РЕШЕНИЕ
№ 2798
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Ив. Маслинкова
при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело №
20215330115906 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, вр. чл. 139 от СК.
Производството е образувано по искова молба на Н.С.П., ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител И.А.И., ЕГН **********, против С.И.П., ЕГН **********.
Ищцата твърди, че ответникът е неин баща. Съгласно постигната спогодба, одобрена с
определение на съда по гр. дело № 2178/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, бащата
се задължил да заплаща издръжка от 100 лева. Момичето било вече на *** години, освен
училище, посещавала к. п. р. и л., както и ф. Нуждите нараснали. Били необходими средства
за храна, облекло, консумативи. Майката полагала грижи за дъщеря си и покривала нейните
основни нужди и потребности. Бащата не участвал по никакъв начин в грижата за детето.
Ответникът работел като ***, имал възможност да заплаща издръжка. Прави се искане да
бъде увеличен размерът на дължимата от ответника издръжка от 100 лева на 220 лева
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2021 г., платима до 5-то
число месеца, за който се отнася издръжката, ведно със законна лихва за всяко просрочие.
Претендират се разноски.
В определения срок не е постъпил писмен отговор. Ответникът не е взел становище по
предявения иск.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане – серия *** № *** от *** г. е,
че Н.С.П. е дете на И.А.И. и С.И.П. От представения препис от определение от *** г. по гр.
дело № 2178/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, се установява, че бащата се е
1
задължил да заплаща издръжка на дъщеря си, чрез нейната майка и законен представител, в
размер на 100 лева. От приетото по делото Уверение № *** от *** г., издадено от ***, се
изяснява, че през учебната 2021/2022 г. детето е ученичка в *** клас и посещава редовно
учебни занятия. От представените по делото копия от касови бонове се установява
стойността на закупените учебни пособия и консумативи за началото на учебната година.
По делото е представен препис от договор за наем на недвижим имот, от който се изяснява,
че майката И.И. заплаща наем в размер на 100 лева месечно.
От постъпилата по делото справка от ТД на НАП – *** с изх. № *** от *** г. е видно, че
лицето И.А.И. – майка на ищцата, няма регистрация като едноличен търговец и като
самоосигуряващо се лице. Същата няма участие в търговски дружества и няма сключени
трудови договори за периода от 01.01.2021 г. до 26.04.2022 г. Няма данни за изплатени суми
по извънтрудови правоотношения. Няма декларирани недвижими имоти. Притежава лек
автомобил: марка/модел „Сузуки ***“, с рег. № ***.
От същата справка, постъпила от ТД на НАП – ***, за ответника С.И.П. – баща на ищцата,
се установява, че има сключено трудово правоотношение с ***, ЕИК ***, с посочен
осигурителен доход от 650 лева, има данни за осигуряването му. Същият не притежава
МПС, има деклариран недвижим имот като собственик на 0.17 ид.ч. от земя и сграда в ***.
От п. н. с. Н.А.И. /б. н. и. п. м. л./ се установява, че от две години и половина майката И.И.
гледа детето сама, като нейните родители й помагат. В началото разходите били по-малко,
но и цените били по-ниски. Към момента за детето били необходими между 8 лева и 10 лева
на ден – за закуска, обяд и следобедна закуска, тъй като момичето било цял ден на училище.
С. разяснява, че преди детето е ходело на в., а сега – на р., поради което били необходими
средства за б., ч. Сочи, че детето било в *** клас, а следващата учебна година – в *** клас,
когато щяло да има нужда от уроци по математика, а един урок струвал 20 лева. Детето
имало желание да учи в ***, поради което трябвало да ходи на уроци. С. заявява, че от три
години бащата не бил виждал дъщеря си, не се обаждал нито се интересувал за детето.
Майката живеела на квартира и заплащала месечен наем в размер на 100 лева. Същата не
успявала сама да поеме всички разходи за детето, поради което р. й п. Имало случаи, в които
й п. с до 200 лева на месец. Изтъква, че момичето расте и има нужда от много неща.
Съдът дава вяра на п. н. с., при условията на чл. 172 от ГПК. Разказите са достоверни и в
съответствие с останалите доказателства по делото.
При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни
изводи:
С определение от *** г. по гр. дело № 2178/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
влязло в законна сила на 18.04.2012 г., е одобрена спогодба, според която бащата се е
задължил да заплаща издръжка на дъщеря си, чрез нейната майка и законен представител, в
размер на 100 лева. Към момента са изминали 10 години, детето Н. е на *** години, учи в
*** и ежедневни грижи за нея полага майката.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималният размер на издръжката на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е в
размер на 177,50 лева. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно
2
наличието на качеството „непълнолетно лице“ по отношение на претендиращия издръжката.
Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното
състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на
неговите потребности при преценка на нормалните, обикновените, ежедневните нужди от
храна, облекло, учебни, спортни и културни занимания. Възможностите на родителя да
заплаща издръжка се преценяват с оглед на неговите доходи, имотното му състояние,
квалификация, дали има задължения към други лица.
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето
си в по-висок от присъдения вече размер, следва да се установи промяна на обстоятелствата,
при които е бил определен първоначалният размер на издръжката, размерът на доходите на
всеки от родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят
издръжка. Изменението на обстоятелствата може да се отнася до здравословното състояние,
трудоспособността, доходите, семейното положение и прочие, но за да се уважи иск за
изменение на издръжката, се изисква трайна и съществена промяна в нуждата на търсещия
издръжка или във възможностите на задълженото лице. С оглед разпоредбата на чл. 150 от
СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. При изменение на размера на присъдена издръжка и определяне на нов, съдът е
длъжен да съобрази правилото на чл. 142, ал. 1 СК, т.е. да съобрази, както новите, нараснали
нужди на детето, така и възможностите на родителя, от когото се търси издръжката.
Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и
отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако
родителите живеят заедно.
В настоящия случай, при преценка какъв е подходящият размер на издръжката за детето,
съдът взе предвид неговата възраст, разходите, свързани със закупуване на дрехи, храна,
както и извънкласни дейности, които представляват допълнителен разход. За изминалия
период от време е налице промяна в нуждите на детето. Освен това съществува промяна на
икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на ***-годишна
възраст да бъде издържано с определената преди 10 години издръжка в размер на 100 лева.
Детето посещава редовно учебни занятия, посещава и извънкласни дейности, които
представляват допълнителен разход. Относно доходите на родителя, който фактически
отглежда детето – майката, се установи, че към момента на извършване на справката няма
сключени трудови договори, няма декларирани недвижими имоти, а от представените по
делото доказателства и от с. п., които съдът кредитира, се изясни, че същата живее под наем
и е п. о. р. с. От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че доходите
на бащата са близки до минималната за страната работна заплата.
С оглед на изложеното, като взе предвид възрастта, интересите и нуждите на детето и с
оглед социално-икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да
получава, а двамата родители са задължени да осигуряват месечна издръжка в размер на
поне 420 лева, от които минимум 160 лева за храна, а останалите – за дрехи, пособия и
задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и
интелектуалното развитие на детето. Увеличението в размера на издръжката за детето е със
3
сума, която според съда, бащата може да си позволи. Присъдената преди време издръжка
вече е недостатъчна като размер, тъй като нуждите на детето са се увеличили. Следва да се
отбележи и че тя е под предвидения в закона минимален размер. Съдът счита за
справедливо бащата да участва в поемане на финансовата част по отглеждане на детето
наравно с майката, предвид обстоятелството, че детето се отглежда от майката и тя полага
ежедневни грижи за него, а бащата не участва по никакъв начин в непосредствените грижи.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 220 лева
месечна издръжка за дъщеря си, а останалите средства следва да се поемат от майката.
Съдът счита, че бащата е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер. Освен
това законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи
съгласно ал. 2 на чл. 143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на
родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да
заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват
собствените си нужди. Ето защо, така предявеният иск се явява основателен.
С оглед изхода на спора и уважаването на иска изцяло, следва направените от ищцовата
страна разноски да се възложат върху ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи държавна такса от 172.80 лева, изчислена
върху увеличения размер на издръжката.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, доколкото съдът уважава иск за присъждане на издръжка,
следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в тази му част.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената по гр. дело № 2178/2012 г. по описа на Районен съд –
Пловдив месечна издръжка, дължима от С.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на Н.С.П.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител И.А.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, като УВЕЛИЧАВА същата от 100 лева на 220 лева /двеста и двадесет лева/,
считано от датата на подаване на исковата молба – 08.10.2021 г., до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до пълното изплащане на сумата, която да се заплаща
до 5-то число на всеки месец, за който се дължи.
ОСЪЖДА С.И.П., ЕГН **********, да заплати на Н.С.П., ЕГН **********, чрез нейната
майка и законен представител И.А.И., ЕГН **********, сумата от 300 лева /триста лева/ –
направени разноски.
ОСЪЖДА С.И.П., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 172.80 лева /сто седемдесет и два лева и
осемдесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по настоящото
производство.
4
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК в
частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
5