РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 19.11.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, II ГО, 12 състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЙОРДАНОВА
при
секретаря Станислава Стоянова, като разгледа гр. д. №16442 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано е по предявен от „Т.“ ЕООД срещу „Д.Е.Е.Л.“ ЕООД, положителен установителен
иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
недвижим имот, представляващ реална част от ПИ с идентификатор *** находящ се в с. *** с площ на реалната част от
Ищецът основава правния си интерес и активната си материалноправна
легитимация по иска за собственост на следните фактически твърдения, заложени в
обстоятелствената част на исковата и уточняващата молба от 05.04.2021 г. /л.110
и сл./: през 2006 г. ищецът придобил чрез покупко-продажба имоти № 013003, №
190074 и № ***, находящи се в с***, обединени в имот № ***, от който са
образувани четири имота - № 013104, №
013105, 013106 и № 013107. С влизане в сила на КК на с. Ново Оряхово, одобрена
със Заповед №РД-18-33 от 15.05.2015 г. на ИД на АГКК имот с № 0131074 е отразен
като имот с идентификатор ***. Понастоящем
реална част от имот с идентификатор № 52115.13.104, с площ на реалната част 917
кв.м. е погрешно нанесена като част от имот с идентификатор № ***., на която част ответното дружество е нанасено
като собственик. Евентуално се поддържа, че имотът е владян от ищеца постоянно,
непрекъснато, явно, необезпокоявано от 01.02.2008 г., когато същият е трасиран
и заграден с телена ограда. Направено е искане за уважаване на предявения иск,
на основание покупко-продажба, а в условията на евентуалност на основание давностно владение.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът застъпва становище за
неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че имот с идентификатор
52115.501.106, собственост на ответника е съществувал в строителните граници на
селото повече от 40 г. Твърди се, че ответникът е през 1997 г. е придобил
поземлен имот с идентификатор ***по КК на с.Ново Оряхово,одобрена със Заповед
РД -20/73/от 08.09.2004 г. и 300-5-10 от 09.02.2004 г.,идентичен сУПИ V-73, кв.19 по плана на селото, при граници:ПИ
52115.501.107, ПИ 52115.501.109 и ПИ 52115.501223 и при граници по предходен
документ улица и УПИ 11-73. Посочва се, че имотът е нанесен в кадастралната
карта през 2004 г., като до 2015 г, когато е приета нова кадастрална карта не
са извършвани промени в КК и КР и не са провеждани административни процедури
засягащи имота. Поддържа се, че имотът не е бил земеделска земя. Твърди се, че
ответника владее имота постоянно, непрекъснато, явно, необезпокоявано от
закупуването му през 2004 г., и оспорва ищецът да е владял неговия имот, като
сочи, че същият е заграден още от неговите праводатели.
Иска се отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след преценка на представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Ищецът е представил нотариален акт за продажба на недвижим имот №**** г., от който се установява, *** са продали на „***“ ООД следните недвижими имоти: нива с площ от 9,241 дка., представляваща
имот ***, находящ се в местност „*** в землището на с. ***, общ. **** при граници и съседи №*** нива от 4,335 дка,
представляваща имот №***, находяща се в местността „***“ в в землището на с***, общ. *** при граници и съседи №***; нотариален акт за продажба на недвижим имот №*** от 08.06.2006 г., от който се установява, че ***а продават на ищеца следния недвижим имот: нива с площ от 3035 кв.м. находяща се в община До***“, съставляваща парцел 70 от масив
190, идентичен с имот 190070 по решение на ПК *** при граници на имота по решение на ПК община ***.
Към исковата молба е представено предписание на кмета на община *** за допускане изработването на ПУП на ПИ № *** по КВС на ***.
От представена заповед №*** г. на кмета на
община Долни Чифлик се установява, че е одобрен подробен устройствен
план /ПУП/- план за регулация и застрояване /ПРЗ/ на *** като се образува ****, местност „*** по КВС на с. *** за жилищно строителство.
Ответникът е представил нотариален акт за продажба на недвижим имот *** г. видно от който *** съпругът ѝ *** продават *** следния недвижим имот: дворно място в с*** с площ от 945 кв.м., представляващо регулиран парцел V-73, попадащ в кв.19 по плана на същото село,при граници: улица, парцели ***
От представения нотариален акт №*** г. от
10.09.2004 г.се установява, че *** и съпругът *** са продали на „***“ ООД следния недвижим имот:
дворно място с площ от 945 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор **** по кадастрална карта , одобрена със заповед №РД-20-/73/ от 08.09.2004 и №300-5-10
от 09.02.2004 г. , идентичен с урегулиран поземлен имот V-73 в кв.19 по предходен план на селото, при граници по скица:ПИ с
идентификатор *** с граници според предходен документ за собственост: улица, парцели № II-73.
От представения договор от 29.08.2017 г., се установява, че *** е продала на *** всичките си дялове от капитала
на „Д.Е.Е.Л.“ ЕООД
От ищеца е представена скица-проект от 16.04.2018 г., за промяна на
границите на съществуващи обекти в КККР, видно от която се предвижда промяна в
ПИ с идентификатор 52115.501.106, който преди промяната е бил с площ от 29
кв.м. и вписан собственик ***, а след промяната
ще бъде с площ от 928 кв.м.със събственик „Д.Е.Е.Л.“ ЕООД, а ПИ с идентификатор *** с данни преди промяната: площ 2506 кв.м. със собственик „*** и данни след промяната: площ 1589 кв.м. и собственик „***“ ООД.
По делото е представена заповед №18-4913-15.06.2018 г. на началника на СГКК- гр. Варна, с която е отказано изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. ***, одобрена със
заповед №РД-18-33/15.05.2015 г. на изп. директор на
АГКК, 300-5-10/09.02.2004 г. на изп. директор на Ак, състоящото се в промяна на границите на съществуващи
обекти в КККР: поземлен имот с идентификатор ***и ПИ с ид. ***. От заповедта се установява, че произнасянето е във връзка със заявление
на „*** ООД, с което се иска изменение на кадастралната карта, като двужеството бъде
вписано като собственик на ПИ с идентификато ***с площ от 945 кв.м., който е бил часично заличен
с кадастралната карта от 2015 г. В заповедта са изложени мотиви, че при
изготвяне на кадастралния план в контактна зона са нанесени ПИ, възстановени с
план за земеразделяне по реда на ЗСПЗЗ, видно от протокол от 12.05.2014 г. на
комисията, назначена по чл.47, ал.1 и ал.2 ЗКИР , като е установена контактна
зона между ПИ *** от КККР и *** от КВС. Решението е всички
засегнати имоти от КК да се ограничат до строителната граница на с. ***, като собствениците са имали възможност да обжалват заповедта за
одобряване на КККР. С оглед констатираното застъпване, в заповедта е посочено,
че е налице спор за материално право, който следва да се разреши по съдебен
път.
От ответникът е представено решение №2668/19.02.2020 г. по адм. д. №4782/2019 г. по описа на ВАС, на което предмет на
обжалване е решение №227/13.02.2019 г. по адм.д.
2905/2018 г. по описа на Административен съд- Варна, с което е бил потвърден
отказа материализиран в заповед №18-4913-15.06.2018 г. на началника на СГКК- гр. Варна. С решението
си ВАС отменя решение №227/13.02.2019 г. по адм.д. №2905/2018
г. по описа на АС- Варна и отменя заповед №18-4913/15.06.2018 г. на началника
на СГКК- Варна, с която на основание чл.54, ал.2 ЗКИР е отказано изменение в
КККР на с. *** по заявление №01-111789/28.03.2018 г. на „Д.Е.Е.Л.“
ЕООД и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадени от
върховния съд указания.
От представена заповед №18-4110-12.05.2020 г. на началника на СГКК- гр.
Варна се установява, че е одобрено изменение в кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Ново Оряхово, съгласно скица проект № *** г. състоящото се в отстраняване на ЯФГ, контактна зона между поземлени
имоти с идентификатори *** от КККР и поземлен
имот с идентификатор *** от КВС, несъответствие
в границите на поземлените имоти между урбанизираната и неурбанизирана
територия, получено при обединяване на данните по чл.41, ал.1 по създаване на
кадастрална карта и кадастрални регистри за територията в землището на с. ***, като са променени границите в съществуващи обекти в КККР: ПИ с
идентификатор *** – преди промяната:площ от 2506 кв.м. собственост на „***“ ООД, след промяната:площ от 1589 кв.м., собственост на „Трафалгар“ ООД;
ПИ с идентификатор *** преди промяната: площ от 29 кв.м.
собственост на ***, след промяната: площ от 928
кв.м., собтсвеност на „Д.Е.Е.Л.“
ЕООД въз основа на документ нотариален акт №***, дело №15066/13.09.2004.
След служебно извършена справка съдът установи, че с решение от 25.01.2021
г. по адм. дело 2051/2020 г. по описа на
Административен съд –Варна е отменена заповед №18-4110/12.05.2020 г. на
началника на СГКК- Варна, с която на основание чл.53б, ал.5 и чл.51, ал.1, т.3 ЗКИР е одобрено изменение на КККР на с. Ново Оряхово, свързано с промяна на
границите на поземлени имоти с ид. *** съобразно проект-скица №15-295381/30.03.2020 г., като това произнасяне на
началника на СГКК-Варна е било последица от влязлото в сила решение №2668/19.02.2020
г. по адм. д. №482/2019 г. по описа на ВАС. Делото е
върнато на началника на СГКК гр. Варна за ново произнасяне съобразно дадените
от съда указания. За решението от 25.01.2021 г. е електронния сайт за достъп до
съдебни актове / legalacts.justice.bg/ е
отбелязано, че е влязло в сила.
По делото да разпитани двама свидетели по искане на ищцовото
дружество – ****.
От показанията на свид*** / бивш съдружник в дружеството/ се установява, че през 2006 г. от
дружеството били закупени 16 дка земя, като от един голям имот земеделска земя
се създали 4 по-малки урегилирани поземлени имоти,
като целта била урегулираните поземлени имоти да бъдат застроени. Излага, че
намеренията били да започне строителство от най-близкия до селото имот, но те
не се осъществили. Сочи, че процедурите за промяна статута на земята приключили
през 2008 г., когато и един от имотите бил ограден. Сочи, че при ограждане на
имота се наложило слагането на оградата 200-300 кв.м. навътре в имота, тъй като
имало къща с двор и трябвало при спазване на границите оградата да мине през
двора на човека, който живеел там. Сочи, че дружеството е закупило имоти с
номера 104 и 106. Не знае друг да е имал претенции за имота, като излага, че
често ходи до имота и още стои оградата, която той е поставил.
От показанията на свид. Д.*** се установява, че знае дружеството „****“ има място около 15-16 дка, което е било разделено на четири почти равни
части. Излага, че място с площ около 3 дка в западната част на един от
четирите имота след обособяването е
заградено, като лично той, брат му с още един човек са поставили оградата.
Излага, че оградата е била поставена по граници, определени от геодезисти, с
които той самият се е свързал. Сочи, че оградата е поставена през зимата на
2008 г. и от тогава не е подменяна. Уточнява, че достъпът се осъществява от
северозападната част на имотите. Сочи, че оградата се състои от циментови
блокчета и мрежа, като е сложена между имоти с номера 104 и 106. Сочи, че при
поставянето на оградата или след това никой не е заявявал претенции към
имотите.
По делото е изслушана и приета съдебно –техническа експертиза / СТЕ/, от
която се установява, че закупените „***“ ООД три
недвижими имота през 2006 г./ ПИ ***/ със статут на земеделска земя с обща площ от 16611 кв.м. напълно
съответстват на картата на възстановената собственост с актуалност към
10.01.2007 г. С последващи промени в КВС –
първоначално трите имота са обединени в имот с нов индентификатор
*** г., от който впоследствие са образувани четири нови имота с идентификатори
***
Видно от комбинирана скица 3 към заключението имот V-73
/930 кв.м./, кв. 19 по регулационния план от 1958 г., попада в
УПИ ***, който от своя страна попада в
обединения имот ***.
Със заповед 288/01.02.2008 г. кмета на община *** одобрил ПУП-ПРЗ за имоти *** м. „*** в който се образуват ***за „жилищно
строителство“ и и комисия по чл.17 ЗОЗЗ с решение от 14.08.2008 г. е утвърдила
площадка за проектиране на обекти върху 3008 кв.м. земеделска земя, собственост
на „***“ ООД за изграждане на жилищно строителство в имот ***и е променила
предназначението на земята от земеделска в такава за жилищно строителство.
Вещото лице е посочило, че относимия за казуса парцел
*** се индивидуализира със следните основни данни: регулационен номер- ***, площ – 2984 кв.м., предназначение на територията- урбанизирана, начин на
трайно ползване – „за жилищно строителство“ и граници – на запад: парцели II***, на север: улица IV клас, на изток: УПИ
***, на юг: УПИ ***. Изведен е извод, че УПИ *** с площ от 2984 кв.м. попада изцяло
върху закупената от „Т.“ ЕООД земеделска
земя с обща площ от 16611 кв.м. С оглед изготвената комбинирана скица номер 6
вещото лице е направило извод, че между
УПИ-*** сплощ от
2984 кв.м. / по ПУП-ПРЗ одобрен със заповед 288/01.02.2008 г. на кмета на
община ***/ и ПИ *** площ от 1589 кв.м. / по КККР след 12.05.2020 г. е налице препокриване с
цялата площ на ПИ *** по КККР 12.05.2020 г., а между
УПИ *** и ПИ ***6 с площ от 928 кв.м. / по КККР след 12.05.2020/ е налице частична идентичност,
изразяваща се препокриване на площ от 920 кв.м., тъй като останалите 8 кв.м.
попадат в уличната регулация. В комбинирана скица 6 към експертизата е очертан
УПИ ***с площ от 2984 кв.м., в който попадат ПИ ***от 1589 кв.м. и ПИ ***от 928
кв.м. / с пунктирани сини черти/. Вещото лице е извършило оглед на място, при
който е установил, че е поставена ограда от телена мрежа закрепена на бетонни колове, с която е
заградена площ от 3899 кв.м. от комбинирана скица 7 към експертизата се
установява, че между оградения терен и ПИ -*** / закупен от ищеца със сделка от 2006 г./ е налице частична идентичност с
площ от 3864 кв.м., като извън оградения терен остават две малки части от ПИ
190074 откъм северозапад и югозапад. От комбинирана скица 8 към експертното
заключение се установява, че между оградения терен с площ от 3899 кв.м. и УПИ ***с
площ от 2984 кв.м. по одобрения ПУП ПРЗ/2008 г.
е налице частична идентичност за част 2503 кв.м., с която те се
застъпват., като две части с обща площ от 481 кв.м. на същия УПИ-***откъм
северозапад и североизток остават извън оградения терен.
На експертизата съдът дава вяра, тъй като същата е компетентно изготвена,
подробно и точно отговаря на поставените въпроси.
При така установена фактическа обстановка, от правна страна съдът
приема следното:
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК иск за собственост на реална
част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния
план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е
заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена
административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/
за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални
регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов
чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва
наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта
По отношение възражението на ответната страна, че предявения иск за
собственост е недопустим, тъй като с влязло в сила решение на ВАС е изяснено,
че между страните не е налице спор по чл.54, ал.2 ЗКИР, а такъв за наличие на
очевидна фактическа грешка в кадастралната карта съдът намира следното: Предявеният
иск е допустим, доколкото ищецът твърди, че по КК на ***, част от неговия имот с идентификатор ***приблизителна площ от 917 кв. м е
заснета като принадлежаща към имота на ответника по делото и със заповед 18-4110-12.05.2020 г. на
Началника на СГКК- Варна е нанесена неправилно като собственост на ответното
дружество. Искът е допустим и поради обстоятелството, че е налице спор за
материално право на собственост върху неправилно заснетата площ / всяка от
страните, навежда твърдения, че е собственик на процесните
917 кв.м./, което е предпоставка за допустимостта. Когато е налице спор, който
не е свързан със спор за правото на собственост върху тази площ, то грешката
може да се поправи по административен ред съгласно член 54, алинея 1 от ЗКИР.
Производството по оспорване на заповед 18-4913/15.06.2018 г. на началника на
СГКК-Варна, с която е отказано изменение на КККР на с***, одобрена със заповеди 300-5-10/09.02.2004 г. и РД-18-33/15.05.2015 на изп. директор на АГКК и съответната нейна отмяна с решение
2668/19.02.2020 г. по адм. дело 4782/2019 г., по
описа на ВАС, както и последваща заповед 18-4110-12.05.2020 г. на Началника на СГКК-
Варна, отменена с решение от 25.01.2021 г. по адм.д.
2051/2020 г. по описа на Административен съд-Варна не изключва възможността
между страните да е налице или да възникне спор за материално право, който да
подлежи на разглеждане от гражданския съд. Наличието или не на грешка или
непълнота в кадастралната карта, подлежи на установяване в настоящото
производство отделно от принадлежността на правото на собственост върху процесната реална част от имота.
Предмет на доказване на
иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е правото на собственост
на спорния имот, като се
проследява заснемането на имота по
предходните планове. Ако се докаже
правото на собственост, се изследва въпроса дали тази площ
е заснета погрешно в очертанията на имота на ответника.
Конкретно с определение от 27.05.2021 г. на страните е указано, че в тежест
на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобил
правото на собственост върху процесната реална част
на твърдяното в исковата молба придобивно основание
/покупко-продажба/ към момента на одобряване на Кадастралната карта и
кадастралните регистри със Заповед №РД-18-33 от 15.05.2015 г. на ИД на АГКК,
както и че в одобрената кадастрална карта е налице твърдяната в исковата молба
непълнота или грешка при отразяване на имотите. В тежест на ответника е да
установи противопоставимо негово право на собственост
в частта, в която оспорва иска, породено на твърдяното основание
/покупко-продажба/, както и наведените от него правоизключващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Следва обаче да се вземат предвид разясненията дадени в отговора на т.4 от Тълкувателно
решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2014 г., ОСГК по отношение момента към който съдът следва да изследва
наличието на право на собственост върху процесния
имот, като в тълкувателното решение е посочено, че установяването както на
спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това
право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на
приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат
предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически
факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.
Само по изключение правото на собственост се установява към минал момент,
например в хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ - предвид прякото отчуждително действие на заповедта за одобряване на първия
подробен устройствен план и с оглед правилното имотно
обезщетяване на бившия собственик. За разлика от одобрените дворищнорегулационни
планове при действието на ЗТСУ (отм.), одобрените по ЗУТ планове, включително и
подробният устройствен план, нямат пряко отчуждително действие, освен в хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ и по волята на собствениците в хипотезата на чл. 15, ал. 3 - 6 и чл. 17,
ал. 3 - 5 ЗУТ, с оглед на което в настоящото производство на доказване подлежи
правото на собственост на с оглед особеностите на твърдените от ищеца придобивни основания към момента на подаване на исковата
молба. Именно такова искане съдът намира, че ищецът е и заявил с уточнителната
молба от м.04.2021 г., в която е формулирано искане за признаване за
установено, че е собственик на процесната реална
част, като се съобрази неправилното
нанасяне на имот с ид. ***г. в кадастралната карта на
основание заповед 18-4110-12.05.2020 г. на началника на СГКК- Варна. Без ищецът
да е посочил, че иска установяване на правото на собственост към минал момент,
съдът не следва да приема, че е предявен именно такъв иск, който би бил
допустим по изключение и неправилно са дадени указания за ангажиране на
доказателства за собственост към 2015 г. В конкретния случай обаче, ищецът е
ангажирал доказателства, с цел установяване на обстоятелства осъществени и в
хода на процеса / гласни доказателства, целящи установяващи упражняване на
фактическа власт върху имота/, с оглед на което въпреки указанията в доклада на
съда, процеса на доказване за ищеца не е възпрепятстван.
По отношение на първото наведено от ищеца придобивно
основание – покупко-продажба от 2006 г. съдът намира намира
следното: В тежест на ищеца е да докаже в условията на пълно и главно
доказване, че е придобил по силата на договор за покупко-продажба от 2006 г. процесната реална част от 917 кв.м. От представения
нотариален акт от 08.03.2006 г. се установява, че „Т.“ ЕООД е сключило договор за покупка на нива от 4,335
кв.м. представляваща имот номер 190074. От представените писмени доказателства
и приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че закупените от ищеца
три бр. имоти през 2006 г.- № *** идентични с имоти ***/ са обединени в един „общ имот“ с площ от 16611 кв.м. ,
който по отразяване в КВС / с актуалност към 2007 г/. е с идентификатор ***. В границите на имот с ид. 52115.13.103 г. са образувани четири имота – ***, за които е допуснато изработването на ПУП-ПРЗ, с който се образуват УПИ-***, УПИ-***, УПИ-*** и УПИ-***. Относим за казуса е УПИ-***с площ от 2984 кв.м.
върху който със заповед 12.05.2020 г. са нанесени ПИ ***/ 1589 кв.м./ и ПИ ***/
площ от 928 кв.м./, като именно на последния ответникът твърди, че е
собственик. По отношение на ПИ ***/ за
който в представения от ответника нотариален акт от 2004 г. е посочено, че
идентификатора е по кадастралната карта, одобрена със заповед РД-20-(73) от
08.09.2004 г. и 300-5-10/09.02.2004 г./ по делото са събрани доказателства, че
е идентичен с имот – дворно място с площ от 945 кв.м., представляващо регулиран
парцел V-73, попадащ в кв.19 по плана на с. Ново Оряхово, при граници: улица, парцели II-73, парцел 74 / по нотариален акт представен от ответника от 1997 г., към
който е представена скица от същата година/.
При така събраните доказателства, съдът намира, че ищецът не е доказал в
условията на пълно и главно доказване, че е придобил процесната
реална част от недвижим имот по договор за покупко-продажба. С оглед
представените писмени доказателства, както и от техническата експертиза, че
установява, че стар имот V-73 по регулационен
план е бил вписан на праводателя на ответника ***, като съгласно кадастралната карта от 2004 г., същия имот в бил вписан с
нов идентификатор ***г., но на същия собственик, именно който се е разпоредил с
него през 2004 г / Михова/. При така представените доказателства се установява,
че към 2004 г. ответното дружество е станало собственик на имот с ид. ***г. с площ от
945 кв.м., който обаче не е бил вписан в кадастралната карта и кадастралните регистри със заповед от
РД-18-33/15.05.2015 г., в които е вписан УПИ ***. Доколкото ответникът е станал собственик на имот с ид.
***г. и не е извършвал последващи разпоредителни
сделки с него, ищецът не е могъл да го придобие от друго лице /несобственик/ по
силата на двустранна разпоредителна сделка през 2006 г. Представения от ищеца
нотариален акт от 2006 г. не го легитимира като собственик, с оглед събраните
доказателства за идентичност на имотите и преминаване на собствеността в полза
на ответника преди този момент.
При недоказаност на наведено от ищеца главно придобивно
основание, подлежи на разглеждане евентуалното такова – придобивна
давност в полза на ищеца, започнала да тече от 01.02.2008 г.
По общите правила за разпределение на доказателствената
тежест по чл. 154 ГПК, изцяло в тежест на ищеца е да установи придобиването на
собствеността по давност. Фактическият състав на придобивната
давност върху недвижим имот включва осъществяване на владение върху него, както
и изтичане на определен от закона срок, през който е продължило владението / в
конкретния случай 10 години/. То от своя страна представлява упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като
своя. Владението следва да е постоянно - т. е. владелецът да изразява трайна
воля да държи вещта за себе си; да е непрекъснато, съответно - да не е
изоставяно или да е било отнето от трето лице; да е спокойно и явно - да не е
установено или поддържано по насилствен или по скрит начин.
От събраната доказателствена съвкупност по
делото, съдът намира, че се установява, че ищецът е владял процесния
имот от зимата на 2008 г. до предявяване на исковата молба / 2020 г./ - повече
от 10 години, поради което съдът намира, че е придобил процесния
имот по давност. За да достигне до този извод, съдът съобразява събраните
гласни доказателства, че имот 013104, в който попада процесната
реална част е бил ограден от ищцовото дружество.
