Мотиви към решение № 260202, постановено на
06.10.2020 г. по
НОХД № 2391 по описа на Районен съд - Варна за
2020 г.
Производството по НОХД №
2391 по описа на Районен съд - Варна за 2020 г. е образувано във връзка с
внесен в Районен съд - Варна обвинителен акт срещу обв.
М.Т.А. за това, че на 16.02.2019 г. в гр. Варна е потвърдила неистина, а
именно, че е неомъжена, няма предишни бракове в частен документ - декларация за
гражданство и гражданско състояние по чл. 25 ал. 8 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, в който по изрична разпоредба на закон - чл. 25 ал. 8 от
Закона за нотариусите и нотариалната дейност, е специално задължена да
удостовери истината и е употребила този документ пред К. Р.- помощник нотариус
при нотариус А. А. с peг. № 316 на Нотариална камара,
като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства - престъпление по
чл. 313, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
В проведеното
разпоредително заседание съдът прие, че са налице предпоставките за прилагане
на разпоредбата на чл. 78а НК, поради което делото беше разгледано по реда на
глава 28 НПК.
В
хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура - Варна поддържа
повдигнатото обвинение срещу обв. М.А., като предлага
на същата да бъде наложено наказание глоба в размер на 300 лв.
Защитникът
адв. Р.Ж. заявява, че са налице предпоставките за
прилагане на чл. 78а НК, като моли за налагане на глоба в минимален размер.
Разпитана в хода на
съдебното следствие обв. А. дава обяснения и признава
вината си. Като причина за извършването на деянието сочи пребиваването на
бившия й съпруг в затвор и необходимостта да издържа децата си и бившия си
съпруг. Упражнявайки правото си на лична защита моли за налагане на минимално
наказание. В последната си дума моли да бъде справедливо осъдена.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Обвиняемата
М.Т.А. е родена на *** ***,
българка, български гражданин, с висше образование, разведена, работи,
неосъждана, с ЕГН **********.
На
25.08.2007 г. обв. М.Т.А.
сключила брак със св. И. А. М.. С Решение № 2610 от 12.06.2019 г. по гр.дело №
1260 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, влязло в сила от същата дата,
бракът между двамата е прекратен.
По
време на брака на 04.10.2018 г. бил закупен лек автомобил марка „БМВ" с
рег. № В7191РС. През месец юли на 2018 г. св. М. бил задържан във връзка с
водено наказателно производство на Специализирана прокуратура – София.
Обв. А. решила да се разпореди със закупения по време на
брака й със св. М. автомобил. За целта била публикувана обява в интернет за
продажба на процесното МПС. На обявата се отзовал св. Христо Георгиев Тодоров
от гр. Перник. Страните осъществили среща помежду си, в която обсъдили
параметрите на сделката. На 16.02.2019 г. обв. А. и
св. Тодоров посетили кантората на нотариус А. А. с peг. № 316 на Нотариална камара с район на действие PC - Варна във връзка с продажба на
МПС л.а. марка „БМВ" с рег. № В 7191 РС.
Освен подписването на договор за
продажба на МПС обв. М. М.а подписала и декларация за
гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал.8 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, в която удостоверила, че е неомъжена. Обв.
М.а предоставила подписаната декларация на пом.
нотариус К. Р., който удостоверил подписите на страните по договора за продажба
на МПС.
За осъщественото
от обвиняемата разпореждане с придобития
по време на брака автомобил св. М. разбрал на по-късен етап.
