№ 6
гр. Радомир, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Е. Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20241730200354 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №. г. на Директора на Регионална дирекция по
горите-Кюстендил е наложено на жалбоподателя А. А. Д., с адрес: гр.Р., ж.к. “Т.“, бл., вх. .,
ап. ., с ЕГН: ********** административно наказание глоба в размер на 100 лева, на
основание чл.270 от Закона за горите, за нарушение по чл.148, ал.1 и ал.2, т.4 и чл.144, ал.4,
т.1 от ЗГ, във вр. чл.24, ал.1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските
територии.
Недоволен от така наложеното му административно наказание Д. е обжалвал в
законоустановения срок издаденото НП. По изложени във въззивната жалбата и в
представените по делото писмени бележки доводи от адвокат-пълномощника на
жалбоподателя адв.Б. от ПАК се моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление, като сочи, че са допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при
изготвяне на АУАН и НП довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Развиват се доводи за липса в АУАН и НП на точно описание на адм.нарушение, предвид
императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.Сочи се ,че АУАН и НП не отговарят
на формалните изисквания на чл.42,ал.1, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.
Претендират се на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН разноски по делото.
Въззиваемата страна- Регионална дирекция по горите гр.Кюстендил чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията
правни съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателно постановление
1
като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност на атакуваното
НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение. Претендира се на
основание чл.63д, ал.4 ЗАНН да бъдат присъдени на РДГ-Кюстендил направените по делото
разноски. Прави се от въззиваемата страна и възражение за прекомерност на претендираното
от въззивника адвокатско възнаграждение .
Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На 19.03.2024г. РДГ Кюстендил, ТП ДГС Радомир, община Радомир,в землището на
с.Углярци, отдел 312, подотдел „а", имот с КВС 75023.59.3, с ПБ №
13298/00071/18.03.2024г. по Протокол за освидетелстване № 0750422/06.02.2024г.
контролните органи на РДГ –Кюстендил са констатирали, че е извозена дървесина с товарен
автомобил, с peг. № Е 4170 КТ, с водач- жалбоподателят А. А. Д. от отдел 312, подотдел "а",
имот № 75023.59.3 , землище на село Углярци до имот № 75023.6.5. , като при поискване от
водача Д. на разрешително за достъп до горска територия за отдел 312, подотдел "а" в
землището на с. Углярци , за товарен автомобил с peг. № Е 4170 КТ такова не е
предоставено.
Проверката е обективирана в Констативен протокол №144755 от 19.03.2024г.
Въз основа на горните констатации е съставен АУАН на жалбоподателя Д. №.г. от св.
А. Й. А., като свидетел по съставянето на АУАН е св. Р. Д. Д..
Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН
административно-наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП
№.г. като със същото е наложено на Д. адм.наказание глоба в размер на 100 лева на
основание чл.270 от Закона за горите, за нарушение по чл.148, ал.1 и ал.2 т.4 и чл.144, ал.4,
т.1 от ЗГ вр. чл.24, ал.1 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на така установеното от фактическа страна и предвид наведените от адвокат-
защитника на жалбоподателя правни доводи в жалбата и хода на съдебното следствие съдът
2
намери следното:
Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от
защитата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на
атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на такива процесуални
нарушения съдът следва да разгледа и разреши спора по същество като изследва и реши
въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали
жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган
материално правните норми и правилно ли е определен размера и вида на наложеното
административно наказание.
В настоящият случай защитата на жалбоподателя навежда доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на процесното НП и АУАН довели до
нарушаване на правото му на защита.
Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на
административно-наказателното производство и при съставяне на АУАН са допуснати от
АНО нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и налагащи отмяна на атакуваното НП. Това е така по следните
съображения:
На първо място в административно наказателното производство, обвинение се
повдига именно с АУАН и НП, като от същите следва по категоричен начин да се установи
каква е волята на наказващия орган. Основен реквизит е пълното и точно описание на
фактите, относими към състава на нарушението, с което се очертават рамките на
административно-наказателнот обвинение. Без въвеждане на съставомерните признаци по
ясен и категоричен начин винаги съществено се нарушават процесуалните правила , тъй
като подобен подход пряко рефлектира върху правото на защита. Това ограничава
възможността нарушителят да разбере, в извършването на какво адм.нарушение е обвинен,
горното процесуално нарушение лишава и съда от възможността да прецени в съответствие
с материалния закон, има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и
съответно приложена ли е относимата санкционната норма. В конкретния случай не е
налице пълно и точно описание на извършеното адм.нарушение в АУАН и НП. АНО при
описание на твърдяното адм.нарушение не е посочил съставомерни признаци на деянието,
с оглед ясно разграничение на отделни прояви, консумиращи различни състави на
нарушения.
На второ място настоящия състав на съда намира, че посочената от АНО санкционна
правна норма на чл. 270 от ЗГ е обща такава и урежда случаите, в които липсва специална
административно-наказателна разпоредба, а именно :“ за други нарушения на този закон и
на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба от 50 до 500 лева, съответно
имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лева, ако не е предвидено по-тежко
наказание“. В конкретния случай обаче предвид описанието на извършеното от
жалбоподателя Д. адм.нарушение е налице специална санкционна норма на чл. 263, ал. 1, т.
3
2 от ЗГ, предвиждаща глоба от 200 до 2000 лева, ако деянието не съставлява престъпление,
за физически лица, които извършат или наредят да бъдат извършени дейности по ползване
на горските пътища в нарушение на наредбата по чл. 148, ал. 11 от ЗГ. За правна пълнота
следва да се отбележи ,че при прилагането на чл. 263, ал. 1, т. 2 от ЗГ наказващият орган
следва да държи сметка, че задължението за снабдяване с документ, разрешаващ достъпа на
товарни превозни средства и пътни превозни средства с животинска тяга до горските
територии и горските пътища тежи върху собствениците /ползвателите на имота, а водачите
на пътните превозни средства често са лица извън посочената категория и осъществяват
достъпа до имота от името и за сметка на собственика/ползвателя. Аргумент в тази насоча е
и разпоредбата на ал. 2 на чл. 263 от ЗГ, предвиждаща, че за нарушение по ал. 1 освен
наложената глоба на нарушителя се отнема даденото разрешение или удостоверение за
достъп до горската територия и той се задължава в определен срок да отстрани последиците
от нарушението, т. е. нарушител може да е само лицето, на което е издадено разрешение или
удостоверение за достъп – собственика/ползвателя на имота,не и водача , какъвто в случая е
жалбоподателя Д.. В тази връзка съдът следва да отбележи,че съгласно чл.24, ал.1 от
Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии разрешителното за достъп до
насаждения, в които се извършва добив на дървесина, или до горски разсадници се издава по
образец (приложение № 10) от лицето, стопанисващо съответната територия, в т. ч.
собственика на територията; лицето, издало позволителното за сеч, или регистрирания
лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч.
За пълнота настоящият състав намира, че следва да отбележи,че в НП
административно-наказващия орган неправилно е отразил датата на извършване на
адм.нарушение 18.03.2024г. , а не 19.03.2024г., когато е извършено и констатирано
твърдяното адм.нарушение.
С оглед на всичко горепосочено, съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1
от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение. Предвид представения по делото Договор за правна защита и
съдействие на адв.Б. е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в размер на 500
лева за адвокатско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на
делото, и направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна се явява
завишено, с оглед обстоятелството, че участието на адвокат-защитника по делото се изразява
само в представени по делото писмени бележки по същество на спора без лично явяване и
участие в производството по делото .
С оглед на изложеното на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 100.00 лева за адвокатско възнаграждение, който размер е под предвидения в
4
наредбата минимум на адвокатско възнаграждение, предвид Практиката на ЕС в Решение
от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/2022г.
Водим от изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3 т.2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №. г. на Директора на Регионална дирекция по
горите-Кюстендил, с което е наложено на А. А. Д., с адрес: гр.Р., ж.к. “Т.“, бл., вх. ., ап. ., с
ЕГН:********** административно наказание глоба в размер на 100 лева /сто лева/, на
основание чл.270 от Закона за горите, за нарушение по чл.148, ал.1 и ал.2, т.4 и чл.144, ал.4,
т.1 от ЗГ, във вр. чл.24, ал.1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, бул.
„България“ № 33 ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ж.к. „Т.”, бл.
3, вх. „А“, ет. 3, ап. 7 сумата от 100,00 /сто лева/, представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Пернишки
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5