№ 7308
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110167537 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът ФИРМА е предявил срещу ответника ФИРМА иск с правна квалификация по
чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 415,62 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за допълнителна услуга към застраховка „Каско на МПС“ – предоставяне на
заместващ автомобил, при застрахователно събитие, настъпило на 10.02.2021 г. в гр. София,
ведно със законната лихва от 29.11.2021 г. до окончателно изплащане на сумата. Претендира
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на обща
стойност 6257,60 лв., като 5841,98 лв. представляват застрахователно обезщетение, а 415,62
лв. - разноски за предоставяне на заместващ автомобил, които ищецът твърди, че е изплатил
изцяло. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква
регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и за разноските по предоставяне на
заместващ автомобил. Поддържа, че след покана ответникът е заплатил частично сумата в
размер на 5841,98 лв. и претендира изплащането на останалата част от регресното вземане
до пълния му размер, ведно със законната лихва от 29.11.2021г. до погасяването му.
Претендира разноски по делото, а именно заплатени държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че претендираната от
ищеца сума е недължима, тъй като представлява пропусната полза и като такава не се
покрива от задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Допълва, че изплащането
на обезщетение за пропуснати ползи не е уговорено изрично в договора по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца и водача на увредения автомобил.
Твърди, че клаузата от договора за имуществена застраховка „Каско“, даваща право на
1
застрахованото лице да се ползва от заместващ автомобил, не обвързва застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като представлява една
допълнителна услуга и не се явява пряка последица от настъпилото застрахователно
събитие. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание по чл. 411 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил; да е настъпило
застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие на договора вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника; ответникът да носи риска от настъпилото събитие; в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
С Определение № 10581 от 26.04.2022 г. и Протоколно определение от 21.06.2022 г.
съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът
като застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ е заплатил
застрахователно обезщетение за вредите по лек автомобил „Рено“ с ДК № *******,
причинени при ПТП, настъпило на 10.02.2021г. по вина на водача на лек автомобил
„Ситроен“ с ДК № ***********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, в размер на 6257,60 лв., в т.ч. възнаграждение за заместващ автомобил в размер
на 415,62 лв., като последната сума отговаря на средната наемна цена за такъв автомобил с
посочените характеристики. За осъществяването на тези факти свидетелстват и събраните
писмени доказателства /застрахователна полица, протокол за ПТП, преводно нареждане и
др./.
Основният спор между страните по делото е концентриран върху дължимостта на
заплатената от ищеца ФИРМА сума за предоставяне на заместващ автомобил. С оглед на
това в негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
претендираната сума попада в обхвата на покритието по сключената имуществена
застраховка.
В тази връзка като писмено доказателство по делото е приет Добавък № 1 към
застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ № 00500100348628/13.02.2020 г.,
озаглавен Клауза „Е +“ – „Заместващ автомобил“, приложим заедно с Общите условия на ЗД
„Евроинс“ АД, и Възлагателно писмо за заместващ автомобил, подписано от страните по
делото. От разпоредбата на чл. 2 от Добавък № 1, се установяват предпоставките за
предоставяне на услугата „заместващ автомоил“, като същата предвижда едновременно с
настъпването на застрахователното събитие да са изпълнени и следните предпоставки:
застрахователното събитие да е покрито по общи условия на застрахователя – ищец в
настоящото производство, собственик на застрахованото МПС да е физическо или
юридическо лице и автомобилът да има право на доверен сервиз, да са налице необходимите
документи, които да доказват обстоятелствата във връзка със застрахователното събитие –
Протокол за ПТП или двустранен констативен протокол за ПТП, отстраняването на
процесната щета по преценка на доверения сервиз да отнеме повече от 5 дни, считано от
датата на приемане на автомобила в сервиза, за извършване на ремонта, процесната щета да
не представлява „тотална щета“ по смисъла на общите условия за застраховка „Каско на
МПС“ на застрахователя и всички застрахователни премии по застраховка „Каско на МПС“
2
да са изплатени от застрахования в пълен размер.
От съвкупния анализ на представените по делото писмените доказателства, в т.ч.
застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ № 00500100348628/13.02.2020 г.,
Общи условия за застраховка „Каско на МПС“, Двустранен констативен протокол за ПТП от
10.02.2021 г., Възлагателно писмо на Автосервиз „Еспас Ауто“, Възлагателно писмо за
заместващ автомобил, подписан от ищцовото дружество и застрахования при него увреден
водач на лек автомобил „Рено“ с ДК № *******, Доклад по щета № **********/27.05.2021
г. и Заверен документ, обективиращ платежно нареждане в размер на 6 257,60 лева, се
установява по категоричен начин, че са налице предпоставките, уредени в чл. 2 от Добавък
№ 1 към застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ №
00500100348628/13.02.2020 г., озаглавен Клауза „Е +“ – „Заместващ автомобил“, приложим
заедно с Общите условия на ЗД „Евроинс“ АД. Не се установи по делото, а и не бяха
наведени от ответното дружество възражения за наличие на „тотална щета“ по процесния
увреден автомобил, с оглед на което съдът приема, че няма пречка за приложението на
посочената разпоредба от Добавъка, приложим към ОУ на ФИРМА.
Следва да бъде обсъден въпросът относно обстоятелството дължимо ли е съгласно
закона застрахователно обезщетение за предоставяне на заместващ автомобил и попада ли
това обезщетение в обхвата на покритието по сключената имуществена застраховка.
Съгласно чл. 493, ал.1 от КЗ, „Застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят
покрива: 1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените
разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните
разноски, присъдени в тежест на застрахования; 5. лихвите по чл.429, ал.2,т.2 КЗ.
Съгласно клауза Е + от договора /л.69 по делото/, чл.2, ал.1, застрахователят
/ищцовото дружество/ предоставя на застрахования „заместващ автомобил“ в случай на
настъпване на застрахователно събитие и при наличие на посочените там условия, които
бяха приети за установени по делоъо.
Установява се от представеното с исковата молба / л.68 по делото/ доказателство –
възлагателно писмо за заместващ автомобил, че такъв действително е бил предоставен на
застрахования от страна на ищеца. С оглед съдържанието на това писмо, предоставянето на
заместващ автомобил е обусловено от факта на приемане на автомобил ДКН СВ9788НК,
марка „Рено“ за ремонт по щета № **********, необходим поради претърпяното по вина на
застрахования при ответното дружество ПТП, настъпило на 10.02.2021 г.
По отношение размера на наема е прието за безспорно между страните, че отговаря
на средната наемна цена за такъв автомобил.
Следва да се вземе предвид, че непосредствени и преки са онези вреди, които по
време и място следват противоправния резултат. Законодателят предвижда в случаите,
когато се ангажира гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за онези
вреди, които са по причина на неговото противоправно поведение (непозволено увреждане
или неизпълнено договорно задължение), за които вреди причинната връзка не се прекъсва.
Причинната връзка се разглежда като необходимо следствие на конкретно човешко деяние,
ако вредата закономерно произтича от самото деяние, т.е. между вредата и деянието има
причинна връзка, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо / а не случайно/
свързано с резултата, т.е. закономерно води до настъпване на вредоносните последици,
какъвто е и настоящия случай.
3
Следователно от значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на деликвента, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди.
В конкретния случай не може да бъде споделена тезата, че вредите, представляващи
разходи във връзка с наемане на заместваща кола не са в пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, настъпило на 10.02.2021 г., след като невъзможността
да се ползва личния автомобил е именно поради ПТП, причинено от водача по застраховка
"Гражданска отговорност" сключена с ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД. Това е така,
защото е засегнато имуществото на увреденото лице /като съвкупност от права,
задължения, фактически състояния и пр./ - ако автомобилът не беше увреден, нямаше да се
наложи ремонтът му и собственикът му щеше да продължи да го използва. Самият ремонт
изисква престой в сервиз и до отремонтиране автомобилът не може да се експлоатира, което
представлява загуба за собственика.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и
следва да се уважи изцяло за сумата от 415.62 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за допълнителна услуга към застраховка „Каско на МПС“ –
предоставяне на заместващ автомобил, при застрахователно събитие, настъпило на
10.02.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 29.11.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата.
По разноските:
Ищецът претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК /на л. 70 от
делото/, видно от който е направил разход в размер на 50 лева за държавна такса, а по
отношение на дължимото юрисконсултско възнаграждение е предоставил на преценката на
съда. Вземайки предвид разпоредите в Закона за правната помощ във връзка с чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, както и обстоятелството, че делото беше
разгледано в едно открито съдебно заседание, съдът счита, че
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено на 100 лева. С оглед на
изложеното на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, сторени в настоящото
производство, в общ размер на 150 лева.
Ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗКЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в АДРЕС, да
заплати на ЗДЕ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в АДРЕС, на основание
чл. 411 КЗ сумата от 415.62 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
допълнителна услуга към застраховка „Каско на МПС“ – предоставяне на заместващ
автомобил, за застрахователно събитие, настъпило на 10.02.2021 г. в гр. София, ведно със
законната лихва от 29.11.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗКЛ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в АДРЕС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ЗДЕ, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в АДРЕС, сумата 150 лв. за сторените в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4