По отношение на доказателствата:
Гореописаната фактическа
обстановка се установи и потвърди от събраните в хода на досъдебното
производство гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите И. А. М.;
К. К.Р.; Х.Г. Т.и А.К.М.а; от изготвената по делото съдебно-графическа
експертиза и писмените доказателства и доказателствено
средство: протокол за вземане на образци за сравнително изследване;
удостоверение от нотариус Б.В. с рег. № 124 на НК; писмо от нотариус А.А. с рег. № 316 на НК; заверено копие на общ регистър на
нотариалната кантора на нотариус А.А. за извършено
нотариално действие под № 1511-16.02.2019 г., договор за покупко-продажба на
МПС, декларация по чл. 264, ал. 2 ДОПК; декларация по чл. 25, ал. 8 от ЗННД;
приходна квитанция; удостоверение за декларирани данни в Община Варна от М.Т.А.;
справка за задълженията на данъчен субект (М.Т.А.)***; опис на плащанията на
данъчни субекти; декларация по чл. 54 ЗМДТ за притежаван лек автомобил;
удостоверение за декларирани данни в Община Варна от И. А. М.; справка за
задълженията на данъчен субект (И. А. М.) от Община Варна; искова молба; молба до РС – Варна; решение на РС – Варна; 4 бр.
удостоверения за съпруг/а и родствени връзки; писмо от сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Варна до началника на отдел „Разследване“ при ОДМВР – Варна;
справка по история за ПС; 7 бр. справки за регистрация на МПС; справка за съдимост
и бюлетини за съдимост на И. А. М.; характеристична справка на М.Т.А.; справка
за съдимост на М.Т.А..
Авторството на деянието и
субективната му страна се установява на първо място от показанията на св. К.
Костадинов Р., който посочва, че в конкретния случай страните по договора за
продажба на МПС са заявили семейното си положение пред секретаря в нотариалната
кантора, който е въвел данните в декларациите, същите са възпроизведени от
компютърна конфигурация на хартиен носител и са подписани от деклараторите.
Показанията на св. Р.се подкрепят от показанията на св. Х.Г.Т., който
потвърждава, че на процесната дата са се явили с обв. А. пред нотариус, където са подписали много документи,
след което тя му предала автомобила и талоните за него. Показанията на св. Р.и
св. Г. се подкрепят и от представените по досъдебното производство договор за
продажба на МПС, декларации и извлечение от общия регистър на нотариалната кантора.
Достоверността на показанията на двамата свидетели се извлича и от изготвената
по делото съдебно-графическа експертиза, съгласно която подписите върху
договора за продажба на МПС са на страните по сделката, а подписите върху
представените от обв. А. два броя декларации (по чл.
264, ал. 2 ДОПК и чл. 25, ал. 8 ЗННД) са положени от последната. По изложените
съображения съдът кредитира изцяло показанията на св. Р.и св. Тодоров.
Съдът оценява като
достоверни и показанията на св. И. А. М. и св. А.К.М., които са непротиворечиви
и последователни, като от същите се установяват влошените отношение на обв. А. с бившия й съпруг св. М. след задържането му под
стража с мярка за неотклонение.
Обстоятелството, че към
датата на процесната продажба на МПС обв. А. е била в брак със св. М. се установява от
приобщеното по делото съдебно решение, постановено по гр. д. № 1260/2019 г. по
описа на РС - Варна, влязло в законна сила на 12.06.2019 г.
Съдът преценява
заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебно-графическа
експертиза като изготвена компетентно и безпристрастно, с нужните професионални
знания и опит и съответстваща на останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира всички изброени по-горе писмени
доказателства като достоверни и допринасящи за разкрИ.е
на обективната истина по делото, доколкото същите са еднопосочни.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
обвиняемата М.Т.А. е осъществила от обективна страна състава на престъплението
по чл. 313, ал. 1 НК, тъй като на 16.02.2019 г. в гр. Варна е потвърдила
неистина в писмена декларация – декларация за гражданство и гражданско
състояние, която по силата на чл. 25, ал. 8 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност се дава пред орган на власт – К. Р.– помощник нотариус при
нотариус А. А. с рег. № 316 на Нотариалната камара, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно декларирала писмено, че е
неомъжена, като в действителност е била омъжена.
Съгласно чл. 28, ал. 8 ЗННД при извършване на разпоредителни
сделки страните са длъжни да представят пред нотариуса декларация за
гражданство и гражданско състояние по образец, утвърден от министъра на
правосъдието. За съставомерността на
деянието по чл.313, ал.1 НК от обективна страна е необходимо деецът да е потвърдил неистина в писмена декларация, в
която по силата на закон, указ или
постановление на МС е специално задължен да удостовери истината, както е в
конкретния случай. Такова изискване е предвидено в разпоредбата на чл. 25, ал.
8 ЗННД.
Подаването на декларация по образец е регламентирано за
доказване на обстоятелства, които трудно биха могли да бъдат установени. Поради
това е въведено задължение за установяването на същите чрез попълване на
декларация от титулярите на съответните документи, които в конкретния случай
под страх от наказателна отговорност е следвало да удостоверят действителното
си семейно положение.
Процесната декларация е дадена
пред надлежен орган на власт – помощник-нотариус К. Р.при нотариус А. А. с рег.
№ 316 на НК и удостоверява неистина, че обв. А. е
неомъжена, въпреки, че е имала сключен граждански брак със св. М., което
обосновава съставомерността на деянието от обективна страна.
От субективна страна обв. А. е
действала при вид и форма на вината - пряк умисъл, видно от нейните действия:
знаела е, че е била задължена да удостовери истината, но не се е съобразила с
нормативните изисквания, като е декларирала, че е неомъжена.
Поради гореизложените съображения и въз основа на посочените
доказателства, съдът намери, че обв. М.Т.А. е извършила
престъплението по 313, ал. 1 НК, за което беше призната за виновна.
Действително прокуратурата е повдигнала обвинение на обв. А. за престъпление по чл. 313, ал. 3 НК, но по арг. от чл. 304 НПК обвиняемата не може да бъде оправдана,
ако не е извършила престъплението по обвинителния акт, но описаните в акта
факти навеждат на друго престъпление – друга правна квалификация. В хипотезите,
в които се касае за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
престъпление, без съществено изменение на обвинението по смисъла на закона,
съдът може да приложи съответния материален закон директно с присъдата (в този
смисъл и Решение № 638 от 12.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 687/2008 г., I н. о.,
НК).
В конкретния случай с деянието си обв.
А. действително е осъществила и двата състава на престъпление – както този по
чл. 313, ал. 1 НК така и този по чл.
313, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Помощник-нотариусът е орган на власт по арг. от чл. 93, т. 2 НК предвид натоварването му с
упражняването на властнически функции. Следователно представяйки процесната декларация обв. А. е
осъществила и състава на чл. 313, ал. 1 НК. Непосредствените обекти на
съответните престъпления са в отношение на поглъщане и престъплението с
допълнителен съставомерен признак (процесната декларация по силата на закон се дава пред орган
на властта) поглъща престъплението, при което няма конкретен адресат на
съответния частен документ.
Ето защо обвиняемата беше призната за виновна за това, че с
извършеното от нея е осъществила състава на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, като на основание чл. 304 НПК беше оправдана по правната квалификация по
чл. 313, ал. 3 НК.
По отношение на
вида и размера на наказанието:
Съдът намери, че обв. А.
следва да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК, тъй като са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки, необходими за приложението на тази норма, а
именно – за извършеното от обвиняемата престъпление се предвижда наказание до
три години лишаване от свобода или глоба от сто до триста лева, същата не е
осъждана за престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието,
към момента на извършване на деянието спрямо нея не е бил прилаган институтът
на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна
санкция, както и с деянието не са
причинени никакви имуществени вреди.
При индивидуализацията на
наказанието съдът не констатира наличието на
отегчаващи отговорността обстоятелства.
За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие
чистото съдебно минало на обвиняемата, добрите й характеристични данни,
семейната й ангажираност, затрудненото й материално положение към процесната дата, когато е трябвало сама да поеме издръжката
и грижите за децата си.
Предвид изложеното съдът намери, че на обв. А. следва да бъде наложено наказание в минималния
предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 1000,00 лв.
По отношение на разноските:
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК обв. М.Т.А. беше осъдена
да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР – Варна направените в
досъдебното производство разноски в общ размер на 190,04 лв.
По изложените съображения съдът постанови
решението си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: