Решение по дело №366/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/.

Образувано е по жалба на Община Хасково, представлявана от Кмета на община Хасково, срещу Решение за определяне на финансова корекция с рег. № BG05M9OP001-2.056-0014/23 от 03.04.2024 г. на Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ /ГД „ЕФМПП“/ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ /УО на ОП РЧР/ 2014 - 2020.

Моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Оспорва твърденията на органа за установени нарушения на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ при проведена обществена поръчка от 13.12.2022 г. Относно определяне на неясни критерии за подбор в нарушение на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОП сочи, че в документацията за участие ясно са посочени като минимални изисквания технически и професионални способности на кандидатите да разполагат с квалифициран персонал, като под общо професионален опит следвало да се разбира придобит опит в професионално направление, за което е ангажиран експертът, а на – какъвто и да е опит. Относно определяне критерии за подбор, които не са свързани с предмета на обществената поръчка, в нарушение на чл. 59, ал. 2, изр. Второ от ЗОП твърди, че Възложителят разполага с оперативна самостоятелност, за да прецени на какви минимални изисквания следва да отговарят участниците, без да е необходимо да доказва на трети лица поради какви съображения е поставил тези изисквания. Относно определяне на критерии за оценка, които са неясно формулирани и не осигурява обективно и прозрачно класиране на офертите в нарушение на чл. 70, ал. 5 и ал. 7 ЗОП твърди, че в Методиката за оценка, показател „Техническо предложение“, били описани „надграждащи минималните изисквания обстоятелства“, като по този начин се подлага на преценка качеството на изпълнението. Ясен бил начинът на присъждане на точки относно всеки показател, които да бъдат взети предвид от всеки участник при изготвяне на оферта, за да получи по-висок брой точки. Спазени били принципите на чл. 2 от ЗОП. При формиране на надграждащите обстоятелства Възложителят се е бил водил от желанието да получи икономически най-изгодна оферта, като се оценят адекватно евентуалните възможности, капацитет и ресурси на участниците в сферата на поръчката. Твърди, че можело да се направи извод, че техническите показатели не дават предимство и не ограничават необосновано участието на лица в обществената поръчка, като същите били структурирани изцяло в приложното поле на ЗОП. Моли за отмяна на решението и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Община Хасково, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Ответникът Главен директор на ГД „ЕФМПП“ и ръководител на УО на ОП РЧР, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, вкл. и по подробно изложените в отговора съображения. В хода на административното производство и в жалбата е описано как било логично изискването за общ професионален опит да бъде свързано с изискването за образование, което е поставил Възложителят на конкретната поръчка, без да се вземе предвид фактът, че всяко едно физическо лице може да има няколко различни образования и няколко различни професии и да натрупа общ професионален опит във всяка една от тях. Доколкото не бил посочен конкретен професионален опит за конкретна професия и се изхождало единствено от разбирането на Възложителя за това, че всяко едно лице има една професия и един опит, се стигало до процесното нарушение - до формулиране на неясни изисквания. Неправилно било посочено, че надграждащо обстоятелство е участникът да описва всички дейности от предмета на поръчката, тъй като ако не го е сторил, то неговата оферта не подлежи на оценка, защото тя не отговаря на изискванията. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, въз основа на твърденията на страните и събрания по делото писмен доказателствен материал, установи от фактическа страна следното:

1. Между Министерство на труда и социалната политика, в качеството му на Ръководител на УО на ОП РЧР 2014 г.-2020 г., и Община Хасково /конкретен бенефициент/ е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура „Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование“ – компонент 2, приоритетна ос „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“, проект „Успяваме заедно“.

2. Проведена е обществена поръчка от 13.12.2022 г. по чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП с предмет „Предоставяне на консултации и обучения за насърчаване на самостоятелна заетост по проект „Успяваме заедно”, и е сключен договор за услуга от 16.03.2023 г. с възложител – Община Хасково, и изпълнител „НЮ АЙДИАС КОНСУЛТ” ЕООД на обща стойност 74 500,00 лв. без ДДС /89 400,00 лв. с ДДС/.

3. Констатирани били следните нарушения:

3.1. Определяне на неясни критерии за подбор:

Като минимални изисквания за технически и професионални способности на кандидатите по процедурата са поставени изисквания към участниците да разполагат с квалифициран персонал с квалификация и опит, както следва: ръководител - минимум 5 години общ професионален опит; ключов експерт „юрист“ - минимум 5 години общ професионален опит; ключов експерт „управление на риска“ - минимум 5 години общ професионален опит.

Към експертите е поставено и изискване за минимална образователна степен в съответни професионални направления, както и за специфичен опит в изпълнението на минимум една услуга, идентична и сходна с предмета на поръчката, а за ръководителя - опит като ръководител на такава дейност/услуга.

По отношение на изискването за „общ професионален опит” не е посочено дали този опит следа да е в съответното професионално направление, което се изисква да притежава експертът, или се изисква общо 5 години опит независимо от сферата, в която е придобит. Така поставено, изискването е неясно, което е предпоставка за неравно третиране и допускане на дискриминация на участниците.

Нарушени били разпоредбите на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, а именно не са спазени принципите на свободна конкуренция и равнопоставеност, като поставеното неясно изискване е възможно да заблуди или обезкуражи потенциалните кандидати и да ограничи конкуренцията. Прилагането на изисквания за технически и професионални способности, които ограничават участниците, при получени две или повече оферти, е нередност по смисъла на т. 11, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередностите, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /Наредбата/.

На основание чл. 72, ал. 3 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ /неправилно цитирано име от органа в оспореното решение/ Управляващият орган е предложил налагане на финансова корекция върху отчетените и допустими разходи по сключения договор за услуга. Нарушението имало финансово отражение, тъй като при липса на неясни изисквания към техническите и професионални способности на кандидата е възможно участие на повече кандидати и формиране на по-ниска ценова оферта. Тъй като не може да се установят реалните финансови последици от допуснатото нарушение, то е невъзможно прилагането на диференциален метод на определяне на корекцията.

На основание чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и т . 11, б. „б” от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата по пропорционалния метод се определя финансова корекция в размер на 5 % върху отчетените и допустими разходи по договора за услуга.

3.2. Определяне критерии за подбор, които не са свързани с предмета на обществената поръчка:

Към експертите е поставено и изискване за минимална образователна степен в съответните професионални направления, както и за специфичен опит в изпълнението на минимум една услуга, идентична или сходна с предмета на поръчката, а за ръководителя – опит на ръководител на такава дейност/услуга.

Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП Възложителят може да изисква от кандидата или участника да разполага с персонал и/или с ръководен състав с определена професионална компетентност за изпълнение на поръчката. От описаното в документацията и в техническата спецификация не може да се направи извод по отношение на ангажиментите на експерт „юрист“ и експерт „управление на риска“ при организирането и провеждането на обучения и консултации за насърчаване на самостоятелна заетост. Липсва информация дали същите са ангажирани в организирането на дейностите или в обучението. Анализът на описаните дейности в техническата спецификация, а именно провеждане на информационни събития за мотивиране на безработни и неактивни лица към започване на собствен бизнес, провеждане на мотивационни семинари за определяне на предприемачески идеи и цели, провеждане на обучения за самостоятелна стопанска дейност и консултантски услуги за самостоятелна стопанска дейност, не дават основание да се изисква като необходимо за изпълнението на тази поръчка наличието на експерт „юрист“ и експерт „управление на риска“ с минимум 5 години професионален опит. Същото не е необходимо за изпълнение на услуга с такъв предмет. При изпълнението на този вид услуга от значение би била професионалната компетентност на лекторите и консултантите, включени в дейностите по обучение и консултации. По този начин използваният критерий за подбор ограничава достъпа на кандидати или участници, разполагащи с персонал с професионална компетентност, достатъчна за изпълнение на услуга с такъв предмет, обем и сложност, като например ръководител и обучители с необходимата професионална компетентност, но неразполагащи с двама ключови експерти с изисканите опит и компетентности. По отношение на изискването участниците да разполагат с ключов експерт „юрист“ и ключов експерт „управление на риска“ с минимум 5 години общ професионален опит и специфичен опит в изпълнението на минимум една услуга, идентична или сходна с предмета на поръчката, същото не е съобразено с предмета на поръчката, в нарушение на чл. 59, ал. 2, изр. второ от ЗОП.

Поставянето на минимални изисквания за възможностите на кандидатите/участниците, които не са свързани с предмета на поръчката и ограничават достъпа на кандидати или участници, е нередност по смисъла на т. 11, б. „в” от Приложение № 1 към т. 2, ал. 1 от Наредбата.

На основание чл. 72, ал. 3 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ Управляващият орган е предложил налагане на финансова корекция върху отчетените и допустими разходи по сключения договор за услуга. Нарушението имало финансово отражение, тъй като при липса на ограничаващи изисквания към техническите и професионални способности на кандидата е възможно участие на повече кандидати и формиране на по-ниска ценова оферта. Тъй като не може да се установят реалните финансови последици от допуснатото нарушение, то е невъзможно прилагането на диференциален метод на определяне на корекцията.

На основание чл. 72, ал. З от ЗУСЕСИФ и т. 11, б. „в” от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата по пропорционалния метод се определя финансова корекция. За нарушения от тази категория е предвидена финансова корекция в размер на 25 % върху отчетените и допустими разходи по договора за услуга.

3.3. Определяне на критерии за оценка, които са неясно формулирани и се осигурява обективно и прозрачно класиране на офертите:

В Методиката за оценка, в показател „Техническо предложение“, са описани така наречените „надграждащи минималните изисквания обстоятелства”, при наличието на всяко от които се присъждат точки. При дефинирането на тези условия са допуснати неясни формулировки, поради което методиката не осигурява обективно, прозрачно и конкурентно класиране на офертите. Приложена е следната методика по показател „Техническо предложение”:

1. Участникът е предложил и обосновал използването на добри практики в сферата на обученията и консултациите по развитието на самостоятелна стопанска дейност и предприемачество, които ще допринесат за постигане на максимално качество при изпълнението на договора.

2. Участникът е предложил организация на работата, посочил е как се разпределят отговорностите и дейностите, начини за осъществяване на комуникацията с обучаващите се, координация и съгласуване на дейностите, които са необходими за изпълнението в определения в техническата спецификация срок на възложената услуга.

Участникът е описал всички дейности, които ще бъдат извършени при изпълнение на обучението за постигане на поставените от възложителя резултати, като е посочил конкретни мерки, които ще бъдат предприети за реализиране на всяка дейност.

З. Участникът е идентифицирал рисковете при изпълнение на дейностите, очертал е мерки за преодоляването им и е посочил отговорни лица, ангажирани с процеса.

Участникът е предложил мерки за вътрешен контрол и организация на работата на екипа от експерти, с които да се гарантира изпълнението на всички дейности в срок и съгласно изискванията на техническата спецификация

4. Участникът предлага поне З интерактивни метода и е описал подробно /означа привеждане в действие избрания метод и как този метод ще се отрази на обучението и обучаемите/ в какъв контекст ще ги използва и какъв ефект ще постигне у обучаемите.

Участникът е описал логическата обвързаност между различните дейности и тяхната последователност

5. Участникът предлага разработена учебна програма за обученията, съдържаща разпределение на времето по теми и методи на обучение, както и дневен график/работна програма за провеждане на обучението по всяка една обучителна програма с разпределение на часове, почивки, кафе-паузи и др.;

6. Участникът предлага З бр. книжни учебни помагала, наръчници и материали по теми за обученията, касаещи предмета на договора.

Според броя на надграждащи минималните изисквания обстоятелства са определени точки, които се присъждат:

• В техническото предложение на участника са налични всички надграждащи минималните изисквания обстоятелства – 60 т.
• В техническото предложение на участника са налични пет, надграждащи минималните изисквания обстоятелства – 50 т.
• В техническото предложение на участника са налични четири надграждащи минималните изисквания обстоятелства – 40 т.
• В техническото предложение на участника са налични три надграждащи минималните изисквания обстоятелства – 30 т.
• В техническото предложение на участника са налични две надграждащи минималните изисквания обстоятелства – 20 т.
• В техническото предложение на участника е налично едно надграждащо минималните изисквания обстоятелство – 10 т.

Комисията допуска до разглеждане на Техническото предложение към офертата само един кандидат, а именно избраният впоследствие изпълнител. Другите двама кандидати в обществената поръчка са отстранени на основание чл. 54, ал. 1, т. 5, б. „б” от ЗОП.

При анализа на методиката за оценка е установено, че по т. 2, т. 3 и т. 4 от надграждащите обстоятелства възложителят е описал две различни изисквания. Така в т. 4 се изисква участникът да предложи интерактивни методи, а също така и да опише логическата обвързаност между различните дейности в тяхната последователност, като двете условия нямат връзка помежду си. За изпълнението на цялата т. 4 възложителят присъжда допълнително 10 точки. Възложителят необосновано комбинира изисквания без връзка помежду си и не представя информация как ще бъдат оценени предложения, в които е изпълнено само едно от двете условия, което е предпоставка за тълкуване от страна на комисията и би могло да ощети кандидат, който изпълнява само едно от двете условия. Поради това, че в протокола за оценка комисията е посочила само общите точки, които присъжда допълнително на кандидата по целия показател, не е ясно как е приложена методиката за всяко описано в нея обстоятелство.

Методиката за оценка допуска присъждането на повече точки на предложения, в които: „Участникът е описал всички дейности” (т. 2), „Участникът е предложил организация на работа“ (т. 3) и „Участникът е описал логическата обвързаност между различните дейности и тяхната последователност” (т. 4.). Тези описания не дават съществена добавена стойност към предложенията на участниците, а предоставят по-пълна и подробна информация относно техническото им предложение, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ППЗОП, според която не се допуска оценяване на пълнотата и начина на представяне на информацията в документите. На преценка следва да се подложи качеството на изпълнението, да се отчитат преимуществата на крайния резултат, който ще се получи чрез офертата.

Неясните формулировки в методиката за оценка по процедурата, анализирани по-горе в изложението, допускат субективизъм в преценката на комисията и възможност за неточно разбиране и прилагане от страна на потенциалните участници. Описаното по-горе по отношение на прилагането на методиката за оценка от страна на оценителната комисия в оценителния процес подкрепя твърдението, че така изготвена методиката за оценка позволява субективно прилагане от страна на оценителната комисия и съответно не осигурява обективното и прозрачно оценяване и класиране на офертите, което е в конфликт с принципите, установени в чл. 2 от ЗОП - равнопоставеност и недопускане на дискриминация; свободна конкуренция; пропорционалност; публичност и прозрачност. Употребените в методиката неясни понятия и изрази, допускащи субективна оценка на офертите, обосноват извода за създадена от възложителя възможност за интерпретации от страна на потенциалните участници в обществената поръчка и членовете на оценителната комисия, което води до субективно оценяване, непреодолимо с експертността на състава на комисията.

За да бъде една методика законосъобразна, тя трябва да е създадена по начин, обезпечаващ обективно, прозрачно и конкурентно класиране на офертите. Нарушаване на тези принципи е свързано с ограничаване на възможността на по-широк кръг заинтересовани лица да формират предварителна преценка за потенциалната си възможност за успешно представяне в процедурата и да подготвят участието си в нея. Субективният характер на методиката означава ограничена възможност за представяне на ясни и прозрачни изисквания относно начина на присъждане на точките по всеки показател, които да бъдат взети предвид от всеки участник при изготвяне на офертата, за да получи по-висок брой точки, от една страна, а от друга страна, не дава информация за членовете на комисията при какви обективни предпоставки да присъдят съответния брой точки. Създаването на предпоставки за разубеждаващ ефект върху потенциалните участници в обществената поръчка нарушава основните принципи на ЗОП, установени в чл. 2 от ЗОП.

С нормативната регламентация в чл. 70, ал. 5 и ал. 7 от ЗОП е въведено изискване методиката за оценка на предложенията да съдържа точни указания за оценяване, което да гарантира запознаване на участниците с параметрите на оценяване, в рамките на които да предложат оферта, целяща най-добро класиране. Методиката трябва да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения и да гарантира реална конкуренция. Показателите следва да са със стриктно формулирано съдържание и с оглед степента на съответствие да са определени точни указания за тяхното оценяване. Видно от анализа на методиката по-горе, тези принципи на ЗОП и цитираните изисквания на нормативната база не са спазени.

Нарушени са разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, а именно не са спазени принципите на свободна конкуренция и равнопоставеност, като методиката за оценка е възможно да заблуди или обезкуражи потенциалните кандидати и да ограничат конкуренцията. Допускането на неясни формулировки в методиката за оценка не гарантира реална конкуренция в нарушение на чл. 70, ал. 5 от ЗОП. Прилагането на неясни условия не дава възможност да се оцени обективно нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, не дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения и не осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т .3 от ЗОП. Използването на критериите за възлагане, които са неясни и ограничават достъпа на кандидати или участници, при получени две или повече оферти, е нередност по смисъла на т. 11, б. „б” от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

На основание чл. 72, ал. 3 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ Управляващият орган е предложил налагане на финансова корекция върху отчетените и допустими разходи по сключения договор за услуга. Нарушението имало финансово отражение, тъй като при наличието на методика за оценка, съдържаща точни и ясни указания и инструкции за начина на определяне на оценката, е възможно участие и на други кандидати и формиране на по-ниска ценова оферта, както и подготовка на офертите на кандидатите с по-ниски ценови оферти по начин, осигуряващ им по-висока оценка и съответно постигане на по-ниска цена на услугата. Тъй като не може да се установят реалните финансови последици от допуснатото нарушение, то е невъзможно. прилагането на диференциален метод на определяне на корекцията.

На основание чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ и т. 11, б. „б” от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата по пропорционалния метод се определя финансова корекция. За нарушения от тази категория е предвидена финансова корекция в размер на 5 % върху отчетените и допустими разходи по договор за услуга.

4. На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ с писмо от 12.03.2024 г. на бенефициента е предоставена възможността да представи мотиви и писмени доказателства, с които да възрази срещу констатациите, вкл. и срещу размера на финансовата корекция. Възражения не са постъпили.

5. На основание чл. 73, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕСИФ, въз основа на установеното по-горе като е приложил чл. 7 от Наредбата, че при констатирани два или повече случаи на нередност, посочени в приложение № 1, се определя една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях, с оспореното решение Ръководителят на УО е формирал извод за извършени нарушения и е определил финансова корекция в размер на 25 % от стойността от отчетените и допустими разходи по договор за услуга от 16.03.2023 г. с изпълнител „НЮ АЙДИАС КОНСУЛТ” ЕООД на обща стойност 74 500,00 лв. без ДДС (89 400,00 лв. с ДДС).

При така установеното от фактическа страна Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, който го засяга неблагоприятно и който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, не е налице основание за прогласяване нищожността на оспореното решение по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган – Главен директор на ГД „ЕФМПП“ и ръководител на УО на ОП РЧР, на който е възложено да изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган на ОП РЧР, по аргумент от чл. 73, ал. 1 и чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ, чл. 4, т. 7 и чл. 29, ал. 1 от Устройствения правилник на МТСП /заповед № РД-03-2/01.12.2020 г. и № РД-03-7/20.04.2021 г. на Министъра на труда и социалната политика; ТР № 4/22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС/.

На второ място, налице е основание за отмяна на акта по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

Съгласно § 70 ПЗРЗИДЗУСЕСИФ /предишно наименование на ЗУСЕФСУ/ „до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми“.

Съгласно § 71, ал. 2 ПЗРЗИДЗУСЕСИФ „приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 - 2020, а съгласно § 73 ПЗРЗИДЗУСЕСИФ законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ /в сила от 01.07.2022 г./.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ „финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на следното основание - за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ“.

Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ „финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта“. Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗУСЕФСУ „при определяне размера на финансовите корекции се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕФСУ“. Съгласно чл. 72, ал. 3, изр. Първо ЗУСЕФСУ „когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи“. Съдът следва да установи дали оспореният акт съдържа задължителните елементи по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, конкретно посочените в т. 4 и т. 5, /фактически и правни основания за издаването му; разпоредителна част/.

В конкретния случай е посочено изрично като основание за извършването на финансова корекция – нарушения по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ. Цитирани са и разпоредбите на ЗОП, които се твърди, че са нарушени. На основание чл. 72, ал. 5 ЗУСЕФСУ за нередността се определя и приложимият процентен показател, като е мотивирано прилагането на пропорционалния метод по чл. 72, ал. 3, изр. Първо ЗУСЕФСУ. Определена е една финансовата корекция в размер на 25 % от стойността от отчетените и допустими разходи по сключения договор за услуга.

Следва обаче да бъде посочено, че липсва произнасяне от органа в какво точно се изразява нередността съгласно дефиницията по чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета /Регламент /ЕС/ № 1303/2013/. „Нередност“ съгласно дадената дефиниция означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза“.

Нередност се установява при наличие на всички елементи на дадената в чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013 дефиниция: а/ действие или бездействие на икономически оператор, б/ което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, в/ има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет, и г/ причинна връзка между нарушението и вредата като последица. В този смисъл Решение по адм. дело № 11431/2021 г., ІV отд. на ВАС. Отсъствието на един от елементите предпоставя извод за неосъществен фактически състав.

В случая не е спорно, че Община Хасково е икономически оператор, но липсват конкретни мотиви от Управляващия орган в какво се изразява неговото противоправно поведение. Твърди се, че са нарушени разпоредбите на ЗОП, т.е. на националното право, но не е направен извод в какво се изразява вредата за общия бюджет на Съюза, съответно – не се отчита неоправдан разход в общия бюджет. Бланкетното посочване, че нарушението има финансово отражение, не е достатъчно, за да се приеме, че това отражение представлява вреда за бюджета на Съюза. Не е доказано финансовото отражение на нередността, нито възможността за нанасяне на вреда, като следва да се отчете и, че тази вреда следва да бъде за общия бюджет, а в случая подобни твърдения от страна на органа не са изложени. По този начин се препятства и преценката налице ли причинна връзка между твърдените нарушения и вредата, тъй като в случая такава като последица не се сочи. В този смисъл в цитираното по-горе решение на ВАС е посочено: „актът не отговоря на законовото изискване за съдържание, когато липсват мотиви относно елементите - нанесена финансова вреда или опасност, възможност за такава върху бюджета на ЕС в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с нарушението“.

„Действително съгласно дефиницията за нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013, за да е налице вреда за бюджета на Съюза не е необходимо да е доказана реална вреда. Достатъчна е и потенциалната възможност за такава, а когато става въпрос за неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки нередност е налице „доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд“ - решение от 14 юли 2016, Wroclaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45. Мотиви в този смисъл в оспорения акт не са изложени. Не е ясно каква според органа е възможността нарушението да има отражение върху бюджета на Съюза. Дори и потенциалната вреда следва да бъде мотивирана, за да се допусне възможността да има отражение върху бюджета “ /Решение по адм. дело № 56/2024 ВАС, Седмо отд./. С оглед казуса дори и да се приеме, че нарушенията са формално извършени, то те нямат финансово влияние.

Липсата на конкретни мотиви в решението относно трите нарушения и представляват ли те нередност предпоставя извод, че от една страна, не се доказват всички елементи на нередността чл. 2, т. 36 Регламент № 1303/2013, а от друга, не се установява в какво точно се изразява действителната фактическа обстановка. При неизяснена фактическа обстановка и при липсата на конкретни правни основания за издаването на акта се ограничава както правото на защита на жалбоподателя, така и се препятства съдът да осъществи ефективен контрол на оспорения акт относно законосъобразността му, като прецени дали фактите са подведени под релевантния по време, място и лица закон.

На трето място, на основание чл. 71, ал. 5 ЗУСЕФСУ основание за приключване на процедурата по администриране на нередността е извършената финансова корекция. Финансова корекция може да се извърши за целия проект или за отделна дейност, отделен договор с изпълнител или за отделен разход /чл. 71, ал. 2 ЗУСЕФСУ/. Съгласно чл. 72, ал. 2 ЗУСЕФСУ „размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства - допустими разходи“. Предвид това, основа за финансовата корекция не може да бъдат допустимите разходи по сключения договор, а основа за финансовата корекция са допустимите разходи, които са финансирани от ЕСИФ по конкретния договор. От съществено значение е да бъде посочен какъв е размерът на допустимите разходи, но само тези, които са финансирани от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ.

Към административната преписка е приложено Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане от 08.04.2024 г. Посочено е в искането, че са отчетени общо разходи в размер на 89 400,00 лева с ДДС, от които недопустими – 10 278,00 лева. Посочено е в това решение, че спрямо останалите допустими разходи УО следва да извърши финансова корекция съгласно чл. 75, ал. 1, изр. Първо от ЗУСЕФСУ, изискваща корекцията да се извършва от плащанията по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. В този смисъл следва да се отчете, че е налице отказ за верификация на недопустимите разходи, различно от извършването на финансови корекции, засягащи допустимите разходи. В случая не е налице смесване на различни производства, но следва да бъде отбелязано, че отказът за верификация на недопустимите разходи е постановен след издаване на оспореното в настоящото производство решение, т.е. административното производството, в което се установява допустимостта на разходите, е приключило след издаване на оспореното решение. В този смисъл се препятства преценката кои точно са допустимите разходи, вкл. и доколкото не е посочена тяхната конкретна стойност, а се сочат отчетените и допустими разходи по сключения договор за услуга, като първите безспорно са в размер на 89 400,00 лева с ДДС, съответстващ на договора услуга.

В случая административният орган нито е съобразил горното относно размера на допустимите разходи, нито е посочил каква част от сключения договор за услуга е финансиран от ЕСИФ. Подобен пропуск е основание за отмяна на акта, с който се определя финансова корекция. Това е така, тъй като не може да се установи по безспорен начин върху каква основа /засегнатите от нарушението разходи/, се прилага съответният процентен показател.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че в оспореното решение не е посочен неговият адресат, а именно – по отношение на кого се налага финансова корекция. „Описаната в законовото определение рефлексия върху конкретно определен субект предполага тази форма на държавна власт винаги да бъде насочена към достатъчно прецизно индивидуализиран адресат. 3атова и нормата на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК предвижда като задължителен реквизит от съдържанието на писмените административни актове посочването на неговия адресат. Безспорно липсата на този реквизит или неговата неяснота обуславят нарушение на формата на волеизявлението и съставляват основание за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК“ /така вж. Решение по адм. дело № 10806/2023 г. на ВАС, Седмо отд./.

Извод: оспореното решение следва да бъде отменено.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски, а именно - държавна такса в размер на 178,80 лева.

Въз основа на горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение за определяне на финансова корекция с рег. № BG05M9OP001-2.056-0014/23 от 03.04.2024 г. на Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020.

ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика, с адрес – [населено място] да заплати на Община Хасково, с адрес – [населено място], сумата в размер на 178,80 лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд – Хасково.

ПРЕПИС от решението да бъде изпратен на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.