащане на застрахователното обезщетение 12.01.2021г. до
окончателното му изплащане; законната лихва на основание чл.429, ал.3 от КЗ върху
претендираната главница за имуществени вреди от датата на уведомяване на ответника
29.12.2020 г. до окончателното й изплащане и законната лихва на основание чл.497, ал.1, т.2
от КЗ върху размера на застрахователното обезщетение, включващо главницата на
имуществени вреди и лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на постановения отказ
за изплащане на застрахователното обезщетение 12.01.2021 г. окончателното му изплащане.
С писмен отговор ответното дружество ЗД „Бул инс“ АД оспорва исковите претенции по
основание и размер. Твърди, че не е налице деликт. Оспорва твърденията за механизма на
ТПТ както и изключителната вина на застрахования. Поддържа възражение за
съпричиняване от пострадалия, който допуснал водачът да управлява МПС след употреба на
алкохол. Твърди, че не била спазена процедурата по чл.380 от ГПК. Оспорва размера на
предявената претенция за неимуществени вреди като твърди, че е завишен и че не е
съобразен с принципа за справедливост. Оспорва момента, от който ищецът може да
претендира лихва за забава.
С Определение № 117 от 01.11.2021 г. Х. Р. Х. е конституиран като трето лице – помагач
на страната на застрахователя. Същият оспорва изцяло предявения иск по основание и
3
размер. Счита, че налице е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Въз основа твърденията, доводи и възраженията на страните, като обсъди събраните по
делото доказателства, настоящият състав достига до следните фактически и правни изводи:
Съдът, при преценка допустимостта на производството констатира, че и двете въззивни
жалби са редовни – подадени от легитимирани страни, чрез надлежно упълномощени
процесуални представители, в преклузивния срок и при интерес от обжалването в
съответните части.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от
оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на
материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е
свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране
и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма.
С определение от 25.07.2024г. въззивният състав се е произнесъл относно
задължителните постановки на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС както и императивния
характер на процесуалните норми, вкл. тези в чл.7, чл.9 и чл.10 ГПК като е счел, че не са
налице основания за даване допълнителни указания на въззивниците, тъй като в
първоначалните отговори на исковата молба същите не са правили конкретни изявления за
събиране на доказателства във връзка с възраженията, свързани със знание на ищеца
/пострадало лице/ за употребата на алкохол от водача на автомобила, а останалите
обстоятелства във връзка с възраженията относно механизма на произшествието и приноса
на пострадалия поради липса на обезопасителен колан, са били предмет на неоспорена
комплексна експертиза. Единствено искане е било направено от застрахователя в отговора
на исковата молба, по което липсва произнасяне от страна на съда в доклада по чл.374 ГПК,
но същото не е било поддържано от страната в открито заседание, независимо от указанията
за доказателствена тежест на ответника да установи възраженията си за съпричиняване. С
въззивната жалба третото лице помагач не прави доказателствено искане във връзка с
възражението си, съотв. доводите си за непълнота на изготвения от първоинстанционния
съд доклад по спора, а застрахователят изобщо не въвежда оплаквания за допуснато
процесуално нарушение от страна на съда /както и не прави доказателствено искане за
установяване твърдяното с въззивната жалба съпричиняване от пострадалия в размер на
поне 50%/. Не са налице и основания за служебно събиране на доказателства съгласно
постановките на ТР /цит.по-горе/ във връзка с необходимостта от прилагане на императивна
правна норма.
Решението на ШОС се обжалва частично от застрахователя, за сумата над 30 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди до присъдените 60 000 лева, а от третото лице изцяло
в осъдителната част, вкл. в частта за имуществените вреди в размер на 4 514.16 лева, ведно
със законните лихви върху тях при твърдения за основателно възражение за съпричиняване
от увредения поради доброволното му качване в автомобила, управляван от водач, повлиян
от алкохол съгласно чл.477, ал.4 КЗ. Не се оспорва началната дата на присъдената лихва
както и отхвърлителната част на решението по отношение на лихвите по чл.497 КЗ.
Застрахователят не поддържа оспорване наличието на деликт и отговорността си по валидна
застраховка ГО на автомобилистите спрямо процесния автомобил. Не оспорва и получените
травматични увреди, макар да възразява, че същите са довели до претендирания размер
обезщетение за неимуществени вреди.
4
Не е спорно, че спрямо третото лице помагач Х. Р. Х. е постановена влязла в сила
присъда №39/12.12.22г. по НОХД 134/2022г. на РС-Нови пазар /потвърдена с решение
№50/17.03.2023г. по ВНОХД 51/2023г. на ОС-Шумен, НО/, именно по отношение на
причиненото виновно ПТП на 03.12.20г. в с.Зайчино ореше, община Нови пазар,
обл.Шумен, при управление на л.а. Фолксваген Поло с ДК №***** в резултат на което била
причинена средна телесна повреда на С. С. М. от с.Зайчино ореше, а именно: контузия на
гръден кош с фрактура на шесто дясно ребро, контузия на крайниците, изкълчване на лява
ТБС, разкъсване на ставна капсула, фрактура на бедрена глава с нарушено кръвоснабдяване,
фрактура на ацетабулума, трайно затруднение на левия долен крайник за около шест месеца.
Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая е налице обвързваща
сила на присъдата и относно причиняване на ПТП от водача на автомобила в пияно съС.ие –
с концентрация на алкохол от 1.44 промила. Постановената присъда изключва възражението
на застрахователя и неговия помагач за липса на деликт, за случайно деяние по смисъла на
чл.15 НК. Това заключение на съда е в сила независимо от постановената частична отмяна
на присъдата досежно нарушаване правилата на чл.20, ал.1 ЗДвП с решение по НОХД
№346/2023г. на АС-Варна и потвърждаване в останалата й част.
От заключението на приетата комплексна експертиза /на л.282 и сл./ се установява, че
при ПТП на 03.12.20г. пътникът С. М. е получил сериозни травми поради преобръщане и
пропадане на автомобила в речно корито. Според вещото лице не са налице данни
фактическото съС.ие на пътя в района на ПТП да е допринесло за същото, независимо от
недоброто му техническо съС.ие и липсата на хоризонтална пътна маркировка както и
недостатъчното осветяване на участъка от уличното осветление. Скоростта на движение на
автомобила преди настъпване на ПТП е била близка до максимално разрешената за
населеното място – около 50 км./ч, поради което не е била подходяща за конкретните пътни
условия и обстановка – през нощта, при паднала мъгла, на влажен и компрометиран
асфалтов път със стеснение, при лошо осветление. Съдът не обсъжда детайлно техническата
част на експертизата поради влязлата в сила присъда, която установява безспорно наличието
на деликт и неговият автор съгл.чл.300 ГПК, вкл. квалифициращият елемент на
престъплението по чл.343, ал.3 НК, поради установеното шофиране на автомобила след
употреба на алкохол от водача Х. Х..
От друга страна комплексната експертиза установява оборудването на автомобила с
предпазни колани, вкл. на предна дясна седалка, на която е стоял ищецът. Получените от
него травматични увреди – съчетана травма на гръден кош и долни крайници- се дължат
именно на механизма на произшествието. Вещото лице изразява съмнение, че при
процесното ПТП пострадалият е бил с поставен предпазен колан, тъй като липсват
характерните за това белези по тялото на пострадалия. Съществено е обаче, че най-тежките
травми на ищеца са локализирани в долните и предимно ляв крайник, поради което може да
се приеме, че не е налице връзка с ползване или не на предпазен колан. При устното
изслушване на вещото лице се посочва, че използването на колан в конкретната пътна
ситуация /при пропадане на автомобила челно надолу в 4м. речно корито/ не би имало
значение за получените травми. Това становище на вещото лице В. се поддържа и от другия
експерт Терзиев, който сочи, че предназначението на колана е предимно да задържи тялото
фиксирано при рязко спиране както и да го предпази при отваряне на въздушна възглавница.
Има предпазно значение най-вече при челни и странично-челни удари, но в процесното ПТП
не би осигурило нужната защита на пътника, а е възможно дори да е попречило
настъпването на по-сериозни травми.
По отношение на ищеца е налице средна телесна повреда – счупване на бедрена шийка
и шеста ребрена дъга, довело до смяна на лява ТБС. Възстановяването от това увреждане
настъпва постепенно в интервал до шест месеца. През първите два -три месеца се използват
задължително помощни средства за придвижване и се спазва щадящ режим на натоварване
5
на крайника. Най-изразени болки и страдания от травмите ищецът е изпитвал в първите
месец -месец и половина, в който период са налице и значителни неудобства, свързани с
необходимостта от чужда грижа при самообслужване и други битови нужди. След проведен
преглед през 22.03.2024г. вещото лице посочва, че ищецът е клинично здрав – ходи
самостоятелно без помощни средства, има нормална походка като е налице възстановяване в
пълен обем движенията на лява ТБС. Налице е остатъчна болезненост в ляво коляно при
физическо натоварване, при стоене прав дълго време, при смяна на времето и най-вече при
студено време.
От друга страна, от комплексната експертиза се установява, че представените от ищеца
медицински разходооправдателни документи са свързани с получените травми и
проведеното оперативно лечение. Представените с исковата молба фактура от 10.12.20г. на
МБАЛ гр.Шумен АД, ведно с касов бон от същата дата и кредитно известие към документ
от 09.12.20г., удостоверяват извършения от ищеца разход за закупуване на материали за
алопластика на ТБС в размер на сумата от 4 500 лева /л.100 по делото/ Установена е
връзката с травмиращото увреждане и на следващата фактура от 10.12.20г. и касовия бон
към същата за сумата от 14.16 лева. Поради изложеното, а и поради липсата на други
изложени в жалбата та третото лице оплаквания, искът за имуществени вреди се явява
доказан и основателен в пълния му размер. Извършеното от водача извънсъдебно плащане
на сумата от 1 000 лева се установява като факт, но същото касае допълнителен разход за
възстановяване на здравноосигурителни права на ищеца с оглед извършването на спешна
медицинска интервенция и не попада в обхвата на вредите по чл.429, ал.1 и ал.2 КЗ, пряк и
непосредствен резултат на застрахователното събитие. Тази сума може да бъде
претендирана от застрахования по реда на чл.343 КЗ от застрахователя му, но не е предмет
на настоящия иск.
От разпита на свидетелите съдът намира, че се установяват преживените от ищеца болки
и страдания във връзка с получените при ПТП физически увреждания. Неимуществените
вреди не се изчерпват единствено с търпените болки и страдания непосредствено свързани
със събитието, но и с преживяванията и съС.ието на ищеца по време на извършените му
хирургични интервенции /две на брой/, през възстановителния период от поне шест месеца.
Същите намират проявление и понастоящем в търпените неудобства от трудното намиране
на подходяща работа и препитание за ищеца. Съдът намира, че посредством събраните
писмени и гласни доказателства се установяват понесените от ищеца неимуществени вреди,
които са както физически, така и психически и емоционални, които в съвкупност изискват
обезщетяването им по реда на чл.52 ЗЗД. Независимо от заинтересоваността на свидетелите,
доколкото показанията на свидетелите съвпадат с останалите доказателства по делото, съдът
ги кредитира като обективни и достоверни. /в идентична насока е и заключението на
изслушаната медицинска експертиза/
При определяне размера на неимуществените вреди приложение намира разпоредбата
на чл.52 ЗЗД за справедлив размер, определен от съда въз основа на посочени
неизчерпателно обективни критерии. С оглед задължителната за съдилищата практика,
обективирана в ППВС №4/1968г. и в постановените множество решения на ВКС: №
83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., № 158/28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т.
о., № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о., № 124/11.11.2010 г. по т. д. №
708/2009 г. на II т. о., № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о., № 25/17.03.2010 г.
по т. д. № 211/2009 г., II т. о., № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т. о., №
1/26.03.2012 г., по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т.
о., № 231/22.01.2018 г. по гр. д. № 60316/2016 г. на ВКС, IV г.о. и други, понятието
"справедливост" не е абстрактно, а всякога изисква преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са свързани: с начина
на извършване и характера на увреждането, произтичащите от него физически и психически
последици, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално
6
положение, среда и занятие. Когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е
дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването;
какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл.
козметични и др. дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия синдром,
отшумял ли е същия; продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации, възможността на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Във всички случаи, като база при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди, служат стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходите на населението по време на възникване на
увреждането /м.12.2020г./, така и общоприетата оценка в обществото за справедлива мяра на
обезвредата на тези вреди. При определяне на обезщетението съдът не следва да допуска то
да се превръща в източник на обогатяване за пострадалия, поради което именно се
съобразяват посочените по-горе обществено- икономически показатели към датата на
увреждането ведно с изводимите от тях нива на застрахователно покритие.
Съгласно цитираната задължителна практика, справедливостта като критерий за
определяне паричен еквивалент на търпените морални вреди се обуславя винаги от оценка
на конкретните установени по спора факти. Въз основа на фактическата установеност съдът
намира, че не се установява прекомерност на определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди, че същото съответства в пълна степен на получените увреждания и
търпените от ищеца болки и страдания. При ПТП ищецът е претърпял комбинирана травма
на гърди и долни крайници, наложила спешно хоспитализиране и оперативна интервенция
на същата дата 03.12.2020г., извършена закрита репозиция на лява ТБС и поставяне на
екстензия през дистална тибия /извършено под обща анестезия/. В болничното заведение
ищецът е пролежал до 22.12.2020г., когато е бил изписан съгласно приложената Епикриза на
МБАЛ -Шумен АД. От същата се установява, че поради влошеното съС.ие на пострадалия,
след първа операция на 03.12, на 17.12 е извършена втора поред хирургична интервенция за
тотална смяна на лява ТБС поради установена разкъсана ставна капсула, фрактура на
бедрена глава с нарушено кръвоснабдяване на същата, фрактура на задния горен ръб на
ацетабулума. Към датата на ПТП ищецът е бил на 34 години, млад, активен. Налагало се е да
се грижи за майка си, която скоро била получила инсулт. До катастрофата работел основно в
строителството. Поради получената травма, такъв тип тежък физически труд е невъзможен
към момента, поради което ищецът е ограничен във възможностите си да намери подходяща
работа. Едновременно с това съдът съобразява, че поради младата си възраст,
възстановяването му е протекло в рамките на нормално предвидимото време и по
аналогичен начин. Според вещото лице, същият е възстановен и към датата на извършения
му личен преглед се движи свободно, с пълен оборот на движенията в областта на
крайниците, не използва помощни средства при придвижване. Същевременно, са налице
остатъчни болки в коляното както и в сменената става при промяна във времето и силно
физическо натоварване. Получените при произшествието увреждания са сериозни като
същите се създали значително неудобство за пострадалия за период от месец и половина,
през който същият е бил почти изцяло зависим от чужда грижа. В първите седмица -две е
изпитвал особено силни болки поради констатираното разкъсване на ставната капсула.
Пълното му възстановяване е настъпило след шестия месец, когато започнал да се движи без
помощни средства. Водените от ищеца свидетели установяват безпротиворечиво, че
произшествието е оставило следи върху начина на живот и психиката на пострадалия, тъй
като е претърпял много болки и страдания, бил дълго време в безпомощно съС.ие /особено
първия месец и половина/, не можел да си намери каквато и да е работа, бил тревожен и
потиснат. След произшествието ищецът започнал да си търси различна, по -лека работа, за
да не се натоварва. Според св.С.а /майка на ищеца/, сега не било като преди, С. бил различен
– чувствал се потиснат, не смеел да се захване с предишната си работа в строителството, не
можел да кара трактора си и да извършва селскостопанска работа с него. Не се чувствал като
7
преди, а при разваляне на времето изпитвал болки в мястото на травмата. Вторият св.А.,
пряк очевидец на съС.ието на ищеца при постъпването му в болницата сочи, че в този
момент бил уплашен, неадекватен и разкървен. Около месец – два след изписването от
болницата не излизал никъде в селото, макар това да било обяснимо и с Ковид, и със
зимното и студено време. С. се придвижвал с патерици, бил тъжен и потиснат, по-страхлив
бил станал. Свидетелят сочи, че постепенно започнал да се оправя, започнал да работи, да
излиза повече навън. СъС.ието му се подобрявало. В същата насока са и впечатленията и
становището на вещото лице по медицинската експертиза, според когото е налице пълно
възстановяване на пострадалия, без дефицити в движенията и походката му.
Като прецени понесените от ищеца физически болки и страдания, особено интензивни в
началния период, приемът на значително количество лекарства след извършената смяна на
тазобедрената става, усещането за безпомощност и тревожност, липсата на подходяща
работа с оглед увреждането на крайника, продължителния и труден период на
възстановяване движенията без помощни средства, младата и активна възраст на ищеца към
датата на ПТП /на 34 години/, съдът намира определеното от първата инстанция
обезщетение за неимуществени вреди до размера от 60 000 лева, за адекватен на принципа
на справедливостта. Посочената сума съответства и на икономическата обстановка в
страната в края на 2020-2021г. както и на нивата на обезщетяване съгласно чл.492 КЗ.
От друга страна съдът намира, че не се установява възражението на ответника /и на
третото лице -помагач/ за съпричиняване на вредите от пострадалия поради неизползване на
предпазен колан, въпреки неподдържането му с въззивните жалби, предмет на разглеждане.
Поддържат се твърденията си за принос на пострадалия, който се качил доброволно в
автомобила, независимо и въпреки знанието, че водачът му е алкохолно повлиян. Съгласно
т.7 от ППВС №17/1963г., обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако
и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение е наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не
на вина. В мотивите на т. 7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. дело
№1/2014 г. на ОСТК на ВКС са дадени разяснения, че приносът на увредения - обективен
елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат,
като го обуславя в някаква степен. Наличието и степента на съпричиняване се преценява във
всеки конкретен случай, но не може да доведе до пълен отказ от обезвреда. Последното
разбиране е в съгласие с чл. 13, т. 3 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и
Съвета от 16.09.2009 г., транспонирана в националното ни право чрез разпоредбата на чл.
477, ал. 4 от КЗ.
Съгласно съдебната практика, пътуването в моторно превозно средство с водач,
употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на
увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за
узнаването му при проявена нормална дължима грижа, представлява поведение изразяващо
се в поемане на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране,
и такова поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното ПТП. Тежестта за
доказване е върху страната, която въвежда това възражение, тъй като единствено
констатацията, че водачът на МПС, в което пострадалият е пътник, е употребил алкохол, не
обуславя автоматично намаляване на обезщетението за причинените вреди поради
съпричиняване съгл.чл.51, ал.2 ЗЗД / т. 7 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на
ОСТК на ВКС/.
От показанията на св.А. се установява, че както водачът, така и пострадалият били
употребили алкохол – „те двамата си бяха пийнали“. Този извод следва и от мотивната част
на решението на ШОС по НОХД №111/2021г., а се установява косвено и от изявленията на
8
страните в протоколите за разпит от досъдебното производство ДП 530/2020г. на РУ -Нови
пазар. В същите се съдържа изрично признание на пострадалия С. С., че двамата с водача на
автомобила са били на гости на свой съселянин, където всички са пили бира. По въпроса за
доказателствената сила на актовете на органите на досъдебното производство е формирана
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 142 от 1966 г. на ОСГК на ВС,
решение № 43 от 16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г., ІІ т. о, постановено по реда на чл. 290
ГПК, определение № 677/29.10.2.9010г. по т. д. № 428/2010 г., II т. о. и др., която приема, че
отделните актове, които се постановяват в рамките на досъдебното производство,
включително и постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателно
производство, не са задължителни за гражданския съд, който се произнася по гражданските
последици от деянието. Макар да са официални документи по смисъла на чл.143, ал.1 ГПК
(отм.), съотв.чл.179 ГПК, посочените актове не представляват доказателство за механизма на
пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове се
постановяват в отделни фази на досъдебното производство и отразяват мнението на
съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на
определено лице. Същите обаче нямат задължителна сила за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно императивната норма на чл.300
ГПК, такава сила е придадена единствено на влязла в сила присъда на наказателния съд и то
само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от
деянието, в т.ч. и съпричиняването на вредоносния резултат, следва да бъдат установени
конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по
разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на
страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд
независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на
досъдебното производство. Доколкото тези протоколи за разпит съдържат признание при
даване на обяснения от пострадалия, съдът ги обсъжда единствено с оглед преценката на
свидетелските показания, обсъдени по-горе. Признанието на неизгодни факти може да се
направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. /в този
смисъл са признанията в приложените извадки от протоколи за разпит в досъдебното
производство към изслушаната и приета по делото САТМЕ на л.306 и сл./ в частта относно
обясненията на С. С. и Х. Х..
Въз основа на неоспореното доказателствено средство – разпит на св.А., така и
неоспорена експертиза за наличие на алкохолно опиянение и при пострадалия, може да се
заключи, че двамата участници в ПТП са били заедно непосредствено преди ПТП, при свой
общ познат като са употребявали заедно алкохол. /л.264/ Количеството алкохол е
удостоверено в наказателното производство – за водача Х. /1.44 промила/, а за пострадалия
С. – в приложен протокол за химическа експертиза /на л.71 по делото/, който установява
наличие на алкохол от 2 промила към 04.12.2020г. Предвид изложеното по-горе, отчитайки
поведението на водача на автомобила, който виновно е предизвикал ПТП, но същевременно
вземайки предвид и поведението на пострадалия, който е знаел, че пътува в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол, с което е допринесъл за собственото си увреждане,
съдът приема, че е налице установен принос на пострадалия С. М. за настъпване на
вредоносния резултат. С оглед на изложеното и поради обосновано по -същественото
участие на водача за произшествието, съдът определя приноса на пострадалия в размер на
20%. С оглед на изложеното, определеното обезщетение за неимуществени вреди както и
разходите за медицинско лечение следва да бъдат намалени поравно с приетия за установен
принос на пострадалия, т.е. искът за неимуществени вреди се явява основателен до размера
от 48 000 лева, а този за имуществени вреди – до размера от 3 612 лева, на основание чл.51,
ал.2 ЗЗД.
По отношение на присъдените лихви върху главниците, с двете жалби не са инвокирани
9
оплаквания срещу началната им дата, а същевременно в отхвърлената част за лихвите,
решението е влязло в законна сила.
Доводите на третото лице в жалбата му, че принос за настъпване на ПТП имат
общинските органи при община Нови пазар, които имат задължение да поддържат пътната
мрежа в населеното място, в случая хоризонталната маркировка на пътя, са неотносими за
настоящия спор.
Поради изложеното, съдът намира, че решението на първата инстанция, в обжалваната
му осъдителна част, следва да бъде намалено по размер съобразно изложените по-горе
мотиви.
На страните следва да бъдат определени разноски съобразно уважената част от жалбите,
съответно на въззиваемия по реда на чл.38 от ЗАдв., а на застрахователя при съобразяване
на чл.78, ал.3 ГПК. На третото лице помагач не се присъждат разноски, макар то да дължи
такива на насрещната страна съгласно чл.78, ал.10 ГПК.
В определение по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о., разрешенията в което се споделят
от състава, е извършена преценка на съответствие на нормата на чл.38, ал.2 ЗА, която
препраща към Наредбата за МРАВ и задължава съда да определи адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея в случаите, когато адвокатът е
осъществил безплатна адвокатска помощ, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на
Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд. Това решение на СЕС е задължително за съдилищата
съгласно чл.633 ГПК. Съобразно посочената по-горе практика на ВКС /цит.определение/ се
приема, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне на
минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от
всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да
са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане задължение на съда, при
безплатно процесуално представителство, да определя възнаграждението в посочен в
наредбата минимален размер. Въведеното с чл.38 ЗА препращане, че съдът присъжда
възнаграждение в определения от ВАС размер по НМРАВ, който е значително по-висок от
приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида,
количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически
бариери за защита правата и интересите на участниците в гражданския процес, поради което
и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в
какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението на СЕС. По тези съображения, нормата
на чл.38, ал.2 ЗА е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което е
неприложима. Изложени са съображения, че посочените в наредбата размери на адвокатски
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнагражденията, без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения в НЗПрП подлежат на преценка от съда при определяне цената на
предоставените услуги, като съдът преценява: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото.
Като взе предвид изложеното по-горе, съобрази, че спорът не се характеризира с
фактическа и правна сложност, че относно претенцията е създадена трайна практика на
ВКС, че пред въззивната инстанция не са правени доказателствени искания, а участието на
пълномощника се изразява в депозиране на писмени становища по постъпилите две
въззивни жалби, съдът намира че на същия се следва възнаграждение за процесуалното
представителство на ищеца пред първа инстанция до размера от 5 735 лева с ДДС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38 ЗАдв. За процесуалното представителство пред
Апелативен съд на адв.Н. Д. се следва възнаграждение до 1/3 от посоченото по-горе, или в
размер на 1 911.58 лева с ДДС. Съдът съобрази, че страната е представила изискуемите за
10
установяване на уговорена безплатна правна помощ доказателства – договор за правна
помощ и удостоверение за регистрация на пълномощника адвокат по ЗДДС ведно с
пълномощно по делото. /съгл.т.1 от ТР №6/12г. на ОСГТК на ВКС/
В полза на застрахователя също се следва припадащата му се част от сторените
разноски за въззивното производство, изчислени съобразно отхвърлената част от иска
/уважената част от жалбата/, в размер на 1 488 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК и
представените от страната писмени доказателства, установяващи извършването на съдебни
разноски /за адв.възнаграждение с ДДС и държавна такса/. Следва да бъде намалена,
съобразно уважения размер на исковете, дължимата от застрахователя държавна такса пред
първа инстанция до размера от 2 064.48 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК. На
застрахователя се следва и съответна част от разноските за първа инстанция до размера от 1
413.90 лева, в които влиза както адв.възнаграждение с ДДС, така и разноските за депозит на
вещите лица, изчислени съгласно отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Въз основа на изложеното, съставът на Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №25/23.04.2024г., постановено по т.дело №111/2021г. на
Окръжен съд – Шумен, единствено в частта, в която съдът е осъдил ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК
*********, София, да заплати на С. С. М., ЕГН **********, *****, обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на получени травматични
увреждания при ПТП на 03.12.2020г. в с.Зайчино ореше, общ.Нови пазар, обл.Шумен,
причинено от Х. Р. Х. при управление на л.а.Фолксваген Поло с ДК №*****, над размера от
48 000 лева до присъдените 60 000 лева както и за имуществените вреди от същото събитие
– за сумата над 3 612 лева до претендираните 4514.16 лева, ведно със законните лихви, като
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. М., ЕГН **********, *****, срещу ЗД БУЛ ИНС
АД, ЕИК *********, София, преки искове по чл.432 КЗ, за осъждане на застрахователя на
Гражданската отговорност на виновния за ПТП на 03.12.2020г. водач на л.а. Фолксваген
Поло с ДК №***** – Х. Р. Х., да заплати обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
ищеца в резултат на ПТП на 03.12.2020г., за сумата над 48 000 лева до претендираните
60 000 лева, частичен иск от общо 100 000 лева както и за сумата над 3 612 лева до
претендираните 4 514.16 лева, представляващи обезщетение за понесени имуществени вреди
от същото събитие, ведно със законните лихви върху главниците от уведомяване на
застрахователя до окончателното изплащане.
ИЗМЕНЯ решението в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, ***** да заплати на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК
*********, София, сторените в производството разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, в размер на 1 413.90 лева -за първа инстанция и за въззивна инстанция -сумата от
1 488 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, да заплати на адв.Н. Н. Д., от
АК-Шумен, със служебен адрес в *****, адв.възнаграждение за оказана на ищеца С. С. М.,
ЕГН **********, ***** по т.дело №111/2021г. на ШОС, безплатна правна помощ съгласно
чл.38 от ЗАдв., за първа инстанция - в размер на 5 735 лева с ДДС и за Апелативен съд -
сумата от 1 911.58 лева с ДДС, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, да заплати дължимата за
първата инстанция държавна такса съобразно уважената част от исковете в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ШОС в размера на 2 064.48 лева, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
11
В останалата част решението на ОС-Шумен е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
застрахователя Х. Р. Х., ЕГН **********, *****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12