РЕШЕНИЕ
№ 186
В. Търново, 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико
Търново, трети касационен състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора НЕВЕНА ОРМАНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.д. № 10164/2021г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч.
2-ро от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано по касационна жалба, депозирана
от името на „ВАНИКОЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Симеон
Велики“ № 6, вх.Д, ап.23, представлявано от И.М.К..
Обжалва се Решение № 248/29.04.2021 г.,
постановено по а.н.д. № 207/2021 г., с което състав на Районен съд Велико
Търново е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 544818-F565638/29.10.2020г., издадено от Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ В.Търново в ЦУ на НАП, с което за допуснато нарушение по
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС,
на „ВАНИКОЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Симеон Велики“ № 6, вх.Д, ап.23 е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лв. на основание чл.185, ал.2
вр. ал. 1 от ЗДДС.
В касационната жалба се релевират доводи
за неправилност на решението на РС поради постановяването му в противоречие с
материалния закон
и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Касаторът намира, че от
съдържанието на съставения АУАН и издаденото НП не става ясно кога е изведена
сумата от касата, съответно кога и по какъв начин следва да се отрази това. В
тази връзка посочва, че обичайно работата не дава възможност отразяването да
бъде осъществено „на секундата“, тъй като в реалния търговски обект служителите
са заети с множество неща. Посочва, че в АУАН и НП е посочена единствено датата
на установяване на нарушението, като липсва посочване на датата на извършването
му, което от своя страна пречи да се определи началния момент, от който
започват да текат сроковете по чл.34 от ЗАНН. От друга страна твърди, че не е
налице извършено нарушение от негова страна, тъй като установената разлика в
касовата наличност се дължи на заплатена фактура на „ХМИ ТРЕЙД“ ООД, а остатъкът
е „бакшиш“. В допълнение твърди наличие
на маловажност по чл. 28 от ЗАНН. Моли настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение, както и да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание, касаторът редовно
призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по касационната жалба – ЦУ на
НАП гр. София, чрез процесуалния си представител ***С.С., в писмено становище
моли съда да остави подадената касационна жалба без уважение като
неоснователна. Счита, че районният съд е обсъдил подробно всички доказателства
и всички доводи, наведени от жалбоподателя и се е произнесъл по тях мотивирано
и законосъобразно. Подчертава, че ясно е посочена датата на извършване на
нарушението, като същата е идентична с неговото установяване. Изтъква, че това,
че в касата са въведени суми от бакшиши или са заплатени разходи не е основание
да не бъде актуализирана наличността във фискалното устройство след всяка
фактическа промяна в касовата наличност. Посочва също, че потвърдената от съда
санкция е възможно най-ниската за този вид нарушение. С тези доводи ответник-жалба
моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави подадената касационна
жалба без уважение и да потвърди като правилно и законосъобразно решението,
постановено от Великотърновския районен съд. Претендира разноски. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Велико Търново дава заключение за основателност на касационната жалба, но
по съображения различни от изложените в нея. Счита, че при издаването на
НП е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо
се в неяснота на приложената санкционна норма и по този начин е нарушена
разпоредбата на чл. 57, т. 6 от ЗАНН. Посочва, че в обжалваното решение на ВТРС
е посочено, че административнонаказателната отговорност на касатора е
ангажирана на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, което е
неправилно и не се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. Видно
от НП санкцията е наложена на основание чл. 185, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗДДС, това създава неяснота относно приложената санкционна норма. Изтъква, че
на пръв поглед това би следвало да бъде чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, но в същото
време се препраща към чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, където се съдържат други състави на административни нарушения. Така
волята на административнонаказващия орган е неясна по отношение на това, по коя
от разпоредбите на чл. 185 от ЗДДС е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството „Ваникол“ ЕООД. По този начин се ограничава правото
на защита на санкционираното лице и това е основание за отмяна на НП. Счита, че
решението на РС следва да бъде отменено.
Съдът, в качеството на касационна инстанция, взе
предвид направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на атакуваното
решение с оглед изтъкнатите в същата пороци. Служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на същото с материалния закон, съгласно чл.218,
ал.2 от АПК. Като прецени доказателствата по делото и съобрази доводите на
страните, съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна
страна, против съдебен акт, подлежащ на
касация, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следните съображения:
В хода на въззивното производство са установени
следните факти:
На 19.08.2020г., от служители на ответника била
извършена проверка в стопанисвания от „ВАНИКОЛ“ ЕООД обект – ресторант
„Алегро“, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Цар Тодор Светослав“ № 15. При
проверката в обекта било установено, че дневния оборот от монтираното, въведено
в експлоатация и работещо към момента на проверката фискално устройство модел „Datecs FP 550-05-DV”, № на ФУ DT 425542 и № на
фискалната памет 02848298, съгласно междинен „Х“ отчет № 0001068/04.08.2020г. е
в размер на 278,73 лв., а фактическата наличност в касата на обекта съгласно
опис на паричните средства от М.В.– на длъжност сервитьор, е в размер на 168,00
лв. Проверяващите констатирали, че ФУ притежава функциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми, като установената промяна в касовата наличност в
размер на 110,73 лв. представлява извеждане на пари от касата, която не е
отразена на ФУ в момента на извършването й. С оглед на това приели, че
задълженото лице не е изпълнил задължението си, извън случаите на продажби, да
отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане
на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми. Описаното деяние е определено като нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. За това нарушение бил съставен АУАН № F565638/19.08.2020
г., връчен на представляващия санкционираното дружество на същата дата. Въз
основа на АУАН, от началник на Отдел „Оперативни дейности“ В.Търново в ЦУ на
НАП е издадено обжалваното пред РС Наказателно постановление № 544818-F565638/29.10.2020
г., с което за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на МФ
вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, вр. с чл.185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 500,00 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
въззивният съд е намерил, че при издаването на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, като същите са издадени от компетентни
органи, при спазване на процедурата по чл.40 и чл.52 и следващите от ЗАНН и
съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Анализирайки
събраните доказателства, въззивният съд е
достигнал до извода, че е безспорно установено извършването на
визираното в НП нарушение. Изложил е подробни мотиви за това, че извършеното
деяние не представлява маловажен случай, като е изтъкнал и, че наложеното
наказание е в минималния предвиден в закона размер. Направил е окончателен
извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Настоящият касационен състав на Административен съд
– Велико Търново намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон и на доказателствата по делото.
Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за
законосъобразност на процесното НП.
Настоящият състав намира, че при съставянето на акта
за административно нарушение и при издаване на наказателното постановление не
са допуснати твърдените от касатора съществени нарушения на административно
процесуалните правила. Правилни са изводите на районния съд при извършената от
него служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и
наказателно постановление, че АУАН и НП отговарят на изискванията относно
формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Неоснователен в този
смисъл е доводът на касатора, че е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочена дата на
извършване на нарушението. Както в АУАН,
така и в НП датата на извършване на нарушението е изрично посочена –
04.08.2020г., която съвпада с датата на проверката. Предвид изложеното възраженията
в касационната жалба, че в случая не е посочена датата на извършване на
нарушението се явяват неоснователни.
На следващо място, неоснователни са и възраженията,
че не е налице извършено нарушение, тъй като установената разлика в касовата
наличност се дължи на заплатена фактура на „ХМИ ТРЕЙД“ ООД, а остатъкът е
„бакшиш“. Разпоредба на чл. 33,
ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. задължава извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност,
които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за
цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от
извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка
една разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на
правилата за регистрация и отчетност. Касовата наличност се формира от
средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, средствата, с
които е започната работа в началото на деня, както и средствата, които
постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други
търговци. В началото на деня в касовата книга се отбелязва сумата, с която се
започва работа в обекта за деня, без значение как тя е формирана и за какво ще
се използва през работния ден. При безспорно установено от фактическа страна
разминаване между фактическата касова наличност и дадената според показанията
на фискалното устройство е налице нарушение на цитираната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. Обстоятелството, че сумата, представляваща
отрицателната разлика, е била разходвана във връзка с разходи на обекта /за
които е представена фактура/ по никакъв начин не отнема задължението
извеждането на парични суми от касата да се регистрира именно чрез използване
на функцията "служебно изведени" суми. Като не е изпълнило
задължението си да регистрира промяната в касовата наличност чрез функцията
"служебно изведени суми", дружеството – касатор е нарушило
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Неоснователни са и доводите на касатора,
че извършеното нарушение представлява маловажен случай, тъй като не са налице
данни за други такива нарушения, както и на настъпили вредни последици.
Настоящата инстанция споделя мотивите на ВТРС, че случаят не е маловажен. Не
може да се приеме, че с оглед изброените смекчаващи отговорността обстоятелства
извършеното представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от този вид и изпълнява целта
на закона. Изложените аргументи в тази връзка не обуславят претендираната
маловажност, но същите са съобразени от административно наказващия орган,
доколкото за извършеното от касатора нарушение му е определена санкция в
минималния размер по привилегирования състав на санкционната правна норма на
чл.185, ал.2, изречение второ от ЗДДС, вр. с ал.1 на същата норма, т.к. е
отчетена липсата на щета за фиска.
С
оглед на изложеното, настоящият касационен състав на ВТАС счита касационната
жалба за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд Велико Търново за
валидно, допустимо и правилно постановено, поради което същото следва да бъде
оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.
При
този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в писменото становище искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника по касация и
релевантната редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН (обн. ДВ бр. 94/29.11.2019
г.), на основание чл. 63, ал. 5 във вр. ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лв.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, касационен състав на ВТАС
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 248 от 29.04.2021 година, постановено по АНД № 207
по описа за 2021 г. на РС Велико Търново.
ОСЪЖДА „ВАНИКОЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Симеон Велики“ № 6,
вх.Д, ап.23, представлявано от И.М.К., да заплати на Национална агенция по
приходите гр. София, разноски по делото в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: