№ 12580
гр. София, 16.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20231110113586 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД от Е. Д.
Д.,ЕГН **********,с адрес АДРЕС,против „М.“АД,ЕИК ЕИК,със седалище и
адрес на управление АДРЕС,представлявано от В.С.,за прогласяване
недействителност на договорна клауза за неустойка.
В исковата молба се твърди,че е сключен договор за потребителски
кредит № 177181/18.08.2022 г. при заемна парична сума от 800
лева,уговорена възнаградителна лихва от 157,89 лева и неустойка от 624 лева.
Твърди се,че клаузата за неустойка е уговорена съгласно чл.10 от договора и
предвижда,че ако в срок от три дни от сключване на договора не бъде
осигурен поръчител,то възниква вземане за неустойка в размер от 624 лева.
Твърди се,че клаузата за договорна неустойка накърнява добрите
нрави,защото облагодетелства прекомерно страната заемодател – размерът на
неустойката представлява приблизително 90 % от сумата от отпуснатия
кредит. Твърди се,че е нарушена нормата на чл.143,т.19 от ЗЗП. Ищцата
поддържа,че по начина,по който е уговорена неустойката същата не отговаря
на присъщите на неустойката обезпечителна,обезщетителна и санкционна
функции. Ищцата поддържа,че чрез уговаряне на неустойката се нарушава
нормата на чл.21 от ЗПК,защото неустойката е уговорена,за да бъде
заобиколена забраната,установена съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК. Ищцата моли
съда да уважи исковата претенция.
Ответникът „М.“АД в депозирания писмен отговор признава иска като
твърди,че не отговаря за разноски и не са налице предпоставки за присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
взе предвид изразените от страните становища и обсъди представените по
делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване
изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :
1
Представен е договор за потребителски кредит № 177181/18.08.2022
г.,сключен между „М.“АД и Е. Д. Д.,съгласно който дружеството предоставя
сума в размер от 800 лева със срок на издължаване десет месеца с падежна
дата на всяка месечна вноска на осемнадесето число. Съгласно чл.10 от
договора кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер в
случай на непредставяне на обезпечение съгласно реда и
условията,предвидени в чл.20 от договора,която е в размер на 6,24 лева плюс
0,260 % от усвоения размер на кредита за първия ден забава и 0,260 % от
усвоения размер на кредита за всеки следващ ден,за който кредитът не е
обезпечен. Съгласно чл.20 от договора вземането се обезпечава с
поръчителство за пълния размер на кредита като кредитополучателят се
задължава в срок от три дни,считано от сключване на договора да обезпечи
кредита с поръчителство на физическо лице,отговарящо на условията
съгласно ал.3 на същата клауза.
Според погасителен план към договор за потребителски кредит №
177181 дължимата неустойка при необезпечен кредит възлиза на 624 лева.
Представени са общи условия за предоставяне на потребителски кредит
на физически лица от „М.“АД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договорна
клауза е обусловено от доказване,че е налице такъв порок,при който клаузата
не би могла валидно да породи правни последици. Софийският районен съд
намира,че предявената от ищцата Д. искова претенция за прогласяване
недействителност на клауза за договорна неустойка подлежи на уважаване –
не се спори между страните,че е сключен договор за заем на 18.08.2022 г. със
заемна парична сума от 800 лева,не се спори,че заемополучателят приема да
върне паричната сума на десет месечни вноски с падежна дата осемнадесето
число от месеца,не е спорно и наличието на договорна клауза за
неустойка,ако в срок от три дни заемополучателят не осигури
поръчител,който да е одобрен от заемодателя и който да отговаря на
предвидените съгласно чл.20,ал.3 от договора изисквания. С оглед това,че
ищцата Д. е потребител,приложимите разпоредби са тези,регламентирани в
Закона за потребителския кредит ( ЗПК ).Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
предвижда,че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Същевременно
обаче,съдът намира,че чрез уговаряне дължимост на неустойка поради
непредставяне на обезпечение,отговарящо на съответни изисквания,която
неустойка е дължима независимо дали заемополучателят изпълнява или
допуска неизпълнение на своите задължения по договора за заем се достига
до заобикаляне на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК,която е
регламентирана,за да бъде обезпечено,че общият размер на дълга не би могъл
да нараства над определени граници,регламентирани от закона. Съгласно
чл.21 от ЗПК ако с договорна клауза се цели заобикаляне на законова норма
тази договорна клауза се явява недействителна. Съдът намира,че чрез
2
уговаряне дължимост на неустойка,ако не бъде осигурено обезпечение,за
което задължение е предвиден кратък срок,се достига до нарушаване
правилото на чл.19,ал.4 от ЗПК като разпоредба,регламентираща
максимума,до който задължението по договора за кредит може да
достигне,поради което и предвид чл.21 от ЗПК договорната клауза за
неустойка се явява недействителна. Съдът приема, че с уговорената в
договора за заем неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума,т.е.
неустойката не съответства на присъщите на неустойката
обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции,а води единствено до
реализиране на печалба наред с уговорената между страните възнаградителна
лихва. Не може да бъде възприето,че договорната неустойка има
обезщетителен характер,тъй като такава се начислява предвид неизпълнение
на задължение за осигуряване на поръчител в кратък тридневен срок и
начисляването на неустойката не е обусловено от това дали заемополучателят
изпълнява точно задълженията си да връща погасителните вноски по
договора за заем или допуска неизпълнение – пълно или частично. Този
извод следва от конкретните условия, на които трябва да отговаря лицето,
което би се задължило като поръчител и от краткия срок за изпълнение на
задължението, по отношение на което е уговорена неустойката -
осигуряването на поръчител. Посочената клауза не би могла да се тълкува в
смисъл, че действителната воля на кредитора е била да получи обезпечение.
Софийският районен съд намира,че когато действителното намерение на
кредитора е да предостави кредит с обезпечение въпросите относно вида и
размера на обезпечението се решават при сключване на договора,а не след
сключването му. Съдът приема, че с разглежданата неустоечна клауза се
заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на
разходите по кредита от нормативно допустимия. Предвид гореизложеното
Софийският районен съд намира,че неустоечната клауза от договора е
нищожна и предявеният иск подлежи на уважаване,в която насока съдът взе
предвид и наличието на признание на иска,направено от ответното дружество
в подадения писмен отговор.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата Д. формулира
искане за присъждане на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва
да бъдат присъдени такива в размер от 50 лева внесена държавна такса,а в
полза на адвокат М. М. – възнаграждение в размер на 400 лева по реда на
чл.38,ал.2 от ЗА за предоставена безплатно правна помощ. Съдът намира за
неоснователен доводът на ответника,че следва да намери приложение
разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК и разноските да останат за сметка на
ищцата. Цитираната разпоредба изисква кумулативното наличие на две
предпоставки – ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане
на делото. В конкретния случай е налице признание на иска,формулирано в
писмения отговор,но не може да бъде възприето,че ответникът не е дал повод
за завеждане на делото,тъй като единственият начин за защита спрямо
недействителна договорна клауза е чрез иск за прогласяване нейната
недействителност.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
3
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по иск,предявен от Е. Д.
Д.,ЕГН **********,с адрес АДРЕС,против „М.“АД,ЕИК ЕИК,със седалище и
адрес на управление АДРЕС договорна клауза на чл.10 от договор за кредит
№ 177181/18.08.2022 г.,сключен между Е. Д. Д. и „М.“АД –
„Кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер,в случай че
не представи обезпечение съгласно реда и условията,предвидени в чл.20 от
настоящия договор.Неустойката е в размер на 6,24 лева плюс 0,260 % от
усвоения размер на кредита,за първия ден на забава и 0,260 % от усвоения
размер на кредита за всеки следващ ден,за който кредитът не е обезпечен“.
ОСЪЖДА „М.“АД,ЕИК ЕИК,със седалище и адрес на управление
АДРЕС,представлявано от В. С. да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Е. Д. Д.,ЕГН **********,с адрес АДРЕС,сумата
от 50 ( петдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „М.“АД,ЕИК ЕИК,със седалище и адрес на управление
АДРЕС,представлявано от В. С. да заплати на адв.М. В. М.,с адрес
АДРЕС,сумата от 400 ( четиристотин ) лева адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4