№ 18941
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110117862 по описа за 2023 година
С искова молба ищецът ************ е предявило обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.99 ЗЗД вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи
сумата от 300лв., представляваща цедирано вземане за главница по договор за кредит
№********* от 13,06,2015 г. ведно със законна лихва от 6.8.2020 г. до изплащане на
вземането, както и лихва за забава в размер на 79.23лв. за периода от 06.08.2017г. до
13.03.2020г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 35649/2020г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че на 13.06.2015г. между ********** и ответника бил сключен
договор за потребителски кредит № *********, по силата на който бил отпуснат паричен
заем от 300лв., който ответникът се задължил да върне на 45бр. седмични вноски с краен
падеж 23.04.2016г. Твърди се, че ответникът не изпълнявал задълженията по договора за
кредит, като на 28.07.2016г. между ********** и ищеца бил сключен договор за цесия, по
силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си спрямо ответника.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното първо съдебно заседание с молба от 07.11.2023г. процесуалният
представител на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 27-ти състав е сезиран с положителни установителни искове по реда на чл.422
ГПК с правно основание чл.99 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД. Ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Процесуалните предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл.
238, ал. 1 ГПК са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2)
редовно призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно
открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово
1
отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно о. с. з. и 5) ищецът да е поискал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия случай са налице
всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу ответника. На същия
са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се
постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, страната е
редовно призована за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се
разглежда в негово отсъствие, а от приетите в проведеното съдебно заседание писмени
доказателствени средства се установява, че предявените искове са вероятно основателни -
арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
С право за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е
доказал сторени разноски в размер на 75лв. за д.т., претендирал е присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност
следа да се определи в минималния размер от 100лв., така и с оглед т.12 от ТР
№4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по
дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 6974/21г. по описа на СРС, 27 състав, които са в
размер на 25лв. за д.т. и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение, или общо на ищеца следа
да се присъдят разноски в размер на 250лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл.99 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК и чл.86
ЗЗД, че И. М. М., ЕГН: **********, *************, дължи на *****************, сума в
размер на 300лв., представляваща парично задължение по договор за кредит № *********
от 13.06.2015г., ведно със законната лихва от 06.08.2020г. до изплащане на вземането, както
и сумата от 79.23лв., представляваща лихва за забава за периода от 06.08.2017г. до
13.03.2020г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 18.08.2020г. по ч.гр.д. № 35649/2020г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК И. М. М., ЕГН: **********,
*************, да заплати на *****************, разноски по делото в размер на 250лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2