Показанията на двамата разпитани свидетели са последователни в тази посока,
като и двамата сочат, че имотът е бил заграден през 2008 г. И двамата свидетели
основават показанията си на непосредствени впечатления и разказват за събития,
в които са участвали вкл. са присъствали на заграждането, а свид.
Д.*** е поставял оградата и подробно разказва за процеса – колкото човека са
поставили оградата, по кое време на годината, че действията по фактическото
поставяне са предшествани от геодезическо измерване,
от какви материали е оградена. И двамата свидетели сочат, че към момента на
поставяне на оградата и след това, не е имало лице, което да има претенции към
имота и с някакви действия да се противопостави на ограждането, като свид. Д.*** свидетелства, че
същата все още съществува на мястото и не е подменяна.
На следващо място от приетата по делото СТЕ, на която съдът посочи, че дава
вяра, безпротиворечиво се установява, че към момента на осъществения от
експерта оглед на място, съществува ограда от телена мрежа закрепена на бетонни колове, с която е
заградена площ от 3899 кв.м., от които 3864 кв.м. попадат в имот 190074 /
предмет на със сделка от 2006 г./, а между оградения терен с площ от 3899 кв.м.
и УПИ ***с площ от 2984 кв.м. по одобрения ПУП ПРЗ/2008 г. е налице частична идентичност за част 2503
кв.м., с която те се застъпват., като две части с обща площ от 481 кв.м. на
същия УПИ-***откъм северозапад и североизток остават извън оградения терен.
Събраните гласни доказателства кореспондират на експертното заключение,
което също представлява основание съдът да им даде вяра.
При така събраните доказателства безспорно се установява, че ищецът е
заградил огромна част от УПИ- ***, в която попада процесната реална част, през 2008 г., като имотът е останал
ограден и до извършения от вещото лице оглед през 2021 г., т.е. ищецът е
установил владение през 2008 г., което се осъществява и през 2021 г., като
съдът намира, че следва да се приложи презумпцията, че който е владял в два
установени периода е владял и във времето между тях, т.е. съдът приема, че
ищецът е владял имотът за целия периода от 2008 г. до 2020 г./ предявяване на
иска/. За да достигне извод за наличие на факт на владение, съдът приема, че с
ограждане на имота, ищецът в достатъчна степен е манифестирал намерението си за
своене, като факта на поставяне на ограда е бил
видимо за всички лица, които евентуално са могли да се противопоставят на този
акт. Още повече, че поставянето на оградата е боили вследствие на проведена от
ищеца процедура за промяна на предназначението на терена, с оглед на която са
образувани 4 бр. УПИ в едно които попада процесния
имот. С действията по промяна предназначението на земята и заграждането ищецът
в достатъчна степен е демонстрирал намеренията си за своене
на вещта.
Съгласно чл.69 от ЗС се предполага, че владелеца държи вещта като своя, ако
не се докаже, че я държи за другиго. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността
за доказване на намерението за своене като психично
състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано
заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението
/animus domini/-
намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт
- обективния признак на владението/corpus/ -
упражняване на фактическа власт върху вещта. Ответната страна не обори тази
презумпция, поради което съдът приема, че ищеца е владял за себе си. Ответникът
не доказа и възражението си, че е владял имота, като от своя страна е оградил същия, като не е ангажирал
доказателства в тази посока.
При изложеното, съдът намира, че ищецът
е придобил процесния имот по давност
и следва да бъде признат за
собственик на недвижим имот, представляващ реална част от
ПИ с идентификатор ***, находящ
се в с***, с площ на реалната част от 917 кв. м., при
граници на частта: ПИ *** и останалата част от ПИ ***, заключена между точки с лилав контур А-Б-В-Г на комбинирана скица №6 към съдебно-техническата експертиза на л.187 от делото, която
приподписана от съда е неразделна част от настоящото
решение.
По
отношение на искането на ищеца за допускане на поправка на грешка в
кадастралната карта при нанасяне на имот с идентификатор ***
основание заповед
18-4110/12.05.2020 г. на началника на СГКК – Варна, въз основа на
която заповед имот с ид. ***е нанесен като собственост
на ответника, съдът намира следното:
Според посоченото тълкувателно решение одобрените по реда на
ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие,
същевременно поради изискването те да се поддържат в актуално състояние и да
отразяват точно собствеността, когато е налице грешка, породена от спор за
материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, установяването както на
спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това
право е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на
съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези
настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат
значение за придобиване, изменение или погасяване на правото на собственост.
Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г./
определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като
"несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние
към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните
регистри". Несъответствието представлява грешка по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, вкл. и когато се дължи
на спор за принадлежността на правото. Съдебното решение, с което този иск се
уважава, е основание за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални
регистри.
В
конкретния случай искането за поправка на грешка в кадастъра следва да бъде
оставено без уважение, доколкото съобразно събраните в хода на производството
доказателства се установява, че 18-4110/12.05.2020 г. на началника на СГКК –
Варна е била отменена с влязло в сила решение от 25.01.2021 г. по адм. дело 2051/2020 г. по
описа на Административен съд –Варна. Постановяването и влизането в сила на това
решение на Административен съд- Варна следва да бъде съобразно от съда на
основание чл.235, ал.3 ГПК, като факт настъпил след предявяване на иска и от
значение за спорното право. От събраните в хода на производството писмени
доказателства се установява, че не е влязла в сила нито заповед
18-4913-15.06.2018 г., към преписката за издаване на която е била представена
скица проект 15-228371-16.04.2018 г./, нито заповед №18-4110-12.05.2020 г., с
която част от имота с идентификатор
***с приблизителна площ от 917 кв. м. е заснета като принадлежаща към имота на
ответника и вследствие на която ищецът
твърди, че е направено изменение на кадастралната карта, в което е допусната
грешка. Доколкото тези заповедни не са влезли в сила, не е налице
изменение на кадастралната карта, в което да е налице грешка/ несъответствие,
от което ищцовото дружество да е негативно засегнато.
В кадастралната карта от 2015 г. са отразени четирите урегулирани поземлени
имота - УПИ-***, УПИ-****, УПИ-**** и УПИ-****, образувани след допуснато изработването на ПУП-ПРЗ през 2008 г.
По разноските:
С
оглед изхода на спора, доколкото се уважава
иска за собственост
в установителната му част, а произнасянето на съда по искането за допускане поправка на грешка в
кадастралната карта е обусловено разрешението по спора за собственост, право на разноски в негова
полза да бъдат присъдени има ищцовото дружество.
То е направило искане в този смисъл, като е представило доказателства за
заплащане на следните разноски: 63,00 лв.- държавна такса, 1200,00 лв.- депозит
за възнаграждение на вещото лице по СТЕ, 700 лв.- адвокатско възнаграждение /
заплащането на което се доказва от представения на л.9 от делото договор за
правна защита и съдействие, който служи за разписка съгласно т. 1 от ТР № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е отразено, че възнаграждението е
уговорено и заплатено в брой/. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в общ размер от 1963,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т.“ ЕООД, ЕИК: ****,
съдебен адрес: *** срещу „****, със седалище и адрес на управление:***, иск че „Т.“ ЕООД, ЕИК: *** е собственик, на недвижим имот, представляващ реална част от ПИ с идентификатор
****, находящ се в с. ****,
с площ на реалната част от
917 кв. м., при граници на частта:
ПИ **** и останалата част от ПИ ***, заключена между точки с лилав контур А-Б-В-Г на комбинирана скица №6 към съдебно-техническата експертиза на л.187 от делото, която
приподписана от съда е неразделна част от настоящото
решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „Т.“ ЕООД, ЕИК: ***, съдебен
адрес: *** за поправка на
грешка при нанасяне на имот с
идентификатор ***в кадастралната карта, на основание Заповед №18-4110/12.05.2020 г. на началника на СГКК – Варна, въз основа на която
заповед имот с ид. ***е нанесен като собственост на
ответника ***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „***, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК: ***, съдебен
адрес: *** сумата от 1963,00 лв./ хиляда деветстотин
шестдесет и три лева/- разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: