Р
Е Ш Е
Н И Е № 856
гр.
Пловдив, 30.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 123/2019 год.по
описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 18-0435-000236/12.12.2018 год. издадено от ******** Второ РУ - Пловдив към ОД
на МВР гр. Пловдив, упълномощен със Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 год., с което
на Н.П.М., с ЕГН ********** на основание чл.183, ал.4, т.8 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА
в размер на 50 лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП, както и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са ОТНЕТИ общо 6 точки.
Жалбоподателят,
в жалбата и в съдебно заседание прави искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление /НП/.
Въззиваемата страна ВТОРО
РПУ ПЛОВДИВ редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
С акт за установяване на административно нарушение от
15.11.2018г. било констатирано, че на същата дата около 10:10ч. в гр. Пловдив, ул. „Иван Вазов“ № 88, жалбоподателят
като водач на лек автомобил „Хюндай Елантра“ с рег.№ ******** паркирал на
спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на
пътници.
Записано било в акта, че по този начин била нарушена разпоредбата
на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което административнонаказващият орган възприел залегналата в акта фактическа обстановка
и подвел нарушението под разпоредбата на
чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП, като постановил
налагане на глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, като на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 6 точки.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на разпитания като свидетел актосъставител
Б.С.К., които съдът кредитира като конкретни, последователни и съответни на
съдържащите се в административнонаказателната преписка доказателства. В показанията си актосъставителят, поддържа изцяло
съставения от него акт, като дава обяснения, в които описва обстоятелствата по установяване
на нарушението. Свидетелят съставил акт на жалбоподателя, който като водач на
таксиметров автомобил престоявал в зоната на кръговото кръстовище на ул.“Иван
Вазов", на гарата и в зоната на последната автобусна спирка на обществения
превоз на пътници. Лично установил нарушението и съставил акта в присъствието
на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал. Водачът
бил вътре в автомобила, който бил спрян, с изгасен двигател. Обяснението на
жалбоподателя било, че имал право да престоява до 10 минути и че чакал клиенти,
каквито според свидетеля нямало към момента на проверката. Забавили се около 10
минути, за да напишат акта и след като отишли да го предявят на жалбоподателя,
проверяващите видели, че вече има клиенти. Свидетелят пояснява, че кръговото кръстовище
било в зоната на кръстовище и на 5 метра от него и никъде в града не било
разрешено да се престоява в него.
По делото се установи неправомерно поведение от страна на
жалбоподателя Н.П.М., който на 15.11.2018г. в гр.Пловдив на ул.“Иван Вазов“ №
88 действително е паркирал лек автомобил ,,Хюндай Елантра‘‘ с рег. № ******** на
спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници,
в нарушение на забраната за паркиране, въведена с разпоредбата на чл. 98, ал.2,
т.3 от ЗДвП.
Съдът счита, че въпреки безспорно установената фактическа
обстановка, потвърдена от събрания доказателствен материал, наказващият орган не е направил прецизна преценка
на вида и тежестта на самото нарушение, както и на фактология по осъществяването
му, които в случая сочат по-ниска степен на обществена опасност и формират извод за неговата маловажност. Контролният
орган не е отчел обстоятелството, че жалбоподателят е осъществявал таксиметрова
дейност и е бил в очакване на пътници, изрично упоменато от него още към момента
на проверката, а в последствие и при съставяне на АУАН. По делото не са налични
еднозначни доказателства, които да са обосновали заключението на наказващия орган,
че таксиметровият автомобил е бил спрян на описаното място в изчакване на случайни
пътници, а не на конкретен клиент/и, каквито твърдения излага актосъставителя в
свидетелските си показания. Не е взет и предвид сравнително краткия период от
време, напълно житейски обоснован, в който таксиметровият автомобил се е
намирал на конкретната спирка. Не на последно място липсват данни с поведението
си жалбоподателят да е застрашил живота и здравето на участниците в движението,
и да е създал затруднение в движението, и пречки за правилното му осъществяване.
Предоставянето на услугата таксиметров превоз е пряко обвързана с обслужване
на пътници и проявата на формален подход към тази дейност, и в частност
спирането и паркирането на такива автомобили би довело до ограничаване правата на
пътниците и създаване на затруднения при осъществяване на тази дейност. Ето защо
при всеки конкретен случай е важна преценката на наказващия орган относно фактите
и обстоятелствата, както е и безспорно необходимо да са налице доказателства, в
случаите, когато е прието, че е извършено административно нарушение. В конкретния
случай степента на засегнатост на обществото, подбудите за извършването на нарушението,
обстоятелството, че нарушението е с ниска степен на засягане на охраняваните обществени
отношения, е основание деянието да бъде прието за маловажно такова, като
нарушителят бъде предупреден, че при повторно нарушение ще му бъде наложена такава,
което не е сторено от наказващият орган.
Съдът намира, че предвид установеността на маловажния случай
на конкретния казус, то и атакуваното Наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0435-000236/12.12.2018 год. издадено
от ******** Второ РУ - Пловдив към ОД на МВР гр. Пловдив, упълномощен със Заповед
рег.№ 8121з-515/14.05.2018 год., с което на Н.П.М., с ЕГН ********** на основание
чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП,
както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са ОТНЕТИ общо 6 точки.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК