РЕШЕНИЕ
№. 870
гр. Пловдив, 27.05. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIV състав в открито
заседание на тринадесети май през
две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря к. Р. и участието на прокурора ИВАН СПИРОВ, като
разгледа к.н.а.х дело № 442 по
описа на съда за 2020 година,
докладваното от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на Глава Дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, пр. 2
-второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от Дирекция „Инспекция
по труда“ - Пловдив при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
депозирана чрез пълномощника Н.К. срещу Решение № 2304
от 16.12.2019 г., постановено по АНД № 5014/2019г по описа на Районен съд
Пловдив, VI – ти наказателен състав, с
което е отменено Наказателно постановление № 16-002527 от 13.06.2019г.,
издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда“ - Пловдив, с което на „Роял
-К“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Петрова
нива“ № 87, представлявано от Г.К.Ц. на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на
труда /съкр.КТ/, е наложено административно наказание
„имуществена санкция в размер на 1600.00 /хиляда и шестотин/
лева“ за нарушение по чл.152 от КТ.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че събраните в хода на съдебното производство доказателства не
обосновават извършване на вмененото административно нарушение, което е
основание за незаконосъобразност на административният акт. Твърди се, че
извършеното нарушение е установено по безспорен начин. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление. Оспорва размерът на търсените от
касационният ответник разноски за настоящата съдебна инстанция.
Ответникът
по касационната жалба – „Роял-К“ ООД- Пловдив, чрез пълномощника адв.К.-Б.взема становище по неоснователността на жалбата.
Счита, че съдебното решение като законосъобразно следва да бъде оставена в
сила.Претендира разноски за касационната съдебна инстанция.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,
а съдебният акт оставен в сила.
Касационният състав, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна
поради следните за това съображения:
Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от касационният
ответник срещу НП Наказателно
постановление № 36-0002527/13.06.2019г., издадено от Директор дирекция „ИТ“ -
Пловдив при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 16-002527/29.05.2019г.,
съставен от свид.Д.Х.Д., заемащ длъжността „***“ -
Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до това, че при извършена проверка на 09.05.2019г на
обект „кафе- аперитив“ на адрес в гр.Пловдив, бул. „6 септември“ №33а и по
документи на 13.05.2019г. от представения график за работа и присъствена форма
за м. януари 2019г. за явяване на работниците на работа, касационният ответник,
в качеството му на работодател, при въведено сумарно изчисляване на работното
време не е осигурена непрекъсната междудневна почивка
не по- малко от 12 часа на свидетеля А.Н.Г.. Изложено е обстоятелството, че
същата е започнала работа на 10.01.2019г. в 22.00 часа и отново на 11.01.2019г.
в 07.00 часа, като времето на почивка е 9 часа. Посочено е, че по- същият начин
е намалена междудневната почивка и по отношение на свидетеля
П.С.С.. Прието е, че това касае осъществен състав на нарушение
на чл. 152 от КТ, която норма определя, че „работникът или служителят има право
на непрекъсната междудневна почивка, която не може да
бъде по-малко от 12 часа.“. Актът бил съставен в присъствие на управителя,
който го подписал и екземпляр му бил предявен. В тридневен срок постъпило писмено
възражение по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН, в което било посочено, че се касае за
допусната техническа грешка в представената за нуждите на проверката
документация. Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета и от административнонаказващия орган, който на осн. чл.414 ал.1 КТ е наложил на нарушителя имуществена
санкция в размер на 1600 лева. За да отмени издаденото НП, първоинстанционния
съд е приел, че в хода на проведеното пред него съдебно производство от
събраните гласни доказателства, касаещи показанията на свидетелите С.С., А.Г. и А.П. не се установява по категоричен и несъмнен
начин да е извършено вмененото на касационният ответник административно
нарушение. Приел е, че са в хода на проведеното административно –наказателно
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с
изясняване на обстоятелствата по това,
извършено ли е административното нарушение, което е довело до липса на съществен елемент от обективната
страна на описанието на административното нарушение и липса на обстоятелствата,
при които е осъществено, което касае неизпълнение на изискванията на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН и ограничава правото на защита на нарушителя.
Решението на съда е
правилно.
С касационната жалба се навеждат доводи относно това, че механизма
на установяване на посоченото административно нарушение е бил законосъобразен
проведен съобразно изискванията на административно наказателния процес, като се
сочи, че даденото описание е съответно на събраните по делото доказателства.
Тези възражения на касатора са неоснователни.
Изводите на първоинстанционният съд, че липсва съставомерно действие на нарушителя, което да е доказано по
категоричен и несъмнен начин съобразно дадените обстоятелства в съставените
АУАН и НП по извършеното административно нарушение, са законосъобразни. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
изводи относно събраните пред него гласни и писмени доказателства, както и
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. В конкретния случай по
отношение на неправомерните действия, за които се твърди, че дружеството-
нарушител е предприело, следва да се събират и надлежните за това
доказателства, от които да се даде описание именно на конкретни факти от
обективната действителност, индивидуализирани по време, място и начин на
извършването им, които да съответстват на правната норма, касаеща
съответната правна квалификация. В този смисъл ясни и законосъобразни са
направените в мотивите на първоинстанционният съд
изводи относно необходимостта контролните органи да направят съответните
преценки не като необоснован правен извод, а на база събрани преди това
необходими доказателства. Липсват конкретни доказателства, от които да се
установява извършеното административно нарушение. Достоверността на приложените
от контролните органи писмени доказателства са били оборени от събраните в хода
на съдебното производство гласни доказателства на свидетелите Г., П. и С.. В
действителност са налице само и единствено едни предположения, които не могат
да обосноват обвинителната функция на АУАН и НП. Според императива на чл. 57, ал.1 т. 5 от ЗАНН наказателното
постановление следва да съдържа точно описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. Наказващият орган не ангажира каквито и
да е доказателства за наличието на правна връзка между проверката на дружеството,
чиято административнонаказателна отговорност е
ангажирана и действителното нарушение на правата на работника, защитени в
разпоредбата на чл.152 от КТ. Касае се за актове, съставени при съществена непълнота
на доказателствата. Всяко едно административно нарушение следва да е
доказано по несъмнен начин от наказващия орган, а не да се извежда от
предположения за фактите. Затова законосъобразни са
изводите на районния съд относно наличието на съществени нарушения при съставянето на АУАН и НП, като те
опорочават съществено проведения административно – наказателен процес,
като ограничават правото на защита на нарушителя. Липсва противоправно
действие на касационният ответник, което да припокрива елементите от състава на
вмененото му административно нарушение. Тези
обстоятелства са били законосъобразно установени в хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство и законосъобразно
отразени в обжалваното решение. Затова и наведените с касационната жалба
възражения се явяват неоснователни. Обжалваното решение е законосъобразно и
същото следва да се остави в сила, като на осн. 221
ал.2 от АПК споделя изцяло мотивите на първоинстанционният
съд, като не е необходимо да ги преповтаря. От изложеното до тук следва, че като е отменил
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По отношение на направеното искане за
присъждане на разноски, то с оглед изхода на спора, по силата на чл.63 ал.3 от ЗАНН такива се дължат за настоящата съдебна инстанция на касационният ответник.
Представен е списък за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 850.00 лева, по отношение на които касатора прави
възражение за прекомерност. Съобразно разпоредбата на чл.63 ал.4 от ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. В настоящият случай, в предвид фактическата
и правна сложност на спора, съобразно действителното участие на страните в
производството, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по реда
на чл.36 ал.2 от ЗА, вр. чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /посл.
изм. с Решение №5419
от 8.05.2020г. на ВАС на РБ - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020г./,
като се определи в минимален размер от 236 лева за производство пред касационна
инстанция.
Водим
от горното, на осн. чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2304/16.12.2019г.,
постановено по АНД №5014/2019г. по опис на Районен съд гр. Пловдив - VI наказателен състав.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София да заплати на
„РОЯЛ -К“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Петрова нива“ № 87, сумата в размер на
236.00 (двеста тридесет и шест) лева разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.