РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Ихтиман, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Ц. Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело №
20211840100834 по описа за 2021 година
Предявени са от „А.К.П.З.“ ЕООД, ЕИК ********* / с правоприемник
„А.К.П.З.“ АД, ЕИК: *********/ чрез юрисконсулт Х. А. срещу Н. Г. Т., ЕГН
********** обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД и чл. 99
ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за
изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 571/2021 г. по описа на РС- Ихтиман, за
следните суми: 376,41 лв. главница по Договор за паричен заем
№*******/25.02.2020г. между Н. Г. Т. и И. А. М. АД ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 18.06.2021г. до
окончателното изплащане; 23,64 лв. договорна лихва за периода от
03.03.2020г. до 16.06.2020г.; 31,36 лв. И мораторна лихва за периода от
17.06.2020г. до 21.05.2021г..
Претендира направените в хода на заповедното и настоящото
производство разноски.
Ищецът твърди, че между ответника и И. А. М. АД е сключен договор
за паричен заем, по който е усвоена сумата от 400лв.. Поддържа, че
по силата на договора за паричен заем между ответника и Ф. Б. ЕООД е
сключен договор за поръчителство. Твърди, че ответникът не е изпълнил в
цялост своите задължения и че И. А. М. е получило изпълнение от
поръчителя Ф. ЕООД, поради което последното е встъпило в правата на
кредитора. Твърди, че така формираното вземане е цедирано от дружеството
поръчител на ищеца.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявените искове. Твърди, че ответникът не е подписвал
процесните договори и оспорва положените в тях подписи, поради което
оспорва автентичността на тези документи и прави искане с правно основание
чл. 183, ал. 1 от ГПК за представянето им в оригинал. Ответникът предявява
насрещни искове, съединени в условията на евентуалност, с правно основание
чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, чл. 29, ал. 2 от ЗЗД и чл. 30
от ЗЗД. Поддържа, че договорите са нищожни като сключени при липса на
съгласие (чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД), тъй като ответникът не е съзнавал
какво подписва и не е давал съгласието. Твърди в условията на евентуалност,
че договорите са унищожаеми (чл. 31, ал. 1 от ЗЗД), тъй като ответникът като
дете е претърпял тежка травма, поради което към момента на подписването
на договорите е била налице липса на съгласие и ответникът, макар и
дееспособен към този момент, не е съзнавал свойството и значението на
извършеното и не е можел да ръководи постъпките си. Твърди, че с решение
на СОС от 04.02.2021г. ответникът е поставен под ограничено запрещение
поради лека умствена изостаналост. Поддържа в условията на евентуалност,
че договорите са сключени при измама (чл. 29, ал. 2 от ЗЗД), поради което са
унищожаеми. Твърди в условията на евентуалност, че договорите са
сключени при заплашване (чл. 30 от ЗЗД), поради което са унищожаеми.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещните искове, в
който последните се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че
твърденията за нищожност и унищожаемост на договорите са недоказани, че
ответникът е подписал договорите и е извършил плащане по тях, както и че е
поставен под ограниченозапрещение в по - късен момент.
В открито съдебно заседание, ищцовото дружество и ответник по
насрещните искове, редовно призовано, не изпраща представител по закон
или по пълномощие. В писмена молба моли делото да се гледа в отсъствие на
техен представител, изразява становище за основателност на предявените
искове. Развива съображения по съществото на спора Претендира разноски,
за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, се
представлява от процесуален представител по пълномощие. Оспорва исковата
молба, поддържа отговора на същата и предявените насрещни искове. В
представена писмена защита излага подробни съображения за
неоснователност на предявените искове, прави подробен анализ на събраните
по делото доказателства. Релевира доводи за нищожност при условията на
евентуалност унищожаемост на подписаните. от ответника по първоначалната
искова молба договори за потребителски кредит и за поръчителство.
Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата.
Въз основа на постъпила молба от ищцовото дружество с представени
към нея доказателства за настъпило правоприемство на основание чл. 227 от
ГПК на мястото на „А. К. П. З.“ ЕООД, ЕИК: ********* като ищец в
производството е конституирано А. К. П. З.“ АД, ЕИК: *********.
Съдът, като се запозна с твърденията на страните и анализира
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
2
съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представен по делото Договор за паричен заем №
******* от 25.02.2020г., че на същата дата ответникът Н. Г. Т. е сключил с
„И. А. М.“ АД, ЕИК: ********* договор за потребителски кредит, съгласно
който дружеството – заемодател предоставя на заемателя Н. Т. сумата от
400,00 лева, която следва да бъде върната на 16 равни вноски за срок от 16
седмици, като стойността на всяка вноска е 26,67 лева. Към договора е
приложен погасителен план (л.18) от делото, съгласно който датата, на която
заемополучателят следва да заплати първата вноска по кредита е
03.03.2020г.,а последната на 16.06.2020г.
На същата дата 25.02.2020г. между ответника по първоначалната искова
молба и „Ф. Б.“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство
№ *******, по силата на който дружеството поръчител по възлагане на
заемателя по договора за потребителски кредит и срещу възнаграждение в
размер на 165,28 лева, уговорено в чл. 3 от договора, се задължава да сключи
с дружеството заемодател договор за поръчителство, по силата на който да
отговаря солидарно с ответника за поетото задължение по договора за
потребителски кредит.
От копие на платежно нареждане се установява, че на 01.10.2020г.
поръчителят по договора за кредит „Ф. Б.“ ЕООД е заплатило на кредитора
„И. А. М.“ сумата от 435,00 лева, като основание е посочен номера на
процесния договор за кредит: № *******.
От рамков договора за прехвърляне на парични вземания от
02.03.2020г., сключен между „Ф. Б.“ ЕООД и „А. К. П. З.“ ЕООД се
установява, че вземането на „Ф. Б.“ ЕООД към Н. Т. по договора за
потребителски кредит от 25.02.2020г. е цедирано на „А. К. П. З.“ ЕООД,
чийто правоприемник в процеса е „А. К. П. З.“ АД, ЕИК: *********.
Представено и прието по делото е уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
до длъжника за цедираното вземане, като същото е връчено на длъжника на
14.10.2020г. чрез Ц. М. – брат на Н. Т., видно от уведомление, находящо се на
л. 138 от делото.
От представеното решение № 26031/04.02.2021 г. по гр. дело №
245/2020 г. по описа на Софийския окръжен съд, влязло в законна сила на
20.04.2021 г. се установява, че Н. Г. Т. е поставен под ограничено запрещение.
Съгласно приетото като доказателство по делото експертно решение на
ТЕЛК към „Център за психично здраве – С.“ ЕООД № ****/067 от 08.04.2016
г. Недялко Т. е с пожизнено призната 54 % трайно намалена
работоспособност поради наличието на лека умствена изостаналост.
Съгласно Решение № 003/30.03.2021 г. на органа по настойничество и
попечителство при община Ихтиман спрямо Н. Т. е учреден настойнически
съвет, като за негов попечител е определен Ц. Е. М..
От представеното писмо от Специализираната прокуратура се
установява, че има образувано досъдебно производство № 513ЗМ227/2020 г.
по описа на СДВР, пр. пр. № 2116/2020 г. по описа на Специализираната
прокуратура за това, че на 09.03.2020 г. с цел да набави за себе си имотна
облага е принудил Н. Г. Т. да извърши нещо против волята му – да му предаде
парична сума и с това му е причинил имотна вреда – престъпление по чл. 214,
3
ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1 НК.
От показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Р.
В. и Ц. М. се установява, че ответникът е с умствено изоставане и за него се
грижи брат му свидетелят М.. Свидетелят М. посочва, че през 1996 г. или
1997 г. Н. е бил диагностициран с диагноза епилепсия. Към настоящия
момент е на медикаментозно лечение, но е с психическото развитие на дете.
Двамата свидетели посочват, че Н. не познава часовника, не може да чете и
пише, не знае адреса си, няма представа от дните и месеците, за него се
грижат двамата свидетели и бабата и дядото на Н., те му купуват необходими
вещи и осигуряват прехраната му. Свидетелите посочват, че Н. не би могъл да
разбере съдържанието на договор, не умее да работи с банкови карти, не
познава стойността на парите, не може да смята и да брои, борави единствено
с дребни суми за задоволяване на ежедневните нужди. Семейството му
разбрало, че има сключени множество договори за кредити от приятели, на
които Т. е споделил, че се страхува да съобщи това обстоятелство в
семейството си. След разговор с Н., той разказал на свидетелите, че някакви
хора са го карали да подпише договор за кредит, и че те ще връщат
сумите.Свидетелите посочват, че Н. не осъзнава последиците от действията
си, в това число и поетото задължение по сключените кредити.
Съдът цени показанията на свидетелите при условията на чл. 172 от
ГПК като обективни, логични, изцяло кореспондиращи на останалия, събран
по делото, доказателствен материал.
От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза,
която съдът също кредитира като обективна и безпристрастна, се установява,
че Н. Т. е с лека към умерена умствена изостаналост, като има данни за
интелектуален дефицит. Според вещото лице мисленето му е развито на
ниско абстрактно ниво, има трудности при съобразяването и самостоятелното
организиране на отговори, особено при нови и необичайни за него
обстоятелства, както и при по-сложни ситуации, изискващи разнообразен
житейски опит и социална компетентност. Поради тези обстоятелства не е
могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и не е могъл да
разбира и ръководи действията си към датата на подписване на договорите –
25.02.2020 г. Според вещото лице Танев е могъл да бъде измамен и
манипулиран, тъй като характерово е наивен, отзивчив, склонен към
доверяване и съобразяване с „авторитети“, като не е способен да взема
самостоятелни решения и да отстоява собствените си позиции и интереси. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че интелектуалното развитие на Т. не
му позволява да разбере съдържанието и последиците на договорите, не може
да формира вътрешно намерение, обхващащо всички елементи на договорите,
за да ги сключи.
На 18.06.2021г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за неплатените суми по процесния
договор, образувано е частно гражданско дело № 571 по описа на Районен съд
Ихтиман за 2021г. Издадена е Заповед № 101 от 21.06.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н.
Г. Т. за заплати на А. К. П. З. ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 376, 41 лева
ведно със законната лихва, считано от 18.06.2021г., 23,64 лева договорна
лихва за периода от 03.03.2020г. до 16.06.2020г.; 31,36 лева мораторна лихва
4
за периода от 17.06.2020г. до 21.05.2021г.. ведно с разноски в производството
– 17,58 – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 17,58
лева. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, потвърдено по
реда на чл. 101 от ГПК от неговия попечител.
Други, релевантни за спора доказателства не са представени, а тези, които
съдът не обсъжда, са неотносими към настоящия спор.
При установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане ищецът
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът –
възраженията си срещу него.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1)
валидно възникнали облигационни правоотношения по Договор за паричен
заем и Договор за поръчителство с твърдяното съдържание; 2) реално
предаване на сумата по Договора на ответника; 3) погасяване от страна на
поръчителя на задълженията на ответника по договора за паричен заем; 4)
валидно сключен договор за цесия; 5) надлежно уведомяване на длъжника за
цесията. Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В случай
че се установят тези правнорелевантни факти, ответникът трябва да докаже,
че е заплатил изцяло дължимите суми, респ. възраженията си срещу
изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с
чл. 99 от ЗЗД страните не спорят за наличие на сключен договор за
потребителски кредит 25.02.2020г. между дружество „И. А. М.“ АД и
ответника Н. Т., както и договор за поръчителство от 25.02. 2020г между Н. Т.
и „Ф. Б.“ ЕООД. В първото открито съдебно заседание по делото
пълномощникът на ответника заявява, че не оспорва факта, че именно
неговият подпис стои на представените по делото договор за потребителски
креди и договор за поръчителство.
Доказан се явява и вторият елемент на фактическия състав на
предявения иск, тъй като съгласно чл. 3 от договора за потребителски кредит
с подписването на договора заемателят е удостоверил, че е получил изцяло и
в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената и
получена сума. Доказва се, че на 01.10.2020г. дружеството поръчител е
заплатило дължимата сума по договора за паричен заем на кредитора. Налице
е и валидно сключен договор за цесия между ищцовото дружество и
дружеството поръчител, което с изпълнение на дълга се е суброгирало в
правата на удовлетворения кредитор. От копие на обратна разписка се
установява и връчване на уведомление на цесия на попечителя на ответника.
Дори и същото да не е връчено, то не оказва влияние на валидността на
договора за цесия, а има отношения към валидното изпълнение на
задължението на стария кредитор. Договорът за потребителски кредит е
5
падежирал на 16.06.2020г.
Предвид изложеното съдът намира, че искът по чл. 79, ал 1 вр. с чл. 99
от ЗЗД се явява доказан по основание и размер.
Предвид горния извод доказани по основание се явяват и обусловените
от главния иск акцесорни искове за възнаградителна и за мораторна лихва.
Страните не спорят по размера на тези искови претенции, поради което съдът
приема същите да се доказват в пълния претендиран размер.
С отговора на исковата молба са предявени насрещни искове в
условията на евентуалност, както следва: 1) иск за обявяване на договора за
потребителски кредит и договора за поръчителство от 25.02.2020г. за
нищожни поради липса на съгласие – чл. 26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД; 2) иск за
прогласяване на договора за потребителски кредит и договора за
поръчителство от 25.02.2020г. за унищожаеми като сключени от дееспособно
лице, което при сключването им не е могло да разбира или да ръководи
действията си – чл. 31, ал. 1 от ЗЗД; 3) иск за прогласяване на договора за
потребителски кредит и договора за поръчителство от 25.02.2020г. за
унищожаеми като сключени поради измама – чл. 29, ал 2 от ЗЗД; 4) иск за
прогласяване на договора за потребителски кредит и договора за
поръчителство от 25.02.2020г. за унищожаеми като сключени поради
заплашване – чл. 30 от ЗЗД.
По насрещния иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД в
тежест на
ищеца по насрещния иск е да докаже, че обективираното волеизявление не
отговаря на вътрешното намерение на лицето или не обхваща съществените
елементи на
сключената правна сделка.
По насрещния иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че към момента на сключване на договорите е бил налице
порок на волята, изразен в невъзможността на лицето да разбира и ръководи
постъпките си.
По насрещния иск с правно основание чл. 29, ал. 2 от ЗЗД в тежест на
ищеца по е да докаже, че лицето е било подведено от трето лице да сключи
договорите чрез умишлено въвеждане в заблуждение и при сключването на
договорите насрещната страна по тях знаела или не е могла да не знае за
измамата.
По насрещния иск с правно основание чл. 30 от ЗЗД в тежест на ищеца
по насрещния иск е да докаже, че лицето е било принудено от насрещната
страна по договорите или от трето лице да ги сключи чрез възбуждане на
основателен страх.
По насрещния иск за обявяване на нищожност на договора за
потребителски кредит и на договора за поръчителство на основание чл. 26,
ал.2, пр. 2 от ЗЗД – поради липса на съгласие
Основанията за нищожност и унищожаемост на договорите са изброени
в разпоредбите на чл. 26 – 33 ЗЗД, нищожните или унищожаемите сделки
имат пороци, които осуетяват настъпването на правното действие на договора
6
от самото начало или откриват възможност за заличаване на породените
правни последици с обратна сила.
Нищожна е сделка поради липса на съгласие – чл. 26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД,
когато външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно
поведение, но това поведение е привидно, доколкото вътрешното намерение
на това лице не съвпада с външно изявеното. Такова е волеизявление,
направено от малолетно или постановено под пълно запрещение лице или
когато е налице т. нар „съзнавано несъгласие“ /например волята за
обвързване е изтръгната насила, или волеизявлението е направено на шега/, а
също и при неточно разбиране на вложения смисъл в думите на
волеизявителя. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 5
от 30.05.2022г. на ВКС по т.д. № 5/2020, ОСГТК на ВКС. В настоящия случай
е посочена хипотезата на упражнено спрямо ответника насилие. От събраните
по делото доказателства не се установява процесните договори да са
подписани след упражнено спрямо ответника насилие. Представената справка
от Специализираната Прокуратура, от която е видно, че е образувано
досъдебно производство № 5133М227/2020г. по описа на СДВР, пр.пр. №
2116/2020г. по описа на Специализираната прокуратура за престъпление по
чл. 214, ал 2, т1 вр. с чл. 213а, ал.2, т.1 от НК касае деяния, извършени на
09.03.2020г., тоест след датата на сключване на процесните два договора –
25.02.2020г.. Хипотезата на сключване на договорите при упражнено насилие
не се установява и от показанията на свидетелите В. и М.. Действително те
посочват, че след сключване на договорите за кредит разбрали от приятели на
Н. Т., че други лица са го водели и заплашвали да сключва кредити, но в тази
им част показанията нямат конкретика относно процесните два договора.
Предвид изложеното недоказано се явява твърдението, че спрямо
ответника е било упражнено насилие за сключване на процесния договор за
потребителски кредит, поради което искът за обявяване на договора за
потребителски кредит и на договора за поръчителство за нищожни на
основание чл. 26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД се явява недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Отхвърлянето на иска за обявяване на нищожност на договорите
представлява сбъдване на вътрешното процесуално условие за разглеждане на
останалите предявени при условията на евентуалност насрещни искове в
заявената от ответника поредност.
По насрещния иск за унищожаване на договорите на основание чл. 31,
ал 1 от ЗЗД
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022г. на ВКС по т.д. №
5/2020, ОСГТК на ВКС договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да
ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.
От представите и приети по делото писмени доказателства, събраните
гласни такива и от изслушаното заключение на СПЕ се установява именно, че
при включване на процесните два договора Т. е бил в състояние на трайна
неспособност да разбира действията си. От експертното решение от
08.04.2016г. на ТЕЛК към „Център за психично здраве – С.“ ЕООД е видно,
че Недялко Т. е с пожизнено призната 54 % трайно намалена
7
работоспособност поради наличието на лека умствена изостаналост. Към
момента на сключване на процесните договори – 25.02.2020г. същият е бил
напълно дееспособен, но само година след това със съдебно решение от
04.02.2021г. Н. Т. е поставен под ограничено запрещение, което
обстоятелство е косвено доказателство, че състоянието на Т. е предполагало
поставяне под запрещение и в близките времево предходни моменти.
Категорично е и заключението на допуснатата СПЕ, че ответникът е с трайно
намалена интелектуална способност, клоняща към умерена степен на
дебилност, която не му позволява да разбира значението и смисъла на по -
сложни действия, както и последиците, включително и подписването на
договори, техният смисъл и последиците от подписването на договор.
Категорични са и свидетелските показания, според които ответникът не може
да чете, пише, да брои, да борави с банкова карта, не би могъл да разбере
съдържанието на договор.
Предвид гореизложеното съдът достига до извода, че към момента на
сключване на процесните два договора, Н. Т. е бил в трайна невъзможност да
разбира своите действия и да осъзнава последиците от тях, поради което не е
могъл и да ги ръководи. Следователно предявеният иск за унищожаване на
договорите на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на иска за унищожаване на договора на основание
чл. 31, ал. 1 от ЗЗД не е изпълнено основанието за разглеждане на исковете по
чл. 29, ал. 2 и чл. 30 от ЗЗД.
С оглед основателността на иска за унищожаване на договора за
потребителски кредит и договора за поръчителство на основание чл. 31, ал.1
от ЗЗД и предвид основателността на предявените с първоначалната искова
молба искове по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 422
от ГПК чл. 86 вр. с чл. 99 от ЗЗД, то следва по договора потребителски кредит
да бъде върната само получената чиста стойност на кредита без акцесорните
вземания за лихви и разноски. В този смисъл е и трайната съдебна практика,
съгласно която, ако недействителността на договора се установи в
производството по предявен иск по чл. 79 от ЗЗД съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит. Следва да бъде възстановена дължимата на основание
чл. 23 от ЗПК чиста стойност на кредита без да е необходимо вземането да
бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 от ЗЗД.
Следователно предявеният иск по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с
чл. 99 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 376, 41лева, като следва да
бъдат отхвърлени изцяло акцесорните искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.
79, ал.1 вр. с чл. 99 от ЗЗД за възнаградителна лихва и по чл. 422, ал. 1 от
ГПК вр. с чл. 86 вр. с чл. 99 от ЗЗД – обезщетение за забава в размер на
мораторната лихва.
Касателно договора за поръчителство, уговореното по същия
възнаграждение не е предмет на исковата претенция, заявена в
първоначалната искова молба, поради което не следва да бъде постановено
нейното връщане. С разпореждане по чгд. № 571 по описа на РС Ихтиман за
2021 възнаграждението по договора за поръчителство, претендирано със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е
отхвърлено като уговорено в противоречие на закона и добрите нрави,
8
представляващо неравноправна клауза по смисъла на ЗПК.
По разноските:
При този изхода на спора с право на разноски разполагат и двете
страни. Ищецът по първоначалната искова молба претендира и доказва
разноски за държавна такса в исковото производство в размер на 25,00 лева и
юрисконсултско възнаграждние в размер на 120,00 лева, определено от съда
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК при съобразяване фактическата и правната
сложност на делото, както и обстоятелството, че представител на ищцовото
дружество не се е явил в нито едно открито съдебно заседание по делото.
Ищецът претендира и доказва разноски и в заповедното производство в
размер на 17,58 лева – държавната такса и 17,58 лева – юрисконсултско
възнаграждение. С оглед уважената част на предявените искове следва да му
се присъдят 126,51 лева - разноски в исковото производство и 30,68 лева –
разноски в заповедното производство.
Ответникът - ищец по насрещните искове Н. Т. е представляван от
процесуален представител по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът има право на
възнаграждение, определено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗА. В случая адвокатът
претендира и има право на възнаграждение, както за процесуална защита и
съдействие по предявените с първоначалната искова молба искове,
пропорционално на отхвърлената част от тях, така и по предявените от
доверителя му насрещни искове. Размерът на възнаграждението се определя
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба за минималните размери
на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004г. в редакцията към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие – 01.11.2021г., която
норма предвижда минимален размер на адвокатското възнаграждение 300,00
лева. При съобразяване на изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗА, че определеният
размер на възнаграждението на адвоката следва да бъде справедлив и
обоснован и да не пада под определения с Наредбата минимум, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и процесуалната активност на
адвоката по организиране на защитата на Н. Т. като ответник, съдът намира за
справедлив размер на адвокатско възнаграждение 400,00 лева, като съобразно
отхвърлената част от иска следва да му се присъдят 51,00 лева. По
насрещните искове като взема предвид определения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
09.07.2004г. в редакцията към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 01.11.2021г. минимален размер, който е 300,00 лева и
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, както и извършените действия по правна
защита и процесуално представителство по този иск съдът намира, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 430,00
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ищцовото дружество „А. К. П. З.“ АД,
ЕИК: *********, следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Районен съд
Ихтиман сумата от 25,00 лева държавна такса с оглед уважения насрещен иск
и 300,00 лева възнаграждение за съдебно психиатрична експертиза.
Така мотивиран, СЪДЪТ
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД да
прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № *******
от 25.02.2020г, сключен Н. Г. Т., ЕГН: ********** и „И. А. М.“ АД, ЕИК:
*********, както и за прогласяване нищожността на договор за
поръчителство № ******* от 25.02.2020., сключен между Н. Г. Т.,
ЕГН:********** и „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, като сключени поради
липса на несъгласие, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
УНИЩОЖАВА договор за потребителски кредит № ******* от
25.02.2020г, сключен Н. Г. Т., ЕГН: ********** и „И. А. М.“ АД, ЕИК:
*********, както и договор за поръчителство № ******* от 25.02.2020.,
сключен между Н. Г. Т., ЕГН:********** и „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********,
на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД поради това, че към момента на сключването
му Н. Г. Т., макар и дееспособен, не е могъл да разбира или да ръководи
действията си.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че Н. Г.
Т., ЕГН:**********, адрес: село В., община Ихтиман, ул. „С. П. Е.“ № 30
дължи на „А. К. П. З.“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр. С., п.к.****, ул. „П. В.“ № 29 на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 от ЗЗД
сумата от 376,41 лева, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № ******* от 25.02.2020г, сключен между Н. Г. Т., ЕГН: **********
и „И. А. М.“ АД, ЕИК: *********, вземането, по който е прехвърлено на „А.
К. П. З.“ АД, ЕИК: ********* с рамков договор за прехвърляне на парични
вземания от 02.03.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99
от ЗЗД за сумата от 23,64 лева, представляваща договорна лихва за периода
от 03.03.2020г. до16.06.2020г., както и иска по чл. 86 вр. с чл. 99 от ЗЗД за
сумата от 31,36 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
17.06.2020г. до 21.05.2021г..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. Г. Т., ЕГН:**********,
адрес: село В., община Ихтиман, ул. „С. П. Е.“ № 30 ДА ЗАПЛАТИ на „А. К.
П. З.“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.****,
ул. „П. В.“ № 29 сумата от 126,51 лева, представляваща сторените в исковото
производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
и сумата от 30,68 лева, сторените в заповедното производство разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част
от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „А. К. П. З.“ АД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.****, ул. „П. В.“ № 29
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ц. М. Г. със служебен адрес: град С., ул. „К.“ № 8
сумата от 51,00 лева - разноски в исковото производство, представляващи
адвокатско възнаграждение съобразно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „А. К. П. З.“ АД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.****, ул. „П. В.“ № 29
10
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ц. М. Г. със служебен адрес: град С., ул. „К.“ № 8
сумата от 430,00 лева - разноски в исковото производство, представляващи
адвокатско възнаграждение съобразно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
с оглед уважената претенция по насрещния иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК А. К. П. З.“ АД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.****, ул. „П. В.“ № 29
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Ихтиман сумата от 25,00 лева -
държавна такса и сумата от 300,00 лева - заплатено възнаграждение от
бюджета на съда по Съдебно психиатрична експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
11