№ 25
гр. Свиленград , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200327 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от ИЛ. СП. ЕЛ. с ЕГН ********** от
гр.Любимец,ул.Ж.Терпешев №5 срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К №4599870, издаден
от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 400 лева
за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр с чл.21,ал.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издадения
електронен фиш, като се сочат конкретни съображения в подкрепа наведените доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му,а именно,въпреки че в
ЕФ се твърдяло нарушение във връзка с неизпълнение на задължение на водача на МПС да
не превишава скоростта въведена с пътен знак В26,в същото време, жалбоподателят бил
санкциониран на основание чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП,която норма била във връзка с
извършено нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП . Също така в ЕФ неправилно било
индивидуализирано нарушението като такова по чл.21,ал.2 вр. с чл.21,ал.1 от ЗДвП и не
ставало ясно какво точно нарушение бил извършил, не било ясно къде точно било
извършено нарушението-в коя община и т.н. Жалбоподателя, моли съда да постанови
решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград, жалбоподателят, редовно
1
призован,не се явява .За него се явява адв.К.,който подържа жалбата по изложените в нея
доводи.
Претендира присъждане на разноски.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител по делото .
Моли съда в случай на уважаване на жалбата да присъди на жалбоподателя разноски в
минимален размер,доколкото се отправя възражение за прекомерност на претендирания
адв.размер.
Страна Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно призована ,не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Свиленградският Районен Съд, за да се произнесе по основателността й и след като
се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
На 04.03.2021г. в 12,03 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство TFR1-M 656/14 движение на лек автомобил марка „БМВ 525Д", с регистрационен
номер Х 3651 КМ на път I-8 при км.360.000 в посока гр.Любимец със скорост от 99 км./ч.
/след приспадане на допустимата грешка от -3км в час/ – над разрешената за движение
въведено с пътен знак ограничение от 60 км/ч. и е посочено превишение от 39 км/ч. /след
приспадане на допустимата грешка от -3км в час/.
От извършената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се
установило, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид
и същият е регистриран на името на ИЛ. СП. ЕЛ..
Въз основа на тези констатации е издаден процесния електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като за нарушител
бил вписан жалбоподателят в качеството му собственик на лекият автомобил.
В описателната част на електронния фиш е вписано движение с установена скорост от
99 км./ч. – превишаване с 39 км/ч.
За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство №
TFR1-M 656 /клип 16038/ , а за място на нарушението – са вписани координатни точки .
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на дата
27.04.2021г. според отбелязването в справката за нарушител/водач, като съгласно чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му
за управление на МПС.
2
В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково Декларация по
чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-656 на процесната дата -
04.03.2021г, когато е установено нарушението, е изготвен Протокол съгласно изискванията
на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра на
вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС -
04.03.2021г, времето (11.00 часа до 12,30часа) и точното местонахождение на мястото за
контрол, където е използвана системата – път I-8 при км.360+500 в посока гр.Любимец, за
ограничението на скоростта въведено с пътен знак В26 - 60 км/ч разрешена скорост , режима
на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и
броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа
на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на
които на 2 е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен
регистрационен № Х 3651 КМ в процес на приближаване към мобилната система за
видеоконтрол, при измерена скорост на движение 102 км/ч, съответно наказуема установена
скорост – 42 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от
60 км.ч., като превишението е 39 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).
От представения Протокол № 6-52-20/11.10.2019 година, издаден от Лаборатория за
проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена
периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който
съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен
в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се
установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото)
№10.02.4835.
Налично е и писмо на Зам.директор към МВР,съгласно което одобрените средства за
измерване за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията по ЗДвП,за които изтича на
24.02.2020г. ,съгласно чл.30,ал.5 от Закона за измерванията,когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,които отговарят
на одобрения тип,се считат за одобрен тип,като съответно следва да са преминали
последваща метрологична проверка,съгласно чл.43 от Закона за измерванията.
3
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по
него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред
съответния местно компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител.
Налична по АНПр е и снимка на разположението на полицейският автомобил .
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед с рег №8121з-172 от
29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на електронни
фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите,
обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С
правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства,
приложени в Административно-наказателната преписка (АНП), както и допълнително
представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения
факт на управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с разпоредбата на чл.
21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП.
По отношение на приложения снимков материал от заснет на 04.03.2021г. клип с
техническо средство № TFR1-M 656 съображения ще бъдат изложени по – долу в
изложението на правните изводи.
На това място следва единствено да бъде отразено законовото положение, че
снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова
бе приобщено по делото.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна
страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8
ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от
4
АНО/справка за нарушител /водач –връчено на 27.04.2021г. и датата на входиране на
жалбата в АНО на 05.05.2021г., поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна по следните
съображения:
Според настоящата инстанция/така и Решение №10/14.01.2021г. по КАНД №1064/2020г. по
описа на АС Хасково и Решение по КАНД №524/2020г. по описа на АС Хасково/,
електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него
фактически положения, с оглед на което в тежест на издателя му е да установи по несъмнен
начин както всички обективни и субективни признаци на административното нарушение,
така и спазване на процедурата по санкционирането на извършителя, което в процесния
случай не е сторено по делото.
В настоящият случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 4, вр.чл. 21, ал. 2 вр с чл.21,ал.1 от ЗДвП,
установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т.
63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
АТСС. ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити,
изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като разпоредбата е
специална по отношение на разпоредбите на общия административно-наказателен процес -
конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната законосъобразност
следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е.
процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са ЕФ,
независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл.
189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената
част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост на
движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение, както и твърдените за
осъществени съществени елементи от административно-наказателния състав на чл. 182, ал.
1, т. 4, вр.чл. 21, ал. 2 вр с чл.21,ал.1 от ЗДвП, и вменен в отговорност на жалбоподателя. По
този начин Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички релевантни
обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП. Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация,но не така стои въпросът до санкционната норма визирана в
обжалвания ЕФ.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ,
5
законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на
чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И
тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен
реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира
вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР. Посочването на
дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП,
но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№
1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от
ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на изрична
разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е че към датата на връчване
на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от
извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън изключенията
с предвидена по-дълга давност).
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за
измерванията, притежава надлежното Удостоверение № 4835, издадено от БИМ и е
регистрирано във водения Регистър, констатация от служебната проверка на Съда в същия -
общодостъпен на интернет- страницата на органа и видно от наличното по делото
Удостоверение. Същото Съдът приема, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка, както се установява от приетите
доказателства от АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа наименованието
на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл няма
нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на
делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това е ирелевантно,
тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не
отговаря на критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не представлява нарушение на
цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин е установено
нарушението.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при връчване на ЕФ, АНО няма
задължението да представя и наличния снимков материал на нарушителя, който се прилага
6
към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на
жалбоподателя, той не е посочил друго лице като извършител на нарушението при
съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в
цитираната разпоредба възможност за анулиране на Фиша.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория
Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 140
км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
От обективна страна съдът приема, с оглед разпечатаните показания на техническото
средство, приложения снимков материал (надлежно и годно веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес), Съдът приема, че са установени точния
час на нарушението, регистрационния номер на автомобила, посоката и скоростта на
движението му, както и мястото на нарушението. Тези доказателства, обсъдени в
съвкупност с данните от съдържанието на Протокола за използване на АТСС и разпечатка
от системата с регистрирани нарушения, Съдът приеме, че доказват обективните признаци
на нарушението - скоростта на движението на автомобила и превишението на максимално
разрешената скорост в пътния участък,указана с пътен знак В26.
Видно от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, в него изрично
е отбелязано обстоятелството, че максимално разрешената скорост в пътния участък е
указана с пътен знак В26 от 60км.в час .
При така попълнените данни в Протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната
от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от
ЗДвП. Ето защо използваното АТСС законосъобразно е приведено в работен режим на
твърдяното място и време, технически изправно е, поради което
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно
ангажирана по коментирания специален правов ред.
Въз основа на същите, Съдът приема за установено, че на 04.03.2021г. в 12,03 часа, по
път I-8 при км.360.000 в посока гр.Любимец било установено и заснето с автоматизирано
техническо средство TFR1-M 656 , представляващо мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение -движение на лек автомобил марка „„БМВ 525Д", с
регистрационен номер Х 3651 КМ, собственост на жалбоподателя,което се движело със
скорост от 102 км./ч. – над разрешената за движение въведено с пътен знак ограничение от
60 км/ч. , съответно превишена стойност на скоростта 42 км/ч ,респективно наказуема
39км./ч. след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч - при ограничение на скоростта,
7
регламентирано в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, предвиждащ забрана за движение със скорост, по-
висока от въведената с пътен знак.
Несъобразяването на скоростта на движение с разрешената за съответния пътен участък, са
фактите, изпълващи хипотезата на чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП, и са основание за
прилагане на санкцията на чл. 182, ал. 2 от същия закон
Същевременно в обжалваният ЕФ,жалбоподателя е санкциониран на основание
чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП,която разпоредба предвижда санкция на водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място/нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП/ за
превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв.
При това положение следва да се приеме,че напълно неправилно и незаконосъобразно е
наложено посоченото наказание ,което се субсумира под санкционният състав на чл.182,ал.2
,т.4 ,която разпоредба предвижда наказание на водач който превиши разрешената скорост
извън населено място -за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.,доколкото от самият
ЕФ се установява,че нарушението е извършено извън населено място ,а именно по на път I-
8 при км.360.000 в посока гр.Любимец .
С посоченото разминаване /относно санкционната разпоредба на закона / се явява грубо
нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – последният е поставен в ситуация, в която не му е ясно в какво точно го
обвинява АНО, за да може да организира адекватно защитата си в настоящото производство
и да отстоява своята теза срещу твърдението на АНО. Недопустимо е да се тълкува волята
на АНО относно правното основание за налагане на административното наказание, както и
относно нарушения нормативен акт което и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав следва да отмени обжалваният електронен
фиш като неправилен и незаконосъобразен.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в
размер на 400 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита
и съдействие.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на разноски по делото
се явява основателно и следва да бъде уважено.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилен и незаконосъобразен Електронен фиш (ЕФ) Серия К
№4599870, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на ИЛ. СП. ЕЛ. с ЕГН ********** от
гр.Любимец,ул.Ж.Терпешев №5 , за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) , на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4
от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 400 лв.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със седалище и адрес на
управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА ЗАПЛАТИ на ИЛ. СП. ЕЛ. с ЕГН
********** от гр.Любимец,ул.Ж.Терпешев №5 , сумата в размер на 400 лв. ,
представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по АНД №327/2021г. по
описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9