Разпореждане по дело №482/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.274 ал.1 т.1 ГПК по частна жалба,подадена от А.К. в качеството си на пълномощник на К. К. Д.,Ж. К. Дж.,М. К. А.,М. Д. Др. ,Ж. С. Пр.,Д. С. Др. и В. К. Др.,против определение № 3632 от 20.10.2011г.,постановено по гр.д.№ 898/11 по описа на РС Г. Д.,с което е прекратено производството по делото пред този съд.В частната жалба са изтъкнати оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт,тъй като неправилно е преценено,че за И. липсва правен интерес от предявяване на иска.Сочи,че ответниците оспорват извънсъдебно правото им на собственост върху имот,подлежащ на реституция по ЗСПЗЗ и е възникнал спор за обема на правата на собственост на страните,като Държавата е актувала целия имот за държавен.Моли да се отмени обжалваното определение,като делото се върне за продължаване на производството.

Ответникът МЗХ,Ч. юрисконсулт З. Ив. е депозирал писмен отговор,с който оспорва частната жалба.

Подадената жалба е допустима,като постъпила в срок и от надлежен процесуален представител на страни по делото,които имат право и интерес да обжалват постановения съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

В така депозираната искова молба,И. са изложили обстоятелства,че през 2006 г.ОбСЗ с.Г. е издала решение,с което е признала на И.,като наследници на К. Др. правото да възстановят собствеността върху ливада с площ от 3 дка,находяща се в м."Ч." с.К. и е възстановила тази собственост.Следвало е да се снабдят със скица,при което ангажираната от тях лицензирана фирма е изготвила скица,от която е видно,че имота попада в такъв,за който е съставен акт за държавна собственост.В петитума са поискали да се признае за установено,че ответниците /МЗХ и Областната управа Б./ не са собственици на основание чл.24 ал.2 ЗСПЗЗ на земеделския имот ливада,описан във възстановителното им решение и защрихован на скица ,издадена от лицензираната фирма, както и описан в акта за държавна собственост.

Този акт № 1689 е представен от ответниците по делото.Същият е издаден през 2007г. и касае имот № 009136 с площ от 6521 кв.м.,описан като находящ се в м."Г.".В акта е посочено,че идентификацията е по Картата на възстановената собственост на гори и земи от горския фонд.

РС Г. Д. е приел,че на И. не е възстановена окончателно собствеността по ЗСПЗЗ,тъй като липсва скица и искът за такъв имот е недопустим.

Въззивният съд също приема,че отрицателния установителен иск при така изложените обстоятелства и заявен петитум е недопустим.В петитума И. са поискали изрично да се приеме,че на основанията по чл.24 ал.2 ЗСПЗЗ имотът не е държавна собственост,макар,че въобще няма данни да им е отказано възстановяване на собствеността ,поради налични обстоятелства по този текст от закона.Напротив имат както признавателно,така и възстановително решение,но безпосочени съседи и без скица,поради което не е завършен фактическия състав на чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ за да се легитимират като собственици.

ОС намира, че И. в настоящото производство нямат правен интерес от установяване по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК на правото, че ответникът не е собственик на така описания имот,който и не е индивидуализиран достатъчно. Отрицателният установителен иск се явява недопустим. За да е налице правен интерес от исканото установяване, решението по спора следва да рефлектира директно в правната сфера на ищеца, като увеличи имуществото му и защити негово право. Отричането на правото на ответника по иска не води до защита на права на ищеца върху имота.В тази насока е и съдебната практика - Определение № 760/12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 7453/2008 г. I-во ГО, както и Определение № 466/17.10.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1187/2008 г. I-во ГО, което приема, че собственик на дадена спорна вещ би имал правен интерес само от предявяване на положителни установителни искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС, а не от отрицателен иск срещу лицето, претендиращо също да е собственик на вещта. Предпоставка на иска е ищецът да е собственик на вещта, а друго лице да оспорва или смущава правата му.С тези мотиви съдът приема, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е заведен от лице без правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск. Правният интерес следва да бъде конкретен, а не хипотетичен, както приема константната съдебна практика. И. не обосновават наличието на конкретен правен интерес от исканото съдебно отричане на правото на собственост на ответника.При незавършена реституционна процедура по възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя в закона съществува отделна предвидена процесуална възможност да искат промяна по реда на чл.45 д. и сл.ППЗСПЗЗ или по реда на ППЗВСГЗГФ на съответната карта,а данни за задвижена такава процедура няма по делото.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба,подадена от А.К. в качеството си на пълномощник на К. К. Д.,Ж. К. Дж.,М. К. А.,М. Д. Др. ,Ж. С. Пр.,Д. С. Др. и В. К. Др., против определение № 3632 от 20.10.2011г.,постановено по гр.д.№ 898/11 по описа на РС Г. Д..

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: