Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 21.08.2018 Град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен
съд
Петнадесети граждански състав
На шестнадесети май Година
две хиляди и осемнадесета
В публичното заседание в
следния състав
Председател:
Олга Златева
Секретар Емилия
Димитрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Олга Златева
гражданско дело номер 4785
по описа за 2016 година.
Предявени са искове от Е.Г.Е. *** против
Д.Д.Е. *** „- гр. Стара Загора, както следва: предявени при
евентуалност установителни искове за нищожност на договор за дарение, в
следната поредност: по чл. 26 ал. 1, пр. 2 от ЗЗД /заобикаляне на закона/; 26
ал. 2, пр. 4 от ЗЗД /липса на основание/; чл. 26 ал. 2, пр. 5 от ЗЗД
/привидност/, както и конститутивен иск по чл. 33 ал. 2 от
ЗС.
Ищецът твърди, че на 11.09.1986г. с договор,
материализиран в нотариален акт №180, т. IV, д. 1782/11.09.1986г. на
нотариуса при Старозагорския районен съд, дарил на ответницата Д.Д.Е., тогава
негова съпруга, недвижим имот, негова лична собственост, представляващ: половината от собствената му 1/2 ид.ч. от ДВОРНО
МЯСТО, цялото от 370 кв.м., находящо се в /подробно описано/ и 1/2 ид.ч. от ЖИЛИЩНАТА СГРАДА с идентификатор ,
застроена в дворното място. По време на брака му с ответвицата била проведена
административна процедура по узаконяване на застройка в имота, при което, при
обединяване на бивша масивна жилищна сграда и пристройка към нея, целият обект
за стопанска дейност бил нанесен и заснет на кадастралната карта – като две
сгради: 1/сграда с идентификатор и
2/сграда с идентификатор Бракът му с ответницата бил сключен на 19.02.1979г. и
прекратен с Решение № . на Старозагорския районен съд.
При така
посоченото, след като с визирания договор за дарение била прехвърлена половината
от описания имот на ответницата Д.Д.Е., между нея и ищеца възникнала съсобственост върху
имота, при равни части - по 1/2 ид.ч.
за всеки от тях, тъй като макар и съпрузи, към този момент дареният
от ищеца имот бил негова лична собственост, при което не възникнала бездялова съпружеска имуществена общност.
На ищеца станало известно, че на
23.08.2016г. ответницата извършила разпореждане със собствените си идеални части от имота, като
ги отчуждила в полза на ответника .
Отчуждаването на собствените й идеални части от имота ответницата извършила,
като формално сключила с ответника , две сделки:
1.
ДАРЕНИЕ на 1/10 ид.ч. от съсобствените й с ищеца 1/6 ид. части
от поземления имот и 1/2 ид.ч. от съсобствените им сгради в имота,
материализирано в нотариален акт хххи
2.
ПРОДАЖБА на 9/10 ид.ч. от съсобствените на ищеца с
ответницата Е. 1/6 ид.части от поземления имот и 9/10 ид.ч. от съсобствените им
1/2 ид.ч. от съсобствените им сгради в имота, материализирана в
нотариален акт ххх., и двете сделки по описа на нотариус - Д. Г.,***- районът на PC Стара Загора.
Първата
сделка - дарение на 1/10 ид.ч. от съсобствените 1/6 ид.части от поземления имот
и 1/2 ид.ч. от съсобствените сгради в имота, се явявала недействителна, тъй
като по отношение на същата били налице факти и обстоятелства, сочещи на
хипотезите на чл. 26, ал. 2, предл. четири, във вр. с предл. пет и чл. 17, ал.
1 от ЗЗД, във вр. с чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността.
Ответницата
никога не била уведомявала ищеца, че желае да се разпореди възмездно в полза на
трето лице, като продаде своята идеална част от описания имот, респективно не му
била предлагала да я изкупи при условията на чл. 33 от ЗС. Със
сключването на тези две сделки, ответницата нарушила
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗС и лишила ищеца от възможността да изкупи
нейните идеални части от съсобствения имот.
Извършеното от
ответницата Е. разпореждане със собствените й идеални части от процесния
съсобствен имот, в полза на ответника , с двете процесни сделки, формално
сключени като договор за дарение и договор за продажба, било незаконосъобразно,
извършено в нарушение императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗС във
връзка с чл. 26, ал. 1, предл.второ от ЗЗД, като целяло накърняване правото на
ищеца по чл. 33, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗС да изкупи притежаваните от ответницата
ид.ч.
Договорът за
дарение се явявал нищожна сделка. Сделката била нищожна на правно основание чл.
26, ал. 2, предл. четири във вр. с предл. пет и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността, като конкретната правна квалификация била
от компетентността на съда. Фактически договорът за дарение бил сключен като
симулативна сделка, при която не е налице действително основание, съответстващо
на формата й - договор за дарение, като същата преследвала противоправната цел
да се обезпечи качеството на дружеството ответник – , на съсобственик в
процесния имот, при което и като последващ резултат да обезпечи формалната
възможност за ответницата Д.Е., да не изпълни императивната разпоредба на чл.
33, ал. 1 от ЗС, вменяваща й задължение да предложи закупуването на собствената
й идеална част от процесния имот, при същите условия, при които го е продала на
ответното дружество. При тези документално установени факти и обстоятелства,
касаещо двете сделки, било видно, че у отчуждителя - ответницата Д.Е., липсвало
дарствено намерение, което следвало да е основанието на договора за дарение.
Причината за формалното сключване на договора за дарение било обезпечаване
качеството на съсобственик, по отношение на дружеството ответник , а не дарствено
намерение у отчуждителя спрямо търговското
дружество - приобретател. Най-компрометиращ бил
фактът, че двете сделки били сключени по едно и също време -
фактически едновременно. Двете сделки били сключени по едно
и също време, за което сочели фактите, че сделките били изповядани при един и
същ нотариус - Д. Г.,***- районът на PC Стара Загора, формално непосредствено една
след друга, с два последователни номера на актовете,
по описа на този нотариус - нотариалният акт, материализиращ
дарението, бил с пореден ххх., а нотариалният акт, материализиращ продажбата,
бил с пореден ххх., като първо било
оформено дарението, за да може приобретателят – , да придобие качеството на
съсобственик, след което да се изповяда договорът за продажба, в нарушение на
изричната императивна разпоредба на чл. 33 ал. 1 от ЗС, вменяваща задължение за
ответницата Д.Е. да предложи притежаваните от нея идеални части
от процесния имот, за закупуванне от ищеца при същите условия, при които е
продала имота на третото лице - втория ответник. Чрез договора за
дарение, по формално законосъобразен ред, изповядвайки формално
законосъобразната сама по себе си сделка - процесното дарение, ответниците
прикривали действително извършена продажба на всичките притежавани от ответницата
Е. идеални части от правото на собственост върху имота, като формално ответниците
създавали предпоставки за неизпълнение на задължението за ответницата Е. да
предложи на ищеца закупуването на притежаваните от нея идеални части от процесния имот, при условията на закона. Симулативната
сделка - дарението на 1/10 от собствените на ответницата Д.Е.
ид.ч., била сключена, за да бъде заобиколена императивната разпоредба на чл.
33 ал. 1 от ЗС. Процесните ид.ч. от имота били придобити от ответницата Е.
докато били съпрузи с ищеца, поради тази причина и същата се явявала задължено
спрямо ищеца лице, по смисъл на чл. 227, ал. 1, б. „в" от ЗЗД. Към момента
ищецът бил в напреднала възраст, предвид което не можел да се издържа от
собствените си доходи, изключително ниски - месечна пенсия в размер на
357,42лв. Здравословното му състояние се влошавало прогресивно и бил
нетрудоспособен. Ответницата се ползвала от правата си върху дарения й имот,
предмет на процесния договор, като събирала по принудителен ред обезщетение за ползването на бившето семейно
жилище, и единствено жилище на ищеца. Освен другата
1/2 идеална част от процесния имот, ищецът не притежавал друга
недвижима собственост. Наложило се да се задължи с нарочно споразумение по
бракоразводното дело, сключено при явно нарушение на закона, като в тази връзка
бил фрапиращ контрастът между доходите на ищеца, в размер на пенсията за
осигурителен стаж и възраст от 350лв., и обезщетението, което ответницата
събирала по принудителен съдебен ред, в размер на 165лв. В началото на годината
помолил неколкократно ответницата да започне да му оказва материална помощ, под
формата на месечна парична издръжка, с оглед желанието и възможностите й, но
това породило остра негативна реакция. Ищецът отправил до ответницата Е.
нарочна покана, връчена й лично на 31.05.2016г.,
за заплащане на месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от 01.06.2016г. -
задължение, произтичащо от, разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД, но не получил такава. В рамките на два месеца след получаване на поканата,
ответницата Е. сключила процесните два договора,
в нарушение на сочения закон, именно с цел да лиши ищеца от
възможността да закупи идеалните й части, както и да осуети ефективното
реализиране на правата му, предвид хипотезата
по чл. 227, ал. 1, б. „в" от ЗЗД. Предвид процесните
сделки, процесният имот бил изваден от патримониума на ответницата Е., при
което и при уважаване на тази претенция, ищецът нямало да може да върне имота в
своя собственост. Тези обстоятелства допълнително потвърждавали
категоричната липса на дарствено намерение у ответницата по отношение на
ответното дружество и демонстрирали явния злоумисъл у същата да навреди на
ищеца.
Ответникът имал предмет на дейност: строителство, ремонтно-строителна
дейност, строителства на външни и сградни водопроводи и канали и ел. инсталации на промишлени, обществени и
жилищни сгради, топло и хидроизолации, монтаж на отоплителнии и
климатични системи, сухо строителство, монтаж на гипсокартон, окачени тавани,
преградни стени, фасадни мазилки, вътрешен и външен дизайн на сгради, търговско
представителство на български и чуждестранни физически и юридически лица, както
и всяка незабранена от закона дейност. Сключването на договор за дарение в
полза на търговско дружество не се явявало изрично забранена от закона дейност, но предметът на договора за
дарение се изключвал от предмета на търговското занятие на търговеца.
Търговското занятие на субекта, а още повече правосубектността на търговското
дружество ответник, изключвало възможността за придобиване на имущество по
безвъзмезден начин, след като търговската дейност ех lege била спекулативна дейност, имаща
за цел реализирането на печалба, чрез сключването на търговски сделки. Така
ясният предмет на дейност се осъществявал от дружеството ответник и фактически,
като дружеството нямало установена практика да придобива имоти по дарение и
това бил единственият договор за дарение на недвижим имот, което търговското
дружество сключило някога. При това положение,
резонен бил въпросът за действителната воля на страните и за причината, поради която
дружеството сключва тази сделка за дарение. Процесният договор за дарение бил
сключен във връзка с формално последващия го договор за продажба, като
причината била фактическото възмездно придобиване на притежаваните от ответницата
Е. права върху процесния имот, което се правело в хода
на извършваната от търговското дружество ответник търговска дейност с предмет
строително предприемачество. Заявеното дарствено намерение на
дарителя било привидно, като действителната цел на дарителя била да получи
определена сума пари, като насрещна престация за прехвърлянето на процесния
имот на търговското дружество ответник, при което с договора за дарение се
прикривало възмездното отчуждаване на притежаваните от ответницата Е. права
върху дарения й десетилетия по-рано от ищеца имот, дарен докато същите били в
граждански брак. Ответницата Е. по едно и също време заявявала две основания,
по отношение на две формални сделки - дарствено намерение, както и воля да
получи цена за прехвърляне права върху един и същ имот на едно и също лице, при
това търговско дружество - строителен предприемач. Това, че действителната цел
на дарителя - ответницата Е., да получи определена сума пари от дружеството
ответник, била постигната формално чрез две сделки, било резултат на нормативно
вмененото задължение за съсобственика, съгласно текста на чл. 33 ал. 1 от ЗС.
Това задължение не било изпълнено именно чрез
заобикалянето на закона, посредством формалното сключване на процесните два
договора. Предвид всички изложени обстоятелства, касаещи двете страни по двете
процесни сделки, обоснован бил изводът, че причината за сключване на договора
за дарение била не дарственото намерение на ответницата Е., а възмездното
отчуждаване на правата й върху имота. По отношение на
договора за продажба на 9/10 ид.ч. от съсобствените с ответницата Е. 1/6 ид.
части от поземления имот и 9/10 ид.ч. от съсобствените с ответницата Е. 1/2 ид.ч. от
съсобствените сгради в имота, материализирана в нотариален акт ххх., и двете
сделки по описа на нотариус - Д. Г.,*** действие PC Стара
Загора, било налице и нарушение на закона, по отношение плащането на дължимата
цена, което подкрепяло извода за недобросъвестността и общия умисъл на страните
по сделката да вредят на ищеца и да се облагодетелстват, накърнявайки интереса на ищеца и
заобикаляйки закона. В частност, при изповядването на сделката по прехвърлянето
на собствеността върху процесния недвижим имот, страните по сделката, в лицето
на ответницата Е. и управителите на ответното дружество, декларирали, че цената
в размер на 48 000лв. „е заплатена напълно и по бА. път.", заявено от
ответника Е. в т. I от договора, и че цената, в размер на 48 000лв., дружеството
„е заплатило напълно и по банков път, по банкова сметка ***а настоящия
нотариален акт.". В действителност в нотариалното производство не били
представени каквито и да било документи, които да установят извършеното плащане
на цената от 48 000лв., при което нотариусът не бил установил по реда на чл.
569, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 574 от ГПК, че плащането на цената е извършено
реално и по банков път, с оглед на което сделката била изповядана при грубо
нарушение на закона. След като плащането на дължимата цена по процесния договор
за покупко - продажба, не била платена по банков път, с оглед изискването на
императивната разпоредба на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой и след като страните декларирали обратното, но невярно
обстоятелство, то явно било, че и двете страни по договора действали
недобросъвестно, с цел да увредят интересите на ищеца, като извадили от
патримониума на първия ответник процесния имот. Така установената незаконосъобразност
на сделката между двамата ответници, съсобственикът и третото лице купувач по
процесния договор за покупко-продажба, също сочела на недобросъвестното им
поведение, целящо увреждането на интереса на ищеца в посочения по-горе смисъл.
В действителност, след като нотариусът не установил реално извършено ли е
плащането на дължимата цена по сделката, с което било прикрито от ответниците
обстоятелството, че цената не била платена, то процесният имот бил изваден от
патримониума на първия ответник, без да има осъществена насрещна престация, при
това умишлено, при което сделката се явявала симулативна и прикриваща
действителните цели на страните. В случая бил налице общ умисъл на двамата ответници по отношение
възмездното отчуждаване на имота от Е. в полза на търговското дружество, при
условия, каквито формално не били изявени, а от друга страна бил налице и
умисъл у ответника Е. да увреди интереса на ищеца, предвид претенциите му по
чл. 227, ал. 1, б. „в" от ЗЗД за отмяна на направеното от него дарение на
процесния имот. С оглед на това, договорът за
дарение, материализиран в нотариалния акт за дарение с пореден ххх.,
се явявал нищожна сделка на правно основание
чл. 26, ал. 2, предл. четири във вр. с предл. пет и чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 33, ал. 2 от Закона за собствеността - като договор,
който е сключен без основание, при общ умисъл на страните за симулативност на
дарението, имащо за цел заобикаляне на закона и прикриване на действителната
воля на ответниците за възмездното отчуждаване на притежаваните от
прехвърлителя права върху процесния имот, при което за ищеца бил
налице правен интерес да сезира съда и с иск за прогласяване на тази нищожност,
явяваща се предпоставка за уважаване на иска с правно основание
чл. 33, ал. 2 от ЗС.
От
друга страна, договорът за продажба на 9/10 ид.ч. от съсобствените с ответницата
Е. 1/6 ид.части от поземления имот и 9/10 ид.ч. от съсобствените с ответницата Е.
1/2 ид.ч. от съсобствените сгради в имота, материализирана в
нотариален акт №86, т. II, per. №3454, дело 239 от 23.08.201бг. по описа на нотариус - Д.
Г.,***- районът на PC Стара Загора, бил сключен в нарушение на императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗС, и така ищецът бил лишен от възможността да
изкупи нейните идеални части
от съсобствения имот,
при което налице бил правен интерес да сезира съда и с иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, за изкупуване на продадените идеални части от
имота.
Моли съдът да постанови
решение, по силата на което да
прогласи нищожността на договора за ДАРЕНИЕ, материализиран в
Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот ххх. по описа на
нотариус - Д. Г.,***- районът на PC Стара Загора, по силата на който ответницата ДАРЯВА на ответника , 1/10 ид.ч. от собствената си 1/60 ид.ч. ч от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ххх, с площ 368 кв.м., заедно с 1/10 ид. ч. от собствената
й 1/2 ид.ч.
от построената в този поземлен имот МАСИВНА СГРАДА, на един и два
етажа, представляваща съгласно Акт за узаконяване №119/29.05.1995г. на Община
гр. Стара Загора ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, със застроена площ от 88 кв.м.,
образуван при преустройство и обединяването на бивша масивна жилищна сграда и
пристройка към нея, целият обект за стопанска дейност заснет и занесен на
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрени със
заповед №300 - 5 - 51/24.06.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК, като две
сгради: 1. СГРАДА с
идентификатор разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ххх,
със застроена площ на сградата от 65 кв.м., с брой етажи: 2 и с предназначение: жилищна
сграда - еднофамилна, и 2. СГРАДА с идентификатор ххх, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ххх, със застроена площ на
сградата от 65 кв.м., със застроена площ от 33 кв.м., с брой етажи; 1 и с
предназначение: друг вид сграда за обитаване.
Да постанови решение, по силата на което ищецът да изкупи,
при условията на сделката, обективирана в Нотариален акт за покупко -
продажба на идеални части от недвижим имот хххпо описа на нотариус - Д. Г.,***-
районът на PC Стара Загора, 9/60 ид.ч.
от имота, явяващи се 9/10 ид.ч. от 1/6 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ххх,
както и 9/20 ид.ч. или 9/10 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от цялата
построена в този поземлен имот МАСИВНА СГРАДА, на един и два
етажа /подробно описана/.
Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Д.Е., с
който предявените искове се оспорват изцяло, като неоснователни. Оспорват се всички
твърдения в исковата молба. Твърди се, че с договор за дарение, сключен във
формата на нотариален акт хххответницата е дарила на ххх, представлявано от
законните си представители, 1/10 ид.ч. от собствената си 1/6 ид.ч. от прецесния
поземлен имот /описан в исковата молба/ заедно с 1/10 ид.ч. от собствената си
1/2 ид.ч. от описаната масивна сграда. Сключеният договор за дарение бил
действителен и по силата на същия правото на собственост в посочения в договора
обем, преминало в патримониума на дружеството. По силата на договор за
покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт №86, т.2, рег.№3454,
дело №239/23.08.2016г. по описа на нотариус рег.№403 от НК ответницата продала
на втория ответник собствените си 9/60 ид.ч. от поземления имот и 9/20 ид.ч. от
процесната сграда за сумата от 48000 лева. Продажната цена по сделката била
заплатена от купувача на продавачката чрез банков превод към момента на
сключване на договора за покупко-продажба. Неоснователни били твърденията на
ищеца за недействителност на договора за дарение и нарушаване разпоредбите на
чл. 33 ал. 1 от ЗС и че било накърнено правото на ищеца да изкупи притежаваните
от ответницата дялове от имотите. Договорът за дарение имал валидно основание и
не преследвал противоправна цел. Този договор не бил симулативен и не прикривал
друга сделка. Оспорват се твърденията на ищеца за злоумисъл у ответницата като
неверни, безпочвени и изцяло неотносими към предмета на делото, а и
противоречиви, тъй като ищецът твърдял нужда от издръжка, а предявявал
претенция за изкупуване, сочеща на финансови възможности. Ответницата
отговорила на неоснователните претенции на ищеца за издръжка, предвид много
по-ниските си доходи и сериозни здравословни проблеми от него. Нито едно от
твърденията на ищеца не било във връзка и не обосновавало тезата за липса на
дарствено намерение, каквото ответницата несъмнено имала при сключване на
договора за дарение. Оспорват се всички твърдения и доводи на ищеца относно
предмета на дейност на втория ответник и сключените сделки като неверни,
противоречиви и изопачаващи, без значение за спора по делото. Моли се да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове като неоснователни. Претендират се
разноски.
Постъпил е отговор
от ответника „- Стара Загора, с който всички предявени искове се
считат за неоснователни. Заявява се, че изложените в исковата молба твърдения и
направените въз основа на тях правни изводи в голямата си част не отговарят на
истината. На първо място следвало да се отсрани многократно допуснатата
неточност в исковата молба, в която се твърдяло, че ищецът е дарил на първия
ответник - Д.Е. 1/2 ид.ч. от описаното в документите за собственост дворно
място. В действителност от приложените по делото документи се установявало, че
ищецът е станал собственик на 1/3 ид.ч. от дворното място, след което е дарил
на бившата си вече съпруга 1/2 ид.ч. от тази 1/3 ид.ч. или 1/6
ид.ч. от дворното място. Ищецът дарил на съпругата си 1/2 ид.ч. от постройките,
намиращи се в имота. Не било спорно между страните, че ищецът Е.Е. и
ответницата Д.Е. били съсобственици в процесния недвижим имот, именно в това
съотношение. Неотносимо към спора било описанието, извършено в точка 1.2. от
исковата молба относно кога и от кого е било извършвана административна
процедура по узаконяване на постройките. Също толкова неотносим бил и фактът
дали с любов или с други намерения е било направено дарението на идеалните части
от ищеца на ответницата Д.Е.. Това дарение било факт, видно от приложения
нотариален акт за дарение и не се оспорвало от страните. Към настоящия момент
то не било отменено, поради което мотивите за неговото извършване не следвало
да бъдат обсъждани в настоящия процес. Основният спорен въпрос, предмет на
доказване, бил действителността на договора за дарение на 1/10 идеални части,
обективиран в нотариален акт № 135, том XXV, дело № 5276 от
23.08.2016 г. по описа на СВ - Стара Загора, с който ответницата Д.Е. дарявала
съответните идеални части от притежавани от нея недвижими имоти на втория
ответник - . По отношение на него ищецът твърдял, че е нищожен на посочените от
него основания, а именно: поради заобикаляне на закона, поради липса на основание,
поради привидност на договора, както и твърдял наличие на симулативна сделка по
отношение на този договор. Това били няколко обективно съединени иска, като се
приема, че са предявени
едновременно от ищеца. На нито едно от посочените основания договорът за
дарение, сключен между Д.Е. и "не бил нищожен, нито пък представлявал
симулативна сделка по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. Не било налице заобикаляне на
закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Цитира се съдебна практика.
Не било налице липса на
основание по сключения между страните договор за дарение на идеални части, тъй
като волята на страните по процесния договор за дарение била ясна
- едната страна желае да дари идеални части от притежавания от него имот на
друга страна - дарен. Именно такава била волята на Д.Е. и на управителите и собственици на
даряваното дружество и тя не подлежала на доказване. Основанието при договора
за дарение било единствено и само дарственото намерение на дарителя. И тъй като
дарственото намерение било субективен елемент, изразен в конкретната воля на
дарителя, то той не подлежал на съдебен контрол, щом страните заявявали
неговото наличие и щом дарителят потвърждавал волята си. Именно поради това
липса на основание по смисъла на чл. 26 ал. 2, пр. 4 от ЗЗД не била налице. Договорът за дарение на
идеални части от съсобствен имот не бил привиден, тъй като по дефиниция привидни били
тези сделки, при които между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката
да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се
прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по
сделката. В конкретния случай страните постигнали вътрешното съгласие първият
ответник да дари на втория ответник 1/10 ид.ч. от процесния недвижим имот и
това обективирали в атакувания договор. Това, че по-късно са сключили и договор
за продажба, с който първият ответник продал на втория ответник останалите
идеални части от съсобствения имот, не означавало априори, че първата сделка е
привидна и че прикрива покупко-продажба. И двете сделки били позволени от
закона и не го заобикаляли. Следователно, не можело да се приеме, че договорът
за дарение е привиден договор. Напълно неоснователни, без опора в закона, били
аргументите на ищеца в тази насока, изложени в т. 4.3. на стр. 8 и 9 от
исковата молба. Нямало забрана дружествата да придобиват недвижими имоти или
части от тях по силата на договор за дарение. Напълно неотносими били
твърденията, че тъй като дружеството има за предмет на дейност строителство, то
това означавало, че не може да получава имоти чрез дарение. Пълен нонсенс било
и твърдението, че след като до този момент дружеството не било придобило друг
имот чрез дарение, то и това дарение било привидна сделка. Дарения не се правели
всеки ден и нямало никаква пречка точно това да е първото направено в ползва на
ответното дружество дарение. На следващо място твърденията, изложени в точка
4.4. от исковата молба относно липса на плащане на цената, посочена в договора
за продажба на 9/10 ид.ч. от процесния недвижим имот били напълно безпочвени и
не отговаряли на истината. Сумата, посочена в нотариалния акт за
покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти № 136, том XXV, дело № 5277 от 23.08.2016 г. в размер на 48 000 лв.,
била реалната договорена и платена по банков път цена. Доказателства в тази
насока били представени пред нотариуса, изповядал сделката, което било
основание за нейното финализиране в рамките на нотариалното производство.
Самият нотариален акт и по-точно нотариалното удостоверяване на сделката бил
официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила
за изложените в него факти и обстоятелства, поради което фактът на плащането не
следвало да е предмет на доказване в настоящото дело. Освен това ищецът не бил
правно легитимиран да оспорва договора за продажба, в частност извършеното по
него плащане, тъй като не бил страна по него. В тази връзка всички възражения и
доказателствени искания в тази насока, направени от ищеца, били недопустими. Липсата
на каквато и да било логична аргументация на твърденията в исковата молба
правело предявените искове недоказани, което от своя страна ги правело
неоснователни. Моли
се съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендират
се разноски.
В съдебно заседание
ищецът лично и чрез адвоката си моли да се уважат предявените искове.
Претендира разноски. Възразява за прекомерност на заплатеното от ответниците
адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита.
Пълномощникът на ответницата
Д.Д.Е. моли да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.
Пълномощникът на
ответното дружество „моли да се отхвърлят предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на
страните, намери за установено следното:
Не е
спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че:
На 11.09.1986г. с
нотариален акт №180, т. IV, д. 1782/11.09.1986г. на нотариус при Старозагорския
районен съд, ищецът е дарил на ответницата Д.Д.Е., тогава негова съпруга, ид.ч.
от собствените си ид.ч. от дворно място и от собствената си сграда /закупени от
него през 1974г. – преди сключването на брака им – през 1979г./, а именно: 1/2 ид.ч. от
собствената му 1/3 ид.ч. /или 1/6 ид.ч./ от дворно място, цялото от 370 кв.м.,
находящо се в гр. , заедно с 1/2 ид.ч. от реално обособената жилищна сграда.
Ищецът и ответницата са построили
към собствената си реално обособена жилищна сграда в дворното място пристройка,
като жилищната сграда е преустроена в обект за стопанска дейност /узаконено по
време на брака им/.
Бракът между ищеца и ответницата
е прекратен с Решение № . на Старозагорския районен съд – по чл. 50 от СК, с
което семейното жилище, находящо се ххх, е предоставено за ползване на ищеца, който е
осъден да заплаща на ответницата месечен наем от 165 лв. за ползването на
нейната ид.ч. от имота. През 2015г. ответницата се е снабдила с изпълнителен
лист за наема и същата година е образувано изпълнително дело при ЧСИ Ххх. На 26.05.2016г. ищецът е отправил до
ответницата нот. покана за заплащане на месечна издръжка, от която се нуждае, в
размер на 400 лв. – задължение по чл. 227 ал. 1, б. в от ЗЗД – във връзка с дарението му от 11.09.1986г. На
23.08.2016г., с нот. акт ххх №3453, дело 238/2016г. на
нотариус Д. Г.,*** действие РС – Стара Загора, ответницата Д.Д.Е. дарява на
ответника „1/10 ид.ч. от собствената си 1/6 ид.ч. от дворното
място, заедно с 1/10 ид.ч. от собствената си ½ ид.ч. от сградата, с
индивидуализация при сделката, както следва:
1/10 ид.ч. от
собствената си 1/6 ид.ч. /или 1/60 ид.ч./ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, одобрении
със Заповед № 300-5-51/24.06.2004г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес
на поземления имот: гр. Стара Загора, п.к. 6000, ххх№ 20, целият
поземлен имот с площ 368 кв.м., съгласно кадастрална карта, а съгласно
нотариален акт за собственост – к площ от 370 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване ниско застрояване /до
10м./ и с номер на имота по предходен план: имт 2578, кв. 116, при граници на
имота, съгласно кадастрална карта: имот с идентификатор ххх, имот
с идентификатор Хххентификатор №ххх, и при граници на целия имот, съгласно изходящ нотариален
акт за собственост: улица, имот на Ххх,
заедно с 1/10 ид.ч. от собствената си
½ ид.ч. /или 1/20 ид.ч./ от цялата построена в гореописания имот МАСИВНА СГРАДА, на
един и два етажа, представляваща съгласно Акт за узаконяване №119/29.05.1995г.
на Община гр. Стара Загора ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, със застроена площ от 88
кв.м., образуван при преустройството и обединяването на бивша масивна жилищна
сграда и пристройка към нея, целият обект за стопанска дейност, заснет и нанесен
на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ххх на Изпълнителния
директор на АГКК, като две сгради: 1. СГРАДА с идентификатор с адрес на сградата: гр.
Стара Загора, п.к. 6000, квартал кв. ххх, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №по кадастрална карта, със застроена площ на сградата от 65
кв.м., с брой етажи: 2 и с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, и
2. СГРАДА с идентификатор ххх, с адрес на сградата: гр. Стара
Загора, п.к. 6000, квартал кв. ххх, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№по кадастрална карта, със застроена площ на сградата от 65 кв.м., със
застроена площ от 33 кв.м., с брой етажи: 1 и с предназначение: друг вид сграда
за обитаване.
На
23.08.2016г., с нот. акт № 86, т. II, peг. №3454, дело 239/2016г. на нотариус Д. Г.,*** действие РС
– Стара Загора, ответницата Д.Д.Е. продава на ответника „останалата част от собствените си ид.ч. на поземления имот и сградата, а
именно: 9/10 ид.ч. от собствената си 1/6 ид.ч. /или 9/60 ид.ч./ от поземления
имот, заедно с 9/10 ид.ч. от собствената си ½ ид.ч. от сградата /или 9/20
ид.ч./. Общата продажната цена е 48 000 лв., заплатена напълно по
банковата сметка на продавача към момента на сключването на нотариалния акт.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на един свидетел -Г.С.И., която
заявява, че преди завеждане на делото, след сделките, ответницата й споделила относно
къщата, че е направила дарение и след това е продала нейната част, не била
споделяла намеренията си преди сключването на договорите.
Когато са предявени искове за недействителност
на прехвърлителната сделка /в случая договора за дарение/, начинът на
съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност и
каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в
условията евентуалност. Във всички случаи, съдът е длъжен да разгледа първо
основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия -
противоречие на закона, през по-леките - липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до най-лекия, който
липсата на форма. В този смисъл Определение № 244/16.04.2013 г., ВКС, IV ГО по
ч. гр. д. № № 2572/2013 г., Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК и др./.
По първия
от евентуално съединените установителни искове - по чл. 26 ал. 1, пр. 2 от ЗЗД
/заобикаляне на закона/, то процесният договор за дарение не е нищожен на това
основание. Този въпрос е разрешен с ТР № 5 от 28.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012
г., ОСГК, съгласно което, когато с договор
за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен имот в
полза на трето за съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена
впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на дарителя да е
предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици съгласно чл. 33 ал. 1 от
ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26 ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД. С Тълкувателното решение ВКС приема, че няма
заобикаляне на закона, дори когато договорът за дарение е сключен с цел да
осуети правото за изкупуване на съсобственик в последваща продажба.
Следователно, искът за прогласяване нищожност на договора за дарение от 23.08.2016г., обективиран в нот. акт ххх №3453, дело 238/2016г. на
нотариус Д. Г.,*** действие РС – Стара Загора, на основание чл. 26 ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, е неоснователен и като такъв, следва да се отхвърли.
По иска по чл. 26 ал. 2, пр. 4 от ЗЗД – основанието на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно. Тази
цел на дарителя е елемент от договора и представлява неговото основание. Дарението, като безвъзмездна сделка, се характеризира с намерението на дарителя да осъществи акт на щедрост
спрямо надареното лице. Основанието на договора за дарение
не е мотивът на дарителя и няма претенции по делото за
нищожност на дарението, поради преследване мотив на дарението, който да
противоречи на закона или на добрите нрави /в този смисъл - Решение
№ 385 от 11.08.2010 г. на ВКС по гр. д. №
59/2009 г., I г. о., ГК и др./. Предметът на дейност на ответното дружество не е
относим към основанието на договора за дарение, както и обстоятелството, че в
полза на дружеството не са били правени други дарения преди процесното. Съгласно
чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, основанието се предполага до доказване на противното, от
събраните по делото доказателства не е оборена законовата презумпция, тежестта
за което е върху ищеца. Следователно, искът за прогласяване на нищожност на
договора за дарение на основание чл. 26
ал. 2, пр. 4 от ЗЗД
е неоснователен и като такъв, следва да се отхвърли.
По иска по чл. 26 ал. 2, пр. 5 от ЗЗД
/привидност на договора за дарение/ - при привидния договор волеизявленията на
страните по него се правят симулативно, а действителната им обща воля е да не
се създава облигационна връзка /абсолютна симулация/ или да се сключи друг
договор, различен от привидния /относителна симулация/. В тежест на ищеца е да
докаже, че договорът за дарение е сключен като привиден, да обори материалната
доказателствена сила на нотариалния акт за сделката и изразената воля на
страните по нея – да се надари дружеството, да докаже, че действителната воля
на страните, които са участвали в договора, не е такава, каквато е отразена в
него. Допусната като свидетел по делото Г.С.И. – за установяване на заявените
намерения на ответницата за разпореждане с нейния дял от съсобствеността преди
сключването на процесните сделки, не установява такива обстоятелства. Останалите,
събрани по делото доказателства, също не установяват, че волеизявленията на
ответниците по оспорения договор за дарение са извършени с цел създаване на
правна привидност. Не е представено обратно писмо /контралетр/, съставено от
страните по атакуваната сделка, от което да е видна волята им да не бъдат
обвързвани от сделката. Не е налице и начало на писмено доказателство, съставляващо предпоставка за
разкриване на
симулация посредством свидетелски
показания, нито има
такива показания. Обстоятелството,
че на 18.08.2016г. /видно от представените 2 бр. извлечения от банкови сметки и
платежно нареждане/ преди сключването на договора за дарение ответното
дружество е превело по сметката на ответницата сумата от 5000 лв. и като
основание на превода е посочено – аванс покупка парцел 1/6 инд. ½ къща /прехвърлените с
двата процесни договора ид.ч./ не доказва, че действителната воля на страните
по договора за дарение не е отразената в същия. Това не се доказва и от
обстоятелството, че сумата от 5000 лв. е близка до данъчната оценка на дарените
ид.ч. /4 013,92 лв./, продажната цена на продадените с нот. акт № 86, т. II, peг.
№3454, дело 239/2016г. на нотариус Д. Г.,***
действие РС – Стара Загора, ид.ч. – от 48 000 лв., надвишава с
11 874,72 лв. данчаната им оценка. Следователно, от събраните по делото
доказателства привидността на договора за дарение не е доказана от ищеца, чиято
е доказателствената тежест за разкриване на симулация и оборване на
материалната доказателствена сила на нотариалния акт за сделката и изразената
воля на страните по нея да се надари ответното дружество. Предвид изложеното,
искът по чл. 26 ал. 2, пр. 5 от ЗЗД е неоснователен и като такъв, следва да се
отхвъри.
Предвид
обстоятелството, че с договора за дарение, обективиран в нот.акт ххх №3453, дело 238/2016г. на
нотариус Д. Г., ответното дружество е станало съсобственик на процесния
поземлен имот и сградата в него, то при сключването на договора за продажба – с
нот. акт № 86, т. II, peг.
№3454, дело
239/2016г. на нотариус Д. Г.,*** действие РС – Стара Загора, ответницата е
продала ид. си части на съсобственик, съответно не е имала задължението да ги
предлага на другия си съсобственик – ищеца. Съответно, не е основателен и
обусловеният от установителните искове за нищожност конститутивен иск по чл. 33
ал. 2 от ЗС и като такъв, следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора, в тежест на ищеца следва да се възложат направнените от
ответниците разноски, съгласно представени списъци по чл. 80 от ГПК - в размер
на 2800 лв. за ответницата Д.Д.Е. и в размер на 3838 лв. за ответното
дружество. Съдът намира, че не следва да намаля претендираните адвокатски възнаграждения,
тъй като същите не са прекомерни, с оглед действителната фактическа и правна
сложност на делото и броя на предявените искове.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Г.Е., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** –
адвокат Ххх, против Д.Д.Е.,
с ЕГН **********,*** и , Ххх, иск за прогласяване за нищожен, поради
заобикаляне на закона, на сключения между ответниците договор за дарение на идеални части от недвижими имоти,
обективиран в нотариален акт ххх № ххх. по описа на нотариус - Д. Г.,***-
района на PC - Стара
Загора, по силата на който Д.Д.Е. дарява на 1/10 ид.ч. от собствената си 1/6
ид.ч. /или 1/60 ид.ч./ от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ххх, с
адрес гр. Стара Загора, п.к. 6000, квартал кв. ххх, заедно с 1/10
ид.ч. от собствената си ½ ид.ч. /или 1/20 ид.ч./ от цялата построена в имота МАСИВНА СГРАДА, на
един и два етажа, представляваща съгласно Акт за узаконяване №119/29.05.1995г.
на Община гр. Стара Загора ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, образуван при
преустройството и обединяването на бивша масивна жилищна сграда и пристройка
към нея, заснет и нанесен на кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Стара Загора като две сгради: 1. СГРАДА с идентификатор и 2. СГРАДА с идентификатор ххх,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения при евентуалност
от Е.Г.Е., с посочен ЕГН и адрес,
против Д.Д.Е., с посочен ЕГН и адрес и , с посочен ЕИК и адрес, иск за
прогласяване за нищожен, поради липса на основание, на сключения между
ответниците договор за дарение на идеални части от недвижими имоти,
обективиран в
нотариален акт ххх №ххх. по описа на нотариус - Д. Г.,***- района на PC - Стара Загора, по силата на който Д.Д.Е. дарява на 1/10 ид.ч. от собствената си 1/6 ид.ч. /или 1/60 ид.ч./
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ххх, с
адрес гр. Стара Загора, п.к. 6000, квартал кв. ххх, заедно с 1/10
ид.ч. от собствената си ½ ид.ч. /или 1/20 ид.ч./ от цялата построена в имота МАСИВНА СГРАДА, на
един и два етажа, представляваща съгласно Акт за узаконяване №119/29.05.1995г.
на Община гр. Стара Загора ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, образуван при
преустройството и обединяването на бивша масивна жилищна сграда и пристройка
към нея, заснет и нанесен на кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Стара Загора като две сгради: 1. СГРАДА с идентификатор и 2. СГРАДА с идентификатор ххх,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения при
евентуалност от Е.Г.Е., с посочен ЕГН и адрес,
против Д.Д.Е., с посочен ЕГН и адрес и , с посочен ЕИК и адрес, иск за
прогласяване за нищожен, като
привиден, на сключения между ответниците договор за дарение на идеални части от недвижими имоти, обективиран в нотариален акт ххх №ххх. по описа на нотариус - Д. Г.,***-
района на PC - Стара
Загора, по силата на който Д.Д.Е. дарява на 1/10 ид.ч. от собствената си 1/6
ид.ч. /или 1/60 ид.ч./ от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ххх, с
адрес гр. Стара Загора, п.к. 6000, квартал кв. ххх, заедно с 1/10
ид.ч. от собствената си ½ ид.ч. /или 1/20 ид.ч./ от цялата построена в имота МАСИВНА СГРАДА, на
един и два етажа, представляваща съгласно Акт за узаконяване №119/29.05.1995г.
на Община гр. Стара Загора ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, образуван при
преустройството и обединяването на бивша масивна жилищна сграда и пристройка
към нея, заснет и нанесен на кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Стара Загора като две сгради: 1. СГРАДА с идентификатор и 2. СГРАДА с идентификатор ххх,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Г.Е., с посочен ЕГН и адрес,
против Д.Д.Е., с посочен ЕГН и адрес и , с посочен ЕИК и адрес, иск за изкупуване на 9/60 ид.ч. /или 9/10 ид.ч. от 1/6 ид.ч./ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ххх, с адрес гр. Стара Загора, п.к.
6000, квартал кв. ххх, както и на
9/20 ид.ч. /или 9/10 ид.ч. от ½ ид.ч./ от цялата построена в имота МАСИВНА СГРАДА, на
един и два етажа, представляваща съгласно Акт за узаконяване №119/29.05.1995г.
на Община гр. Стара Загора ОБЕКТ ЗА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ, образуван при
преустройството и обединяването на бивша масивна жилищна сграда и пристройка
към нея, заснет и нанесен на кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Стара Загора като две сгради: 1. СГРАДА с идентификатор и 2. СГРАДА с идентификатор ххх,
предмет на договор за продажба, обективиран в нотариален акт хххпо описа на
нотариус - Д. Г.,***- района на PC Стара Загора, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Г.Е., с посочен ЕГН и
адрес, да заплати на Д.Д.Е.,
с посочен ЕГН и адрес, сумата от 2800 лева, направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Е.Г.Е.,
с посочен ЕГН и адрес, да заплати на ,
с посоччен ЕИК и адрес, сумата от 3838 лева, направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
Районен съдия: