№ 85
гр. Шумен, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
при участието на секретаря Ц.Р.К.
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно
наказателно дело № 20213630202306 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 27-2100050/09.12.2021г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. чл.414, ал.3 от КТ на “Д. 2012” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********** със седалище и
адрес на управление гр. Ш.********************************** в качеството му на
работодател, представлявано от Д.М.Д. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. В заседание редовно призован, не се явява, за него
се явява и редовно упълномощен представител, който пледира, НП да бъде отменено, като
излага мотивите си за това, алтернативно моли за намаляване размера на наложената
санкция. Моли и за адвокатско възнаграждение
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен
административно - наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли
същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това. Моли за присъждане на
юристконсултско възнаграждение
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 27.10.2021г. в 14.30 ч. при
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на обект „Склад за дърва за
огрев“ в гр. Ш*********************************, който се стопанисва и в който
осъществява дейността си „Д. 2012“ ЕООД и на 08.11.2021г. по документи, представени в
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Шумен е било установено, че
жалбоподателя в качеството си на работодател при осъществяване на дейността си е
нарушил разпоредбите на трудовото законодателство с това, че не е уредил като трудово
правоотношение отношението при предоставяне на работна сила с лицето Д.Е.Н. ЕГН
**********, което е прието на 27.10.2021г. в 14.45 часа да работи като „общ работник“ на
горецитирания обект в гр. Шумен, като сключи с него трудов договор в писмена форма. От
Д.Е.Н. била снета декларация по чл. 402 ал.1 т.3 от КТ, в която той заявява, „От понеделник
работя в борсата, цепя дърва и товаря дърва. Работя от 08.00 часа до 17.00 часа. Заплатата
ми е 650 лева.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка ПР №
2135384/27.10.2021г., връчен на упълномощено от управителя на дружеството жалбоподател
на 09.11.2021г.
За констатираното нарушение на 09.11.2021г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 27-2100050, като актосъставителят е посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Актът е бил съставен в присъствие на редовно упълномощено лице – Л.М.Д. пълн. №
16563/17.11.2014г. на нотариус В. и подписан от него със възражението, че нарушението е
отстранено веднага след констатирането. От материалите приложени по делото е видно, че
възражения по чл. 44 ал.1 от ЗАНН не са постъпвали.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-2100050/09.12.2021г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416,
ал.5 от КТ, във вр. чл.414, ал.3 от КТ на “Д. 2012” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ **********
със седалище и адрес на управление гр. Ш.********************************** в
качеството му на работодател, представлявано от Д.М.Д. ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 / две хиляди и петстотин/ лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на участвалия в проверката
свидетел П.С., както и от разпита на работника, обслужвал обекта по време на проверката –
свид. Д.Н.
2
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че при издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят до неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1
от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Видно от материалите по делото и от
разпита на свидетелите С. и Н., последният заявява, че към момента на проверката е работил
на пробен период на обект „Склад за дърва за огрев“ в гр.
Ш*********************************, който се стопанисва и в който осъществява
дейността си „Д. 2012“ ЕООД.
По време на проверката Н. не е имал никакъв договор или какъвто и да е документ,
който да обективира отношенията му със “Д. 2012” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ **********
съобразно Кодекса на труда.
Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е
допуснал на работа лицето Д.Е.Н. ЕГН ********** без да е сключил с него трудов договор в
писмена форма, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на
визираното в чл.62, ал.1 от КТ нарушение. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай
именно търговското дружество - жалбоподател се явява в качеството на работодател по
смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно то е юридическото лице, което самостоятелно
наема работници и служители по трудово правоотношение.
Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна
съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Съдът намира, че
административно - наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Нарушението е
установено по несъмнен начин, като са установени нарушителя и неговата вина.
В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума,
предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока.
Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви
относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали
органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно
такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. Съдът при
преценка на същата съобрази обстоятелството, че описаното в наказателното постановление
деяние се явява инцидентна проява в поведението на дружеството. По делото липсват данни
за други извършени нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира,
че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да бъде преценена
като сравнително ниска. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и
правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер
на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ минимум, а именно „имуществена
санкция” в размер на 1500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно
3
постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва
да бъде изменено, като наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция
бъде намалена от 2500 лева на 1500 лева.
Административно - наказващият орган при квалифициране на нарушението е обсъдил
и възможността за приложение разпоредбата на чл.415в от КТ, като правилно е преценил, че
липсват основания за нейното прилагане. При преценка на тази разпоредба следва да се
вземе в предвид, че в конкретния случай, ако не беше проверката, то лицето сигурно щеше
да работи седмица време преди да му се сключи трудовия договор, каквато е обичайната
практика, станала известна на съда от многото дела в тази връзка. Така престираната
работна сила не би могла да се зачете за трудов стаж, както поради липсата на сключен
трудов договор, респективно подадено уведомление в ТД на НАП, а така също и поради
липсата на заплатени осигурителни вноски. Това обстоятелство само по себе си би
причинило на работника вредоносни последици.
Ето защо съдът намира, че в настоящия случай не може да бъде приложена нито
разпоредбата на чл.415в от КТ, нито разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото
нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на
посочената разпоредба, тъй като е нарушен основният принцип прокламиран в трудовото
законодателство, а именно „отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения“.
За съда е безспорно доказано, че между жалбоподателя и работника Н. не е имало
сключен трудов договор съгласно изискванията на чл. 62 ал.1 от КТ.
Съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса
на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите
съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,
бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за „Главна
инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
4
/ЗПП/. В тази връзка съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева, което следва да
се присъди в тежест на дружеството – жалбоподател “Д. 2012” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ
********** която сума следва да се заплати.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 27-2100050/09.12.2021г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. чл.414,
ал.3 от КТ на “Д. 2012” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********** със седалище и адрес на
управление гр. Ш.********************************** в качеството му на работодател,
представлявано от Д.М.Д. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 2
500 / две хиляди и петстотин/ лева, като намалява размера на наложената имуществена
санкция от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА “Д. 2012” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ **********, да заплати по сметка
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв.., представляваща юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5