Решение по дело №605/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

 

^{Р Е Ш Е Н И Е}

^{№ 372}

 

^{град Горна Оряховица, 08.11.2019 година}

 

^{В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А}

 

^{РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:}

 

^{ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ}

 

^{при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора …………………………., разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 605 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:}

 

^{Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН}

 

^{ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Х.Б.М. обжалва електронен фиш серия К № 1299899, издаден от ОД на МВР-Велико Търново, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от същия закон. Моли съда да провери законосъобразността на обжалвания електронен фиш по посочените в жалбата критерии. Поддържа, че е изтекла тригодишната давност за административнонаказателно преследване. Посочва, че мястото на извършване на нарушението не е посочено пълно, точно, ясно и конкретно. Моли съда да отмени електронния фиш.}

^{ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.}

^{РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.}

^{СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:}

^{На 30.07.2016 г. в 11:39 часа на територията на община Лясковец на път I-4 при км 153+343 в посока към град Варна бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 лек автомобил „М.” с рег. № ***, собственост на жалбоподателя, движещ се със скорост 117 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч. За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против жалбоподателя Х.Б.М. в качеството му на собственик на автомобила бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 1299899, в който било прието, че в момента на заснемане на нарушението автомобилът се е движел със скорост 114 км/ч.}

^{Електронният фиш бил връчен на жалбоподателя срещу разписка на 08.08.2019 г. (разписката на л.13). На 16.08.2019 г. жалбата против фиша била депозирана в ОДМВР-Велико Търново (щемпела на л.3).}

^{Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.}

^{Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:}

^{Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.}

^{Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.}

^{Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, както и срока, сметката и начините за доброволното ѝ плащане.}

^{Включените в електронния фиш изрази „ПП I-4 /София-Варна/“, „км 153+343, общ. Лясковец“ и „в посока към гр. Варна“ позволяват да се установи по несъмнен начин мястото на извършване на нарушението. Поради това съдът не приема за основателно оплакването на жалбоподателя за съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на фиша, свързано с посочването на мястото на извършване на нарушението.}

^{Видно от справките на л.11 и 12 от делото, електронният фиш е издаден на 03.08.2016 г., т.е. четири дни след посочената във фиша дата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на неговото заснемане. От приетия като доказателство опис за изпратената явна кореспонденция на ОД на МВР-Велико Търново (л.34 – 36) се установява, че издаденият електронен фиш е изпратен за връчване на жалбоподателя по реда, указан в чл.189, ал.5, изр.1 от ЗДвП, на 26.08.2016 г. (т. 324 от описа). Видно от разписката на л.13, фишът е връчен на жалбоподателя на 08.08.2019 г. С оглед така установените факти следва да се приеме, че тригодишната давност за административнонаказателно преследване е била прекъсвана на 03.08.2016 г., на 26.08.2016 г. и на 08.08.2019 г., поради което не е изтекла. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната давност за административнонаказателно преследване от четири години и половина, броени от датата на извършване на нарушението 30.06.2016 г. Ето защо е неоснователен доводът на жалбоподателя, че административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение е погасена по давност.}

^{От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-2687/08.02.2017 г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Велико Търново до директора на дирекцията (л.15) се установява, че мястото при км 153+343 на път I-4 е било предварително оповестено като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 по реда, предвиден в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.}

^{Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.}

^{От приетата като доказателство снимка № 914, изготвена с автоматизирано техническо средство с № *** (л.10), представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 30.07.2016 г. в 11:39 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег. № *** се е движел със скорост 117 км/ч. Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 155+000 (л.31 и 32), посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.}

^{Видно от справката за регистрацията и собствеността на МПС на л.9 от делото, жалбоподателят Х.Б.М. е собственикът на заснетия автомобил „М.” с рег. № ***. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОД на МВР-Велико Търново декларация с данни за различно от него лице, управлявало този автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш. Поради това и по аргумент от разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на собственик на това моторно превозно средство.}

^{Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба от 300 лв.}

^{Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 117 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 114 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (т.1.4 от методическите указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD580 на л.17 – 21 от делото). Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. Освен това обсъжданото редуциране не води до промяна на правната квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на различно административно наказание, тъй като и двете превишения на скоростта – фактически измереното от 57 км/ч и приетото за установено от 54 км/ч – попадат в хипотезата на чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП (ред. ДВ, бр.10 от 2011 г.), за която законът предвижда абсолютно определено по вид и размер административно наказание.}

^{От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.16), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът на жалбоподателя и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на установяване и заснемане на процесното нарушение. От протокол за проверка № 2-ИСИ/14.01.2016 г. (л.14) е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.}

^{Предвид изложеното по-горе съдът приема, че извършването на нарушението е доказано по несъмнен начин, както и че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с материалния закон.}

^{Приетото за установено превишение на скоростта от 54 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение. Ето защо е правилно решението в конкретния случай да не се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.}

^{По изложените по-горе мотиви съдът приема, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.}

^{Така мотивиран, съдът}

 

^{Р Е Ш И :}

 

^{ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 1299899, издаден от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на Х.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. (триста лева) на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от същия закон.}

^{Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.}

 

 

 

^{РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….}