Р Е Ш Е
Н И Е №
21
гр.Кюстендил, 08.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Лидия Стоилова и с участието
на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил,
като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №16/2021г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Н.Г.Н. *** обжалва решение
№260101/30.11.2020г. на ДРС, постановено по АНД №996/2020г., с което е
потвърден ЕФ серия К №3423237 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР - Кюстендил. Развиват
се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на
ЕФ. Алтерантивно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на съда. Не се претендират разноски.
Ответникът не изразява становище по
касационната жалбата.
Кюстендилска окръжна прокуратура
намира жалбата за неоснователно, а решението на раонния съд за правилно и
законосъобразно.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №260101/30.11.2020г., постановено по
АНД №996/2020г., с което е потвърден ЕФ
серия К №3423237 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система на ОДМВР – Кюстендил. Н.Г.Н. ***, на основание
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е санкциониран като му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Районният съд е потвърдил ЕФ като
законосъобразен, приемайки че е издаден при стриктното спазване на законовите
изисквания за форма, съдържание и процедура, както и че нарушението е доказано
от обективна и субективна страна.
Касационната жалба е допустима – подадена е от
процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211,
ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС. Същото е и правилно, тъй като е събран относимия
доказателствен материал, а правните изводи са направени при пълен и задълбочен
анализ на фактите и обстоятелствата по делото.
Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на Н.Г.Н. *** срещу с ЕФ серия К №3423237,
издаден от ОДМВР – Кюстендил, за това че на 04.10.2019г. в 16.00ч. по ТП
ІІІ-623 в с.Големо село, общ.Бобов дол, км 2+400, при разрешена за населено
място скорост на движение от 50 км/ч, е управлявал лек автомобил Сеат Ибиза с
рег.№КН0519ВК със 74 км/ч. /след приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на
водача/. Безспорно е, че нарушението е установено и заснето с мобилно
техническо средство ТЕR1М.
Изготвен е клип №5695. Съставен е Протокол №245р-8085/07.10.2019г. по чл.10,
ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата установява времето на работа, местонахождението и
разположението на системата за видеоконтрол, наличието на пътен знак за
ограничение на скоростта извън населено място. От собственика на МПС-то – С. А.
А., е подадена декларация по чл.189, ал.5 във вр.с чл.188, ал.1 от ЗДвП, в
която е посочено лицето управлявало автомобила по време на извършване на
нарушението, а именно Н.Г.Н.. За констатирано нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП
е издаден атакувания ЕФ.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС
или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ. Безспорно в случая
противоправното деяние е установено именно по посочения от закона начин – чрез
клип, изведен от паметта на АТСС. За нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП при
хипотезата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП се налага административно наказание
„глоба“ от 100 лв. и не се отнемат контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012г.
Следователно правилно АНО е провел съкратената процедура по чл.189, ал.4 от ЗДвП за санкциониране на административно нарушение.
Събраният доказателствен материал КАС намира
за достатъчен, за да обоснове извод за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Представеният клип, ведно с протокол №245р-8085/07.10.2019г. доказват
мястото и времето на извършване на нарушението – с.Големо село, общ.Бобов дол,
км 2+400, както и измерената скорост – 74 км/ч след приспаднат толеранс от 3
км/ч, тъй като клипът се явява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, доколкото е направен от изправно АТСС
/срав. у-ние за одобрен тип средство за измерване, протокол за монтаж и
настройка, протокол за извършено обучение/. Протоколът - приложение към чл.10,
ал.1 и ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата установява времето на работа /15.25ч. –
17.40ч./, местонахождението и разположението на системата за видеоконтрол
/с.Големо село, път ІІІ-623, км2+400/, режима на измерване, посоката на
движение на контролираните МПС /от път ІІ-62 към гр.Бобов дол/, посочен е
номера на служебния автомобил – КН1363АТ. Т.е Протоколът има нормативно
установеното съдържание в образец - приложение. Нарушителят не е оспорил
изготвения Протокол, поради което същият като официален свидетелстващ документ
се полза с материална доказателствена сила и удостоверените с него обстоятелства
следва да се приемат за доказани. В този аспект са несъстоятелни релевираните
оплаквания в касационната жалба.
Субектът на нарушението е установен по
предвидения от закона ред. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП сочи, че
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил МПС-то. Такава е подадена и в нея е посочен
като водач на лекия автомобил Н.Г.Н., поради което правилно същия е привлечен
към отговорност. Ирелевантно е обстоятелството на кой собственик е връчен
първоначално издадения ЕФ, тъй като е упражнено правото за подаване на
декларация и сочене на друго лице, различно от собствениците за водач на
МПС-то. По тези съображения КАС намира, че административното нарушение е
доказано от обективна и субективна страна, поради което ЕФ се явява
законосъобразен.
Неотносими към законосъобразността на ЕФ са
изложените възражения във връзка с връчването на ЕФ – същите биха имали
отношение единствено във връзка със сроковете за оспорване. След като ЕФ не е
ясно от кого и на кого е връчен, и по какъв ред, то за жалбоподателя не е
започнал да тече срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Като е формирал идентични правни изводи за
законосъобразност на ЕФ въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което ще бъде оставено в сила, поради отсъствие на касационните
основания по чл.348, ал.1 от НПК.
Воден от горното и на основание чл.222,
ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260101/30.11.2020г. на Дупнишкия районен
съд, постановено по АНД №996/2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: