РЕШЕНИЕ
гр. София, 11 Октомври 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет
и девети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 12488 описа за 2016 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен
иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът Д.А.Г., твърди, че на 3/01/2016 год., в
местността „Боаза“ край гр.Търговище е настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което водачът на лек автомобил Опел, с рег.№ ******М.Н.е
изгубил контрол над автомобила и е ударил движещия се срещу него лек автомобил
Ауди, с рег.№ ******, управляван от Б.Я.. В резултат от произшествието ищецът,
който се е возил в лекия автомобил Опел, получил фрактура със значима
дислокация на горния край на лявата лакътна става и загуба на чувствителността
на 4 и 5 пръст на лявата ръка. Наложило се същият да бъде опериран, предстояла
и втора операция за премахване на поставени пирони при първата операция. Вина за
произшествието имал водачът на лек автомобил Опел М.Н., чиято Гражданската
отговорност била застрахована при ответника
З.К.Л.И.АД, поради което и ответникът отговарял за вредите, причинени в
резултат от произшествието. В резултат от произшествието и проведеното лечение,
ищецът претърпял неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства, поради
невъзможност да ползва лявата си ръка и нуждата от чужда помощ. Ищецът също
така преживял и психически стрес, а не било изключено негативни последици от
увреждането да останат за цял живот. Твърди, че поискал от ответника да му
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но му била предложена
сумата от 3000 лева, която ищецът намерил за недостатъчна. Като намира за справедливо
обезщетение сумата от 50 000 лева, ищецът моли ответникът да бъде осъден да му
заплати тази сума. Претендира и законна лихва от датата на завеждане на
исковата молба и разноски.
Ответникът З.К.З.К.Л.И.АД оспорва иска. Оспорва
счупването на лакътната става да е причинено от пътно-транспортното
произшествие. Оспорва продължителността и интензитета на търпените болки, както
и необратимостта на травматичните увреждания. Оспорва настъпването на
продължително изтръпване на 4 и 5 пръст на лявата ръка.Намира за прекомерен
размерът на претендираните вреди. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 3/1/2016 год. на път ПП-I-4 е настъпило пътно-транспортно
произшествие между лек автомобил Опел Астра с рег. № *******, управляван от М.М.Н.и
лек автомобил Ауди 80 с рег. № ******, управляван от Б.Н.Я.. Произшествието
настъпило след като водачът на лекия автомобил Опел Астра, при движение с
несъобразена скорост, изгубил управление
върху автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в
движещия се срещу него лек автомобил Ауди. В констативния протокол е записано,
че пострадал при произшествието е Д.А.Г..
Образуваното по случая наказателно
производство по ДП № 5/2016 год. било прекратено с Постановление от 10/3/2016
год. на прокурор от РП-гр.Търговище, тъй като деянието представлявало административно нарушение.
На 4/1/2016 год. Д.Г. е приет в МБАЛ Света Анна в
гр.Варна, където му е поставена диагноза счупване на горния край на лакътната
кост. Там той претърпял операция за открито наместване на фрактурата и
поставяне на вътрешна фиксация. В болницата ищецът престоял 3 дни.
На 10/4/2017 год. ищецът е бил приет в МБАЛ Е. ООД с
диагноза счупена в горния край лакътна кост, където му и била направена
операция за отстраняване на имплантираната заключваща плака с 8 винта.
С писмо от 26/8/2016 год. ответното дружество е предложило
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1320 лева.
Вещото лице по автотехническата
експертиза дава заключение, че процесното ПТП е настъпило в лявата пътна
половина за посоката на движение на лекия автомобил Опел Астра. Към момента на
настъпване на произшествието е валял сняг, настилката била мокра, на места
заледена. След ляв завой водачът на лекия автомобил Опел загубил контрол върху
управлението на автомобила, автомобилът се подхлъзнал, поднесъл, завъртял се и
навлязъл в лентата за насрещно движение, където ударил движещия се срещу него
лек автомобил Ауди, в който пътувал ищецът. Произшествието настъпило,
вследствие от избраната от водача на лекия автомобил Опел скорост на движение и
ниския коефициент на сцепление на гумите на този автомобил.
Вещото лице по назначената
медицинска експертиза дава заключение, че полученото от ищеца счупване било
резултат от директен удар на предмишницата в детайли от вътрешността на
автомобилното купе. Този резултат бил често срещан при пътно-транспортни
произшествия, тъй като крайниците били в свободно движение и необезопасени по
време на движение. Счупването било вътреставно и довело до разрушаване на
конфигурацията на лакътната става. Счупването било в пряка причинна връзка с
произшествието. След болничното лечение и претърпяната операция, ищецът редовно
посещавал назначените прегледи. Поставената му гипсова имобилизация била
свалена на 2ия месец, след което започнала рехабилитацията. Ищецът претърпял и
втора операция за изваждане на металната плака и винтовете. Общо лечебният и
възстановителен период продължили 5 месеца. В този период ищецът изпитвал болки
и страдания, от които по-интензивни първите 3-4 седмици след злополуката и
около 30 дни в хода на проведената рехабилитация, както и в рамките на 30 дни
след втората операция. Освен това в първите два месеца той имал проблеми с
обслужването си, тъй като левият горен крайник бил напълно обездвижен. Към
момента ищецът търпял спорадични болки, предимно при промяна на времето, за
които приемал аналгетици; счупената лакътна става била зараснала, а състоянието
на ищеца стабилизирано. Движенията на ръката били възстановени, само
екстензията била в леко намален обем – около 10 градуса. В началото, поради
нервна увреда, ищецът е изгубил чувствителност на 4 и 5 пръсти на лявата ръка.
Към момента сетивността на тези пръсти била възстановена. За в бъдеще не се
очаквали смущения в здравословното състояние на ищеца във връзка с увреждането.
Свидетелят А.В.Ж.бил с ищеца по
време на инцидента-двамата пътували на задната седалка на автомобила. Веднага
след произшествието дошла линейка, която откарала пострадалите в Окръжна
болница в гр.Търговище, където ищецът не бил приет за лежащо болен.
Свидетелката Е.Й.С.– колежка на
ищеца, заявява, че помни процесният инцидент от началото на 2016 год.. Тя
видяла ищеца няколко дни след операцията. Тогава ищецът се чувствал много зле,
имал сериозни болки, сериозна психическа травма и все още изпитвал страх от
катастрофата. До момента, когато ищецът се качвал в кола, той инстинктивно
търсел да се хване за нещо. Психическото неразположение на ищеца му пречело да
работи.. Имало моменти, в които свидетелката придружавала ищеца от дома му до офиса,
където работел. На работа ищецът се върнал през февруари. Преди да му бъде
махнат гипса, ищецът не можел да си служи с ръката и се налагало свидетелката
да му помага – за домакинските работи, за къпането, за почистване, като тя го
посещавала два пъти седмично. След махането на гипса той също изпитвал силна
болка, от която се оплаквал; изпитвал и дискомфорт, тъй като не можел да
изправя ръката си. След рехабилитацията ищецът не можел да спи, имал изтръпване
на пръстите. Белегът, останал след операциите притеснявал ищеца, той го можел в
опит да го прикрие, не навивал ръкавите на ризата си.
По делото е прието за безспорно
обстоятелството, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача
на лек автомобил Опел Астра – М.М.Н.към датата на настъпване на произшествието
и че на 3/1/2016 год. е настъпило ПТП, в което ищецът е участвал.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е бил застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек
автомобил Опел Астра с рег.№ ******М.Н.. В качеството си на застраховател, той е
поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би
отговарял по българското законодателство. Този риск ответникът е носел в
периода, през който е настъпило произшествието. Ищецът е предявил претенцията
си за обезщетяване на претърпените вреди от ПТП извънсъдебно и поради
несъгласие с определеното обезщетение е предявил иска си по съдебен път.
Застрахованото при ответника лице на общо основание
отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно
средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане
включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди
– травматични увреждания, причинили болки страдания и отрицателни преживявания,
наличие на причинна връзка между
деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав,
пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани
от безспорните факти чежду страните и събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие съдът приема за доказано от съвкупната преценка
на протокола за ПТП и заключението на автотехническата експертиза. Изводът,
който се налага при преценка на тези доказателства е, че управлението на лекия
автомобил с висока скорост и изгубване контрола върху автомобила, са
обстоятелствата, които са имали решаващо значение за настъпване на
произшествието. Водачът на лекия автомобил Опел Астра е навлязъл в лентата за
насрещно движение в непосредствена близост с идващото насреща друго МПС, поради
което и ударът е станал непредотвратим. С това, водачът на лекия автомобил е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, уредени в чл.20 и чл.44 от Закона за движение по
пътищата. Фактът, че ищецът е пострадал при въпросното ПТП се доказва от
показанията на свидетеля Желев. Същите опровергават заявеното от ответника
твърдение, че ищецът не е счупил ръката си при ПТП.
По делото не се доказват обстоятелства, които да
оборват презумпцията за вина на водача на лекия автомобил Опел Астра. Ето защо
съдът приема, че той виновно е допуснал настъпването на пътно-транспортното
произшествие.
От въпросното
произшествие ищецът е претърпял травматично увреждане, довело до настъпване на неимуществени
вреди; той е претърпял и две оперативни интервенции за възстановяване на
здравословното му състояние. За настъпването на тези вреди по делото е изслушана
медицинска експертиза. От заключението на вещото лице се доказват изпитаните от
ищеца болки с различен интензитет за период от 5 месеца; доказва се, че ищецът
не е могъл да използва увредения горен крайник, за известен период от време е
липсвала сетивност на два от пръстите на ръката. От събраните гласни доказателства,
чрез разпит на свидетелката Славкова се доказва, че ищецът е изпитвал болки
след претърпяното произшествие, за продължителен период от време е отсъствал от
работа, а в ежедневието се налагало да ползва чужда помощ, в това число и от
самата свидетелка – за пазаруване, къпане. Доказва се инцидентът да се е
отразил негативно и на психиката на ищеца, който бил в състояние на стрес,
изпитвал страх да се вози в автомобил, включително и до настоящия момент.
Всички тези негативни промени в ежедневието на ищеца съставляват неимуществени
вреди, които ответникът дължи да обезщети. Ето защо отговорността на ответника следва
да бъде ангажирана.
По претендираното обезщетение: Обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост –
чл.52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида, характера и тежестта на полученото
увреждане, доказаните неимуществени вреди и периодът за лечение и възстановяване
на ищеца, нуждата да ползва чужда помощ,
откъсването от професионалния му живот и негативното отражение на
инцидента върху психиката на ищеца. Съдът също така взема предвид и настъпилото
пълно възстановяване на ищеца след травмата и липсата на негативни последици за
здравето му за в бъдеще. При определяне на обезщетението съдът следва да
съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на
вредите, чийто обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност
на застрахователя. Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била
сумата от 25 000 лева, в която част искът следва да бъде уважен. В останалата част
до пълния предявен размер от 50 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В полза на ищеца трябва да се
присъди и законната лихва върху главницата, чиято начална дата, съгласно
претенцията на ищеца следва да се счита датата на подаване на исковата молба.
По
отговорността за разноски: Ищецът е частично освободен от задължение за
заплащане на държавна такса и изцяло от заплащане на разноски, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд съответната
дължима и незаплатена част от държавна такса върху уважената част от иска в
размер на 800 лв., както и разноски от 225 лв. съразмерно на уважената част от
иска. Ответникът следва да възстанови на ищеца заплатената държавна такса от
200 лева.
Предвид отхвърлянето на иска в една
част ищцата следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част от иска. Юрисконсултското възнаграждение следва
да бъде определено в размер на сумата 100 лева, с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Съобразно отхвърлената част от иска, ищцата дължи да
заплати на ответника 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г.Й., възнаграждение за
адвокат в размер на 1280 лева, съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД Л.И.АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на Д.А.Г., ЕГН **********, съдебен адрес ***
– адв.Г.Й., на основание чл. 226 (1) КЗ (отм) във вр. с чл.45 от ЗЗД,
сумата 25 000 лева обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие
от 3/01/2016г., ведно със законната лихва от 13/10/2016 год. до окончателното
изплащане на главницата, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата 200 лева разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА ЗД Л.И.АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат Г.Й., вписана
в САК, с адрес ***, на основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата сумата 1280 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД Л.И.АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на в полза на Софийски
градски съд, на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумите 800
лева държавна такса и 225 лева
разноски.
ОСЪЖДА
Д.А.Г., ЕГН **********, съдебен
адрес *** – адв.Г.Й. да заплати на ЗД Л.И.АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от ГПК сумата
50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: