Р Е Ш
Е Н И Е
№ 176
гр.Кюстендил, 03.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Светла Кърлова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №150/2023г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
„Т.– Б.Д.“ АД със седалище и адрес на
управление *** обжалва решение №157/05.05.2023г. на ДРС, постановено по АНД
№84/2023г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт,
представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна
на решението и отмяна на НП. Прави се алтернативно искане за намаляване размера
на наложената санкция до предвидения от закона минимум. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът чрез пълномощника
изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли да се остави в сила
решението на районния съд. Не се претендират разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за основателност на касационната жалба в частта относно искането за
намаляване размера на наложената санкция и моли решението на районния съд да
бъде изменено в тази насока.
Предмет
на касационно оспорване е решение №157/05.05.2023г. на ДРС, постановено по АНД
№84/2023г., с което е потвърдено НП
№163/24.10.2022г. на директора на РИОСВ – София. „Т.- Б.Д.“ АД *** е санкционирано
като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
100 000 лв. на основание чл.164, ал.1 от ЗООС, за нарушение на чл.123в, т.2 от
ЗООС.
ДРС е формирал правен извод за
законосъобразност на НП, като издадено при спазване изискванията на ЗАНН
относно процедура, срокове и форма на АУАН и НП, както и поради доказаност на нарушението
от обективна и субективна страна. Приел е, че е неприложим чл.28 от ЗАНН, както
и че размера на санкцията е съобразен с тежестта на нарушението и засегнатите
обществени отношения.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. Същото е и правилно, по следните съображения:
„Т.-
Б.Д.“ АД *** е санкционирано за това, че на
31.03.2022г. дружеството не е изпълнило задължението си по условие 9.3.4 от КР
№45-Н4/2019г. – притежателят на
разрешителното да предприема всички необходими мерки за ограничаване на емисиите
на прахообразни вещества в съответствие с изискванията на чл.70 от Наредба
№1/27.06.2005г. за норми за допустими емисии на вредни вещества /замърсители/,
изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии.
На сочената дата е установено, че се наблюдават емисии прахообразни вещества,
формирани от площадката на централата, които вятърът носи към населеното място.
В момента на проверката се осъществяват дейности по разтоварване на въглища
чрез автомобилен транспорт. Емисиите от процеса по изсипване на въглищата се
разпръскват разсредоточено в атмосферния въздух и вятъра си насочва съм селото.
Извършен е и оглед на ППС „Черно езеро“, при който са установени емисии на
прахообразни вещества от клетка №1, което е осушена. На обекта се извършва
товарене на производствени отпадъци /сгуропепелна маса/ в камиони за извозване
и депониране а депо „Каменик“. При проверката не е установено да се предприемат
мерки за ограничаване на емисиите прахообразни вещества чрез използване на
ветроупорни прегради при товарене и разтоварване на горивата на открито,
ограничаване на дейностите при високи скорости и съобразяване посоката на
вятъра или ограничаване по друг подходящ начин, съобразно чл.70 от Наредба
№1/27.06.2005г. Съставен е КП №ККФОС-ГВ-8/31.03.2022г. За констатирано нарушение
по чл.123в, т.2 от ЗООС е съставен е АУАН №82/26.04.2022г., а въз основа на
него е издадено атакуваното НП.
След анализ на доказателствения материал
по делото касационната инстанция намира изводите на въззивния съд за доказаност
на административното нарушение за съобразени с материалноправните норми. Обжалваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на доказателствата. Административнонаказателната отговорност
на дружеството е ангажирана за неизпълнение на условията в КР №45-Н4/2019г., а
именно на условие 9.3.4 от КР №45-Н4/2019г. – притежателят на разрешителното да предприема
всички необходими мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества в
съответствие с изискванията на чл.70 от Наредба №1/27.06.2005г. за норми за
допустими емисии на вредни вещества /замърсители/, изпускани в атмосферата от
обекти и дейности с неподвижни източници на емисии. От писмените и гласни
доказателства, събрани във въззивното производство се доказва безспорно, че са
налице емисии прахообразни вещества,
формирани при товарене и разтоварване на въглища и сгуропепелна маса на
производствената площадка на ТЕЦ-а, без да се взети съответните мерки по чл.70
от Наредба №1/27.06.2005г., а именно не се използват ветроупорни прегради при
товарене и разтоварване на горивата на открито, не се ограничават дейностите
при високи скорости и съобразяване посоката на вятъра или ограничаване по друг
подходящ начин. Т.е. налице е неизпълнение на условието от КР. В този смисъл
правилно същото е привлечено към административнонаказателна отговорност по
чл.164, ал.1 от ЗООС за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС.
Неоснователни
са възраженията на касатора във връзка с непосочване на изискванията на чл.70
от Наредбата. В АУАН и в НП е изписано словесно действията, които не са
предприети от дружеството, като същите са част от мерките по чл.70 от
подзаконовия нормативен акт. Не е налице и непреодолима сила, доколкото
скоростта на вятъра не е била в степен да направи невъзможно допускането на
емисии прахообразни вещества и именно вятърът е следвало да бъде съобразен и да
се предприемат мерките по Наредбата. При проверката на място е установено, че
въобще не са предприети никакви действия във връзка с вятъра за ограничаване
емисиите прахообразни вещества.
КАС
намира за законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и наложеното
наказание „имуществена санкция“ в размер на 100 000 лв. Законът предвижда
наказанието да се определя съобразно разпоредбите на ЗАНН в границите,
предвидени за извършеното нарушение, като се отчитат тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване, смегчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. В случая АНО е наложил наказание над минимума по чл.164, ал.1 от
ЗООД при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства /множество наложени
санкции на дружеството за неизпълнение на условия от КР/, като същевременно е
съобразил и високата степен на обществена опасност на извършеното деяние в
конкретния случай, както и вида на охраняваните обществени отношения. Тези
изводи се споделят от КАС, доколкото следва да се отчитат целите по чл.2 от
ЗООС и спазването на принципите за опазването на околната среда по чл.3 от
ЗООС.
Като
е достигнал до идентични прави изводи за законосъобразност на НП, въззивният съд
е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който ще бъде оставен в сила,
поради отсъствие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
С
оглед изхода от делото съдът не присъжда разноски.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №157/05.05.2023г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №84/2023г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: