РЕШЕНИЕ
№186
гр. Велико Търново,11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
шестнадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при участието на секретаря П. И., изслуша докладваното
от съдия Костова адм. д. №809 по описа
за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.204 и сл. От Административно
процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 203, ал.2 от АПК във вр. с чл. 8 от
ЕКПЧ вр. чл. 1, ал. 1 от Закон за
отговорността на държавата и Общините за вреди ( ЗОДОВ).
Образувано по
искова молба на М
Д.К. ***– против
ДНСК София и Габровски административен съд с правно основание чл. 203,
ал.3 и чл.204 и сл. От
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 1, ал. 1 от Закон за
отговорността на държавата и Общините за вреди ( ЗОДОВ) с цена на иска 300 000 лева.
Претендира се, че посочените вреди – имуществени и неимуществени са причинени
от ответниците в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение на
нищожна Заповед № ДК -02-СЦР -30/2.5.2011г. , противоречаща на Решение на ГРС №
100/3.6.1995г. съобразно Наредба № 13/2001г. С Определение № 69/8.2.2019г.
настоящата инстанция е прекратила производството, като е намерила обективно и
субективни съединените искове за недопустими и е прекратила производството по
тях. След като с определение № 10 453/4.7.2019г. е отменено
прекратителното определение по настоящото дело
и са дадени задължително указания за отстраняване на нередовностите на
исковата молба чрез обозначаване на ответниците, цената на иска и какъв вид
отговорност се претендира, съдът е разпоредил на ищцата да отстрани посочените
нередовности с разпореждане от 8.7.2019г. връчено на ищцата на 11.7.2019г. На
19.7.2019г. с вх. № 3381 по делото е депозирана молба от ищцата, с която същата
посочва като ответници Административен съд Габрово с адрес:гр. Габрово , ул
„Райчо Каролев „№ 4 и ДНСК с адрес гр. София, б,ул „Христо Ботев „№ 4 Като цена
на иска е посочила, че към първия ответник размерът на претендираните
имуществени щети е 25 000 лева и неимуществени 75 000 лева, ведно с
лихвата от 1.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата. По отношение на
втория ответник- цената на иска е 75 000 лева -имуществени вреди и
150 000 лева неимуществени вреди, ведно с лихвата от 1.10.2013г. до
окончателното заплащане на сумата От двамата ответника се иска физическо
възстановяване на неправомерно разрушената част от имота й. .
С Определение № 246/22.7.2019г. по настоящото дело, влязло в сила
предявеният иск против ГАС е оставен без разглеждане като процесуално
недопустим, както и искът за фактическо възстановяване на имота в предишното състояние и извършване
на довършителни работи, които са били възпрепятствани от административния
орган, доколкото е налице незаконно изпълнение на нищожната Заповед за
премахване на незаконен строеж.,
Следователно след влизане в сила на горепосочените Определения, както и
след постановяване на отменителното Определение на ВАС предмет на настоящото производство е искова
молба, с която се претендират имуществени вреди в размер на 75 000 лева
имуществени вреди и 150 000 лева неимуществени вреди в резултат на фактически
действия по изпълнение от страна на ДНСК на Заповед за премахване на незаконен
строеж, което е станало в нарушение на
изискванията и разпоредбите на Наредба № 13/2001г. , като е нарушен и чл. 8 и
Протокол № 1 от ЕКПЧ.
Ищцата поддържа така подадената искова молба, като от съда се иска след
като я признае за основателна и доказана, да осъди ЮЛ – ДНСК да заплати
претендираните 75 000 лева имуществени вреди и 150 000 лева-
неимуществени вреди ,ведно съ законната лихва от 1.10.2013г. до окончателното
заплащане на горепосочената сума. В о.з. се явява лично и претендира заплащане
на направените от нея разноски в хода на съдебното производство. В указания от
съда срок представя писмени бележки, в които подробно описва фактическата
обстановка по спора, като счита, че искът освен допустим е и основателен. Нанесените
от длъжности лица на ответника имуществени и неимуществени вреди са описани
точно и конкретно в тройната експертиза по В. Гр. Д № 87/2016г. на ГОС, като
заедно с видеоматериала и снимките, от които е видно,че не е спазена Наредба №
13/ 2001г. , като Заповед № ДК -02-СЦР-30/2.05.2011г. е изпълнена с отклонения,
без план за безопасност и здраве, при липса на конструктивно становище от
правоспособен инженер- конструктор. Смята, че не следва да се кредитира
тройната СТЕ, изслушана по настоящото дело, тъй като горепосочения видео
материал и снимки опровергават извода на вещите лица, че заповедта е изпълнена
точно, че ПБЗ е спазен, носещата конструкция не е нарушена.
Ответникът по иска ДНСК гр. София, чрез ***П. оспорва така подадената искова
молба, като я намира за неоснователна и недоказана и представя подробно писмено
становище. Счита, че заповедта е изпълнена точно, при което е налице
пропорционално засягане на правото на собственост на ищцата, поради което не
може да възникне задължения за репарация на вреди от страна на органа. Освен
това по делото е безспорно, че Заповедта за премахване на незаконен строеж е
влязла в сила, след двуистанционен контрол, като в този случай се позовава на
Решение от 21.4.2016г на ЕКПЧ по делото И. и Черкезов vs България, на ЕСПЧ. Въпросът за това дали жилището на
ищцата е единствено е бил обследван от самия АО, като в този смисъл са били и
задължителните указания на съда ,които не са изпълнени от К.. Смята, че ако
правната квалификация на иска е чл.1 ,ал.1 от ЗОДОВ, същият също е недоказан,
тъй като не са установени трите кумулативни елемента за възникване на
отговорност : противозаконни действия на органа, претърпени вреди, причинно
следствена връзка между тях. Претендира заплащане на разноските по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение и
заплатения депозит за вещи лица за тройната СТЕ.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, от фактическа страна приема за установено следното :
Със заповед № ДК -02-ДЦР-30/2011г. издадена от Началник РДНСК СЦР към ДНСК
София е разпоредено премахването на незаконен строеж, ОСНОВЕН РЕМОНТ по чл.148
от ППЗТСУ за подмяна на дървена покривна конструкция с бетонова плоча и
уширение на жилище“ намираща се в УПИ XIV370 в
кв.110 по плана на гр. Габрово. Същата е
обжалвана и отхвърлена с решение № 127/6.12.2011г. на Административен съд
Габрово по адм.д.154/2011г., потвърдено с решение № 4508/28.3.2012г. по адм.д.
1737/2012г. по описа на ВАС. С решение № 12032/1.10.2012г. по адм.д.
6908/2012г. петчленен състав на ВАС е оставил без уважение искането за отмяна
на влязло в сила съдебно решение.
С писмо изх.№ ГБ 124-00-189/9.4.2012г на РДНСК Габрово , и известие за
неговото доставяне ищцата е уведомена за започване на принудителното
изпълнение. С Писмо изх.№ ГБ 1450-07-092/1.8.2012г. е насрочено на изпълнението
й от 21.8- 24.8.2012г като с Определение
№196/17.8.2012г. по адм.д.195/2012г. на ГАС жалбата срещу него е оставена без разглеждане, поради липса на
правен интерес, влязло в сила Направено е от ищцата искане за спиране на
принудителното изпълнение, насрочено с горното писмо, което също е оставено без
разглеждане, тъй като е посочено, че
принудително изпълнение би имало само, ако заповедта за премахване е влязла в
сила.
С Писмо за принудително изпълнение на заповедта на 8.10.212г.на ищцата е
връчена покана за доброволно изпълнение
. Издадено е възлагателно писмо на основание чл.225, ал 4 от ЗУТ във вр. с
чл.271, ал 3 и чл. 286 от АПК въз основа на сключен договор от 27.7.2012г. с
РОТСТРОЙ 2009 ЕООД за което ищцата е уведомена, и е подала жалба против него,
по повод на която е образувано адм.д.193/2012г. по което е постановено
окончателно решение за отхвърлянето му с
№ 205/11.09.2012г. С Определение №197/17.8.2012г. по адм.д. 194/2012г. е
оставена без разглеждане жалбата й против Писмо на ответника изх.№ ГБ
1450-09-707/9.10.2012г. с което се кани доброволно да премахне незаконния
строеж в противен случай ДНСК ще предприеме принудително изпълнение. На посочената дата 8.10.2012г. е започнало
принудителното изпълнение като е съставен протокол обр. 3 за установяване
състоянието на строежа преди започване на принудителното изпълнение,констативен
протокол , съставен от служители на община Габрово, които са надлежно уведомени
ведно със снимков материал, констативен протокол от същата дата на служители на
РДНСК Габрово за премахването и с
описание на премахнатото до момента, ведно със снимков материал, констативен
протокол от същата дата на РДНСК Габрово за спиране на премахването 2 броя,
писмо от РДНСК до Окръжна прокуратура.
Съставен е и констативен протокол от 17.1.2013г. на работна група РДНСК
Габрово относно възстановяване на частта от строежа, премахната през
8.10.2012г. ведно със снимков материал. Насрочено е второ принудително
изпълнение на 1-4.10.2013г. , по което също е издадено възлагателно писмо изх.№
ГБ-1450-06-966/20.9.2013г, връчено на ищцата, , отново е съставен обр. 3 за
състоянието на строежа преди започване на принудителното изпълнение,
констативен протокол , от 1.10.2013г. на служители на РДНСК Габрово за спиране
на премахването поради потвърждаване законосъобразността на действията на ДНСК
по премахването с Решение № 319/3.10.2013г. по адм.д. 149/2013г. на ГАС.
С определение № 408/12.11.2013г. по гр.д.17/2013г. на ГРС ищцата е осъдена
да заплати на ДНСК направените разноски по принудителното изпълнение на
заповедта.
Образувано по
искова молба на М
Д.К. ***– против
ДНСК София и Габровски административен съд с правно основание чл. 203,
ал.3 и чл.204 и сл. От
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 1, ал. 1 от Закон за
отговорността на държавата и Общините за вреди ( ЗОДОВ) с цена на иска 300 000 лева.
Претендира се, че посочените вреди – имуществени и неимуществени са причинени
от ответниците в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение на
нищожна Заповед № ДК -02-СЦР -30/2.5.2011г. , противоречаща на Решение на ГРС №
100/3.6.1995г. съобразно Наредба № 13/2001г. С Определение № 69/8.2.2019г.
настоящата инстанция е прекратила производството, като е намерила обективно и
субективни съединените искове за недопустими и е прекратила производството по
тях. След като с определение № 10 453/4.7.2019г. е отменено
прекратителното определение по настоящото дело
и са дадени задължително указания за отстраняване на нередовностите на
исковата молба чрез обозначаване на ответниците, цената на иска и какъв вид
отговорност се претендира, съдът е разпоредил на ищцата да отстрани посочените
нередовности с разпореждане от 8.7.2019г. връчено на ищцата на 11.7.2019г. На
19.7.2019г. с вх. № 3381 по делото е депозирана молба от ищцата, с която същата
посочва като ответници Административен съд Габрово с адрес:гр. Габрово , ул
„Райчо Каролев „№ 4 и ДНСК с адрес гр. София, б,ул „Христо Ботев „№ 4 Като цена
на иска е посочила, че към първия ответник размерът на претендираните
имуществени щети е 25 000 лева и неимуществени 75 000 лева, ведно с
лихвата от 1.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата. По отношение на
втория ответник- цената на иска е 75 000 лева -имуществени вреди и
150 000 лева неимуществени вреди, ведно с лихвата от 1.10.2013г. до
окончателното заплащане на сумата От двамата ответника се иска физическо
възстановяване на неправомерно разрушената част от имота й. .
С Определение № 246/22.7.2019г. по настоящото дело, влязло в сила
предявеният иск против ГАС е оставен без разглеждане като процесуално
недопустим, както и искът за фактическо възстановяване на имота в предишното състояние и извършване
на довършителни работи, които са били възпрепятствани от административния
орган, доколкото е налице незаконно изпълнение на нищожната Заповед за
премахване на незаконен строеж.,
По делото са присъединени по искане на ищцата писмо с вх. № на съда 78/08.01.2019 година от
АС Габрово, с което се изпращат за прилагане Адм. Д. № 193/12 г. на ГАС; Адм. Д. № 194/2012 г. на ГАС; Адм. Д. № 195/12 г. на ГАС; Адм. Д. № 240/12 г. на ГАС, ведно с Адм. Д. № 15370/12
г. на ВАС; Адм. Д. № 124/13 г. на ГАС,
ведно с Адм. Д. № 1183/14 г. на ВАС; Адм. Д. №
143/13 г. на ГАС, ведно с Адм. Д. № 13871/13 г. на ВАС; Адм. Д. № 149/13 г. на ГАС; Адм. Д. № 188/13 г. на ГАС, ведно с Адм. Д. № 4685/14
г. на ВАС, Адм. Д. № 5921/19 г. по описа на ВАС, Ч.Адм.Д. № 12836/18 г. по
описа на ВАС, Адм. Д. № 289/18 г. по описа на АС-Габрово. Адм. Д. № 6979/20 г. по описа ВАС, Адм. Д. № 13870/19 г. по описа на ВАС,
Определение № 13520/02.11.2020 г. по Адм. Д. № 8346/2020 г. по описа на ВАС,
петчленен състав – ІІ колегия, Решение № 12032/01.10.2012 г. по Адм. Д. №
6908/12 по описа на ВАС, петчленен състав – ІІ колегия, Решение №
4508/28.03.2012 г. по Адм. Д. № 1737/12 г.
по описа на ВАС, Второ отделение, както и прокурорските преписки от ГРП
и РОП.
По делото са приети и писмени доказателства, административните преписки по
обжалваните Заповеди на РДНСК Габрово,както и писмени доказателства, изхождащи
от ищцата.
По делото е изслушана единична и тройна технически експертизи, които съдът
кредитира и ще обсъжда по съществото на спора.
Първата СТЕ, установява, че извършеното събаряне не отговаря на посоченото
в Заповедта за събаряне, тъй като съгласно нея следва да се събори цялата
двуетажна надстройка над съществуващата сграда със застроена площ от 12 кв.м. и
се премахне покрива и да се смали надзидът на къщата до 1,50 м , при
извършеното премахване, този надзид е останал, но за с/ка на това са премахнати
други елементи напр. коми ии други , които са извън заповедта. Конкретно са
премахнати : надзида в таванския етаж, частично е разрушена североизточната част
на сградата, като са премахнати конструктивни елементи – колони, пояси и част
от междуетажната плоча,разрушени са мазилки по междуетажните плочи, съборен е
комин в старата част и частично е
премахната дограмата. Вещото лице е установило от видеоматериала и оглед на
място, че при събарянето всички елементи , носещи и неносещи са съборени,
повредени са и елементите от конструкцията на частта от сградата, които не са
предмет на Заповедта за премахване на незаконен строеж. Унищожената част от
електроинсталацията е останала необезопасена, като в следствие на това
останалата част от сградата е изложена на вредното въздействие на атмосферните
влияния. В резултат на всичко, сградата е оставена полуразрушена, без покрив,
частично от надзида на цялата къща, без комин в старата част, като
североизточния ъгъл е разрушен изцяло, с остатъци от междуетажните плочи, като
частично е разрушена и плочата над съществуващата едноетажна сграда, липсват
вради и прозорци,като в резултат на всичко това сградата е негодна за ползване,
дори частта, която не е предмет на горната Заповед.Вещото лице е дало
заключение, че не са спазени ПБЗ, които се изискват по Наредба № 13 от
23.7.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни
строежи или част и от тях , доколкото дървените елементи се разглобяват един по
един, вътрешните и външни зидове се демонтират тухла по тухла, бетоновите
елементи се раздробяват, като демонтираните материали се складират на
площадката и се извозват своевременно. Съгласно §4 от ДР на Наредбата , при
частично премахване на незаконен строеж се изготвя становище от правоспособен
инженер – конструктор за укрепване на строежа, придружено при необходимост от
конструктивен проект, каквото не е налично в административната преписка. В
обобщение вещото лице твърди, че в Протокол за предварително проучване на
принудителното изпълнение на премахването на незаконен строеж е посочено , че
премахването ще бъде само ръчно, което се налага от обстоятелството, че ще се
премахва част от жилищна сграда и не би следвало да се засяга оставащата част
от сградата. Това е и причината, която налага изработване на План за
безопасност и здраве – ПБЗ. Вещото лице заключава, че след като липсва такова
конструктивно становище, засягането на съответните конструктивни елементи,
сградата/ извън незаконната част / е
останала необезопасена, негодна за ползване.
От трите вещи лица даденото заключение, че съгласно Заповедта за принудителното изпълнение и приложената
ситуация към нея следва да бъдат премахнати
двуетажната надстройка - сграда №
2 с площ от 12 кв.м. съгласно приложената ситуация към Заповедта/ и цялата
покривна конструкция и снижаване на
надзида на сграда № 1 в допустимата
пристройка до 30 кв.м. до максимално
допустимата от 1,50 м.По първата точка са премахнати фактически тухлените
ограждащи зиводе на двата етажа, надстроени над съществуващата сграда,
премахната е колоната – бетон и армировка, премахнат е покрива и
стомано-бетоновата плоча над втория етаж, при което останалата част от сградата
след премахването може да бъде ползвана. Посочили са още, че при извършване на
разрушаващите дейности след демонтиране на покрива, когато не са били поставени
дървените греди и не е било монтирано найлоново покритие върху тях , плочата
над първия етаж е останала изложена на
атмосферни въздействие и това би възпрепятствало нормалното обитаване на първия
етаж. Вещите лице не са могли да извършат оглед на първия етаж, поради което не
могат да дадат заключение относно използваемостта на всички помещения.
В о.з. е извършен оглед на веществено доказателство СД, което съдържа
изготвен филм досежно извършеното от страна на ответника принудително
изпълнение, както и са приети като доказателства снимки, такива са изготвили и
вещите лица по двете СТЕ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи: Досежно допустимостта на иска е налице произнасяне в отменително
Определение №10453/4.7.2019г. на ВАС по адм. д. 5921/2019г. и горепосоченото
Определение № 246/22.7.2019г. по настоящото дело, влязло в сила, с което предявеният иск против ГАС е оставен без
разглеждане като процесуално недопустим, както и искът за фактическо
възстановяване на имота в предишното
състояние и извършване на довършителни работи, които са били възпрепятствани от
административния орган, доколкото е налице незаконно изпълнение на нищожната
Заповед за премахване на незаконен строеж. Следователно допустим за
разглеждане, съгласно задължителните указания на ВАС е иск за причинени вреди от страна на
длъжностни лица на ДНСК, с/у ЮЛ ДНСК на Европейското право, при което твърденията на ищцата са, че изпълнението е
извършено в нарушение на правата й по ЕКЗПЧОС като от фактическа страна се
твърди, че домът й е разрушен и е бил приведен във вид , негоден за обитаване,
в навечерието на зимата е оставена без покри, стени и комини, врати и прозорци,
като е разрушен целият тавански етаж и североизточната част на къщата
,унищожена е цялата покривна конструкция, при което подробно са посочени
премахнатите и засегнатите от премахване части на жилищната сграда. С оглед
така наведените обстоятелства, ВАС е приел, че се касае за обезщетение за
нарушено право по чл. 8 от ЕКПЧ, в неговия аспект на правото на
неприкосновеност на дома, при което стандартите вкл. Делото И. и Черкезов с/у
България, Й. с/у България изискват
прилагане на основанията по чл. 8 и теста за съобразеност на намесата на
държавата в упражняване на правото по чл. 8 от ЕКПЧОС, посочен в §8, §2 , и по-
точно принципа на пропорционалност с която са съединени обективно и субективно
искове против ДНСК за причинени имуществени и неимуществени вреди в размер на
225 000 лева и против Габровски административен съд в размер на
75 000 лева.
След като ищцата не превежда твърдение, че вредите й са причинени от
изпълнение на влязлата в сила Заповед № ДК-02-СЦР-30/2.05.2011г. то предмет на
настоящото производство е иск за вреди, основаващ се на чл. 8 от ЕКПЧОС като
съдът следва да извърши проверка за спазване на принципа на пропорционалност. От така наведените фактически основания и
твърдения в исковата молба и уточнението към нея, административният съд е
направил извод, че чрез предявения иск се иска реализиране на извъндоговорната
отговорност на държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС. При решаване
на делото съдът е следва да спазва стандартите на извъндоговорната отговорност
на държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС чл. 203, ал.3 от АПК,.
Съгласно чл.2в от ЗОДОВ, определящ реда за гледане на делата, когато вредите са
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК – за вреди по чл.1, ал.1,
както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и
Върховния административен съд. Според посочената разпоредба, когато вредите от
нарушаване правото на ЕС са причинени от упражняване на административна дейност
/чл.1, ал.1 от ЗОДОВ/ се прилага процесуалният ред на глава единадесета на АПК,
а според чл. 205, ал1 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите. С оглед на приложимите
разпоредби на АПК, определящи пасивната процесуална легитимация по този вид
искове, искът е насочен срещу надлежна страна, ДНСК, което е ЮЛ, чийто органи
са извършили действия и бездействия по изпълнение на Заповед за премахване на
незаконен строеж.
Съгласно чл. 203,
ал.3 от АПК , когато компетентният според чл. 2в от ЗОДОВ административен съд
гледа иск за вреди от нарушаване правото на ЕС следва да приложи стандартите на
извъндоговорната отговорност, установени в създадената от СЕС доктрина, в която
допустимостта на иска не е поставена в зависимост от отмяната или установяване
на незаконосъобразността на увреждащите административен акт или действие.
Що се отнася до условията за ангажиране на
отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от
нарушения на правото на Съюза, които се считат за извършени от държавата, СЕС
многократно е приемал, че увредените частноправни субекти имат право на
обезщетение при наличието на три условия, а именно предмет на нарушената правна
норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти,
нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена
връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда
(решение от 28 юли 2016 г Tomasova
С I-158/15, EU: C: 2016: 602, т. 22 и
цитираната съдебна практика).
Тук следва да се
посочи и практиката на КС досежно приложението на чл. 57, ал.2 от К, отнесена
към правото на собственост, означава, че
в индивидуалната си сфера всеки е длъжен да се съобразява с чуждото право на
собственост, да го зачита и да не пречи на собственика да го упражнява, при което
в
някои случаи и по-специално при определени обекти, чиято полезност надхвърля
интереса на собственика, последният е длъжен да търпи някои ограничения и
действия, чрез които другите граждани упражняват свои конституционни права.
Този аспект на конституционната рамка на правото на собственост, макар
и да не е изрично формулиран в нашия Основен закон, всъщност е мълчаливо
признат, доколкото е проведен в законодателството, трайна е практиката на Съда (Решение № 20 от 1998 г., Решение
№ 15 от 2010 г., Решение № 2 от 2011 г., Решение № 7 от 2016 г., Решение № 8 от
2016 г., Решение № 3 от 2019 г., Решение № 10 от 2020 г. и др.) по
въпроса за възможността упражняването на основните права на гражданите да бъде
ограничавано в случаите, когато е налице легитимна цел (само в случай, когато това се
налага, за да бъдат съхранени висши конституционни ценности, както и при
необходимост да се предотврати засягането на други общественозначими интереси),
основанието е установено със закон, в рамките на предвиденото в Конституцията
ограничение и е спазен принципът за пропорционалност (съразмерност) на
преследваната цел. Пропорционалността (забраната
за прекомерност) е изискване на принципа на правовата държава.
Според това изискване ограничаването на правата е съразмерно средство за
постигане на определена цел, когато не се надхвърля степента на допустимото му
ограничение, съизмерено със значимостта на защитавания интерес, и когато няма
необосновано спрямо защитата на други конституционни ценности разширяване на
основанията за допускане на ограничения на правата на гражданите. По естеството
си преценката за пропорционалност е винаги конкретна. Във всеки отделен случай
съотношението между преследваната легитимна цел и засегнатите права може да
бъде различно и не може да бъде дефинирано по пътя на абстрактното
тълкуване. Задължително е обаче, съобразно принципа на пропорционалност,
това ограничение да е съразмерно на преследваната цел, а не да надхвърля
необходимото за нейното постигане (Решение
№ 12 от 1997 г., Решение № 14 от 2014 г.). В този смисъл правото на
собственост търпи и вмешателство от страна на АО, в случай че то е основано на
закона, в случая ЗУТ и е спазен горния принцип за пропорционалност.
Настоящата съдебна
инстанция следва да посочи, че в стандартите на извъндоговорната отговорност, в
съответствие установената практика на СЕС, първият елемент от фактическия
състав на отговорността, а именно нарушената правна норма на Съюза да
предоставя права на частноправните субекти като същата не включва изискване тя да има директен ефект
, както се посочва в §40 от Решение 19.11.1991г. по съединени дела С-6/90 и С
9/90, а в §41 изрично е посочено, че тези условия са достатъчни, за да породят
правото на обезщетение в полза на частноправните субекти,при което основанието
пряко произхожда от общностното право. В делото
Francovich, това становище на СЕС също е потвърдено, като е прието, че
нормата, на която се позовава ищецът няма директен ефект, но това няма за правна последица невъзникване
на извъндоговорна отговорност. В годи смисъл. адресатът на нормата и носител на
правото, може да търси защитата му директно от националния съд. Обезщетителното
производство по извъндоговорната отговорност на държавата, като самостоятелно
средство за защита правата на частноправните субекти, дава защита както на адресатите
на норми с директен ефект, така и тези, чиито права не произтичат от норми с
директен ефект, които не могат да се позоват на директния ефект пряко пред
национален съд. Към приложимите стандарти на извъндоговорната отговорност СЕС
добавя и тези, посочени в Решение съда на ЕО от 5.03.1996г. по съединени дела
С-46/93 и С48/09 Brasserie de pecheur и Factortame /: ".... 16. С техните
първи въпроси, всеки от двата вътрешни съда цели да установи дали принципа, че
държавите-членки са задължени да обезщетят за нанесени вреди на лица поради
нарушение на правото на Общността, което може да се вмени на държавите-членки,
е приложим в случаите, когато вътрешния законодател носи отговорност за
въпросното нарушение.. По съединени дела С-6/90 и С- 9/90 Франкович и други е
посочено, че съдът е постановил, че принцип на правото на Общността е, че
държавите-членки са задължени да обезщетят за загубите и вредите, претърпени от
лица, вследствие нарушение на правото на Общността, за което те носят
отговорност.. Вътрешният законодател, както и институциите на Общността, нямат
постоянни широки правомощия в случаите, когато действат в област, регулирана от
правото на Общността. Последното може да създава задължения за вътрешния
законодател за постигане на определен резултат, задължения да действа или да се
въздържа да действа, което намалява обхвата на неговите правомощия. В този
смисъл както и при обстоятелствата по
делото Франкович и другите, член 189 от Договора задължава държавите-членки в
определен срок да приемат всички актове, необходими за постигане на резултата,
изискващ се от Директивата, при което вътрешният законодател следва да приеме
такива актове, но този въпрос е ирелевантен за възникване на отговорността на
държава- членка и няма отношение към отговорността на самата държава за
неизпълнение на това нейно задължение. Когато държава-членка действа в област,
в която притежава широки правомощия, сравними с тези на институциите на Общността
при прилагането на политиката на Общността, условията, при които тя може да
бъде подведена под отговорност, трябва по принцип да бъдат същите, както тези,
при които институциите на Общността носят отговорност в подобна ситуация. В
решение С 46/93 и С-48/93 изрично е посочено, че правото на Общността
предоставя право на обезщетение, когато са налице три условия: правната норма,
която е нарушена трябва да е предназначена да предостави права на лица;
нарушението следва да бъде достатъчно сериозно; и трябва да е налице директна
причинна връзка между нарушението на задължението от страна на държавата и
вредата, понесена от страните, които са увредени.Тези условия отговарят на изискванията за цялостна
ефективност на нормите на правото на Общността и на ефективната защита на
правата, които тези норми предоставят.По същество тези условия съответстват на тези, определени от Съда във
връзка с член 215 в неговата съдебна практика за отговорността на Общността за
вреди, причинени на лица вследствие незаконни законодателни актове, приети от
нейните институции. Що се отнася до отговорността на Общността по член 215 и
отговорността на държавите-членки за нарушение на правото на Общността,
решаващият тест за установяване на това дали такова нарушение е достатъчно
сериозно е, дали държавата-членка или съответната институция на Общността е
демонстрирала очевидно несъобразяване с границите на нейните правомощия.
Факторите, които компетентният съд би могъл да вземе предвид включват яснота и
прецизност на нарушената норма, правомощия, предоставени от тази норма на
вътрешните органи или на институциите на Общността, това дали нарушението и
причиненото увреждане е било умишлено или неволно, дали допуснатата грешка в
правото е извинителна или не, факта, че позицията, заета от институция на
Общността може да е допринесла за този пропуск, и приемането или спирането на
вътрешен акт или практика, противоречаща на правото на Общността. . При всички
случаи, нарушение на правото на Общността би било очевидно достатъчно сериозно,
ако то е продължаващо, независимо от наличието на съдебно решение, което е
приело въпросното нарушение за установено, или преюдициално произнасяне или
установена съдебна практика на Съда по въпроса, от които да е ясно, че
въпросното поведение съставлява нарушение. "
По стандартите от цитираното решение:
1. Обхват на свободата на преценка на националния орган.В този смисъл пилотно се явява Решение № 5/14.6.2022г. на КС по к.д. 13/21г. което постановява, че Всеки съд от националната съдебна система по всяко дело следва служебно да провери дали предметът на делото или приложимите вътрешни правни норми имат връзка с правото на ЕС (дали приложимата вътрешна правна норма представлява мярка по прилагането му или по друг начин е свързана с него), и ако установи връзка – да съобрази в пълнота последиците от неговото действие. Това означава последователно да бъде установено дали в правото на ЕС има самоизпълними норми (годни за прилагане като източник на субективни права), ако не – кои са относимите съюзни правни норми (вкл. принципи); дали те налагат определено съдържание на приложимата вътрешноправна уредба; дали допускат изключение (дерогация); дали оставят на държавата свобода на преценка (дискреция) при приемането на вътрешни правни мерки (особено при транспониране на директива), дали са спазени границите на допустимата дерогация и/или дискреция; какво е съответстващото на правото на ЕС тълкуване на приложимите вътрешноправни норми, вкл. и дали то не преодолява евентуално съмнение за противоречие на тези норми с Конституцията; както и дали те не са несъвместими с правото на ЕС. Ако съответстващо на правото на ЕС тълкуване на приложимата вътрешна правна норма се окаже невъзможно, тъй като би противоречало пряко на смисъла на нормата (тълкуване contra legem), е налице противоречие, при което вътрешната правна норма трябва да бъде оставена неприложена, без да се иска или изчаква отмяната на тази разпоредба по законодателен или друг конституционно предвиден ред (Съд на ЕС, дело A c/ B et a., C-112/13, ECLI:EU:C:2014:2195), с резервата за съмнение за порок на относимата съюзна правна норма (ultra vires или друг) или за нарушаване на националната конституционна идентичност, при което ще е необходимо произнасяне на Съда на ЕС. В случай на основателно съмнение относно валидността или тълкуването на относима съюзна правна норма националният съд също трябва да поиска преюдициално произнасяне на Съда на ЕС и да се съобрази с него“. България, като член на ЕС, е обвързана от принципите на непосредствена приложимост, примат и директен ефект на правото на ЕС и от задължението за съответстващо на ПЕС тълкуване на попадащите в неговото приложно поле вътрешните правни норми.
2. Достатъчно сериозно нарушение на
правото на ЕС.
По този елемент от извъндоговорната отговорност на държавата, съдът следва да провери дали е налице нарушение на правото на ЕС и дали нарушението се явява достатъчно съществено по критериите, посочени т.55 и т. 56 от Решение на Съда на ЕО от 5.03.1996г. по съединени дела С – 46/93 и С- 48/93"Brasserie de pecheur Factortame ".
По първото от двете обстоятелства - наличие на
нарушение, с оглед задължителното тълкуване, дадено в решението подело С –
254/08 СЕС е посочил, че при широк обхват на свободата на преценка, нарушение
би било налице при нарушение на принципа на пропорционалност, . " При
разглеждане на пропорционалността на намесата в правото на жалбоподателя на
мирно ползване на „притежания“, състоянието на несигурност, в което
жалбоподателят може да се окаже в резултат на забавяния по вина на властите, е
фактор, който трябва да се вземе предвид при оценката на поведението на
държавата в такова производство (Almeida Garrett, Mascarenhas Falcão and
Others v. Portugal, § 54 Broniowski v. Poland [GC], §§ 151 и 185; Barcza and
Others v. Hungary, § 47; Frendo Randon and Others v. Malta, § 55; Hunguest Zrt
v. Hungary, §§ 25 и 27; Zelenchuk and Tsytsyura v. Ukraine, §§ 91 и 106). В случаите, когато намесата на държавата при
упражняване правото на собственост не се състои в отчуждаване, Съдът също така
ще
провери дали законите допускат някаква форма на обезщетение за ограничения,
продължили за определен период от време (a contrario, Skibińscy v. Poland,
§§ 93-95); дали намесата е била с характер на забрана или репресия
(Allianz-Slovenska-Poistovna, A.S., and Others v. Slovakia (dec.); К.С. срещу
България, § 67); дали държавата не е получила преференциално третиране в
контекста на гражданско производство, поставяйки лице в неравностойно положение
(Zouboulidis v. Greece (No2), §§ 32 и 35) – нарушение поради по-кратък срок на
давност в полза на държавата);
Договорът от Лисабон изрично предвижда, че „Съюзът се присъединява към ЕКПЧ“ (чл. 6, параграф 2 ДЕС). Наред с това обаче, Договорът поставя и редица условия, на които трябва да отговаря въпросното присъединяване (чл. 6, параграф 2, второ изр., ДЕС, Протокол № 8 ЕС и Декларацията по чл. 6, параграф 2 ДЕС, Тези условия са израз на необходимостта да се съхрани конституционната идентичност на ЕС и автономния характер на неговия правопорядък.
Следва да се обсъжда наличието на останалите критерии умисъл или непредпазливост в увреждането, грешка от извиним или неизвиним характер или поведение на институция на ЕС, установено по реда на чл. 258 ДФЕС нарушение или съдебна практика, която да установява нарушение.
3. По въпроса за вредата.
В Решение на ЕО от 5.03.1996г. по съединени дела С – 46/93 и С- 48/93"Brasserie de pecheur Factortame " стандартите по въпроса за обхвата на обезщетението и вредата се откриват в т. 82 - 85, : "... Обезщетението за загуби и вреди, причинени на лица в резултат от нарушения на правото на Общността трябва да бъде пропорционално на претърпените загуби и вреди, така че да гарантира ефективна защита на техните права. При липсата на релевантни разпоредби на Общността, вътрешните правни системи на държавите-членки са тези, които следва да определят критериите за определяне на степента на обезщетение. Независимо от това, обаче, тези критерии не следва да бъдат по-неблагоприятни от тези, приложими по подобни искове, основаващи се на вътрешното право и не следва да бъдат такива, че на практика да правят невъзможно или изключително трудно получаването на обезщетение.. По-специално, за да определи загубите и вредите, за които може да бъде постановено обезщетение, вътрешният съд може да изиска от увреденото лице да докаже, че е положило необходимите усилия, за да избегне загубата или вредата или да ограничи техния обем и също така – по специално, че се е възползвало навреме от всички правни средства за защита, които са били на негово разположение- съединени дела С 104/89 и С-37/90
При така установеното от фактическа страна и с оглед горепосочената правна
рамка съдът прави следните изводи:
Подадена е искова молба с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на основание чл.
8 от ЕКПЧ и Чл.1 от Протокол 1,
Както
се посочи по- горе досежно допустимостта на подадения иск се е произнесъл ВАС с
Определение ,а АСВТ досежно недопустимостта на иск п/в ГАС и п/в ДНСК за
фактическо възстановяване на имота в предишния вид.
Съдът намира подаденият иск по същество частично основателен.
На първо място, с оглед дадените
задължителни указания от ВАС, доклада по делото, следва да се прецени дали се
касае за защита на неприкосновеността на жилище. Настина по делото ищцата не е
доказала, че това е единственият й имот, както и че същата притежава в с.
Попари община Габрово, който въпрос е бил обследван от ответника – писмо изх.№
92/00011 от 21.6.2013г. ,от което е видно, че е извършена служебна проверка
служба ГРАО, Агенция по вписванията , РУСО,ДБТ,служба МДТ при Общината. Въпреки
това съдът намира, че процесният имот има статут на жилище. Легални определения на “жилище” и
“жилищна сграда” са дадени в Закона за устройство на територията /обн. ДВ, бр.
1 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г./ и издадената на основание на чл. 13, ал.
1 от с.з.Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони.По силата на § 5, т. 29 от
Допълнителните разпоредби на ЗУТ“жилищна сграда” е сграда, предназначена за постоянно
обитаване, в която най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ се
заема от жилища. “Жилище“ според определението на т. 30, § 5 от ДР на закона е
“съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди”.
Терминът „жилищна сграда“ се отнася само до сгради, разбира се, както и
„жилища“ се отнася само до отделни обекти, отговарящи на определението по § 5,
т. 30 от ДР на ЗУТ., С оглед на така изложеното е ясно, че процесният
имот покрива това законово съдържание. В практиката на ЕСПЧ е прието, че е възможно да има значително препокриване между понятията
„жилище“ и „собственост“ съгласно член 1 от Протокол No 1, но съществуването на
„жилище“ не зависи от наличието на право или интерес, свързани с недвижима
собственост (Surugiu v. Romania, §63). Физическо лице може да има право на
собственост върху определена сграда или земя за целите на член 1 от Протокол No
1, без да има достатъчно връзки с имота, за да може той да представлява негово
„жилище“ по смисъла на член 8 (Khamidov v. Russia, § 1, С оглед
на решаващото значение на правата на идентичност, самоопределение и физически и
психически интегритет на индивида, гарантирани съгласно член 8, свободата на преценка,
предоставена на държавите по жилищните въпроси, е по-тясна по отношение на
правата, гарантирани от член 8, отколкото по отношение на тези, защитени от
член 1 от Протокол No 1 (Gladysheva v. Russia, § 93). Някои мерки, които
представляват нарушение на член 8, не е задължително да доведат до установяване
на нарушение на член 1 от Протокол No 1 (Ivanova and Cherkezov v. Bulgaria, §§
62-76). Решението по делото Ivanova and Cherkezov v. Bulgaria подчертава
разликата между интересите, защитени от двата члена, от която следва и
несъответствието в степента на закрилата, която те предоставят, особено що се
отнася до прилагането на изискванията за пропорционалност към фактите на
конкретното дело (§ 74). Нарушение на член
8 може да съпътства констатиране на нарушение на член 1 от Протокол No 1
(Doğan and Others v. Turkey, § 159; Chiragov and Others v. Armenia [GC], §
207; Sargsyan v. Azerbaijan [GC], §§ 259-260; Cyprus v. Turkey [GC], §§ 175 и
189; Khamidov v. Russia, §§ 139 и 146; Rousk v. Sweden, §§ 126 и 142; и
Kolyadenko and Others v. Russia, § 217). Алтернативно Съдът може да установи
нарушение само на единия от двата члена (Ivanova and Cherkezov v. Bulgaria, §§
62 и 76). Съдът може също така да не намери за необходимо да се произнася
поотделно по едната от двете жалби (Öneryıldız v. Turkey [GC], §
160; Surugiu v. Romania, § 75).64. Някои мерки, свързани с ползването на
жилището обаче, трябва да бъдат разгледани по член 1 от Протокол No 1, особено
при стандартни случаи на отчуждаване (Mehmet Salih and Abdülsamet
Çakmak v. Turkey, § 22; Mutlu v. Turkey, § 23, както и при намеса от
страна на държавата чрез разрушаване на незаконен строеж. , какъвто е
настоящия казус. С оглед на така изложеното е налице
пипокриване на двете понятия жилище и
собственост , поради което съдът намира, че е налице нарушение както на чл. 8
от ЕКПЧ, така и на член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС. Аргументите на съда за това се определят от нарушения при
извършеното законно изпълнение на призната от съда законосъобразна заповед за
премахване на незаконен строежи с оглед преценка на въпроса за пропорционалност
между частния и обществен интерес. Макар по гр.д. 1140/2016г. на ГРС и в. гр.д.
87/2016г на ГОС в мотивите да е посочено, че премахването е било започнато ,
проведено и приключено законно, тези съждения на съда не се ползват със силата
на пресъдено нещо, доколкото липсва такова произнасяне с диспозитива на
решението. Следва в този аспект да се посочи, че съдът изцяло кредитира
изслушаната съдебно- техническа експертиза- единична, която в най- голяма
степен отговаря на изгледания по делото видеоматериал, изготвен от ищцата след
принудителното изпълнение на заповедта. При което вещото лице,
констатира, че е излязъл АО извън
Заповедта за събаряне, тъй като съгласно нея следва да се събори цялата
двуетажна надстройка над съществуващата сграда със застроена площ от 12 кв.м. и
се премахне покрива и да се смали надзидът на къщата до 1,50 м , при
извършеното премахване, този надзид е останал, но за с/ка на това са премахнати
други елементи напр. коми и други , които са извън заповедта. Конкретно са
премахнати : надзида в таванския етаж, частично е разрушена североизточната
част на сградата, като са премахнати конструктивни елементи – колони, пояси и
част от междуетажната плоча,разрушени са мазилки по междуетажните плочи,
съборен е комин в старата част и
частично е премахната дограмата. Вещото лице е установило от
видеоматериала и оглед на място, че при събарянето всички елементи , носещи и
неносещи са съборени, повредени са и елементите от конструкцията на частта от
сградата, които не са предмет на Заповедта за премахване на незаконен строеж.
Унищожената част от електроинсталацията е останала необезопасена, като в
следствие на това останалата част от сградата е изложена на вредното въздействие
на атмосферните влияния. В резултат на всичко, сградата е оставена
полуразрушена, без покрив, частично от надзида на цялата къща, без комин в
старата част, като североизточния ъгъл е разрушен изцяло, с остатъци от
междуетажните плочи, като частично е разрушена и плочата над съществуващата
едноетажна сграда, липсват вради и прозорци,като в резултат на всичко това
сградата е негодна за ползване, дори частта, която не е предмет на горната
Заповед.Вещото лице е дало заключение, че не са спазени ПБЗ, които се изискват
по Наредба № 13 от 23.7.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за
премахване на незаконни строежи или част и от тях , доколкото дървените
елементи се разглобяват един по един, вътрешните и външни зидове се демонтират
тухла по тухла, бетоновите елементи се раздробяват, като демонтираните
материали се складират на площадката и се извозват своевременно. Съгласно §4 от
ДР на Наредбата , при частично премахване на незаконен строеж се изготвя
становище от правоспособен инженер – конструктор за укрепване на строежа,
придружено при необходимост от конструктивен проект, каквото не е налично в
административната преписка. В обобщение вещото лице твърди, че в Протокол за
предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването на
незаконен строеж е посочено , че премахването ще бъде само ръчно, което се
налага от обстоятелството, че ще се премахва част от жилищна сграда и не би
следвало да се засяга оставащата част от сградата. Това е и причината, която
налага изработване на План за безопасност и здраве – ПБЗ. Вещото лице
заключава, че след като липсва такова конструктивно становище, засягането на
съответните конструктивни елементи, сградата/ извън незаконната част / е останала необезопасена, негодна за
ползване. Съдът не кредитира заключението на тройната експертиза, доколкото
същото не установява нещо различно по тези два спорни момента, дали при
принудителното изпълнение АО е излязъл извън параметрите на Заповедта, дали е
спазил ПБЗ, както и дали се засягат конструктивни елементи има изготвено
становище на инженер – конструктор. Вещите лица са дали заключение единствено
относно проведената съгласно Наредбата процедура по принудително премахване на
незаконен строеж, при което въпреки неспазване на ПБЗ и липсата на
конструктивно становище се дали заключение, че същата съответства на закона.
Освен това съдът не кредитира и даденото заключение, че имотът е годен за
ползване, доколкото посочения по- горе видеоматериал, заключение на единична
експертиза и другите писмени доказателства се установява, че цялата сграда е
неизползваема, а не само незаконната част. Въпросът дали ищцата е могла с малко
усилия да възстанови имота за ползване, както и нейното поведение на липса на
доброволно изпълнение на влязъл в сила ИАА съдът преценява единствено на плоскостта
касаеща интензитета на намесата на държавата по отношение неприкосновеността на
жилището, както и досежно размера на претърпените вреди, доколкото е налице
съпричиняване.
Или
следва да се обобщи, че Основната цел на член 8 е да защитава от произволна
намеса в личния и семейния живот,жилището и кореспонденцията от страна на
публичен орган (Libert v. France, §§ 40-42). Това задължение е от класически
негативен тип, описано от Съда като основен предмет на член 8 (Kroon and Others
v. the Netherlands, § 31). Въпреки това държавите членки имат позитивни
задължения да гарантират спазването на правата по член 8 дори и между частни
субекти (Bărbulescu v. Romania [GC], §§ 108-111 по отношение на действия
на частен работодател). По специално,
въпреки предметът на член 8 е основно
защитата на личността и неговото жилище от произволна намеса от страна на
публичните органи.. Принципите, приложими за оценка на позитивните и
негативните задължения на държавата съгласно Конвенцията, са сходни. Трябва да
се отчете необходимостта от постигане на справедлив баланс между конкуриращите
се интереси на личността и на обществото като цяло, като целите по член 8,
втори параграф, имат определено значение (Hämäläinen v. Fin land
[GC], § 65; Gaskin v. the United Kingdom, § 42; Roche v. the United Kingdom
[GC], § 157). Когато делото се отнася до негативно задължение, Съдът трябва да
прецени дали намесата е била в съответствие с изискванията на член 8, параграф
2, а именно в съответствие със закона, за преследване на легитимна цел и
необходима в едно демократично общество. В случай на позитивно задължение Съдът
преценява дали важността на обсъждания интерес изисква налагане на търсеното от
жалбоподателя позитивно задължение. Определени фактори са счетени за подходящи
за оценката на съдържанието на позитивните задължения на държавите. Някои от
тях се отнасят до жалбоподателя. Те се отнасят до важността на въпросните
интереси и до това дали се повдига въпрос за „основните ценности“, или за
„съществените аспекти“ на личния живот, а също така до влиянието върху
жалбоподателя на несъответствието между социалната реалност и закона, при което
важен фактор за оценката, провеждана по член 8, е съгласуваността на
административното управление и на правоприлагането в рамките на националната
система. Други фактори са свързани с въздействието на предполагаемото позитивно
задължение върху ответната държава. Въпросът е дали предполагаемото задължение
е тясно и точно, или широко и неопределено (Hämäläinen v.
Finland [GC], § 66).7. Както в случая с негативните задължения, така и при
изпълнение на своите позитивни задължения съгласно член 8 държавите се ползват
с определена свобода на преценка. Редица фактори трябва да се вземат предвид
при определяне на широтата на тази преценка. Когато става въпрос за особено
важен аспект на съществуването или на идентичността на индивида свободата на
преценка, разрешена на държавата, ще бъде ограничена (например X and Y v the
Netherlands, §§ 24 и 27; Christine Goodwin v. the United Kingdom [GC], § 90;
Pretty v. the United Kingdom, § 71). Когато обаче в държавите - членки на
Съвета на Европа, няма консенсус по отношение на относителната важност на
обсъжданите интереси или относно най-добрите средства за защита, особено когато
случаят повдига чувствителни морални или етични въпроси, свободата на преценка
ще бъде по-широка (X, Y and Z v. the United Kingdom, § 44; Често ще има и
по-голяма свобода на преценка, ако от държавата се изисква да постигне баланс
между конкуриращи се частни и публични интереси или права по Конвенцията
(Fretté v. France, § 42; Odièvre v. France [GC], §§ 44-49; Evans
v. the United Kingdom [GC], § 77; Dickson v. the United Kingdom [GC], § 78; S
H. and Others v. Austria. Следователно макар да е налице правна уредба, която
както посочва ответникът защитава обществения интерес чрез установяване и
принудително събаряне на незаконни постройки, който е основен въпрос относно
благоустройството, правото на всеки да живее в безопасна среда и други, то
следва да се прецени с оглед установените в настоящия казус обстоятелства дали
намесата на АО е пропорционална. Съдът намира, че този принцип е бил нарушен,
доколкото макар да е проведено едно
принципно законно принудително изпълнение на влязъл в сила ИАА, органът
е допуснал нарушение, тъй като е излязъл извън обхвата на Заповедта, извършил е
събарянето като не е спазил ПБЗ,не е изготвил конструктивно становище, за да е
наясно дали сградата остава безопасна след провеждане на изпълнението.
Следователно допустимата по принцип от закона намеса в собствеността, породена
от наличието на незаконно строителство и доброволно изпълнение на ИАА за
неговото събаряне, е излязла извън законовите рамки, доколкото е разрушена не
по предвидения от закона начин, напр. не чрез отделяне на всяка една тухла и
др. , администрацията не се е убедила,
че законно построената сграда е безопасна, тъй като няма конструктивно
становище, а от там, че самото законно построено жилище е останало обитаемо.
Налице е и изискуемата от закона причинно- следствена
връзка между действията на администрацията и причинената на ищцата вреда,
доколкото именно те са станали причина за необитаемост на първия законен
етаж на сградата.
Макар по делото да не са разпитани свидетели , с оглед
на всички останали събрани доказателства, съдът намира, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди- Решение Ivanova and Cherkezov v.
Bulgaria, §§ 62-76). §85 се посочва, че нарушение на чл. 8 от Конвенцията има
при разрушаване на къщата, като констатираното нарушение е достатъчно за
определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от
ищцата.
Досежно размера на дължимото
обезщетение, съдът намира, че с оглед гореизложената правна рамка следва да се
съобразява с размера на вредите, които се присъждат при нарушение на
националното право, и в този смисъл сумата от 5 000 лева се явява
определена по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, като съдът е взел предвид
поведението на ищцата, която не е изпълнила доброволно влязлата в сила Заповед,
не е предприела мерки по укрепване на сградата, че притежава и друг недвижим
имот, няма намалена работоспособност, и други семейни обстоятелства, които да
сочат на по- голям размер.
В частта за имуществените вреди,
съдът намира, че същите са останали недоказани поради което искът в тази част
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
При този изход на делото в полза
на ищцата следва да се присъдят направените разноски за единична СИЕ-400 лева,
съобразно уважената част в размер на 10 лева и 10 лева внесена д.т. за
разглеждане на делото.
Водим
от горното и на основание на закона осми състав на Административен съд Велико
Търново съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ДНСК гр. София, ул. Христо Ботев № 47 да заплати на М
Д.К. ***–сумата в
размер на 5 000- пет хиляди лева , представляващи неимуществени вреди от
нарушение на чл. 8 от ЕКПЧОС ведно
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на М Д.К. *** против ДНСК гр.
София, ул. Христо Ботев № 47 в останалата част.
ОСЪЖДА ДНСК гр. София, ул. Христо Ботев
№ 47 да заплати на М Д.К. *** да заплати сумата в размер на 20- двадесет
– лева разноски в производството.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: