№ 1320
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000501879 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна
жалба на „Бул Инс” АД против Решение 260402 от 19.01.2021 г. по гр.д. 8201/2019 г. по
описа на СГС, с което по предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е присъдено в полза на Р. Г. Л. от
гр. *** обезщетение за неимуществени вреди от 75 000 (седемдесет и пет хиляди) лева ведно
със законната лихва от 15.04.2019 г.. до окончателното изплащане на главницата, като
отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 90 000 лв. Също така е
присъдена сумата от 9 048,03 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва от 30.05.2019 г.. до окончателното изплащане на главницата с отхвърляне на иска за
разликата до пълния претендиран размер от 9105,96 лв. Съдът се е разпоредил и за
разноските, таксите и адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищцата при спазване правилата на чл. 78 ГПК и чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Въззивникът обжалва частично решението, като не е съгласен с преценката на
съда само и единствено по приложението на чл. 52 ЗЗД. Счита за такъв справедлив размер
на обезвредата за морални вреди сумата от 30 000 лв., до която не е оспорил
първоинстанционният съдебен акт. Претендира разноски.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от насрещната страна Р.Л. с
писмен отговор по чл. 263 ГПК. Намира, че решението на Софийския градски съд било
правилно и трябвало да се потвърди в обжалваната част. Претендира се присъждане на
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за втората инстанция.
1
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като не са
искани и не са събирани нови доказателства пред настоящата инстанция.
Решението на СГС е валидно и допсутимо, а по останалото съдът е обвързан от
оплакванията в жалбата (така чл. 269, изр.второ ГПК). Тези оплаквания са свързани
единствено с това дали правилно е приложен чл. 52 ЗЗД и съответно САС следва да се
произнесе само по този въпрос, доколкото няма спор по фактите по правния спор, а те са
възпроизведени правилно в оспореното решение. Ето защо, не следва същите да се повтарят
отново.
Относно справедливостта на обезщетението за неимуществени вреди в
конкретния случай:
По делото в СГС е приета комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена
от вещите лица д-р Д.К. (ортопед-травматолог) и д-р П.П. (неврохирург). Вещите лица, въз
основа на представените писмени доказателства и след личен преглед на въззиваемата Л.,
посочват в резултат на процесното ПТП, тя е получила травматични увреждания: фрактура
на глезените от двете страни - на фибуларния и тибиалния глезени (бималеоларна фрактура),
както и травматичен деколман (отлепване на кожата) от страна на външния глезен.
Експертите определят увреждането като е тежко, засягащо една от трите големи стави на
долния крайник - глезенната става и нейната цялост. То изисква кръвна репозиция с
поставяне на импланти и хирургична обработка на деколмана. Възстановителният период
предполага 4 месечно ползване на патерици за придвижване и провеждане на рехабилитация
след зарастване на фрактурите. При липса на усложнения лечението до 6 месеца, вкл. с
проведена рехабилитация. От възникване на травмата до постъпване в лечебното заведение
ищцата е изпитвала болки с висока интензивност. До 4-тия месец болките би следвало да са
умерени с изостряне при смяна на превръзките и при опит за натоварване и до 10 дни
следоперативно. За периода от 4-тия месец до края на 6-тия месец болката следва да е по-
слаба по интензивност до затихване. В конкретния случай страданията на жената са и от
половингодишно откъсване от изградените навици и стереотипи на живота, ползване на
помощни средства за придвижване и нужда от помощ за първите 3 месеца, след това -
частична. След инцидента ищцата е хоспитализирана в УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” ЕАД за
периода 27.11.-05.12.2018 г., където й е извършена кръвна репозиция на фрактурите с
поставяне на импланти. Дадени са препоръки за лечение в домашни условия
с фраксипарин и смяна на превръзките в амбулаторен порядък. На 16.01.2019 г. ищцата е
хоспитализирана отново за период от 6 дни за планово изваждане на част от имплантите.
Тази планова интервенция не се е отразила на общия фон на понасяни болки и страдания и
не ги е повишила. Следоперативният режим отново е сходен. Според вещите
лица бималеоларната фрактура засяга целостта и стабилността на глезенната става и не
може да бъде възстановена в екзактното анатомично положение, каквото е било преди
травмата. Това трайно довежда до нестабилност в походката на ищцата и необходимост от
ползване на средство за придвижване. Наред с това експертите отчитат, че ставата ще
реагира с по-бързо развиващ се и съответно по-рано настъпилартрозен процес, който ще
2
ограничи движенията на глезенната става, генерирайки умерена болка при натоварване и
при промяна на атмосферното налягане. Вещите лица, при личния преглед на ищцата,
отчитат добре запазена глезенна става, както и тежкостепенна локална остоеопороза на
малките тарзални кости на дясното стъпало, както и на самата глезенна става.
Тази остеопороза е усложнение на бималоларната фрактура с прогноза за бавно
възстановяване след изваждане на всички импланти и провеждане на
целенасочена кинезитерапия.
За установяване интензитета на болките и страданията са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелката К. посочва, че познава въззиваемата от 2000 г., те са приятелки. Към
датата на процесното ПТП ищцата е работила на пазара в ж.к. “Борово”, занимавала се с
търговия. Посещавала я всеки ден по време на болничния престой в УМБАЛСМ
“Н.И.Пирогов” ЕАД. Ищцата се оплаквала от болки в крака, следвало да лежи през цялото
време. След изписването ищцата се прибрала в дома си. Свидетелката я посещавала там. В
грижите на ищцата й помагала жена, която идвала сутрин и вечер, за да й сменя памперсите,
тъй като тя не можела да става. Твърди ищцата 1 година да не е ставала от леглото.
Свидетелката готвела, чистела, пазарувала. Към момента ищцата се придвижва с количка,
трябвало някой да й помага с преместването от инвалидния стол до тоалетната. Към момента
ищцата успява сама да сменя памперсите си. Отказва децата да й помагат, тъй като се
притеснявала. Свидетелката посочва, че продължава да пазарува за ищцата. Знае, че в дома
на ищцата идва едно момче, което й помага с раздвижването. Ищцата продължава да се
оплаква от болки в крака, подуване, посиняване. След инцидента тя се затворила в себе си,
вече не общувала с други хора и допускала единствено свидетелката от приятелския им
кръг.
Принципът на обезщетяването по справедливост (чл. 52 ЗЗД) изисква да се
извърши преценка на комплекс от редица конкретно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Последното
трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така
и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни
по степен на тежестта им вреди, да позволява провеждане на разграничение така, че
доколкото е възможно за по - тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-
леките - по-ниско.
Доколкото понесените от въззиваемата неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от нанесените й травматични увреждания – фрактурите на глезенната става,
деколман и две оперативни интервенции, установената по делото невъзможност, респ. силна
ограниченост да извършва ежедневните си битови нужди, настъпилата промяна в
стереотипа й на живот през определен период от него представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация.
Съдът следва да има предвид възрастта на Л. /62 години към датата на
3
ПТП/, степента и вида на увредите, периодът от време, през който тя е търпяла болки,
страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид всички описани
фактори, справедливо би било да се присъди сума от 65 000 (шестдесет и пет хиляди) лв.
Сумата от 75 000 лв., определена от СГС не е в съответствие с принципа за справедливост,
посочен в чл. 52 ЗЗД.
Поради изложеното жалбата се явява частично основателна. Решението ще следва
да се отмени в частта, в която претенцията е уважена за сумата над 65 000 лв. до 75 000 лв. и
да се постанови ново, с което същата да се отхвърли като неоснователна за сумата от 10 000
лв., като се изменят и присъдените от СГС съдебно-деловодни разноски в съответствие с
размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съобразно преценката на въззивния съд. За
настоящата инстанция съобразно уважената и отхвърлената част от обжалваемия
материален интерес, „Бул Инс” АД има право да получи разноски в размер на 644.44 лв., а
на процесуалния представител на Р.Л. - адв. Т. от САК се дължи възнаграждение по чл. 38
ЗА в размер на 1896 (хиляда осемстотин деветдесет и шест) лв. с ДДС, изчислено върху
отхвърлената част от обжалваемия материален интерес. Неоснователно е възражението на
адв. Т. за прекомерност на заплатения от „Бул Инс” АД адвокатски хонорар от 2000 лв. с
ДДС, тъй като същият е платен за обжалваем интерес от 45 000 лв. и категорично не е
прекомерен, а е дори под минимумите по Наредба 1/09.07.2004 г. на ВАдвС. Досежно
оплакването, че не можело регистрирано по ЗДДС лице да приема плащания в брой, а ако
можело – то трябвало да се издаде касова бележка, каквато липсва, тези съображения касаят
данъчноправни аспекти на плащанията и взаимотношенията с данъчните органи, но не
рефлектират върху дължимостта на разноските през призмата на чл. 78 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 260402 от 19.01.2021 г. по гр.д. 8201/2019 г. по описа на СГС, в
ЧАСТТА, в която ЗАД „Бул Инс” е осъден да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Р. Г.
Л. обезщетение за неимуществени вреди за 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща
разликата между 65 000 лв. до уважения от първата инстанция размер от 75 000 лв.,
претърпени от реализирано ПТП на 27.11.2018 г. в гр. София ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 15.04.2019 г., за сумата над 3301.73 лева /три хиляди триста и един
лева и седемдесет и три стотинки/ дължимо адвокатско възнаграждение на адв. М. Н.-Т. от
САК за безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 2 ЗА /с ДДС/ за
първата инстанция, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на СГС на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата над 3 981.92 лв. /три хиляди деветстотин осемдесет и
4
един лева и деветдесет и две стотинки/ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. Л. иск по чл. 432, ал. 1 КЗ против ЗАД „Бул Инс” за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от реализирано ПТП на
27.11.2018 г. в гр. София за сумата от 10 000 (десет хиляди) лева ведно с мораторната лихва
от 15.04.2019 г., като неоснователен и недоказан
ПОТВЪРЖДАВА Решение 260402 от 19.01.2021 г. по гр.д. 8201/2019 г. по описа на
СГС в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „Бул Инс” АД на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да
заплати на адв. М. Н.-Т. от САК възнаграждение за настоящата инстанция от 1896 (хиляда
осемстотин деветдесет и шест) лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Р. Г. Л. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Бул Инс” АД
съдебно-деловодни разноски в размер на 644.44 лв. /шестстотин четиридесет и четири лева
и четиридесет и четири стотинки/ за втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5