Решение по дело №375/2019 на Окръжен съд - Враца

              По допустимостта:

             Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 17, ал.1 ЗЗДН и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В проведеното на 10.07.2019 година съдебно заседание всяка от страните поддържа своята позиция, като оспорва тази на насрещната страна.

За да се произнесе по спора, Врачанският окръжен съд съобрази следното:

В молбата си до съда ищцата  В.С.С., ЕГН ********** е отправила искане за защита, във връзка с осъществени актове на домашно насилие от П.П.П., ЕГН **********. Молителката твърди, че с ответника живеели на семейни начала и имат общо дете.Посочва, че от две години са разделени. Твърди, че както по време на съвместното им съжителство, така и след раздялата, а също така  и към настоящия момент, ответникът й налага системен психически тормоз, а понякога и физически. Заявява, че на 15.04.2019 г., вечерта, ответникът пристигнал в дома на молителката, който тя обитава заедно с нейния дядо, влязъл без разрешение и вдигнал скандал на нея и на дядо й. Молителката се обадила на тел.112 и подала жалба за случилото се в РУ на МВР гр. Враца.

                 С молба вх. № 7645/21.05.2019 г. молителката заявява пред РС - гр. Враца, че всички актове на домашно насилие са осъществени от ответника П. в присъствието на малолетното дете на страните П. П., в резултат на което детето проявява агресия, бил нервен, разсеян, истеричен и блуждаещ.

                В съдебно заседание, проведено на 17.05.2019 г., молителката допълва и уточнява фактическите си твърдения, като заявява, че по време на съвместното им съжителство ответникът проявявал „прекомерна ревност“, поради което я карал до и прибирал от работа, през деня й звънял многократно по телефона и ако молителката не му отговорела, идвал на работното й място, за да изисква обяснения. Молителката сочи, че била под постоянен контрол на ответника и нямала право на социален живот. Понякога, докато спяла нощем, ответникът я будел, задавал й въпроси и я упреквал, че поведението й е „нередно“. Когато молителката решила да напусне съвместно обитаваното с ответника жилище, той не я пуснал, не й разрешавал да събере багажа си, блъскал я към стената и я удрял в гърдите. Наложило се нейните родители да я изведат от жилището. Ответникът забранил на молителката да образува дело за упражняване на родителските права над детето.

              Иска да бъде признато за установено, че ответникът е извършил системно домашно насилие за времето на съвместното им съжителство, както и конкретно на 15.04.2019 г. спрямо ищцата В.С.С., ЕГН **********, и детето им П. П. П., ЕГН **********. Моли да бъдат наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, а именно: ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и детето, да му се забрани да приближава нея и детето, както и да приближава жилището им на адрес: ***, местоработата на молителката - хотел „***“ в гр. Враца, входа на посещаваната от детето ДГ „***“, с адрес: гр.Враца, ул. „***, както и местата за социални контакти и отдих подробно посочени в молбата.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от фактическа и правна страна следното:

               Между страните по делото не е налице спор относно обстоятелството, че са съжителствали фактически на семейни начала, като и че от същото е родено общото им дете П. П. П., ЕГН **********. Последното се установява и от приетото по делото Удостоверение за раждане № ********** от 24.04.2013 г., издадено от Община Враца на основание Акт за раждане № 0170/24.04.2013 г.

              Предвид установените родствени връзки между лицата, молителите са лица, които попадат в кръга на лицата, спрямо който в чл. 3, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗЗДН е предвидена защита от домашно насилие.

              Молителката В.С. е представила декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която, под страх от наказателна отговорност, излага твърдения, че ответникът П.П. е извършил срещу нея системен психически тормоз, а на моменти и физически,който е упражняван както  по време на съвместното им съжителство, така и по време на двегодишната им фактическа раздяла, а и до момента на подаване на искането за защита.

             Установява се от приетата по делото справка за съдимост рег. № 559/18.04.2019 г., че ответникът П. е осъждан за извършено от него престъпление против телесната неприкосновеност през 2016 година.

              Видно е от приетата по делото  справка рег. № 179500-4599/15.05.2019 г. от РУП - Враца, че по сигнал на В.С. срещу П.П. има образувана преписка № 179500- 3656/16.04.2019 г., по която се извършва проверка.

              Установява  се от представения по делото Протокол за предупреждение от ПИ при РУ - Враца от 08.05.2019 г., че ответникът П.П. е предупреден да не се саморазправя и да не отправя закани и обиди към В.С. и нейното семейство.

              От справка от ТД на НАП - Велико Търново - офис Враца е видно, че считано от 12.02.2019 г. ответникът няма сключен трудов договор.

              От Районен съд - Враца е изискан и по делото е представен  социален доклад.В същия е посочено, че основни грижи за детето П. П. полага майката В.С., която се грижи за задоволяване на неговите потребности с оглед възрастта му, както и че осъществява необходимия родителски контрол върху детето. Отразено е също така, че жилището обитавано от майката С. *** е обзаведено с всичко необходимо, подсигурено е достатъчно пространство и жилищно - битовите условия са добри.Посочва се, че и двамата родители са привързани към детето, както и то към тях. Становището на ОЗД - Враца е, че не съществува риск за живота и здравето на детето и не е необходимо предприемане на мерки по ЗЗДет.

           Установено е, че П. е привързан и към двамата си родители, като последните са разделени и трудно поддържат контакт помежду си.

            По делото пред първостепенният съд са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Г. А. - дядо на молителката С., Г. С. - майка на молителката и М..

            Установява се от разпита на свидетеля Г. А., че на 15.04.2019 г. около 20:30-21:00 часа молителката отишла да заключи портата и вратата на дома им в с. Паволче. Свидетелят твърди, че чул шум отвън и след като погледнал навън, установил, че молителката и ответника се карат в двора. След това ответникът влязъл и в къщата, без да бъде поканен. Започнали да се карат с молителката в присъствието на детето, което се спуснало срещу майка си, за да защити баща си. Ответникът я обвинявал, че е изоставила детето, за да отиде в Италия. Свидетелят си влязъл в неговата стая, а другите останали в коридора. Разправията продължила около половин час, след което ответникът си тръгнал.

            Св. Г. С. заявява, че отношенията между дъщеря й и ответника, както и техните семейства били напрегнати още от самото начало. Свидетелката сочи, че дъщеря й се е криела и не е казвала и споделяла, че ответникът я тормози, но се изолирала от семейството си и нямала контакт с тях. Сочи, че двете не са си говорили 3 години, докато веднъж преди 2 години й се обадила по телефона и казала, че не може повече, че П. я тормози психически и тя не издържа повече. Споделила й, че като ходи на работа, ответникът й звъни по „петдесет пъти“ и тя не може да работи. Свидетелката работела в Италия, но се прибрала в България и говорила с ответника, който обещал, че няма да тормози В. и иска да гледат заедно детето. Тъй като не спазил това обещание, свидетелката заедно с баща й отишли да изведат молителката от съвместно обитаваното с ответника жилище. Това се случило през месец ноември преди 2 години. Ответникът се възпротивил, започнал да се кара с В. и да я обижда, не я пускал да напусне апартамента. Детето останало в дома на баща си, а молителката отишла да живее в с. Паволче. Ответникът не позволявал детето да нощува в дома на майка си, а настоявал тя да спи в неговия дом, ако иска да е с детето. Звънял по телефона на молителката, като свидетелката не знае какво си говорят, но дъщеря й винаги след това била ядосана. От молителката и от св. А. свидетелката разбрала, че на 15.04.2019 г. ответникът е влязъл в дома им и е вдигнал скандал и я заплашвал. Свидетелката заявява, че освен в деня на извеждането на В. от жилището на ответника, не е била свидетел на други скандали и разправии между двамата, тъй като всичко се е случвало в жилището им.

            Св. М. заявява, че познава ответника П.П. и не познава молителката В.С.. Сочи, че е виждал детето П. П. единствено в компанията на неговия баща, като знае от двамата, че молителката се е намирала извън територията на Република България.

Така установената  фактическа обстановка обуславя следните изводи от правна страна:

Домашно насилие, според разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН /ред. ДВ бр. 102/2009 г./  е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

За да се явява основателна молбата за мерки за защита срещу домашно насилие, в тежест на молителката С., понастоящем въззиваема е да докаже, че ответникът - въззивник, с който живеела на семейни начала е осъществил твърдяния от нея акт на домашно насилие, осъществен на  15.04.2019 година, като и че по време на съвместното им съжителство, а също и през двегодишния период след фактическата им раздяла, системно е упражнявал психически тормоз върху нея, а понякога и физически такъв.

Въззиваемата - молителка е представила подписана от нея, под страх от наказателна отговорност за невярно декларирани данни, декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съставът кредитира като относима към фактическите си изводи, на основание чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН и приема за доказано, че въззивника е извършил декларирания акт на домашно насилие на 15.04.2019 година, под формата на психически  тормоз.

Съдът споделя мотивите на Районен съд - гр. Враца, достигнал в обжалваното решение до извода за извършен от П.П.П. по отношение на  В.С.  акт на домашно насилие на 15.04.2019 година, дало основание на съда  да наложи мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4  от ЗЗДН. Съставът дава вяра на показанията на свидетеля Г. А., ценени по реда на чл. 172 от ГПК.Същият е пряк очевидец на влизането без покана в дома на молителката от страна на ответника и на развилия се между двамата скандал. Настоящият съдебен състав кредитира с доверие и показанията на св. Г. С.  - майка на молителката, ценени също с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени, последователни и убедителни, които установяват макар и в обобщен вид системния психически тормоз, налаган на В.С.  от ответникът П.П..Същата е пряк очевидец и на скандала по време на напускане на жилището от молителката през м. ноември 2017 г., както и на последващото поведение на ответника, който не пускал детето в дома на майка му и непрекъснато й звънял по телефона, като след разговорите В. била винаги ядосана. Вярно е, че в тези показания не се съдържат конкретни данни за упражненото  насилие на 15.04.2019 година, посочено в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но от тях, както и от Протокола за предупреждение от ПИ при РУ - Враца от 08.05.2019 г., с който ответникът П.П. е предупреден да не се саморазправя и да не отправя закани и обиди към В.С. и нейното семейство може да се изведе извод за склонността на въззивника към упражняване на психическо и физическо насилие над В.С..Както бе отбелязано по - горе заповедта за защита от домашно насилие е издадена от районния съд на основание чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, въз основа на декларацията  по чл. 9, ал. 3 от същия закон, както и въз основа на показанията на св. Г. А.. Изложените в декларацията обстоятелства не се опровергават от други събрани по делото доказателства.

              Напротив, ответникът - въззивник не  представи доказателства, които са в състояние да оборят твърденият в декларацията акт на домашно насилие, поради което доказателствената стойност на последната не е разколебана и оборена.В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на свидетеля М. също не са в състояние да разколебаят доказателствената стойност на представената декларацията.Същите не допринасят по никакъв начин за установяване на отношенията между страните по делото.Свидетелят не познава молителката С. и никога не я е виждал. Това, че е виждал детето единствено придружавано от баща му - ответника, както е отбелязал Районният съд е ирелевантно за настоящия спор и не е в състояние да опровергае тезата на молителката.  

Следва да се има предвид тежестта на конкретно извършеното действие от страна на въззивника, въздигнато от закона като противоправно - чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирано като домашно насилие, от една страна и наложените мерки за защита от друга, като се преценява адекватността им с оглед постигане целите на закона, но едновременно с това се следи да не се стига до прекомерно ограничаване на правата на ответника.

Настоящият състав намира за адекватни мерките, наложени от Районният съд, които същевременно не ограничават прекомерно правата на ответника.  

Определеният от Районен съд - гр. Враца срок на наложените мерки от 18 месеца по отношение на молителката С. съответства напълно на интензитета на извършения от ответника акт на домашно насилие и е достатъчен да даде защита на пострадалата страна, като не накърнява прекомерно правната сфера на насрещната страна. Всяка от страните по спора има възможност в този срок да преосмисли собственото си поведението, като положи усилия да нормализира отношенията си с насрещната страна.Първостепенният съд  по отношение на детето П. П. е отчел, че същото е силно привързано към баща си и има нужда да общува с него, поради което и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН не следва да бъде с продължителност, която би рефлектирала негативно върху отношенията на детето с ответника, но и че мярката следва да е с такава продължителност, че ответникът  да съумее да вземе мерки за преустановяване на установените противоправни действия. При тези обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че определената продължителност на мярката за срок от три месеца е адекватна и би изпълнила своето предназначение в съответствие с целите на закона.

             Предвид гореизложеното, неоснователни са възраженията, посочени в писмената защита от страна на процесуалния представител на ответника.Що се касае до възражението, че се ограничават недопустимо конституционни права на свободно предвижване на П.П.П., следва да се отбележи, че законодателя допуска ограничение на тези права с цел гарантиране защитата на жертвите на домашно насилие.

Правилно, в тежест на П.П.П. е възложено заплащането на глоба, по реда на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН в размер на 300.00 лв.

С оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и изхода на спора, правилно в тежест на ответника Районен съд - гр. Враца е възложил заплащането на дължимата държавна такса в размер на 25.00 лева, определена по реда на чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В тежест на ответника, понастоящем въззивник, следва да се възложи и заплащането на държавна такса за въззивната инстанция в размер на 12.50 лева / дванадесет лева и петдесет стотинки /, определена по реда на чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

              Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав намира, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и постановено след съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, поради което следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената въззивна жалба оставена без уважение.

Воден от горното, Врачанският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 479 от 29.05.2019 г., постановено по гр.д. № 1511 /2019 година  по описа на Pайонен съд - гр. Враца.

ОСЪЖДА  П.П.П., ЕГН ********** да заплати по сметка на  Окръжен съд - гр. Враца държавна такса в размер на 12.50 лева / дванадесет лева и петдесет стотинки /, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от член 17, ал. 6 от ЗЗДН.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                         2.